Миме, аз със закъснение, ама и аз да се включа
Алекс вече си е голямо сладко момченце. Много гивори, браво на него!
На теб ще ти отива много да бъдеш учителка, явно имаш призванието, ако решиш да станеш, мисля че един ден ще бъдеш удовлетворена от решението.
За случката в парка, ами нямам думи! Пълно е с..., не знам точно как да се изразя, да кажем незаинтересовани родители. Аз онзи ден щях да се карам с едни малцинства, ама бяха 10+ човека и с малко настояване си взех колата. Не знам в твоята ситуация и аз бих си замълчала, ама Ники често ми сочи боклуци по земята и всеки оът му обяснявам кака някой не си го изхвърлил, а мястото му е в кошчето.
А днес май Алекс има имен ден- да е жив и здрав!

Али, Явно броя до 333 щом не си отворих устата. Ядосвах се, но накрая си казах, че няма смисъл да си троша нервите и не ми пука кой как си възпитава децата. Може би за някой не е проблем да си изхвърли боклука насред детската площадка.  Яд ме е само, че и моето дете утре може да вземе пример от такива като нея.
Вчера си говорехме с един приятел и той казва, едно време над нас не са треперили чак толкова, както днес ние над нашите деца. Да, може и да е прав, но се вижда, че и днес има хора, които не полагат кой знае какви усилия. Не става въпрос да си постоянно над главата на детето, макар че, докато е малко е неизбежно, а в съвсем елементарни неща, както в този случай.
Вчера едно момиче ритна Алекс в главата с подметката на маратонките си, докато се опитваше да мине над него и още едно момче.  Децата кротко си играеха с коли, а тя реши да мине над тях, за да стигне до пързалката, за по-кратко.  Бащата беше зад мен, но отново по никакъв начин не взе отношение. Направих й забележка, тя се извини, защото беше по-голяма, и се махна.

Точно, защото човек се възпитава не само като му кажеш какво не трябва или какво трябва да прави, а с примери, действия. Така децата попиват най-добре. Може би направих грешка, че замълчах, добре че Алекс не разбра за какво става въпрос и изобщо не обърна внимание на въпросното момиче, колкото и упорито да се бута в нас и да ни преследва.

И аз като теб, първо все най-лошото да си помисля, ама това ми е в природата. 

Свекърва 

Рат, благодаря! Именник е, да! 

Миме, не може ли направо магистър педагогика, примерно детска или начална? Щом имаш бакалавър, мисля, че може магистър в друг факултет, просто те водят неспециалист и учиш повече, но не е 4-5 год. Аз като специалист психолог, учих една година магистър училищна психология, неспециалистите учеха четири или пет семестъра. Освен това сигурно може и задочно.
Мисля, че си достатъчно търпелива, любвеобилна и мила, с нежна душа, че би ти паснало учителството като професия. Ти винаги ще си обичаш твоето най-много, но няма да преподаваш на него. А дори да стане, обикновено учителите, обучаващи собствените си деца, се държат по-строго с тях, именно за да покажат, че то не е повече от другите и всички са един екип, да докаже отношението си към всички. А отдаването става неусетно, така е с всички връзки, които изграждаме в живота си - опознаваш ги, възпитаваш ги, даваш пример, играеш с тях, споделят с теб, учат се от теб, гледат те с мили очи, обикват те, обикваш ги.
Според мен сериозно се замисли.

Наде 
Мисля, че си права. Би трябвало като имам бакалавър, да мога да запиша направо магистър, само че ще уча по-дълго от тези, които са завършили тази специалност. И моята магистратура беше 3 семестъра, тази ще е повече, защото съм учила съвсем друго. Да ти кажа, не се бях замисляла над това, но просто, защото не съм тръгнала да записвам със сигурност и не съм достатъчно информирана. По спомен обаче, тук в нашия филиал нямаше задочна форма, което е неудобното.
За всичко, което описа, че съм, ти благодаря.  Много си мила.  Харесва ми да съм такава в твоите очи.  Ти най-добре знаеш какво е да работиш с деца, без значение с проблеми или не. Трудно е и отговорно. Да съм учителка на моето дете, хич и не си го представям. Не знам как бих се държала с него като с "равен". А за това, че си обичам детето Най-много имах предвид, че заради това правя всичко. Занимавам се с него, интересно ми е. Влагам си душата и сърцето. Отвътре ми идва, а не го правя по задължение. Затова се чудех дали ще е така и в другия случай. То е ясно, че няма да чувствам другите деца по същия начин, но явно за това се казва, че професията е призвание. Може би, докато не се сблъскам (ако) няма да разбера.

