Съгласна съм и за това се подготвям. Ще видим от къде ще го подхвана и как ще се нагаждаме според ситуацията. Ще споделям. 

Мария също правеше странни физиономии от картофа. То е силно казано пюре, защото в началото е супер рядко. Разреждах с голямо количество кърма. Като минахме на тиквички, работата беше вече друга.
Аз също купувах на Тьопфер. Умишлено търсех безмлечни каши, за да не давам АМ при положение, че се чудех какво да правя с излишната кърма. Като ограничавах и да е безглутенова в началото - имаше минимален избор на марки и видове.
Факт е, че врътнята за две до пет лъжички пюре е огромна! Захранването в началото изглежда много сложно, а като те емне ежедневието - нещата сами се напасват.

А защо изобщо трябва да се дават каши, особено пък за начало? Аз започнах със зеленчуци и въвеждам един по един, днес за пръв път дадох слива, понеже нещо се запече, но каша още не виждам смисъл да давам изобщо,

Никой не казва,  че трябва,  има различни варианти за старт,  всеки споделя опит.
Мимето е в търсене на подходящ зеленчук,  ние споделихме, че нашите деца по-добре са възприели кашата.
Под каша се разбира не само инстантна,  но и домашно приготвена.
С една дума възприемат добре ориза.

За пръв път чувам, затова се учудвам, обикновено навсякъде се почва с картоф (не че не е гаден )

Има няколко начина на захранване. Стандартен с пюре/ каша, ЗБВ и руския забравих как му викат. При по- обстойно четене се преценява как да се започне и според детето. Ние имаме наследствени предразположения към алергии. Бях притеснена със захранването и прецених, че хипоалергенната оризова безглутенова и безмлечна каша ще е най- добра за първа храна. Оказа се, че съм постъпила добре с този вид захранване, Моника ми се изприщи от някои храни.

Миме, много сте хубави Алекс е много слънчево дете

За захранването на кратко - захраних с тиква, плод дадох на 7 м - ябълка, на 7,5 дадох каша с плод за СЗ. В момента на обед и с целия ми репертуар песнички и много мацане едно си изяжда пюрето (освен ако не е тиква с картоф). На СЗ чака с отворена уста.

Много ви е хубава Коледната фотосесия 

Миме, и аз съм в същото положение със захранването - планирам да започна от средата на Януари, когато Иван стане на 5 месеца. Трудно си съставих план за действие, заради многото и разнопосочна информация.

Доста неща изчетох, включително и книгата на Маги Пашова. Не считам, че си изгубих времето. Имаше интересни за мен твърдения и практики., но не смятам да спазвам нейните схеми. За мен основният проблем на нейната книга е, че не са посочени източници. Споменават се някакви изследвания, твърдения и т.н., но няма референции. Т.е. ако искам да повярвам на нещо трябва допълнително да си го проверявам като инфо незнайно къде.
Твърдението й за сладкия картоф мисля, че се основава на теорията, за която говори Мари - Маги е учила в Канада и САЩ (до колкото съм информирана), където е родината на Батата. По принцип могат да се намерят сладки картофи с произход Испания в био магазините.

За себе си съм решила за започна с тиква. След това картоф, тиквичка, пащърнак - още не съм си изяснила последователността им.

ЛЛ ме посъветваха да започнем с картоф, тиквичка и пащърнак. Те препоръчват сладките зеленчуци да се въведат по-късно, за да няма отказ след тях.

На лекция на ЛЛЛ за захранването ни обясниха, че няма правило за захранване - може да се започне дори с месо (точно това малко ме изненада, но предполагам беше образно казано). Там по скоро ни представиха различните варианти и принципи и всеки сам решава.

За кашите - можеш и сама да ги приготвяш вкъщи. Купуваш съответната суровина, мелиш, пресяваш, ако има нужда, киснеш и вариш. Занимавка е, но поне знаеш какво има в нея. Ако решиш добавяш кърма, плод или друго.

