Много е неприятно и притеснително това с неяденето. Племенникът едва сега, почти на 10, започна да яде и то избирателно- кебапчета, пица, пържени картофи, кашкавал... Слаб е като глист, но е пълен с енергия и не боледува повече от другите деца. Не го знаят какво яде в училище и много се надяват там покрай другите да се прежалва за някоя хапка плод или зеленчук. Иначе е предимно на хляб и сок от бъз . Каквото имах вкъщи от сока, дето го правих последните лета, всичкото им го занесох. Не слагам лимонтозу и като го разреждат сега, цедят лимон или портокал, та и малко витамини да хване. Не го насилват и имам чувството, че вече са свикнали и не се впечатляват, нищо не могат да направят По едно време ядеше каквото той си приготви сам, но и това мина. Освен да стискаш зъби, да се надяваш на чудо и да знаеш, че има и други такива, не зная какво да ти кажа
Тъкмо сега му е времето за букви и цифри според Монтесори. Правилно започвате със звукове, които после сам ще се научи да свързва в думи и да чете. Препоръчва се и да има подвижна азбука /по няколко букви, независимо дали са от картон или пластмаса/. Слагаш картинка на нещо и той срещу нея поставя съответните звуци, тоест "пише". Ако искаш, ще ти пусна линк с издавани букварчета в България в PDF формат да си харесаш кратки думи.
Пак по Монтесори, не е желателно да се състезава с останалите деца и да казва, че иска да е най- добрият. Хаха, това и на мен ми е най- трудното да превъзмогна и да се превъзпитам, а би ми спестило много отрицателни емоционални терзания. Трябва да се труди и да показва най- доброто, на което е способен, уж това би му доставило по- голямо удовлетворение.

Аз си го знам, че не е от най-яжните деца, но това категорично отказване на каквото и да е доста ни стресна. Ние и двамата с Влади сме си паники и това да го оставя да не яде нищо с дни, за да разбере, че трябва да се яде, не е нашето нещо. 
Свекърва ми ми казва, че й двете й деца са били злояди като малки, после са прояли. Аз не съм била злояда, но като дете и ученичка си бях кльощава. Ген си е. Ядях си, но нищо не ми се лепеше. И личната му ни казва, че като ни гледа с Влади няма на кой друг да се метне. Влади си е нормален, сега малко отслабна, но покрай целия стрес си е разбираемо. Иначе Алекс е пълен с енергия, здрав е като цяло, но според мен имунитетът му е паднал. От октомври си влачи сополи, ту има, ту изчезват. Ей го и от днес се разкашля. Добре, че минава само с това. Плодове рядко се съгласява да приема. От време на време ябълка, банан и лимон. Преди поне на фреш ги пиеше, но сега и него не иска. Зеленчуци изобщо. Сега като отказва супи и манджи, още по-зле.
Ами не знам как да го накарам да приема витамини. Давам му сироп за имунитета, ама не си е работа. Тъкмо беше качил малко и той пък реши, че няма да яде. Иначе на височина си расте.
Ами живея си с надеждата да е период и един ден да прояде по-нормално. 
Изпрати ми линк на каквото имаш. От полза ще ми е всичко.   Той има едни карти, всяка буква на отделна карта и до нея картинка на предмета, започващ с тази буква. Но това ще е по-различно.
И аз не съм ок да държи винаги да е пръв, но си мисля, че е някакъв период, през който преминава. Сещам се за племенницата, когато беше по-малка това ми правеше впечатление, ама при нея имаше и други неща, даже сме го обсъждали в месечната мисля.
Гледам ги и малко по-големите 5-6г. само се съревновават кой бил по-добрият, по-бързият, кой правел по-добре еди какво си т.н. Той се сърди, когато се състезаваме и държи винаги да е победител. Всичко трябва да е само негово. Аз си обяснявам, че не може винаги той да печели, но кой ли ме слуша.  Малък е още, ще разбере. 