Вие сега тук всички ме направихте учителка, а ММ даже и не е чувал.  Преди време сме си говорили за това, но така си и остана. Не сме задълбавали, а и други неща ни се случиха оттогава. Много ще ми е интересно да му чуя мнението. 

АЛЕКС НА 22 МЕСЕЦА




Една година разлика 





Не мога да повярвам, че след по-малко от два месеца малкото ни момченце ще стане на 2 годинки. 
Бърборанчо-Калпазанчо вече прави доста по-сложни изречения. С по няколко думички, смислени и свързани.  Често си води монолози, караме го да разказва и сам преживяванията ни. Много е сладък как от нищото се сеща за някоя случка и започва да обяснява с подробности, както и ние му говорим. Дори вечер преди да заспи, докато си цока, изведнъж се сеща някоя история, обяснява си я, засмива се и продължава да си хапва. 
Когато му чета или разказвам го оставям да довършва, за да видя дали е запомнил. Справя се отлично.

Опитва се да казва "р", но му се получава едно "хр". Не знам дали трябва да се притеснявам, че така ще остане занапред, но по-скоро се надявам, че сега се учи и ще го оправи с повече тренировки. 

Любими думички/b]

Багазин - магазин
Пяцък - пясък
Пиапи - чорапи
Пото(х) р - мотор
Баба тунука - баба костенурка
Кемица – мекица
Гойови - говори

Казвам му: "Мамо кажи ма-га-зин".
Той повтаря: "Ба-га-зин"
Кажи" Чо-ра-пи", той" Пи-а-пи". При следващ опит вече е" Чи-а-пи". 

Един ден ме гледа, че ям нещо и ми казва:" Леко, мамо, да не давиш" (Леко, мамо, да не се задаваш) хаха, как ли съм изглеждала отсрани, че чак детето се притесни. 

Имаме си една история, която му разказваме, за един измислен Георги от работата на Влади, който счупил една перка и сме му казали "ех, Георги, Георги, цялата ти работа е такава" и от тогава, каквото и да се случи, все Георги е виновен.
Отиваме един ден на една от площадките и гледаме някой счупил пейката на пясъчника. Питаме го кой го е направил и той отговаря "Ехх, Гьоги, Гьоги, цялата абота такава".   Хаха и така за всичко.
Аз имах неблагоразумието да използвам едно "Емииии" в една от историите и той сега го повтаря често.  Като попивателна е.

Говори си сам:
- Какво павиш?
- Емииии, гаем си с коите.
- Добе.

Разказва си история:
„Отиваме гадината, шосето минава един чевен потохр. Баткото забавил каската. Види поицията...“

Задава въпрос  „какво е това?“, когато не знае нещо какво е.

Вече познава и назовава всички цветове - бял, черен, сив, червен, зелен, син, жълт, оранжев, розов, лилав, кафяв. Купихме му флумастери да си рисува, а той ни кара да го питаме кой какъв цвят е. Ако види два еднакви цвята (светло и тъмно син) казва единия е син, другия пак син. Кара ме да си редя лаковете за нокти и пак да го питам кой какъв цвят е. Или играем на Багазин с тях. 
Знае и няколко цвята на английски. Жълт - йелоу, зелен - гийн, лилав - пъпъл, син - блу, розов - пинк.

Един ден ми посочва един зелен трактор и ми казва "Това е гийн тактор". "Това е пъпъл кола" Хахахаха.  Най-често всичко жълто е йелоу. Не ми се иска да се обърква, но вече ги е научил.

Още не знам дали да повярвам, че знае посоките. Когато го попитам накъде е дясно или ляво и винаги ми отговаря правилно.  Питам го по няколко пъти на ден и все разбъркано, за да се уверя, че не е случайност, но той никога досега не е бъркал. Знае и нагоре-надолу и напред-назад.

