При нас и двамата сме лоши, ама не се трогвам. Те нищо не влагат в това, освен че в момента не си им позволил нещо.

Алекс на 3 годинки и 8 месеца 


Карантинното положение не ни се отразява много добре, защото Алекс издивява, като няма къде да си изразходи енергията. Тича из стаите и не може да седне за 2 секунди на едно място.   Хич не слуша и ни прави на луди. 
Сеща се за телефон и телевизор. Излизаме от време на време покрай блока да играем. Най-често сме на терасата. Вечер заспива много късно.
Напоследък си измисля роботски игри, стрелби. С коли скоро не се е срещал да играе. Трябва малко да разчистя играчките и ако прибера всичко, с което за момента не играе ще освободя доста място.
Изяви желание да му вземем книжка за човешкото тяло. Купихме една детска енциклопедия, много интересна и от тогава всеки ден я четем по хиляди пъти. Лягаме и ставаме с нея. Като ми каже "мамо, хайде да четем за човешкото тяло" вече ми се реве.  На него му е смешно, защото наистина се правя, че плача...ама четем, какво да се прави.  Научи я цялата. Знае всичко до най-малката подробност.  Сега си поръча за Космоса и започнахме нея.  Взехме от кака му две игри. Едната е Вярно или невярно. Играем си тримата. Тя е 8+ но има и по-лесни въпроси. Другата е с имитации.
В нас направих карти с числата до 20 и го карам да ги подрежда в правилна последователност. Познава и всички кръгли числа до 200.
Много обича лабиринти. Не мога да му смогна да принтирам нови.
Госпожите изпращат разни неща да ни помагат в тези затворени дни, ама на него му дай игра и трябва по няколко пъти да го подканя да правим нещо. Онзи ден едната госпожа им изпрати нейно видео и той се разплака. Питам го защо, казва ми, че му се ходело на градина. Не, че много вярвам на това, но знам ли го. Един ден му се ходи, на другия казва, че не иска. В началото на месеца ходи за няколко дни и после имаше малко хрема. След това обявиха карантина, заради скарлатина и ни беше страх да го пускаме. И сега това, та имам чувството, че все нещо се случва и не му в писано да ходи много редовно. Пропадна им тържеството за 8-ми март, а госпожите много се бяха постарали. Имаше тайна родителска среща само за татковците. Не знам подробности, само стихчето, което трябваше да научи. Имало е и още изненади с участието на татковците. Успяхме да направим снимки в градината за картички. Винаги излиза по-различно на такива снимки.
Уж тръгна с усмивка на градина, но накрая каза, че повече не иска да ходи, защото много му липсвам.  Може да не ходи много редовно, но каза, че си има гадже.   Госпожата ми изпраща снимки и клипове. Децата се бяха събрали с медицинската сестра и обсъждаха за хигиената. На него му беше много интересно и взимаше участие.
За 8-ми аз бях голям ентусиаст. Почти сама си правих картичка и лалета. Приготвих уж двамата да се занимаваме, но той си намери друго нещо за правене и продължих сама. 


Стихчето за 8-ми март

Аз съм на мама детето
Аз съм на татко момчето
На баба галеното птиче
На дядо храброто войниче
На батко, още на кака
Аз съм на всички юнака
-----------------------------------------------------


Обяснение в любов!

Опитвам се да го събудя. На него хич не му се става, мрънка да го оставя да спи. Какво ли не му говорих и правих.

Аз: Знаеш ли колко те обичам?! До небето, до космоса!!!
Алекс: Мамо, аз те обичам до най-голямата звезда от всички звезди! Знаеш ли коя е тя? Джуженце! Тя е по-голяма от планетата Земя и от всички планети! 


Пак ще се опитвам да кача снимки, защото в сайта не успявам отново.