За сега това ми е планът, подсигурила съм си уред за готвене на пара, началните зеленчуци. След 2 месеца ще видим на какво мнение ще съм 

Празниците минаха и вече сме на линия.
Както вече писах, така чаканите Коледни празници, не бяха това, за което си мечтаехме, защото Алекс се разболя на връх Коледа.  Или по-точно, това беше първото му разболяване.
На 24-ти започна да покашля от време навреме, но първо си помислихме, че се дави от събралата се слюнка, защото доста се лигавеше. Е, да, ама през нощта вдигна температура 37.5 и му дадохме Панадол. Свали я. На другия ден го заведохме в спешния център, поне да му видят гърлото и да му чуят гърдичките, за наше успокоение. Там ни казаха, че гърдите са чисти, гърлото леко розоовее. Изписаха ни свещички за температурата (така и не слагахме, макар че ни казаха да слагаме профилактично, но той повече така и не вдигна Т), сироп за кашлица (и него не дадохме, защото на листовката пише, че е за деца над 1г.) и едни капки за нос, които се правят в аптеката (тях вече ги взехме). На следващия ден отидохме в кабинета на педиатърката, макар че нея я нямаше, прегледа ни дежурната докторка, която я заместваше. Тя ни изписа витамин ц, пробиотик и прахчета за коремчето, защото в акото на Алекс се появиха малки червени нишки. Обясних й и за проблема, който ме тревожи и тя каза, че може да е станало хронично.
На следващият ден, вместо да е по-добре, Алекс се влоши. Носът му се запушваше и не можеше да диша, сълзяха му очичките, давеше се от секрета, който му се стичаше по гърлото. Не знам с колко години ни се скъси живота при всяко негово задавяне. Сърцето ми отиваше в петите хиляди пъти. Това ми е много голям страх още от раждането. Не спахме цяла нощ. С Влади се редувахме да го разнасяме, спеше върху гърдите ни. Плачеше, защото го беше страх, че не може да диша. Не можеше да се храни нормално. Нямахме търпение на сутринта да го заведем да го прегледат и на частно. Алекс изглеждаше ужасно. По пътя към болницата се разплаках, защото не можех да повярвам, че детето ми изглежда по този начин - измъчен, тъжен, болен.  Очите му бяха червени и постоянно сълзяха. 
Прегледа го докторът и ни каза да купуваме инхалатор и да започваме инхалации. Да спрем правените капки, защото били от 19-ти век и вместо тях да капваме физ.разтвор, както и да продължим витамин ц.
Само при мисълта за правене на инхалации бях сигурна, че това ще е голямo приключение. Алекс изобщо не ни даде да му сложим маската, както и не седеше мирен. А инхалации трябваше да направим по някакъв начин, защото ТОВА му беше лечението. Влади се разрови в нета и видя, че може да се направят без маската, а само с накрайника. Чухме се и с Фери, която ми каза същото и така действахме. Следващите опити бяха успешни. Даже на него взе, че му и хареса. Нещото, което ме притесняваше беше, че ги правехме с Вентолин и физ.разтвор, а между тях само с физ.разтвор. След втората инхалация Алекс видимо се подобри. Даването на каквото и да е обаче беше много трудно. Милото, толкова се наплаши от аспиратора за нос, че плачеше ужасно жално. Отказваше да му давам капките, витамините и прахчетата с каквото и да е - нито лъжица, нито шише, нито спринцовка. Влади му дърпаше сополките, а аз трябваше да го държа. Не искам да си спомням за тези моменти.  Все едно казваше " нененененен" Имам чувството, че му нанесохме травма за цял живот.  През цялото време само мрънкаше, чувстваше се ужасно. Точно като болен изглеждаше. Нямаше сили и желание за игри, а на нас ни се късаха сърцата. Тези дни и ние ходехме като болни. Никога повече не искаме да го виждаме така! Детето ти да е болно е нещо ужасно. Хиляди пъти се молихме болестта да се прехвърли на нас, но нямаше как да стане. Нямахме търпение да се събудим на сутринта и да видя лъчезарната усмивка на мъничето си, а не плач, заради запушен нос.
След всяка следваща инхалация състоянието му видимо се подобряваше. Върна му се и желанието да се забавлява, а ние отново грейнахме.
Всеки ден се чуваме с доктора, за да го държим в течение как е Алекс. Все още правим инхалации. Той още кашля, но много рядко. Не знае как да изплюе храчките и ги гълта отново, но какво му разбира на него бебешкото мозъче. И сополки още има, та продължаваме да го мъчим с аспиратора.
Вече е много енергичен, лудеем по цял ден, върна му се усмивката. На мама Слънцето отново грее. 

