Днес нашето малко момченце става на 1 месец.
Алекс на 1 месец
Алекс вече е на 1 месец. Той е прекрасно малко слънчице, което озарява дните ни всеки божи ден.

Кога се изтърколи това време, не знам?! Расте като гъбка с всеки изминал ден. Променя се пред очите ни. Консултацията ни е на 16.08, така че тогава ще видим колко е пораснал.
До тук сме ходили на два прегледа при педиатърката и за 12 дни беше наддал 700гр. Пъпчето му падна на 11-я ден. До тогава още се страхувахме да го къпем и викахме майка ми или свекървата, но вече нямаме проблем и се справяме сами. Къпем го в банята. Имаме си вана със стойка, която ни е много удобна. Не бих казала, че обича да се къпе, по-скоро още го е страх, макар че постоянно му говорим, за да разбере, че сме до него.

От 2 седмици го мъчат и коликите. Вечер плаче доста и се превива милото. Аз плача с него, а Влади прави всичко възможно да го облекчи. Има вечери, през които се дере, а ние чувстваме, че сме безсилни да му помогнем. Гушкаме, разнасяме, целуваме...всичко. Нямам търпение това да остане в миналото и да си имаме едно усмихнато малко човече вече. Сменихме 4 вида капки досега. Може би последните най-добре му влияят. През деня пъшка и се надува, а вечер плаче. Взехме една възглавничка с черешови костилки, та прегряхме детето и от тогава не сме я ползвали.
Първата разходка направихме на 13-ия ден. От тогава всяка вечер сме навън за около час. Всеки път се прибираме с рев, защото все не можем да уцелим момента преди да се е събудил напълно и да наддаде вой, че е гладен. Това означава, че първо е яденето и после банята, което не ме устройва, но докато си направим някакъв режим ще е така.
В неделя направихме и първата разходка през деня. Досега все беше ужасно топло, после коликите и киселите му периоди. Разхождахме се в един парк, дори кафе седнахме да пием. Алекс спа спокойно. Събуди се, яде, наака се, после пак се наака и се наложи да бъде преоблечен целият.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Заспива само на ръце, с песен. В началото нямаше проблеми и си спеше в леглото. Само призори го слагахме на нашата спалня да се гушкаме (с татито обожаваме да е до нас). От няколко дена го приспивам, но когато го оставя в леглото веднага се събужда. След няколко опита (часа) се предава и заспива. Обича да спи върху гърдите ми като малко жабче. Предполагам заради коликите му е по-добре на ръце. Вече усещам, че ми натежава, а знам, че те първа ще има да расте. Два-три пъти успя да заспи сам в леглото си. Естествено ние го люлеехме и му пеехме. И така...има нощи, в които е изцяло при нас.
Храни се на поискване. Още в началото си казах, че няма да слушам съвети от рода на – храни на 3 часа и го буди непременно. Той сам се буди на 2.3ч-3ч. Понякога прави и пауза от 4 часа през нощта. Пробвала съм да го взимам в просъница, но той не реагира по никакъв начин. От известно време го кърмя и на по-малки интервали от по час и половина. Никога не съм му отказвала храна, нищо че педиатърката ме съветва през нощта да има почивка от поне 6 часа, а ако иска да цока, да го залъгвам с вода. Викам си, ако иска тя може да дойде да го залъже, не и аз.

Общо взето нямаме режим. Спи и яде, когато пожелае. Сигурно е малък, за да искам такова нещо от него.
Държи си все по-стабилно главичката. Иска да го носим все изправен. Раздава усмивки, предполагам още несъзнателно. Иначе е голям ревльо. Все нещо не му изнася и се сърди. От малък е с характер. Не се задържа кой знае колко време легнал сам на леглото. Оглежда се, ослушва се, върти се, пери ръчички и рита с крачета. Вече няколко пъти го заварвам отвит и леко на диагонал в леглото му. Много е жилав мъника. Преди седмица за първи път се обърна от гръбче, настрани.
Любимата ми муцунка, която прави е, когато ще ака.

Мъчно ми е, защото започна да му пада косичката отпред. Отиде му бретона.

Аз си крада всеки миг с него. Обожавам да го целувам, гушкам, да го дишкам.

Не мога да спра да го гледам. Всеки път, когато го видя се влюбвам отново и отново.

Вече си имам две сърчица, които живеят извън мен...

Влади също е на седмото небе. Всеки път, когато види Алекс , очите му светят. Двамата ми любими мъже...