[ Алекс на 3 годинки и 9 месеца

Да драсна няколко реда за Алекс.  Имам чувството, че расте много бързо, времето лети покрай нас и докато се обърнем му наближава рождения ден. Заради ситуацията в момента не мога да мисля много напред и да се захвана с организация, защото не знаем какво ще се случи до тогава. Дано да сме здрави само, пък другото ще си дойде.
Мъчно ми е, че не може да тича по площадките и парка свободно, че не може да си играе с други деца. И в нас го забелязвам, че на моменти му е скучно и се чуди какво да направи. От време на време ходим покрай блока. Ходихме и на едно стадионче да тича. Той и преди си беше в някаква фаза "не ми се излиза", но и сега като знае, че не трябва, обича да си седи в нас.
Играе си главно на роботи, строим бази, стреляме се.  Намирам му задачки с числата, буквите, да открива разлики, да следва модела. Госпожите също дават някакви предложения. Не е много по оцветяването, защото бързо губи интерес. И изобщо да седне да прави нещо, което изисква да седи на едно място по-дълго време не е за него.  Аз винаги съм толкова ентусиазирана да правим нещата, и той в началото, но накрая му доскучава и си търси друго занимание.
Много ми се искаше да си вземем настолни игри, за да си играем тримата. Купихме му Змии и стълби, Не се сърди човече...ами той не обича да губи и започва едно сърдене. Нагажда си винаги така нещата, за да са в негова полза. Хвърля зарчето на цифрата, която му трябва, за да се качи по стълбите. "Не се сърди човече" е точно обратното на името си. Играем на Война с картите и той си подбира картите, за да хвърли по-силната и да вземе. Всички АСА трябва да са в него. Иначе е много добър, знае всички карти, коя е по-голямата и т.н. Постоянно му повтаряме, че трябва да играе честно, че това са игри, за да се забавляваме, а не да се сърдим, че не може винаги да побеждаваме. Разбира ни, осъзнава го, даже и той го казва, но в следващия момент пак е скръстил ръце пред гърдите и се сърди. 
10 дена гласът му беше пресипнал. Почнах да се притеснявам, защото няма някакви оплаквания. Звънях и на личната и каза да правим инхалации. Пооправи се, но на моменти пак го усещам променен и продължавам да си се чудя от какво е.

Много обичам да си записвам всичко по-интересно покрай него. И особено някои разговори между нас. 

Говорим си пак за любовта. Казвам му, че родителите обичат децата си много. 
Аз: Ще видиш като пораснеш!
Алекс: Е не, де!
Аз: Какво не? Когато пораснеш няма ли да имаш жена и деца?
Алекс: Не, не искам. Благодаря!
Аз: Защо?
Алекс: Защото не ми е забавно!

--------------------------------------------------

Говорим си за любимото му мече Тини. Обяснявам му, че му го подариха на първия рожден ден, че си го обича и даже на градина ходи с него.
Алекс: Да, така е по-добре, когато сме двамата, защото иначе ми е мъчно!
Аз: За какво ти е мъчно?
Алекс: За теб! ( Готов да заплаче) 
-----------------------------------------------------


Алекс: Мамо, може ли винаги да спя между вас?
Аз: Как винаги? Даже и когато станеш колкото кака ти Д. ?
Алекс: Не, тогава няма да спя никъде.
Аз: Когато станеш на 5г няма ли да си имаш собствена стая? (Вече ме поглежда с неодобрение.)
Алекс: Не, не искам!
Аз: Всички деца искат да си имат собствена стая. Ще имаш по-голямо легло, много място за играчки....
Алекс: Нее, Искам винаги да те гушкам !!!
-----------------------------------------------


Събужда се и аз му говоря и го гушкам.
Аз: Моят малък-голям човек. Ти какъв си? Малък, голям или и двете?
Той се замисля.
Алекс :  И двете! Ти си по-голяма, защото си родител. Когато порасна аз ще казвам какво ше се случва.
Аз: Добре, толкова ли ти е важно това ?
Алекс: Да, защото ми е любимо !
(Иначе не ще и да чуе да пораства. Казва, че не иска да става на 30г, иска винаги да си е малък  )
---------------------------------------------------

Легнахме и преди да заспи искаше да му прочета новите книжки. Като ги прочетохме ми казва.
- Мамо, искам да ти кажа нещо важно!  Тези две книжки, които ми прочете са много хубави. Благодаря ти!
И ме гушна. 


Отново не се получава качването на снимки.

Настолните игри за повечето на тази възраст са предизвикателство. Ние имаме една с Прасето Пепа, която е подобна на стълби и змии. Първо играеше все с мен. На мен не ми пука дали печеля и не мога да се ядосам истински като прескача. И прибирах играта. Обаче веднъж игра с баща му, който си има доста спортна злоба. Доста сърдене и рев беше играта, ама сега не лъже.

Аз не съм купувала още настолни, мисля за РД да поръчам. Имам краткотрайни успехи с една игра с мемори карти с пес патрул, ама бързо ѝ писва.