Свикна да се разнасяме на ръце, да му се дава всичко, което пожелае и вниманието да е на 100%. Влади му сваляше звездии, а той си умира за него. Обожава баща си.  Само като го види и усмивката му цъфти.  Обича да си играят, а и Влади се занимава много с него. 

Първата Коледа на Алекс

Освен, че чакахме с нетърпение празниците, защото това щеше да бъде първото посрещане на Коледа с новия член на семейството ни, нямахме търпение и тати да излезе почивка 10 дни, за да сме си заедно. За пореден път се убедихме, че планове е излишно да се правят, защото животът е непредсказуем. 
Въпреки всичко много се радвам, че Влади си беше с нас през цялото време. Не виждам как щях да се справя сама. Сигурно щях да се мобилизирам, но той ми помагаше много. 
На Бъдни вечер бяхме казали, че ще си бъдем сами вкъщи за първа година. Беше ни много хубаво, уютно, с двамата ми любими мъже. Мечтаех за това отдавна. Приготвихме всичко необходимо, наредихме трапезата .... и всичко естествено се въртеше около Алекс. Тогава той все още не беше зле и не знаехме какво предстои. 
Нямах търпение да станем на сутринта, да заведем Алекс до елхата и да отворим подаръците... Е да, но вместо това, станахме и отидохме в болницата. И отново положението до този момент не беше тежко. Започнахме лечението и аз продължих да се подготвям за вечерта. Решихме отново да си останем вкъщи. Нали, обаче свекърите са в съседство, племенницата е на гости зимната ваканция и съответно, все някой ни висеше на главата. Голяма подхвърляне беше, голямо подмятане.  Отворихме подаръците.
От нас Алекс получи образователно кученце на Фишър прайз и книжка. Много му се радва, а то е супер сладко. 
Нашите му подариха столче за хранене, което още не сме сглобили, защото няма как да го използваме засега. Първо Малчо трябва да се научи да сяда. Освен това и дрешки, които му дадоха още преди това, за да не му омалеят. 
Свекърите му дадоха пари, които отидоха в неговия фонд.
На Влади сестра му и зетя му подариха разни играчки - кубче, което трака, цъка, върти се и т.н., пиано, което се натиска с крачета, телефон  , и нещо надуваемо, което е за прохождане.
Има и още играчки.
На Нова година щяхме да се събираме с приятелите с близнаците. Те тъкмо се нанесоха в новия си апартамент и ни поканиха. Щеше да бъде бебешко парти, хихи. Нямаше как да отидем и да разнасяме бацили, затова отново си останахме вкъщи. Минахме само за малко през нашите, после през свекърите и се прибрахме. През деня бях приготвила разни неща, майка ми също ни даде. Докато се приберем, изкъпем Алекс и сложим трапезата стана 10ч. Алекс заспа още в колата и си мислех, че няма да устиска много, но като се прибрахме, дремна малко и се събуди. Бяхме му купили една музикална костенурка, която се движи и свети, и му я подарихме вечерта. Като угася лампите става дискотека.
В 23.50ч, докато сменяхме памперса на малкия, Влади се сети, че нямаме шампанско.  Изобщо не ми е минало през главата да купим. И бяхме без.  Наредихме се пред телевизора, чухме речта на президента и посрещнахме новата 2017 година всички заедно. Алекс не се предаде и подобаващо изчака данданията да премине. Не му направиха впечатление гърмежите. Страх ме беше само да го изведа и да му покажа зарята, защото хвърляха много бомбички близо до нашата тераса. Към 00.30ч заспа. Ние с Влади останахме до 2 и нещо. Говорихме си и наблюдавахме нашето джудженце как спи в кошарката си под елхата.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ КОЛЕДЕН ПОДАРЪК!

Миналата година няма как да не е повече от прекрасна за нашето семейство, защото се появи най-важния му член. Човечето, което осмисли живота ни, внесе огромно щастие в дома ни и изпълни сърцата ни с огромна любов!!! 
През новата година си пожелавам само здраве и се надявам всичко друго да успеем да постигнем, както винаги ЗАЕДНО!
Вярвам, че ни предстоят много хубави неща, много поводи за радост и силно се надявам нищо лошо да не ни спохожда!  