  Коледно тържество в детската градина  

Отдавна говорехме за това тържество с Алекс, така му давах стимул за градината и той го чакаше с нетърпение. Седмицата преди него, обаче беше с повръщане и разстройство за ден-два, после с хрема и си останахме вкъщи да се подготвяме. Писах на госпожата и тя ми изпрати сценария за празника. Първоначалната идея е била да има и стихчета, но после преценили, че децата все още свикват и се притесняват, и решили да са само песни и танци. Трябваше да научим четири песнички. Алекс знаеше една от тях и части от другите, защото ги бяха подготвяли на репетициите в градината, колкото и малко да беше ходил. За танца нямаше как да му помагам, защото не го бях виждала. Писахме вкъщи писмото до дядо Коледа и за градината. Беше си пожелал първо миксер. После си промени мнението и каза, че иска "такова, което прави фреш" (блендер).  
От градината за момичетата бяха подготвили бели костюми на снежинки, но за момчетата трябваше сами да решим как да са облечени и съответно да им го набавим. Учителките казаха, поне да имат шапки. В групата на родителите не успяха да се разберат, затова реших, че ще е с червени панталонки и коледна блузка. После се оказа, че някои деца бяха с костюми на джуджета, но нямаше време, за да реагираме всички. Дори коледната шапка се оказа трудно да намеря малък размер. Накрая му взех една, но той не пожела да я пробва и не знаех дали ще ми стане. В крайна сметка му беше малко широка, но не фрапиращо.
В деня на тържеството го взех на обяд, то беше от 16ч. Прибрахме се, обядва, спа и го събудих да го приготвя. Отидохме точно навреме и хванахме децата тръгвайки към салона, където щеше да се проведе. Оставих го при децата и аз влязох да си търся място. Вече беше пълно с родители, но реших да остана правя, за да мога да го снимам. Вътре беше много задушно.
След малко влязоха децата.  Представях си, че Алекс ще се притесни като види толкова хора вперили поглед в тях, но той беше спокоен. Видя ме и се усмихна. Когато ме погледнеше и видеше, че го снимам се усмихваше чак до ушите.  Голям позьор е. Седнаха на столчета и тържеството започна. Първо госпожите казаха няколко думи, подканяха децата да извикат за какво сме се събрали, кой чакаме и запяха първата песен. Алекс също пееше, даже си жестикулираше с ръцете и се вживяваше.   На мен ми се напълниха очите със сълзи от гордост, но се сдържах да не заплача.   Изпълниха и любимата му от песните за джуджетата. Момчетата изпълниха танц на джуджетата. Обикаляха в кръг, леко приведени и от време на време се спираха и оглеждаха. Обръщаха посоката. Момичетата бяха подготвили танц на снежинките. Едно от момчетата се беше настанило при тях и Алекс се провикна "ти да не си снежинка". Изпяха още две песни и започнаха да викат дядо Коледа да влезе. Извикаха го няколко пъти, но него го нямаше. Накрая влезе тържествено с два големи чувала с подаръци и децата започнаха да подскачат от радост.   На Алекс му светнаха очичките и зачака. По едно време го чух, че попита леличката "за мен дали ще има подарък".   Извикаха го, но той не реагира първия път. После още веднъж и той се опули от изненада. Отиде при дядо Коледа, взе си подаръка, позира много професионално за снимки и беше повече от щастлив.  Върна се на мястото си, остави си подаръка на съседното столче, подпря се на него и от време на време го поглеждаше и потупваше/галеше. Изчака още няколко деца да си вземат подаръците, настана суматоха, децата станаха нетърпеливи и решихме да излезем. От дядо Коледа получи така желания блендер. В гардеробчето му бях оставила и друг подарък - миксера, който каза първо, че иска. Много се изненада, че дядо Коледа е минал и през шкафчето му и му е оставил нещичко. Прибрахме се в къщи и отворихме подаръците. Много се зарадва на всичко и започнахме да играем.  