Вече си има нова страст - моторите.   Аз много се надявам като порасне да не го привличат толкова, защото изпитвам ужас от тях. Влади веднага реши, че е време за акумулаторен мотор. Поръча му един от olx, за да види дали ще иска да седи изобщо на него, преди да инвестира повечко пари в по-хубав, но малко ни излъгаха. Оказа се не толкова здрав, но както и да е. Алекс много го хареса. Оставили сме го при свекървата и когато ходи там първата му работа да се качи отгоре. Вече се справя сам.
Общо взето все мотори са му в устата сега. Първоначално се чуваше само едно "вууууу вуууу" от устата му, а сега вече бръмчи с уста и изплезен език за страх. Много е важно да отбележи, че трябва задължително да имаме каска на главата.  
Вече има няколко малки моторчета, с които си играе. Когато чуе от някъде да се задава мотор, седи неподвижно, докато не премине и не го види. А ако са няколко накуп още по-голям кеф.  

Когато излизаме сутрин (при нас си е на обяд де) в детската градина или парка, веднага отива в пясъка. Много обича да си играе там. Може да седи с часове без да ме закача. От време на време се сеща и за пързалката. И там е задобрял в качването. Пързаля се няколко пъти и пак се връща в пясъка. Багажникът на количката ни е пълен само с кофички, лопатки, багерчета и всякакви фигурки за пясък.
Обмислям идеята дали да не му вземем пясъчник за терасата. Те първа идва лятото и в горещините хем ще е навън, хем няма да се пърли на слънцето.

Продължава да е доброто детенце, което не ходи да дърпа играчките от ръцете на децата. Когато види нещо, което му харесва, отива до него и ме пита дали може да го види/вземе. Отговарям му според ситуацията. Най-често това са някакви играчки за пясъка, кола, тротинетка или колело.
Понякога, когато иска нещо и го караме сам да попита детето. Отива при него и казва : "Може кофичката земе?! Да!!!"  Хахаха, задава въпроса и сам си отговаря.  
Гледа неразбиращо, когато дойде някой да му дърпа на него играчки от ръцете.

Един ден си беше ожулил коляното и като се прибрахме Влади му показа, а той като се разплаква, не можахме да го успокоим. Не го е боляло, щом не беше забелязал до този момент. От тогава само се заглежда и мрънка, че се бил ударил, а вече му мина отдавна. Кара ни да го целуваме, за да му мине по-бързо.   Напомня ми на брат ми, когато беше малък, само да се одраска някъде и надуваше гайдата, и искаше да му слагаме лепенки.

Много ревнува, ако ни види с Влади да се гушкаме. Започва да мрънка и да повтаря "и тебе" (и мене). Ако нещо се закачаме е същата работа. Иска само той да е център на внимание, само него да целуваме и прегръщаме. Ревнува и от други деца. Ако види да се закачаме с някое друго дете... Не може..

Напоследък, ако срещнем някой приятел или познат и той започне да го закача, Алекс се вцепенява, гледа в земята и иска да го гушкаме. Не с всички е така обаче.  
Иначе е общителен. Поздравява, казва чао и дава целувки. Усмихва се. Ходи при децата и им говори. Казва "миси", когато някой му подаде нещо. Предполагам и това е някакъв период.

Много е бърз с колата за бутане с крачета . Не можем да го стигнем.
Сега обмисляме какво превозно средство да му вземем за лятото. Общо взето той харесва всичко, което се движи и има гуми. Мисля си за балансиращо колело, но според Влади е малък. И на мен на моменти ми минават такива мисли, но като чета много деца точно около две годишни са започнали да ги карат. Нямаме познат, за да може да пробваме. Харесва и тротинетките, но като че ли за тях също е малък, а иначе много ги харесва. Качвал се е, но ние го бутане, защото още не разбира какво трябва да прави.
От друга страна като се замисля и колата за бутане много лесно я разучи. Първоначално седеше само в нея и не помръдваше, а сега е много бърз. Затова си мисля, че за всичко трябва практика.

Има моменти, в които се тръшка по земята, ако не получи нещо, но се опитваме да ги владеем. Говоря му, обяснявам му или му отвличаме вниманието с нещо друго. Голям инат е. Като си науми нещо трябва да стане на секундата.  

Иначе е много миличък и гушлив.   Гушка нас и играчките.   Казва ни, че ни обича.   Когато му кажа, хайде цункай ме, си подлага бузките.  
Прави сърчице с ръцете.

