Утрото е по-мъдро от вечерта! Знаех си...
И така с нови сили продължавам днес.

Ина, благодарение на написаното от теб, спах спокойно ( не се шегувам, абсолютно сериозна съм!!!) .  

Вчера, след всичко написано се почувствах все едно някой ме е ударил с нещо по главата.
Почувствах се като най-ужасната майка на света, която е обсебена и обсебваща детето си, без секунда време само за себе си и заритан в единия ъгъл съпруг. Наревах се хубаво  (добре, че малкият спеше), споделих и на ММ колко ужасна съм и цял ден ходих като парцал. И така до вечерта, докато не прочетох написаното от Ина. Дойде ми като силна приятелска прегръдка с думите й. Тогава си помислих, че може пък да не съм чак толкова ужасна....и спах по-спокойно.

Много мислих, защото такива неща не ми дават мира. Не мога просто така да ги подмина. И се чудя защо съм оставила такова впечатление за себе си във вас.

- обсебена и обсебваща - обожавам детето си и искам сега да му дам максимално от вниманието и времето си, защото знам, че няма да имам вечно тази възможност. Няма цял живот да ми е до полата и сигурно след няколко месеца дори няма да ми дава да го гушкам. И сега виждам колко бързо минава времето и няма да си простя, ако знам, че съм могла да се занимавам с него, вместо постоянно да го захвърлям в леглото.
И все пак смятам, че най-доброто нещо, което мога да дам на детето си е времето, което така или иначе няма да се върне.

- без секунда лично време - самият факт, че чета и пиша във форума говори, че понякога така си прекарвам свободното време.Така разпускам, ако не се сещам какво ми се прави.

- ММ е наказан в ъгъла - не веднъж сме говорили за това и самата аз съм му казвала, че не съм просто "мама". В прекрасни отношения сме, не знам защо решихте, че го игнорирам.


Тези неща, които сте писали съм ги мислила не веднъж. Знам, че сте прави, най-вече за привързаността, че няма да е от голяма полза за никого от двамата, когато аз започна работа, а Алекс е на градина. Винаги съм знаела, че това ще е много тежък период. Но, аз не правя нищо насила. Водя се от майчините си инстинкти и така усещам нещата.
Най-мъчно ми стана, че едва ли не не давам на детето ми да се развива нормално.
Алекс не е постоянно на ръце. Оставям го да се занимава в шезлонга или на спалнята. Днес ще поръчаме и активна гимнастика. Взимам го, когато се размрънка или му се спи.

Замислям се, че има над какво да поработя. И Влади преди няколко дни ми сподели,.че трябва да поговорим по-сериозно за някои неща. Вече е по-голям и трябва  да го оставяме да е по-самостоятелен. Вие вчера ми дадохте лек тласък да се замисля и да действам.  

Режим - самите понятия "води се по детето"  и "режим" са малко противоречиви. Ако детето само си е изградило режим, тогава да, но иначе не го разбирам. Всяко дете е различно. Ако това, че Алекс яде през почти еднакви интервали 1.3-3ч, ако това че му се доспива почти по едно и също време, ако това, че вечер се къпем по едно и също време и заспива почти по едно и също време ( е, от две вечери заспива в 1ч., но това е ново), то тогава имаме някакъв РЕЖИМ. Знам, че режим би ми дал по-голямо спокойствие, защото ще знам кое след кое следва, с колко време разполагам и т.н.  Тъй като всички сте били с режим, приемам съвети!

Без да съм била наясно с този метод EASY ние си го практикуваме донякъде. Днес реших да пробвам да бъда по-стриктна. Събуди се, хапна, поигра малко. После се размрънка, защото му се доспа, но приспиването се проточи и стана мазало с метода, защото стана време за следващото хранене. И тЪй, продължаваме с пълни сили.  

Понякога си мисля, че съм зле с организацията и сама съм си виновна, че не мога да си организирам нещата.

Имам чувството, че мога да пиша с часове, но няма да успея да си завърша мисълта и спирам.

Продължавам...