  Алекс на 3 годинки и 11 месеца  

Скоро не съм писала, затова ще обобщя малко информацията за последните два месеца.

Покрай заседяването вкъщи даже и Мистър Каприз направи бузки.   На него му се отвори апетит пу пу пу . Вярно, че си яде едно и също, но като знам какво беше, сега направо си е песен. Прояде пържени картофи, не знам как се съгласи и на краставица. Вечер ми казва "мамо, искам да ми направиш специалитет". А това ще рече пържени картофи, сирене, кашкавал, краставица, маслини, филийка с крема сирене и шарена сол.
От както беше спрял да яде, винаги го питам какво иска, за да си спестя усилията да направя нещо и накрая да ми каже, че не го иска. Постоянно му обясняваме, че трябва да опитва, не може да казва, че нещо е гадно, без да го е опитал. Той е много гнуслив и ако не иска нещо казва бляк. Готвено категорично отказва. Супа се молим да хапне по няколко лъжици вечер.
От плодовете много обича ягоди и череши. Яде банан и кисели ябълки, а пък лимона си го "лизка" с удоволствие.

Напоследък го е ударил на живот. Хич не му се занимава с нищо, дай му игри. Побърква ни с тези роботи, играе игри с роботи, гледа някакви клипчета с любимите му war robots. Вече не знам какво да му показвам да учи. Когато го питам нещо, той ми казва "това го знам" или "какви са тези лесни въпроси", "Аз си знам всичко ". Числата ги знае. Вече и до 100 може да брои с малко помощ, защото понякога казва 28, 29, 20 и 10. Буквите си ги знае, само ги тъпчем на едно място. Не иска обаче да ги пише. Преди имаше желание, сега нещо го мързи. Не мога да го накарам да рисува и оцветява. И на картите с маркера, ако има задачка да нарисува нещо, той не иска и кара мен. Учихме сезоните с една книжка. Разпознава ги и знае разликите. Още не може да оправи вчера, днес и утре, но и аз не съм си давала зор да му обяснявам много. Мисля малко да се наблегнем и в тази посока. Намислила съм си няколко стихчета да научи, но ми се опъва. На някакви периоди е. Преди сам ме дърпаше да учим разни неща, сега се пощипва.
Имам две нови любими английски песни. И двете ги знае. Едната така я е научил, че на места пее все едно на френски, но много добре му се получава. Има много хубаво френско "р". Дано да се оправи с времето, макар да звучи сладко сега.
Много е артистичен. Влади казва, че има заложби и може да се помисли в тази посока. Много се вживява. Хитър е и винаги така си нагажда нещата, за да са в негова ползва. Знае как да ни влезе под кожата и да ни бръкне в сърчицето.  

Купихме му ново колело с педали. Той много си обича баланса и каза, че не иска с педали, но после се съгласи. А и балансът вече му е малък, макар че още си хвърчи с него. Беше много ентусиазиран в магазина. Ние пък много бързо го взехме. Този път нищо не бях проучвала предварително, за разлика от купуването на баланса. През деня беше паркирал новото колело по средата на стаята  и не даваше да го пипаме. Вечерта ходихме в парка да се учим. Смешно е човек, който не може да кара колело, т.е. аз, да дава уроци на друг човек, който не може да кара колело, но какво са се прави. Обяснихме му основните неща. Той се опитва да натиска с единия крак педала, а другия го държи във въздуха, защото така се е съсредоточил в натискането, че целият се е стегнал. На другия ден пък реши, че напук ще върти педалите назад и така. Нещо се дърпа засега, но ще му дойде времето и на него.

Голям зор да излиза пък сега. Преди не можехме да го накараме, сега сам ни кара и мрънка, докато не излезем.
Ходихме си на село миналата седмица. Брахме череши. Аз за целия си живот не бях яла толкова череши, колкото тогава за два дни. Алекс се качва на стълба и сам бра. Яде доста. Няколко чифта дрехи сменихме и аз все си мислех, че няма да може да се изпере, но не останаха петна.

Барикадирал се е на нашето легло и няма мърдане. Какво ли не му говорим, но той държи да си е до нас, нищо че леглото му е залепено за нашето. Не иска да чуе за ново легло или стая.