Ако му кажем да гушне някое дете, не се замисля и го прави.

Аз обожавам да го снимам и съм го научила да казва "зееейе" (зеле) . И когато ме види с телефона само това повтаря. Иначе веднага си върти главата и не дава.

Отново започна да се сеща за клипчетата си на телефона и иска да ги гледа.

Заради това, че постоянно си разказваме истории, за малко да ми провали изненадата за рождения ден на Влади.
Реших, че ще му купувам машинка за подстригване, защото неговата окончателно се предаде и отиваме в магазина двамата с Алекс, по път към детската градина. Общо взето нищо не успях да свърша за двете минути, с които разполагах вътре, защото господинът искаше да слиза от количката и не млъква през цялото време. А бях ли го пуснала, щеше да тича и да се лепне за някой уред да му върти копчетата. Дойде едно момче, разпитах го набързо под съпровода на Алекс " слиза, слиза, слизааа от коичката" и излязохме. 
Вечерта след баня Алекс настоява пред баща си да му разкаже за "баткото машинката с коичката" хаха. Аз съм в другата стая, но го чувам и вече мисля как ще замазвам положението. Смених няколко цвята, но се направих на ударена. 
И така.. Ще ме вкара в беля това момче. И хич не може да пази тайна. А Влади толкова подозрително ме гледаше и го питаше" кой батко, бе тати". 
Сега му обяснявам, че с двамата с него имаме тайна до неделя и не трябва да казваме на никой. Знам, че си вкарвам автогол, защото само като чуе и той веднага е готов да тича при баща си и да му каже „тайната".

На Гергьовден пътувахме до София на разходка. На отиване Алекс спа. Минахме набързо до мола. Алекс и Влади влязоха за първи път в един детски кът, но стигнаха до извода, че може би другата година ще му е по - интересно там. Аз хапнах и ги изчаках.
После се отбихме и до Джъмбо. Исках да разгледам разни неща, а те двамата обикаляха в комплект. На връщане Алекс не спа и не млъкна и за една секунда. Хахахаха

Почти му отпадна едното кърмене преди следобедния Сън. За последния месец се е сещал няколко пъти. Случва се и след като се събуди да иска, но по-рядко. Останаха вечер, през нощта поне по веднъж и сутрин.

Променихме малко режима с един час и така е по-приемливо. Вечер най-късно в 11.30 е заспал. Сутрин най-късно 9.30ч се събужда. Последните няколко дни си поспива до 10 без нещо, но го отдавам на дъждовното време.
Напоследък следобед заспива много бързо, за по-малко от 5 минути е заспал. Понякога пропуска и обяда, толкова му се спи. Иска си бибата, отива в спалнята, дърпа завивките да оправя леглото и иска да ляга. 
Обожавам да се гушне в мен и така да заспи.

Взехме му възглавница, но той не я иска и продължава да си придърпва нашите.

Зъбките са още 12 на брой. Не успявам да видя хубаво, защото не дава. Чакам кучешките, но още ги няма. Белее ми се единия отгоре, но не е пробил.

Извадих отново гърнето, за да го пробвам, но нямаме успех. Не иска да седи. Слагам първо една играчка, после го карам него да седне, но след няколко секунди става и казва "първо мечо, после Аце". И така ме заблуждава, че до неговия ред изобщо не се стига. 

Няма кой знае какво желание да се храни сам с прибори, освен ако храната не може да се хване с ръце. С вилицата се справя по-добре, отколкото с лъжицата. Тортата с бисквити сам си я изяжда с вилицата без проблеми.  Не го насилвам, ще се научи. 

Много пораснал ми се вижда по снимките.

Браво колко много говори! Това с цветовете ме разби.

За превозни средства - Томи сега откри колите за бутане. Той има тротинетка, но не я кара. Аз мислех балансиращо колело да му взимаме, ама май ще е кола, въпреки че са малко му стърчат коленете.

Много е интересен Хаха, представям си как се "лепи" по чешмичката от последната снимка .

