Много му е хубава прическата, като голямо момче е 
Може би е време за N2, щом толкова ти липсва малкият бебок в Алекс

Ина, Машка, Наде, много благодаря и на вас за пожеланията за рождения ден на Алекс!

Благодаря и на останалите, че се включихте!

Тони, много хора мислеха, че е момиче, въпреки че и на мен не ми прилича. Най-редовно е "кукличка" или се обръщат към него в женски род. Е, от както е с новата прическа не се е случвало, но то и това остана. Тогава вече ще се бием. 

Радвам се, че ви харесва с новата прическа. Все някога трябваше да стане, просто не съм подготвена. 


Свекърва, хмм не бях обърнала внимание. После ще се разправям с тях. 

Машка, искаме го, не си го представям точно сега, може би в бъдещето, но не най-далечното (много сложно обяснение).
Оф, дано да се разбра. 


Аз, мисля че няма да успея да разкажа за рождения ден преди да заминем. Пък и нямам снимки още, какво ще ви покажа? Пътуваме утре през нощта, но днес е последния работен ден на Влади преди отпуската, а още нищичко не сме подготвили. Пуснах само няколко перални, но имаме да купуваме доста неща. Освен това и днес май ще го пуснат по-рано ( умирам си от кеф ) и ще тичаме по задачки.
Оо да, и сме на фотосесия довечера. Стискайте палци да не вали, защото не искам да я отлагаме. 

Алекс вчера направи сам 6-7 крачкиии.
Не го броя за прохождане още, но ще тренираме. 
Много ми е хубаво! "Чувствам се горда!"
Чак не мога да повярвам. 

Застава на едно място и танцува сам, без да се подпира някъде. 

6-7 крачки е направо прохождане Хаде, честито! Да стъпва здраво момчето, по хубави пътища да върви, до високи върхове да стига!

Първи рожден ден на Алекс
10.07.2017г.

Започнах да мисля за рождения ден на Алекс още преди Нова година, но понеже съм много суеверна, а и Влади ме обяви за „луда“ да си правя толкова рано планове, оставих нещата във времето. Все ме беше страх да не се провали нещо.
Същинската подготовка започна месец преди него. 
Мечтата ми за градинско парти нямаше как да се осъществи, тъй като не живеем в къща, затова трябваше да търсим ресторант с хубава градина. Първо избрахме „Лозница“- ресторант с градина, в битов стил, намиращ се извън града. Спокойно място, ходили сме там и преди. Направихме дори менюто, но тогава не носехме достатъчно пари, за да го капарираме (защото всъщност отидохме пак да огледаме само ) и се разбрахме да се върнем да платим. Но това така и не стана, аз му казвам „съдба“, но явно не сме били сигурни, че това е нашето място.  В последствие сменихме мястото. Избрахме друг ресторант, отново извън града, лично аз никога не бях ходила там. Бившите „Караванки“ както му казват. Отидохме само да надникнем, а то взе, че много ни хареса. Има огромна градина, а в същия ден дори празнуваха детски рожден и аз идеално си представих как би изглеждала нашата украса.  Решихме, че ще е там, избрахме менюто, разбрахме се, че може да си внесем каквото пожелаем, след определена сума и капарирахме. 

Решихме, че ще правим само рожден ден, а не 2в1 + кръщене, защото и на двамата не ни допадна идеята за съчетаване, макар че напоследък масово се прави така. Живот и здраве, дано догодина направим кръщенето.
Решихме и, че ще празнуваме на деня, нищо че се падаше понеделник, тъй като не си представях да е чак в съботата, пък и това не е голям човек и искахме да е точно на датата си.
Искахме да сме само родителите, баба ми и най-близките ни приятели. Бяхме 17 човека + 6 деца. Общо взето кумовете ни отново не дойдоха, кумата дори не ми се обади да ме поздрави, кумът е звъннал на Влади.  Едно от момчетата беше на работа и нямаше как да отсъства, и една двойка, които се връщаха от море, но нямаше да успеят да дойдат навреме, ноо поне ни се обадиха и ни поздравиха.

Винаги съм си представяла, че темата за Рождения ден на Алекс ще е „Мечета“, защото всичко покрай нас беше мечета, още от съвсем малко бебенце. Но с времето започнах да се колебая между Мечо Пух и Мики Маус, тъй като на това много се радваше. Реших Мики Маус, защото напоследък това беше лудостта при нас.  Само като види/чуе песничката на Роси Кирилова и започва да пищи. 
Такаа, реших Мики Маус и майка ми се зае изцяло с украсата, само голямата единица ми я подари една приятелка, като първо бяхме обсъдили какво искам.

Тортата и останалата сладка част също майка ми направи. Последния месец й беше много натоварено, защото се беше ангажирала с едно кръщене и Погачата на една госпожица, но се справи чудесно.