Ина, по-скоро позата е такава, каквато Панди я показа. Знам си аз, че не е напълно подходяща и сигурно, заради това инстинктивно я избягвам напоследък, пък и ме боли китката от дупето му. И на Влади споделих, че не трябва така да го носим, а на него малко му трябва да му кажа, че нещо не е полезно и автоматично се превръща в забранено.  Сега ще обработвам и бабите.
Много ми е полезно всичко, което написа и за самоуспокоението. Над това най-вече трябва да поработя, защото не го оставям да плаче. Както и преди писах, той за секунди набира скорост и започва да се дави от плач. Аз обикновено се плаша и веднага го взимам. Ще се опитам да използвам тези няколко етапа.

Вероника, всеки е добре дошъл да се включва. Човек винаги може да научи нещо ново и полезно.  

Мари, много благодаря, но мисля, че ще е малко нахално от моя страна да искам такова нещо от теб.

И преди съм казвала, че темата си я водя като дневник, споделям си мислите и емоциите , затова толкова подробно пиша. Искам един ден , когато я отворя, да си спомня през какво сме преминали.

Дано да е полезна и на други мами.


Благодаря на всички ви, че се включвате. Така ми давате възможност да си раздвижа мозъчните клетки.

Не е твърде нахално, ако знаех, че ще го ползваш и ще е ефективно, бих ти го изпратила и без да те питам, така че пак си помисли

А иначе ти дължа едно голямо извинение, защото от моите размисли започна всичко.
Исках единствено да те подтикна да оставяш бебето малко по-самостоятелно.

Но това съвсем не е моя работа и още веднъж се извинявам, че така се намесих в личното ти пространство и  последваха всички тези безпокойства.

Миме, въобще не сме искали да те докараме до такива размисли.Въобще!Извинявай за което!

Гушкай, целувай, любувай се на малкия мъж!

Аз мисля, че от моя коментар тръгна, но го написах с ясното съзнание, че може да последва такава дискусия. Мисля, че беше полезно за всички, най-вече за Мимето и Алекс.
Аз отчитам като моя грешка, че позволявах на бабите да го разнасят постоянно първите почти 3 месец и беше почнал да изостава.
А и за мен беше полезно, че да си погледна пак презентацията. Днес следих дали Томи се справя с дланната опора  

Правилно, разговорът си беше съвсем на място и беше много полезен за мен

Миме, исках да пиша още вчера, но не успях.

Когато се роди Ива и излизахме на разходка, баща й я изваждаше от количката, за да гледа детето, без то да е казало гък. И това е нормално синдрома на първите деца най-обгрижвани и получаващи най-много внимание, не защото другите не ги обичаш, а нямаш това време.
Проблемът е сега ,че Явор изостава по двигателно развитие, защото е постоянно в ръцете ни  , а е трето дете.

Благодаря, за дискусията и споделената информация Панди 

А ти Миме продължавай да се водиш по детето.Не смятам, че някой мисли че си обсебваща,просто задоволявайки нуждите на Алекс ( който още е малък ), момичетата искат да ти припомнят, че и ти имаш такива и да не ги пренебрегваш,особено ако има кой да помогне.
Аз лично съм отчитала това , като грешка при мен , но тогава  съм го чувствала .

Справяш се прекрасно.

Не е нужно да ми се извинявате. Целта е постигната - замислих се над някои неща! 

Панди, какво имаш предвид с това, че Томи е изоставал ? Според мен ще е интересно да споделиш, ако имаш желание, разбира се. 

Марта, би ли споделила и ти за изоставането? 

На 3 месеца не си задържаше главата като е по корем. Аз като го слага за минутка си казвах, а добре, но и педиатърката му и д-р Масларска в Токуда не бяха доволни. За щастие с десетина дена постоянно слагане по корем се научи. Но имаше притеснения, затова и с ваксините сме назад.

И аз за същото имам предвид.
Не съм го слагала по корем редовно и не си вдига хубаво главата.Но той или ни е в ръцете или в леглото или шезлонга за да съм спокойна, покрай другите двама докато върша нещо.

Миме, страхотен бонбон е твоя Алекс!!!! Снимките се виждат, да кажа!
Изобщо не съм компетентна за начина на носене на бебе, нито къде е границата между майка и жена, но гледай секса да не е мираж. Казах!