Имахме огромен проблем с миенето на косата. От много време, даже вече не помня от кога, миенето на косата беше ад. Пищеше и изпадаше в истинска паника. Даже се бяхме замислили да го водим да му леят куршум.   Какво ли не сме му говорили, но той изобщо не искаше да ни слуша. Станеше ли време за къпане ни чуваха не знам къде. Даже имаше момент, така се беше наплашил, че не даваше баща му да влиза в банята, докато го купя, защото си мислеше, че ще му мие косата, а преди това се къпеха двамата без проблеми. Сега в доста по-добре положението. Научи се да си затваря очите, слагам му една кърпа отгоре да не му влиза вода и така се къпе. Само да усети, че му отива към очите, обаче започна да пищи.

Вече два месеца ще стане сигурно, от както забелязах, че гласът му е променен. Няма други оплаквания - не кашля, не го боли гърло или нещо друго. Изчаках малко и когато видях, че не се оправя звънях на личната, която без да го прегледа, тъй като тогава беше затегнато положението, каза да му правим инхалации и да му даваме повече течности. Правихме няколко дни инхалации, но не видяхме промяна. Събудих се един ден с някакво тягостно чувство и си казах, че пак ще звъня. Изпрати ни на изследвания. В лабораторията му взеха за първи път кръв от вената. Предишния ден ми казаха, че ще е от пръста и аз така се бях настроила, но после ми казаха, че ако пробата не е достатъчна пак ще трябва да ги боцкат, и по-добре сега. Алекс много се изплаши и плака. После му дадоха подарък и когато му обяснявах какъв герой е беше много горд със себе си. Каза, че не го в боляло чак толкова, но все пак сме били приключили с болниците. Резултатите му не са добри. Хемоглобинът му е висок и още един маркер говори за някаква алергия най-вероятно, затова сега ще търсим добър алерголог и ще трябва да го заведем. Притеснявам се да не е развил алергия от някоя храна, защото все някакви възможни алергени консумира, но в крайна сметка сега няма как да гадая.


---------------------------------------------------------------------------------------

Лежим си и си говорим нещо за числата. Той се замисля и ми казва.
- Мамо, Кирил и Методий не са измислили много правилно числата!
- Ъъ мамо, но Кирил и Методий са измислили буквите, не числата!
- А да, обърках се!
--------------------------------------------------------------------------------------

Ще се опитам да кача снимки. Сайтът продължава да не работи при мен.

За съжаление на нас майките често ни мига червената лампа с причина...Добре си направила, че сте пуснали изследвания  Потърси в Майките на София мнения за алерголог, дано да не е нещо сериозно  Обриви някъде няма?

Днес нашето момченце има рожден ден и става на 4



Честит 4-ти рожден ден, Щастие наше! 
Най-важното, което ти пожелаваме е да си здрав! 
Радвай се на безгрижно детство и не спирай да мечтаеш! 
Дано животът ти е низ от приключения и никога не спирай да се забавляваш! 
Посрещай всеки ден с усмивка и се радвай на малките, но важни неща, които ще ти поднесе животът. Бъди добър човек и бъде заобиколен от истински приятели и хора, които те обичат. Запомни, че всяко едно камъче, което се опитва да те спъне по пътя ти в живота, е нещото, което ще те научи да се бориш и никога да не скланяш глава пред трудностите.  Стани достоен човек и имай добро сърце! Бъди винаги толкова прекрасен, лъчезарен, любознател и винаги бъди наша радост и гордост, както до сега!
Обичаме те, наше слънчево момченце!  Никога няма да забравя първата ти усмивка, само няколко часа след като се роди.    От тогава не спираш да го правиш! Дори в най-мрачните дни ти си Слънцето! 
Дните ни заедно минават много бързо, но така е с всичко хубаво! Все едно вчера те държах в ръцете си, беше като малко, сладко пашкулче, а днес си едно прекрасно момченце с характер, което често показва, че има свое мнение! 
От както си в живота ни ти ни научи на много неща, за което ти благодарим! Благодарим ти, че само с една твоя усмивка забравяме всичко лошо!
Бъди честит, Прекрасен мой! Обичаме те безкрайно много!!!