АЛЕКС НА 23 МЕСЕЦА





Една година разлика  




Алекс се превръща във все по-осъзнато човече. Разбира всичко, което го попитаме, отговаря и ни задава въпроси. Станал е много любопитен. Напоследък постоянно ни пита: "Какво е това, мамо?," Тати, това какво е? "  дори за неща, които много добре знае какво са. Чака отговор. 
Когато тръгнем на някъде пита" Къде отиваме? И така по 100 пъти. Може да си разговаряме спокойно и се разбираме идеално.
На ден ми пълни очите със сълзи по милион пъти от умиление.  Не мога да му се нарадвам как разсъждава и откъде малката му главичка ражда такива мисли. Ужасно ми е сладък и ми иде да го гушкам и целувам до безкрай. 


От скоро прави една намусена физиономия, сбръчква веждите, събира устните и така говори, все едно сърдито.

Говорим си :

- Мамо, ти какво си? (го питам аз)
- Бебе мавка. (мравка)
- Ти си бебе мравка!?
- Нее, не съм бебе мавка!
- Ами какво си тогава?
- Емии Аз съм посто вълк. (просто вълк)


- Защо кашляш?
- Ами, защото съм бебе и кашлям!

Често казва, че е мравка или крокодил, или тигър, хахаха.

От няколко дни пък, когато го попитаме нещо отговаря така:
- Мамо, студено ли ти е?
- Нее, аз вече съм добо детенце! (пак със същата намусен физиономия)

- Хайде да се прибираме, защото стана късно!
- Нее, не иска пимбираме, още си игаем!
- Да прибирам ли играчките?
- Нее, не иска, още си игаем! 

Всеки ден се изненадвам каква памет има. Как помни неща и места с подробности. 

Общо взето, когато е буден говори постоянно. Представям си, когато дойде периодът със,, защо-то". Сега е така с въпроса,, какво е това? "

Продължава да обича да играе в пясъка. Ако има други деца там, веднага се лепва за техните играчки. Първо пита мен дали може да ги вземе и когато му кажа да попита детето той кляка до него и пита "миченце, може земе тези фигуки/лопатки/кофички и т.н. За всяко нещо пита отново и никога не ходи да дърпа от ръцете на децата. Ако някой не иска да му даде нещо се сърди, но с повече обяснения стигаме да консенсус. Напоследък все по-трудно е да му обясня, че не всички си дават играчките. Много ми е миличък и сладък.   Пита децата какво правят, показва той какво има и обяснява. Ако някой започне да му дърпа на него от ръцете се сърди, но се обръща към мен, не се саморазправя.

По-спокойно ми е, когато сме сами или има познати деца, защото поне мога да се разбера с родителите. Защото в другия случай само се напрягам излишно, като гледам за какво става на въпрос. Още не мога да свикна с мисълта, че има такива, които не взимат никакво отношение в конфликтни ситуации, които засягат техните деца, или пък си пускат децата кашлящи и със сополи до земята между здравите.
Напоследък до обяд се срещаме в градината с наборчетата родени всичките юли, през няколко дена и всичките момчета. 

Когато Алекс види някоя кола за бутане, колело или тротинетка, веднага се лепва за тях, нищо че си имаме. И пак пита "може ли да се качим колата?" Отдалече ги фокусира и се затичва към тях. Никога не ги подминава и задължително иска да ги пробва. 

Пуснаха ни пеещите фонтани и ходим там да танцува. Много се вживява и обикаля, кляка, пада.. Качва се на сцената и там също играе. 

Ако си хареса някое дете, което му обръща внимание, после като то си тръгва се сърди и плаче. Обича да има внимание върху него, интересни са му другите какво правят, особено ако са по-големи. Имаме си приятели, по-големи, благодарение на Влади, защото той ходи при тях и ги забавлява.

Станал е по-самостоятелен по отношение на това, че може да се заиграва повече сам. И когато сме вкъщи все чопли нещо, намира си играчки, измисля си игри. Не за много дълго, но съм доволна. Като иска да ми покаже нещо и ми казва: "Мамоо, мамо, виж....". Толкова ентусиазирано, че ми пълни сърцето. Или ме хваща за ръчичка и ме води "Ела, видиш как Аце фърлял кижките" (разхвърлял книжките). Самата интонация е...  Иска да ми показва с какво се занимава и ми следи реакциите. 

Идва до мен и започва да повтаря  "Гуши мама!, Гуши мама!,, Гуши мама! И ако се забавя казва:" Искам гуша майка мии"
Ако се е гушнал във Влади и аз му кажа" Ела малко да те гушкам аз", той пак намусено ми отговаря "Неее, искам гуша татко мии! "
Мен не ме признава, когато баща му е наблизо. Ама изобщо. Баща му е номер 1. 