http://media.snimka.bg/s1/6487/039218666.jpg?r=0

Песнички от тържеството

Зимно влакче

Зимно влакче на крачета, Гази пухкавия сняг
С него горските джуджета, Слизат от балкана чак
Припев: Пуф-паф, Пуф-паф чуйте, чуйте влака, в детската градина трака
Хей, дечица, добър вечер, носим блага новина
Дядо Коледа пристига с натоварена шейна


Джуджета
Дядо Коледа не спал
И джуджетата събрал
Работа на всички знаеш
Както той си знаеш

И джуджетата не спят
Чукат режат и лепят
Че играчки цял чувал
Той е обещал


Коледни подаръци

Дядо Коледа къде си, котето промърка
Къщичката и адреса ти дали не сбърка?
Писахме ти в писъмцето, шалче донеси ми
Три колана за мечето, панделка за Мими.
Чу се глас в тишината, стойте търпеливи,
Вече правят ви децата дарове красиви.



Снежен човек

Трупахме, трупахме топки от сняг
Снежен човек си направихме пак
Припев:... Гледайте, гледайте този юнак,
Който направихме само от сняг.

Има си шапка, в ръцете метла
Шала на баба, дори очила.
Припев:...

Ето от морков му сложихме нос,
Трябват ботуши, че още е бос
Припев:...

Песнички от тържеството


Джуджета
Дядо Коледа не спал
И джуджетата събрал
Работа на всички дал,
както той си знал

Или е друго?

Тези са съвсем нови, време е да си осъвременя репертоара
Ето линк към букварчетата:
http://detstvoto.net/daskalo/predmeti/4376-bukvarcheta-ot-1947-do-1990.html?fbclid=IwAR0hplVymdOh_T5_14qSgMYsAoM3LqToFbAa4d2cWEwqZwnav6qJ01m1uVM

Телефонът ме е поправил, а уж гледам преди да го публикувам. Така е, както си го написала - дал-знал. Не мога, обаче, да го редактирам вече.

Ще разгледам и букварчетата. Благодаря!

За ядене гедам, че се терзаеш...Александрина е в такъв период от много време. Много трудно хапва нещо смислено. Не я насилвам, само предлагам каквото има. Специални манджи не ѝ готвя...много пъти съм казвала, че и аз съм била много злояда, и доста са ме тормозили за ядене, затова съм казала, че мойте деца няма да ги карам насила да се хранят.
Период е неядеето, при мен приключи в седми клас
Не го мисли, като огладнее ще си хапне 

И аз съм като Фери -много съм била злояда и много са ме тормозили. Бамбук яде каквото иска от наличното вкъщи. Ако не искам да яде нещо, или не купувам или той не знае, че има.
Аз в 4 клас проядох, но не всичко. Просто тогава започнах да казвам какво бих яла и си ядях.

Аз по край Алекс разбрах какъв гигант е Бамбук. Помня, че заедно купихме сивите космонавти. На Бамбук още миналата година му умаля и беше с друг, а сега е с трети

Имаше дни, в които нищо не искаше и то стана някак изведнъж, затова се притесняваме. Сега яде само попара и сандвичи с яйце и сирене. Ама това яйце всеки ден не ми е ок. Супа и манджи продължава да отказва, преди ги ядеше.

Ох, с този космонавт. Миналата година като го купихме му беше леко голям и сега си спомням, че накрая и на него му късееше. Е да, но съм забравила. И тази година като го извадих, той не се съгласи да го пробва предварително, наложих му го само отзад и видях, че горе долу става. После като тръгнахме да излизаме видяхме, че му е къс,  но в последствие си казах, че няма да купувам друг, тя зимата почти свърши. Той само се пързаля с космонавт, не ходи с него. Бамбук е по-едър. Алекс последно беше 14кг. Не съм го мерила скоро. Другата седмица е на консултация.