Наехме си отново Фотографката Анастасия Гуновска, която винаги снима Алекс.

На самия ден много исках да направя всичко възможно да не променям режима на Алекс и нещата да стават естествено, както досега. Естествено, когато си правиш планове, те почти никога не се осъществяват. До обяд всичко беше добре, но следобед трябваше да го приспивам един час, за да спи половин.   Беше ми малко напрегнато, но после всичко се оправи. 

Майка ми отиде да украсява ресторанта час и половина преди определения час (18ч.), но може би й трябваше поне още толкова, за да успее всичко да е навреме.   Влади си тръгна много късно от работа, което можеше да ни спести малко главоболия (или поне на мен, нали съм шаш и паника и искам всичко да става сега и на момента), но както и да е.

Ние като едни истински важни клечки със сър Алекс Бу пристигнахме точно в 18ч в ресторанта. Добре, че гостите не решиха да подранят, иначе щяха да ни чакат, нооо така е с дете.  

Влязохме в градината, всичко много ми хареса. Почти се разплаках, когато видях банера със снимките на Алекс. Тогава всичко, което ми се беше насъбрало през деня, отмина.   Гостите започнаха да идват и ми стана толкова хубаво, като ги гледам един по един, как всички са там, на празника на нашето пораснало момченце.  Всички, които ни писаха и ни се обадиха през деня, за да ни поздравят, ме направиха много щастлива.  Никога не съм се чувствала така, дори на мой рожден ден.   Алекс също много се зарадва на цялата украса. Всичко беше цветно и детско. Мило ми стана,  че почти всички се бяха сетили и за Мама, и ми подариха цветя. Ох, ще се разплача...

Всички ни поздравиха за украсата и всеки питаше кой я е правил, аз трябваше постоянно да повтарям „майка ми“.  

Понеже беше понеделник, в ресторанта бяхме само ние. Цялата градина беше на наше разположение. Децата тичаха и се търкаляха на воля в тревата, имаше и люлки. Ние почти не седнахме, постоянно тичахме след Алекс. Бабите бяха решили, че са на рожден ден и си почиваха, хаха.   Чак по-късно поеха щафетата, поне да си кажем две приказки с гостите. Алекс не се спря през цялото време, голяма игра падна. Добре, че имаше и други деца, за да е още по-забавно.
Към организацията в ресторанта имам малко забележки, защото все се налагаше да ги подканяме да изнесат това или онова. И за малко да направят гаф с тортата, но извадиха късмет и им се размина.   Когато им казах да разрязват тортата, едната сервитьорка за малко не си глътна езика, защото вече я били разрязали. Алекс духна свещичката по-рано, заради фотото и ако някой реши да си тръгне по-рано. Заради това тортата беше разрязана, нооо вече виждах как жената смени 3 цвята по лицето.   Представям си, ако наистина го бяха направили без да знам.  

Предварително бях помолила всички гости да донесат картичка с пожелание за първия рожден ден на Алекс, за да ни остане спомен от деня. Всички се бяха постарали и носеха. За подаръците също всички попитаха какво да му купят. Колкото и да ми беше неудобно (просто, защото съм си такава) казахме, че пликче с парички е най-добрият вариант, пък ние ще му купим това, от което се нуждае. Наистина крайно неудобно ми беше, макар хората да са ни близки. Не исках да го изтълкуват грешно, все едно искаме да събираме пари, дори им казах и нищо да не донесат няма да се разсърдим. Важното беше да се почерпим за здравето на детето.

Нямаше как да кажа на толкова хора какво точно да му купят, а ненужни дрехи и играчки не ни трябват. Все пак една приятелка му подари комплект с кофички и лопатки за плаж, нищо че в нас сме заринати.   От друга получи едно мече, на крачето, на което може да се напише датата с маркер и тя няма да се изтрие. С тази жена се познаваме от скоро, но я усетих близка, все едно се познаваме от години. По принцип умея да познавам хората и не се доверявам лесно, но тя ме спечели.   Кумовете му подариха едно пияно.

Ние, заедно с моите родители му подарихме акумулаторен джип.  Алекс много се зарадва, веднага пожела да седне в него, но натисна клаксона, изплаши се и дотам. До преди няколко дни само отстрани го наблюдаваше, пипаше гумите и всичко по него, но не искаше да се качи.  Вече се престраши и гордо се вози в него. Знае от къде се включва и изключва, как се пуска музиката, от къде се увеличава звука.  Там слуша и любимите си песни.

Колкото и да тренирахме духането на свещичката, Алекс показваше как се прави „на сухо“ вкъщи, но там не пожела. Помогнахме му, разбира се. Тортата беше невероятно вкусна, не че съм се съмнявала.