Рожден ден на Алекс  
  4 години 



Един месец преди рождения си ден Алекс започна да брои колко време остава и нямаше търпение. Знаеше, че първо трябва да мине моят и тогава е неговия.
Много ми се искаше и тази година да празнуваме навън, но юни беше дъждовен и не знаех какво да очакваме от юли. Миналата година до последно бяхме на тръни, отново заради времето. Отделно не харесахме подходящото място. Та решихме - детски център.
С темата за рождения ден изпитахме затруднение, защото най-любимото му нещо, което наистина щеше да го зарадва, са едни роботи, ама не обикновени роботи, а специални.  Съответно никъде нямаше нещо подходящо и се заехме сами да подготвим. Реших, че точно на деня му това ще е темата за рождения ден, а за детския център щяхме да мислим друго.
Нощта срещу 10-ти юли стоях до късно, за да мога да подготвя всичко за сутринта. Надувах балони, този път имах помпа, но и балоните бяха много.   Купих стойки за тях, които много ми харесаха. Изрязвах карти на роботите. Накарах Влади да ми направи голяма четворка, върху която залепих снимки на Алекс от изминалата година.  Майка ми направи банер "Честит рожден ден..", украсих и него с роботите. Опаковах подаръците. По стечение на обстоятелствата се наложи да правя всички неща в последния момент и легнах късно, но нямах търпение да дойде следващата сутрин.  Бях заръчала на майка ми сутринта да отиде и за балони с хелии.
Имам си традиция всяка сутрин на рождения му ден да направя видео от събуждането му до момента на изненадата.  Е да, но тази година ми се объркаха плановете, защото се оказа, че магазинът с балоните отваря по-късно и съответно майка ми дойде по-късно да ги донесе, точно, когато Алекс се събуди. Чу ги, когато влязоха да оставят балоните, но успях да ги подредя на мястото им, преди да стане. Той нямаше търпение и ме попита дали вече му е рожденият ден.   Нямаше търпение да влезе в стаята. Зарадва се много. Почерпи се с бонбон, почерпи и нас и беше щастлив, че си има робо парти.
Нямаше търпение и да отвори подаръците.
Много сложно ни беше да решим какво да му подарим. Всеки път, когато го попитахме какво си мечтае да получи той казваше 6 роботс (war robots). За съжаление никъде няма нещо подобно и ми беше мъчно, че трябва да го разочаровам. Опитвах се да му кажа, че още не са направили такива играчки, но той ми казваше "Има, има, в интернет". И така в последния момент решихме да му поръчаме комплект малки фигурки brawl stars. Беше си поръчал и цигулка, сигурно само такъв музикален инструмент нямахме вкъщи. Хареса си го от Рибки Гупи, но от тогава не я е пипал.   Купихме му и голям лазарен меч, който бяхме предвидили да му дадем вечерта, но го забравихме и го получи на следващата сутрин. За щастие нямаше сръдни, че подаръкът му е по-различен, напротив много се зарадва.
Майка ми и брат ми си тръгнаха, отворихме подаръците и започнахме да си играем с фигурите. На обяд се прибра Влади от работа. Донесе му тениска и чаша за любимия чай с картинки на любимите му роботи, а той беше още по-щастлив.   Наснимахме се доволни и Влади се върна на работа.
Тортата я прави майка ми. Естествено извадихме и топери с роботите за нея. Бяхме предвидили вечерта да се съберем вкъщи с нашите и свекърите, за да може Алекс да духне свещичките и тогава излязохме да се почерпим в един ресторант, навън и на спокойно място. Алекс много ентусиазирано си намисли желание без да го казва, макар че знаехме какво му е желанието- иска да стане робот! И духна свещичката.
В ресторанта си намери приятели и си игра. По-късно към нас се присъединиха и сестрата и зетя на Влади. Подариха му сет от не знам колко хиляди колички и отделно писта. Получи пари от нашите и свекърите.