Да, гигант е направо. Той живее на кисело мляко с банан и бисквитки и е 17кг.

Бамбук пък не яде яйца от известно време.

В градината много му се чудят. Понякога е на 1-2 оризовки до 13ч. Като яде им е кеф да го гледат. Тази седмица беше ял обяд само в четвъртък. А като знам, че е 7 лв ми се къса сърцето

Аз взимам Алекс на обяд от градината, като го изчаквам първо да видя дали ще яде нещо, но той категорично отказва. Даже неща, които в нас яде, там не иска. Попарата му е любима, но там не е искал. Веднъж беше казал на госпожите, че обича кекс, но когато там имало, не го е ял. Понякога имам чувството, че напоследък живее от течностите. Неща, които преди много е обичал, сега не иска да погледне. Знам, че си променят предпочитанията, важното е да яде нещо.

Коледни празници 2019


От няколко години насам си дадох сметка, че обичам Коледа. И аз като малките деца чакам с нетърпение да дойде. И то, от както си имаме Алекс. Много ми е хубаво да го виждам с какво вълнение очаква дядо Коледа.  
Отново започнах да подготвям подаръците от октомври, за да съм спокойна, че имам време.
Направихме си коледната фотосесия. Този път мина повече от страхотно. Алекс беше в настроение и свършихме много бързо. Раздава големи усмивки и през цялото време беше въодушевен.
Украсихме елхата в края на ноември, тогава написахме и писмата си до дядо Коледа.
Алекс написа своето сам. В него си пожела пързалката на Блу СкайУокър, пистата на Ти рекс, колички и джипове. Ние по традиция също писахме писма по между си.
Влади излезе в дълга почивка и всички бяхме щастливи. Разходихме се до София за последни покупки, както се очакваше беше лудница.
Следобяд на 24-ти Алекс вдигна температура и беше кисел, слава богу нищо сериозно. На Бъдни вечер бяхме вкъщи с брат ми. Направих само питка и салати, свекърва ми изпрати останалите неща. Имах мерак да си направя всичко, но като имаше желание не съм се дърпала. Даже коледните меденки нямах време да направя и ги пекох на Коледа.  
Вечерта, преди да си легне Алекс, оставихме чинийка с бисквитки и мляко за дядо Коледа. Алекс пак се изкуши и изяде няколко, опита му и млякото.  
Тази година се изложих и в последния момент опаковах подаръците. Но от ходене насам-натам не ми остана време. Вечерта, когато Алекс заспа, аз останах, въоръжих се с материалите за опаковане и се захванах за работа. Имах да опаковам много неща, добре, че поне с на Влади подаръците бях приключила предварително. 3.30ч бях в леглото . Подредихх всичко, за да е готово за сутринта. Като легнах, обаче Алекс започна да се върти и беше неспокоен, съответно и аз се ококорих и се въртях до 5ч. В 9ч бяхме на крак, но аз бях свежа, нищо че почти се спах. Алекс се сети, че е Коледа и отидохме да видим какво се случва в другата стая. Видяхме, че меденките и млякото ги няма, а дядо Коледа беше оставил благодарствено писмо на Алекс.  Много се зарадва, когато видя подаръците под елхата. Каза, че иска да отвори първо най-големия. А той беше пързалката на Блу Скайуокър, за която си мечтаеше. Започна великото сглобяване. Влади искаше да ги сглобим предварително, но аз се опънах, че искам да са опаковани. Разопаковахме, сглобявахме и играехме с всичко. Освен това получи и писта на Ти Рекс, колички на хот Уелс, разбиващи се колички,  монстър трък джипове, разни други колички, тостер, книжки. След като приключихме с неговите подаръци отворихме и своите. Влади получи парфюм, безжични блутут слушалки, ел.четки за зъби и ваучер за спортни стоки. Аз медальон, за който си мечтаех, бельо, което сама си избрах, ваучер за козметика и книги. Имам чувството, че с часове отваряхме подаръци.
Тази година нямаме много снимки, правихме повече клипчета, защото Алекс обича да си ги гледа след това.
Вечерта дойдоха свекърите, сестрата и зета на Влади с племеницата, една братовчедка (6г) на Влади и брат ми. Отново свекърва ми пожела да направи основното, аз правих баница, меденки, питка и мезетата. Беше лудница, но Алекс се забавлява с децата. От сестрата на Влади получи барабани, свекърите му дадоха пари, а брат ми камион сметосъбирач, какъвто си беше харесал.
Получи още от кръстниците си сет с мини войници с палатки, пушки и т.н., не знам колко са, но ми се виждат много. И от кумовете голям джип със светлини. От приятели полицейски паркинг, имаме и подарък, който още не сме си взели. Заринахме се пак с какво ли не. Книжките с вълшебните химикалки много му харесват и му купихме още няколко, като видяхме, че са му интересни.

