Благодаря ви отново за куража, който ми вдъхвате! Знаех си, че като споделя ще ми олекне. Имам нужда да го чувам и от странични хора, макар че ви приемам като близки, нищо, че с повечето не се познаваме лично.

В цялата олелия може би има пръст и това, че 1-2 вечери преди ваксината, Алекс беше нервен след хранене. Точно, все едно е гладен, а не му достига. Влади знае, че това с добавките ми е болна тема и даже го е страх да подметне нещо от този род. Освен това свекървата, която нали много често идва, и всеки път едни и същи въпроси задава - имаш ли кърма? ама дали му достига, викам да не би да не се наяжда и да е неспокоен? ама да не се мъчи така детето? колко наддава? даваш ли му водичка? И така всеки път, още от самото начало. Всичко това, при условие, че изобщо не е навътре в нещата. Точно както
Али го е написала, удря ме по егото! И срещата с педиатърката вече беше върхът. От тогава се сринах. Точно, защото според мен самите 100гр за 2 седмици ми се виждат изключително малко, и всичко останало беше просто допълнение.
А колко наивно може да подходи човек, когато не е уверен в себе си?! Малко ми трябваше, за да се почувствам така. В момента, когато ми каза - дохранваш, все едно кърмата ми е спряла. Почувствах се безсилна и не знаех какво да кажа. Само се съгласявах. Сега, след като мина известно време и след като премислих, вече ми е малко по-леко. Благодарение и на вас съм по-уверена!
Подкрепата на Влади ми беше най-нужна. Тъй като в дохранването той не влага това, което аз, много се учудих, когато ми каза, че си продължаваме по старо му.
Майка ми също ме подкрепи.
Сега за пореден път разбрах колко важно е близките ти да те разбират и подкрепят. Не, че сама не бих се справила, но самата мисъл, че има някой зад гърба ти, ти дава още сили.
Аз не кърмя, защото трябва, а го правя, защото ми доставя огромно удоволствие. Чувствам се прекрасно и значима за някого.

Връзката, която се създава, чрез кърменето, е нещо уникално. И да не ме помислите за луда. Бебето в прегръдките ми и най-голямото ми богатство!

Знам, че няма да продължи вечно и съм сигурна, че когато това време дойде, ще ми бъде много тежко.
Когато един ден се цедях и не слагах Алекс на гърда се чувствах ужасно. Един пропилян ден...
.................
Ние продължаваме да се кърмим на поискване. Опитвам се да го слагам по-често на гърда, но няма сила, която да го накара да яде, ако не иска. Чудя са поне защо не ме ползва за залъгалка, ако не друго, но не, та не. Дърпа се, сърди се, плаче. През нощта се храни най-добре и пълноценно. Тогава съм и най-спокойна. През деня е ужасно разсеян. Вчера си облякох една шарена блуза и той вместо да си я гледа и да суче, си бърбори и я разглежда. Днес така с един гердан. Абе все имам чувството, че сме наопаки, хаха. Притеснявам се, че това неефективно хранене от негова страна няма да даде и добри резултати на консултацията в сряда. Ужасно неконцентриран и разсеян е. Щом яде и в същото време си бърбори...
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Ама каквото, такова.
Свекърва, не знам дали има проблеми с акото. Може всичко да е само в моята глава. Всеки път нося пълни памперси на педиатърката и тя казва, че според нея няма проблем. Пускахме и секрет. Резултатите бяха добри. Просто за мен не е нормално акото му да е на вода. Все едно съм изляла чаша с течност. Много пъти си е вършил работата, докато му сменям памперса и виждам как излиза. В същото време според нея е нормално при кърмените бебета да е така.
За цеденето и следенето ме накара да ги правя, за да видя кога ми е по-малко кърмата и съответно да дохраня. Не ме кара постоянно да додавам.
Като цяло съм доволно от нея, защото е мила и винаги подробно ми обяснява. Мога да я потърся по всяко време. Освен това вече два пъти ми казва, че с цел да запазим кърменето, няма да се захранваме все още. Не е от тези, които на 3 месеца бутат сок. Не го очаквах. Единствено това, че вместо сега да ме насърчи и да ми помогне със съвети как да увелича лактацията, тя ме кара да се цедя и т.н. Тук малко се разминахме, но не означава, че аз я слушам за всичко. Все пак ние сме родителите и ние взимаме крайните решения.
Пфф от събота го пиша това...