Страхотен сладурчо е Алекс!!!! 
Не си мисли вече за болестта като за нещо тъжно, а за това, че сте се справили чудесно, вие сте супер родители и...вече всичко е наред!

Ти си написала за всички подаръци на Алекс...а ти какво получи от Дядо Коледа?

Съжалявам, че Алекс е бил болен.. Сигурна съм и колко зле сте се чувствали от този факт, но няма как.. В живота занапред неизменно ще се случва и това Дано винаги да минават леко болежките му и да възможно по-малко  

По повод на това, че сте му нанесли травма, мисля че няма нужда да се безпокоиш, но по-опитните ще ти кажат  

Много сте сладички и виждам, че си носиш коледните ботушки за вкъщи  

Ами то по снимките хич и не личи какво сте прекарали, ти си като Снежанка от Плейбой  с тези ботушки
Да идват и да минават болестите... С времето ще станеш по- твърда, поне за пред детето. Иначе коремът ти ще се свива всеки път, няма свикване.
Хайде сега, травма си му причинила Кой знае каква по- голяма би му причинила с бездействие, примерно. Има такива ситуации, когато единственото правилно решение е изборът на по- малкото зло. Гледа се крайният резултат - детето се подобрява
Пък че стават лигави след боледуване, това също е нормално . След седмица всичко ще е както преди.

От сега нататък ще се разболява много.Яслата за мен беше предизвикателство, защото не съм вярвала че моето калено дете ще боледува толкова много.Дано аспиратора ви е хубав, ще ви трябва много.От тук нататък ще има да издърпате много сополи, да пъхате на сила много спринцовки с лекарства, НО това е за негово добро, защото така ще оздравее!Ревала съм с нея докато и чистя носа като беше по-малка.

И спокойно не си му нанесла травма.Прекалено е малък, за да помни!И съвет, раничката я пробвайте за разнасяне, ще ви откажат ръцете в един момент!Дете със сополи заспива и се кърми идеално пак в същата раничка, защото е в права позиция, там се и дави в пъти по-малко от легнало положение.

Инхалатора е една необходима вещ.Имайте физиологичен разтвор и винаги при сополи правете инхалации както сте ги правили и сега без маска, с накрайник пред лицето.На Моника и сега не и слагам маска.

Важното е, че сте здрави, а когато и да е първата болест на детето, то тя е неприятна за цялото семейство!

Наде, то е така, но като ти дойде да главата някоя такава неприятност и какво ли не си мислиш.

Хм, Дядо Коледа ще яде шамарки. Бяхме се разбрали с Влади, че през почивните дни ще отидем заедно да си изберем подаръците, защото аз така и не знаех от какво имам нужда, както и той. Нали обаче Алекс се разболя и нямаше как да обикаляме. Няколко дни преди почивката Влади дойде с един кашон и го остави под елхата като каза, че е и за двамата. Заблуди ме и аз му повярвах.
На Коледа отворих подаръка и се оказа, че е само за мен. Имаше книгата на д-р Спок и кутийка с бижута.  Не знам от къде знае, че искам книгата. Хем ми стана хубаво, защото е подарък, но в същото време тъпо, защото аз нищо не съм му купила. Той се оправдава, че книгата е и за двамата. Нямало е как да ме остави без подарък за Коледа....а при мен все едно има как.

Тони, да, много си ги харесвам.
.

Цитат на: svekarva в 04.01.2017 14:22

Ами то по снимките хич и не личи какво сте прекарали, ти си като Снежанка от Плейбой  с тези ботушки

Свекърва, развесели ме.
Ами те снимките са от Бъдни вечер и Коледа, тогава положението не беше толкова зле. А пък на Нова година вече се оправяше.

Маги , Влади не иска да вижда повече аспиратора и се кани да то изгори.  А инхалатора спор няма, необходим е.

Аз забравих да се похваля, че пак съм сополива от вчера. Преди две седмици бях така и ми мина бързо, дано и сега не се усложнява. Сигурно и имунитета ми е паднал. Канех са да ходя да ми вземат кръв, ама хич не ми беше до това.
Направих си една инхалация днес, пия Инфлуцид и витамин ц. 
И Влади онзи ден започна да кашля леко, та и той прави инхалации. Хаха, абе добре го разработваме инхалатора. Тъпото е, че е заради болести, ама...
Кажете някакви витамини за подсилване на имунната система.