Много хубаво ни беше да сме си тримата.   Точно покрай Коледа имаше малко сняг и се възползвайте.  Ходихме да се пързаляме със шейни, разхождахме се. Вкъщи си гледахме филми и се гушкахме пред камината. Много семейно и уютно ми беше. Затова го обичам това време от годината. Не мина и без тревоги покрай неяденето на Алекс де, но няма пълно щастие.
Като мина Коледа, някакси ме отпусна еуфорията. На нова година си бяхме сами, само с брат ми до 12ч. Аз пак не правих почти нищо, свекърва ми изпрати пак храна. Аз месих питка и баница. Общо взето тази година почти не съм се въртяла в кухнята, а храна все имаше. Пак се гласих в последния момент. Гримирах се, облякох си рокля, какво като си бяхме вкъщи сами. Така се чувствах. Времето до 12ч мина неусетно покрай Алекс. Отворихме шампанското отново малко по-рано, гледахме зарята, Алекс този път не беше въодушевен. Каза, че само отдалече иска да я гледа. Брат ми си тръгна и започнахме да се приготвяне за лягаме. Алекс заспа към 1 и нещо, ние останахме доста след него. Равносметката ми за отминалата година не е хубава, не успях да изпълня половината от целите, които си бях поставила, затова пък се чувствам още по-мотивирана и за тази имам почти 3 пъти повече цели. Беше тежка и непредсказуема година или поне втората половина от нея. Дано тази да е много по-хубава, по-успешна, да сме здрави и да постигнем всичко, което искаме. Не знам друго какво да си пожелая. Явно съдбата си знае работата.

Малко снимки:
http://vivian91.snimka.bg/children/k2019.5164077.39226988

  Алекс на 3 годинки и 6 месеца  



На Йорданов ден прибрахме елхата и коледните украси. В началото Алекс се дърпаше, но му обясних, че Коледа е един път в годината и след няколко месеца пак ще украсяваме, и той се съгласи. Помогна ми да приберем всичко, само една светеща къщичка не ми даде.