Според мен ти си чудесна майка. Познаваме характера ти отпреди да се омъжиш, преди и по време на бременността и сега след нея, когато имаш бебче. Ти си същата чиста, нежна душа, която познаваме - която мисли и анализира, която се терзае и страда за малките неща , но и оценява обратната страна на малките неща. Не си се променила, това имам предвид. Едва ли каквото и да се напише тук или да каже някой от реалните хора, с които общуваш, няма да промени теб и нещата, в които вярваш, и правиш, така както ги усещаш. Бъди себе си, никога не би могла да сгрешиш, когато следваш сърцето си!

Уникални неща е написала Надето  Присъединявам се към пожеланията й.
Миме, моята братовчедка е година по-малка от Мария. На една година тя не се изправяше сама, не пълзеше. На година и месец-два я пратиха на ортопед и невролог. Проблемът - тя е толкова чакано и едва ли не неочаквано дете. Постоянно беше на ръце, в проходилка или пак на ръце. Тя не беше оставяна да се върти, да драпа, да се мъчи да достигне нещо. Всичко й се поднасяше наготово. Жалкото сега е, че тя почти няма среда на нейната възраст. Почти няма с кого да играе на нейното ниво като психо-моторно развитие. Силно се надявам това да се промени с градината. Ето това е пример за една според мен грешна крайност!

Аз само не разбирам защо толкова всичко анализираш и премисляш. Аз всеки път като имах някакви съмнения си представях каменна ера... как са гледали там децата, как сигурно по пода са лежали по цял ден и са се развивали самостоятелно. Да ти кажа хич и не съм се замисляла за държане на ръце, за оставяне на под, идваше ми вътрешно и действах. Не се измъчвай толкова и в никакъв случай не се старай да бъдеш перфектна, ако знаеш само колко пъти по твоя вина ще е паднал, ударил се, ти ще го удариш в някоя врата, аз ония ден почти не му счупих пръстите...

Режима е също идва като се водиш по детето, няма как да стане да накараш дете да спи точно когато ти пожелаеш, има си на всяка възраст време колко трябва да будуват vs време за сън, те се проемнят нон стоп докато не стигнеш на етап един обеден сън. Важно е да си изградите рутина и ти да си планираш времето добре

Днес имахме час за ортопед ( по ЗК),  но не успяхме да минем, защото 5 мин. преди да отидем е влязъл в операция.  Изчакахме малко, но Влади трябваше вече да се връща на работа, пък и не ми се седеше с бебе в болницата. Ще си запазим нов час за другата седмица.

От няколко дни Алекс доста мрънка, трудно заспива и пак се върна периода, в който заспиваше и само при оставянето, се ококорва и всичко започва отначало. И вечер се приспиваме дълго. От 3-4 вечери заспива в 1ч. Понякога е доста неспокоен. Върти се, мята се целия. Поне съм доволна, че засега си спи през нощта, буди се само да се кърмим. На мен не ми пречи, даже ми е спокойно.
Вчера особено беше голямо мрънкало. Цял ден не се спря. По метода на изключването започнах да си мисля, че нещо го боли. Или коремче, или го мъчат венците, защото ръцете са постоянно в устата.
Страх ме е да го напиша, но днес все едно е друго дете. Спокоен е, играе си, говорим си, усмихва се. Сигурно и бебетата като нас си имат дни и дни. Пу пу да не го урочасам, че денят не е минал.

Панди, Марта, Али 
Радвам се, че не откривам нищо от написаното в Алекс. Преди и аз забравях да слагам често Алекс по коремче, но разбрах, че е много важно и вече не минава ден без да го обърна. Дори е част от масажите. Според мен си държи доста добре главичката.

Наде, обичам те бе жена.  Благодаря, че се включи с подкрепа! Благодаря и за хубавите думи! Нали си знаеш, от сърце ти го желая! Казах! 

Али, благодаря и на теб!
Пак да кажа, Алекс не е постоянно на ръце.

Булче, не се старая да съм перфектна. Стига ми да съм истинска.  Аз и затова казах, че всичко ми идва вътрешно, от сърцето. Не ми идва да правя нещата насила.  Каквато съм, такава. Дано един ден Алекс да оцени.
Добър пример с каменната ера. Така си е!

Цитат на: bulche91 в 21.10.2016 14:31

Аз всеки път като имах някакви съмнения си представях каменна ера... как са гледали там децата, как сигурно по пода са лежали по цял ден и са се развивали самостоятелно.

Специално в каменната ера, точно така е било