Играем си на нещо като "Кой е по-по-най". Викам го на сцената и му задавам въпроси.
- Как се казваш?
- Аце!
-  На колко годинки си?
- А две!
- Другият месец ще станеш на две годинки и какво ще имаш?
- А тота и шветички! (Торта и свещички!) (показва как ще си намисли желание и ще духа свещичките!)
- А колко голям ще станеш?
- А еее толкова гоям стана! (вдига ръце високо над главата).
- От къде си?
- А пъвия вход!
- С кого си дошъл тук?
- Тати (естествено!)
- Как се казва баща ти?
- Влади
- А майка ти?
- Маия!
- Коя песен ще ни изпълниш?
- Пасковите! (Две праскови и две череши!) 
И обикновено иска аз да пея. 

Обяснявам му колко много го обичам и го питам той дали ме обича. Казва ми "да, обичам те много!!!  Колко ме обичаш?  Емии, един час!!! 

Приближаваме чешмичка, вижда я, спира се на едно място. Започва да диша тежко през носа и заключава.
- Нямаме сополи, може да пием водаа! И се затичва към чешмата щастлив. 
Обяснявали сме, че докато имаше сополи не можеше да пие вода от чешмичките, защото беше студена. И така... Човекът си е направил изводите.


Пее „Джони, Джони, па па па. Ити шуга(х)р...
Както и „ Пинк кала(р), пинк кала(р) уай до до...“ 


Научил се е, че когато пътуваме с колата на червено се спира, а на зелено тръгваме. Когато усети, че спираме започва да се оглежда и пита къде е светофара "А ето го! Сети червено!" 

Покрай абитуриентите започна да брои, но нещо не мога да му хвана спатиите. Брои едно, две, три, четири.. После малко пауза осем, девет, единадесет....

Купихме му плодове за рязане и пада голяма игра с тях. Не вярвахме, че толкова ще му хареса, но той се занимава доста време.

Ходихме на кръщене на дъщерята на бъдещите му кръстници. Държа се геройски в църквата. Не спря да пита "Това какво е?", седя на земята и коментираше случващото се. Разхождайки се видя оставен хляб на една маса и се размрънка, че иска хляб. Обяснихме му, че ще ядем питка след малко и започна пък за питката да се оглежда. Представям си каква рев ще е на неговото кръщене.  В ресторанта беше с нас за малко, после го заведохме при майка ми и го оставихме да спи там, а аз се върнах. Беше ми по-спокойно, че е през деня. Успях да се отпусна. Поспа доста, чак започнахме да се притесняваме. Събудил се е и е бил спокоен. Скоро не беше оставал там. После Влади отиде да го вземе, макар че партито беше към края си. Хапна торта и излезе да играе отвън. Всичко беше много хубаво. Доста танцувахме, скъсаха ми се обувките дори. Пийнах малко вино. Не ми се беше случвало от... Много времеее. И така.. Много хубаво беше и Алекс се представи отлично. 
Станал е голям инат. Тръшка се по земята за най-малкото нещо. Иска всичко, което си науми да се случва на секундата. Не приема отрицателен отговор. Много трябва да му се говори, ако изобщо реши да слуша. 

Рядко има желание да се храни сам. За супи и манджи даже никакво. Ако е нещо друго се справя сравнително добре с вилицата и лъжицата. Не обича да импровизира с нови храни. Голяма мъка е да го карам. Сега, когато е сезона на толкова плодове и зеленчуци направо ни е яд, че не иска. И се чудя как да му ги предлагам. Плодовете поне на сок или с мляко ще мине номерът, а зеленчуците..
Диня му дадох да яде за първи път, миналото лято само на фреш му я предлагах, и взе, че много му хареса. Ще го мъча и с другите неща. Няма да го оставя така. 
От няколко дена пак започна да ми протестира с яденето. Жегата ли го мъчи, зъби ли? Добре си хапваше преди това.

Иначе следобедното кърмене уж беше почти отпаднало, но господинът пак си го търси от време на време.