Любипитко се учи да брои до 20. Още бърка кое е 6 и кое 9. Учим, че 1 и 1 е 11.
Много ме изненада как е запомнил азбуката. Знае, че в българската азбука има 30 букви. Имаме карти с буквите. От едната страна е написана буквата и картинка на нещо, започващо с тази буква, а от другата е само буквата. Разбърквам ги и му казвам коя буква да ми намери, той я търси и ги редим в правилна последователност. Затруднява се малко с последните букви, но пак се справя.
Първо ги обръщах така, че да се виждат картинките и той се ориентираше по тях, след това го направих по-трудно, като обърнах картите така, че да се виждат само буквите и той отново се справи отлично. Много ме изненада.   На ден по няколко пъти ни кара да учим буквите. Подпитва ме дали знам как се пише някоя буква и после я чертае с пръст някъде за да ми покаже. Постоянно ме пита някоя дума с коя буква започва и сам ми казва. Знае и английската азбука от песеничката. Нямам кой знае какви амбиции да ги знае тези неща сега, но като сам се бута и му е интересно не мога да го ограничавам.
Сам ми казва "мамо искам да чертая фигури". Той знае фигурите отдавна да ги назовава, но сега иска да ги чертае. Изнася ми уроци за числата, показва ми ги
и аз трябва да ги познавам. Понякога ги бъркам нарочно, за да видя дали ме следи и дали ще забележи. Бърка кое е буква, кое число. Казва на буквите, че за числа и обратното.
От скоро откри Пес патрул и Пламъчко. В Пламъчко задават въпроси с предложения за верен отговор и той много обича да го гледа. Подскача от радост, когато започва. А когато отговаря правилно направо се пръска от гордост. Толкова му е интересно, че докато си играе постоянно превръща всичко във въпроси и отговори. Сам си ги измисля и свързва. Пита ни и нас. Обича още и Масленка, на мен също ми харесва.
Напоследък ме пита "мамо, наистина ли има крави? Таралежи и т.н." той е виждал и знае, че има, но явно отново го обръща на игра.
Учих го до играе на морски шах и ръчичка. Очертавам му ръката и вътре пиша разбъркани числата от 1 до 10 или от 1 до 20. Казвам му да ми намери определено число и докато той търси аз пиша чертички. Когато го открие ми казва стоп и аз броя колко чертички съм успяла да напиша. После се разменяме, той ми казва кое число да намеря и през това време пише черти. Който има повече черти той печели.

Докато си играехме на някакво състезание с коли и той не ми позволи аз да започна, а държеше той да е пръв реших да му обясня що е то кавалер и дама. Вече знае и го обяснява.
От както стана студено и имаше малко сняг обича да излиза. Преди трябваше да му се моля, а сега бързо се съгласява.

Ходи два дни след ваканцията на градина и на третия се разболя. Вдигна температура, хрема, разкашля се. Заведохме го на частно, но след няколко дни се влоши. Продължи да си вдига температура и личната го изпрати на снимка и изследвания. Чуваха се някакви хрипове и му изписа антибиотик. Още се лекуваме. Влади също се разболя.

------------------------------------------------
Алекс: Мамо, ти колко километра тежиш?  

------------------------------------------------
Алекс: Мамо, нали не съществуват динозаври?
Аз: Не, вече няма динозаври. Те са живели много, много преди да се родим.
Алекс: Даже преди да се родя аз ли?
Аз: Да, даже и аз не съм се била родила.
Алекс: Ами тати?
Аз: А не, баща ти е от ерата на динозаврите.
-------------------------------------------------

Мамо, когато не ми даваш нещо аз съм разочарован.  

------------------------------------------------
На терасата е и мете. Чакам го на вратата.
- Хайде Алекс, тръгвай да излизаме.
-  Чакай, мамо, имай търпение! Като дойдат гостите и излизат на терасата и като видят колко е мръсно. Имай малко търпение!  
-------------------------------------------------------
Друг ден е на терасата и пак мете. Казвам му:
- Мети хубаво!
- Я не ме командвай!  

------------------------------------------------------
- Мамо ръката ми прави пакости. Изсипва ми боклука, който съм изметял вече.
-------------------------------------------------------

Малко снимки:
http://vivian91.snimka.bg/children/3g6m.5164316.39231729

Това влакче само за деца ли е и къде се движи? Колко е щастлив само
Сега му е времето да се научи да пише и после да чете. Почвайте с писане с готови букви на къси думи, ако е готов, може и сам, на дъска.
Не е правилно 1 и 1 да е 11, а една десетица до една единица е 11.
Ще ти пратя помагалата по математика, ако искаш. Последователността от просто към сложно и от действително към абстракция е много важна, че да няма после трудности.
В нашия език даже говорно е обяснено за двуцифрените числа - 10, на мястото на нулата е добавено 1, тоест еди/ница /на/д/ десет.