Изпратихме си гостите, всички останаха доволни, ние за пореден път разбрахме кой ни уважава и в 22ч се прибрахме вкъщи. 

Да ни е живо и здраво детенцето, много рождени дни ще има, но първия е по-специален и запомнящ се. Емоциите около този ден бяха много. За пореден път се чувстваме ужасно горди, щастливи и благодарни, че Алекс избра нас за негови родители!

Вчера най-после прочетох и писмото на Влади по случай първия рожден ден на Алексче и направо си изревах очите. Толкова истинско и трогващо е всичко, което е написал. За пореден път осъзнавам колко много имам всъщност!!! 


----------------
Снимките ги получихме снощи и още не сме ги разгледали. При първа възможност ще кача и тук. 

Голям рожден ден е било
Добре си ти, шофьор си имаш вече Много са интересни, една шепа човек, а знае да върти кормилото и да пуска песни

Миме, радвам се, че сте изкарали добре. Сигурна съм, че майка ти се е справила прекрасно с декорацията, сладките и тортата, защото наистина много я бива. Спомням си, какви неща беше сътворила за сватбата, после съм гледала и разни други снимчици на нейни неща. Много се радвам  Нямам търпение за снимки.. представям си ви какви сте хубави 

Супер празник сте имали!  Честита първа годинка на големия сладък мъж! 
Майка ти си е професионалист, спор няма, сигурна съм, че е изпипала всичко до последния детайл.
Какво е това писмо от Влади? А ти писа ли такова писмо? Голяма емоция и вдъхновение сте си тримата един за друг. Много миличко.

Свекърва, все още ние управляваме автомобила му, но Алекс се справя много добре с всичко останало.  И наистина ми е много сладък седнал в него. 

Тони, благодаря! 

Наде, благодаря и на теб!  И аз имам писмо, да. Пишем си такива писъмца и си ги слагаме в кутията за спомени на Алекс. И за Коледа писахме. Той е момченце и не знаем дали ще ги оцени, когато порасне, но поне ще останат един много мил и незабравим спомен за всички. 


Вече си имаме снимки. Всички много ни харесват, върнаха ни емоциите от прекрасния ни празник. 
Гледайки ги се сещам, че тогава се ядосах, че масата за сладките неща, която ни бяха осигурили, е много малка. Другата година ще знам, че предварително трябва да обсъдим това. Може би, ако бях отишла да украсявам аз, щях да попитам за по-голяма, но както и да е. 
Забравила съм да спомена, че майка ми беше направила като подаръчета за децата по няколко меденки с различни части от Мики Маус. Освен това за момченцата имаше шапчици, а за момиченцата диадеми. Алекс не пожела да сложи неговата шапка. 

Рожденикът опита от тортата си и едва го спряхме да не я излапа цялата. 

Най-любимото от цялата украса ми е банерът със снимките от всеки месец.  Разтапям се от всяка една.  Нашета мъничка шушулка порасна и вече е момченце.  Кога го държах в ръцете си, гушках го и го целувах, докато заспи?! Беше една шепа любов, а днес не мога да го стигна. Ох, пак се разчувствах. 
Мисля от снимките да направя една голяма рамка. 

Нямам търпение да извадим снимките на хартия, но ще ни трябват мнооого албуми. И от предишните месеци имаме, а все си казвам, че не трябва да оставам така нещата, а те се трупат и трупат. Все още няма ден, в който Алекс да няма снимки. 

Ето и малко снимки от празника ни. Имам проблеми със сайта, в който ги казвах досега, затова се забавих. Може би и останалите снимки в темата ни няма да се виждат повече. 
Ето малка част от тях, във фейсбук има повече. 

Това е и част от фотосесията, която направихме след рождения ден. Влюбени сме в тях!

Както се видя и във фейсбук, лайкнала съм и съм реалгирала на почти всяка снимка, много, ама много ми харесват. Всичко е детско, но стилно, не излишна шарения, много съм впечатлена от майка ти. трябва сериозно да се замисли да прави такива неща за хората и да ги предлага. 
И аз обожавам частта със снимките, много идейно, не посто снимки накачени, а обвързани с темата. Страхотна идея и реализация за всичко 
Това с писмата също е прекрасна идея, която не съм сигурна, че момченце би оценило, но и за вас е прекрасно да се връщате по-късно през годините в тези моменти 
Фотосесията ви е прекрасна, Алекс е много фотогеничен и слънчев, сигурно е удоволствие за фотографите  Заприличва ми все повече на Влади, на някои снимки са ми умалена и голяма версия 

Много сте хубави, щастливи и усмихнати.Прекрасно семейство сте!

Много ми харесва, че надписът за РД не е разпечатка от интернет, а е на български език
Браво на майка ти, за хиляден път