Пробвах го няколко пъти да го оставям без памперс в нас. Обяснявам му да ми каже, ако му се пишка, какво ще направим после, но той не се сеща да предупреждава. На няколко пъти, като се напишка даже не му прави впечатление, че е мокър. Или казва, чак при свършен факт. Не знам какво да мисля. Или не съм достатъчно упорита или не е готов. На гърнето не иска да сяда или ако седне е за няколко секунди. Опитам се да го заплесвам с нещо, но той е много упорит.

От доста време не успявам да видя за нови зъби. Подути са му кучешките, но не дава да проверя. И с миенето на зъбите е голяма мъка. 

  Ден на детето  
1 юни 2018г

От миналата година имах не много приятни спомени и се надявах тази година да е по-различно.
Денят беше много топъл. Излязохме, обиколихме да видим къде какво ще има. Не, че имаше кой знае колко неща, но на мен ми беше важно да е щастлив, каквото и да правим. Обиколихме малко въртележки, влетя сам в един магазин и си изрови отново сам една играчка мотор. Беше много щастлив, защото това го интересува в момента, и я купихме. Снима се с Мики Маус. 
Официалният му подарък беше колело за баланс. Той беше много щастлив от този факт. Вече го кара доста добре. По-смел е, макар че още не го оставяме напълно сам. Винаги сме до него. Аз се чувствах така, все едно сега прохожда. Или кръстът ми така си мисли.
Майка ми му подари кола с дистанционно, бъдещите кръстници джип с дистанционно, а свекърите му дадоха пари.
Имаше ужасно много хора. Бях запланувала да го заведа на тържество на площада. Отидохме, имаше песни и доста деца. Бяха направили игри, но самите игри бяха подходящи за по-големи деца. Имаше конкурс за рисунка с тебешири, викторина. Въпреки всичко Алекс участва в надиграване с народни танци. Много сладко подскачаше с ръце на кръста.  Цялото това нещо беше на адска жега и гледахме да търсим сянка. Влади беше на работа, но дойде за малко при нас.
Самият ден ми беше много детски, цветен, усмихнат. Беше ми много хубаво да виждам толкова деца на едно място, балони, усмивки. 

Вечерта отбелязахме и деня на Враца със заря. Бяхме леко притеснени как Алекс ще се държи и дали ще го бъде страх. Обяснихме му какво ще гледаме и той не спря да задава въпроси. По време на зарята беше гушнат във Влади и повтаряше, че зарята е добричка и няма да ни направи нищо. Държа се много мъжки. После искаше още и с дни говореше за нея.

Децата са голямо богатство! Правят живота ни съвършен! Само една усмивка на Алекс ми е достатъчна, за да съм щастлива! 

Отдавна не бях чела в темата ти, Миме
Но сега наваксах и с голямо удоволствие изчетох всички новости около вас
Голям пич е Алекс. 

Ей, голям мъж е Алекс вече! Представям си как сладко говори.
За плодивете/понеже и Ники е същия, миналата година ядеше череши като луд, сега да не ги види/, аз му предлагам въпросното нещо, обяснявам какво е и какъв вкус да очаква, той естествено не го иска. Сядам/ клякам някъде на неговито ниво и почвам да ям /така че да ме вижда/, държа си чинията или шепата отворени и след малко той идва да види какво се случва, посочва, поглежда, пак обяснявам, пипа, понякога взима и хапва, понякога не. Но с ягодите  огромен успех така. Сега ме праща всеки ден за ягоди в съседния двор. Малини опита, обаче не ги хареса. Динята първия опит беше провал /миналата година също се спука да яде/, вчера я хареса, пъпеш вчера само го плю... Нектарина не искале да вкуси, после опита, но не хареса. Та пробвай, да са на негивито ниво и когато той поиска да може да си вземе каквото иска. Аз оставям на една ниска маса плодове и той като иска ходи и си взима, всеки ден му предлагам по няколко пъти.

Наваксах с вашата тема. През телефона ми беше трудно
Алекс е с нова прическа. Как се държа или е свикнал?
За памперса - не го обърквай. Или махаш от раз през деня и оставяш памперс за спането, или не. Такова - ту го има, ту го няма е безполезно. Има предостатъчно време до края на лятото - по-нататък пробвай. Има детски писоари, които се закрепят на стената. Защо не потърсиш? Така няма да го караш да седи на гърне.
Готови ли сте вече за рождения ден?