Детско парти 

На следващия ден бяхме запазили детския център в 18ч. Този ни харесва най-много от всички. Ново, чистичко и уютно, просторно, а не наблъскани хиляди неща на малко пространство. Поканихме 12 деца, но накрая бяха 9 с Алекс. За там решихме темата да е "Пламъчко и машините". Украсата беше много шарена и хубава. Много свежо се получи.
Майка ми направи тортата, която стана невероятна.  Имаше още и мъфини, меденки, бисквити, бонбони на клечка, които всички много харесаха. Имаше и жилирани бонбони в саксия, хаха.
Цял ден Алекс нямаше търпение да стане време за партито и само питаше кога ще ходим. Отидохме първи, много му хареса всичко и се зарадва на Пламъчко. Започна да си играе сам, докато дойдоха и първите му гости. Когато всички се събраха започнаха игрите. Много се забавляваха, тичаха, лудяха. Ние успяхме да се видим с родителите. Влади се изявяваше и като аниматор и всички много му се радваха.  За децата имаше пици и сокчета, а за възрастните плата.Алекс почти нищо не яде, освен някакви сладкиши. Стана време за тортата и строихме всички около нея. Само щом застана зад нея се усмивката му беше голяма. Подканихме го пак да си намисли желание. Духна свещичките, снимахме се пак, не че сме и спирали. Игрите продължиха и започнахме да изпращаме първите си гости. Събрахме всички подаръци и каквото беше останало за взимане и се прибрахме в нас, защото Алекс нямаше търпение вече да провери какво е получил. Подариха му 4 робота в различни цветове, голяма писта, сет за игра на тенис на маса, голям самосвал, в който и самия той се побира и вози, бластер нърф и пари. Едната писта сме я прибрали и ще се вади по-натам.
Много хубави емоции събрахме тези два дни. Покрай организацията и притесненията чувствах умора, но бях наистина щастлива. Този ден ми е много ценен. Вълнувам се много повече, от колкото на собствения си рожден ден. И всяка година се молим само за здраве! Годините се нижат много бързо. Кога се роди, кога стана на 4?! 









WGAAX9NdhQs&_nc_oc=AQnKaFv5nz-wSWE9rTkAFBWMuA59ad_MQGoS-i59ffZ3Mf_a_V_GcuLp1WcQ3OKF92Y&_nc_ht=scontent-sof1-1.xx&_nc_tp=6&oh=2eb58505a45b1a635f43313e2011b713&oe=5F48B640" width="701" height="934" style="max-width:100%;" />

Алекс на 4 години 

Измина още една година от раждането на Алекс и то доста бързо. Когато се обърна назад имам чувството, че беше съвсем скоро, когато го видях за първи път, а в същото време 4 години не са и толкова малко. Преживяхме ужасно много неща - незабравими щастливи моменти заедно, тревоги и вълнения, около всичко ново и всичко, което ни се случи за първи път. Когато погледна назад виждам много, много любов!
На 4 години Алекс е 15-16кг и 105см. Вече е момченце, не бебе. Има си своите разбирания и характер. Продължава да ми е все същото слънце, което огрява живота ни с усмивката и гласчето си. Много добре знае как да ни влезе под кожата и пърхайки с мигли да получи това, което желае.

За една година се е променил много. Расте и става все по-голям инат. Понякога безуспешно се опитваме да го убедим в нещо, но той е непоклатим. Проблемът е, че на моменти прави големи циркове, тръшка се, вика, бие и изпада в някаква страшна истерия. Понякога се плаша, че изобщо не успявам да овладея ситуацията, защото той не чува и не вижда, докато не се успокои. Никакви думи и действия не са в състояние да го умиротворят. Пред Влади също се отпуска да прави подобни панаири, но сякаш в него по се вслушва. Нервно дете е, избухва, преговаря и няма респект към нищо.
Като изключим тези фази е много добричък. Истинско слънце! Миличък и състрадателен с добро сърчице!

Виждам положителна промяна и в поведението му с децата. Вече сам си търси компания и иска да играе с деца. Обикновено и с тях държи да е на неговото, но трябва да се научи, че не само той има желания. Общителен е, лесно се вписва в групичката. Обикновено на където е тайфата, натам е и той. Просто се включва в игрите. Понякога се сърди на някой, че е направил нещо си и на него не му харесва. Тогава директно заявява, че не му е приятел. Мъчно му е, ако иска да се присъедини към някое дете в игрите му, но отсреща не получи разбиране.
Предпазлив е дори страхлив в някои ситуации. Винаги се пази някой да не го бутне на пързалка например. Винаги дава път на другите. Не е нахален, да се бута и все отстъпва, което малко ни дразни, защото все пак е момче и не искаме някой да го подмята и използва. Иначе се опитва да се отбранява и не мълчи. Доста е устат и винаги има какво да каже. 
Голяма драма е когато се удари или нещо го ухапе. Гледа се по сто пъти, мрънка, ама това защо му било така. Кремове и лепенки не обича.

Колелото с педали отказва да го кара засега. Качи се два пъти и каза, че ще се учи пак след 300г. Няма да го караме насила. Когато реши, че иска тогава.

Има си иначе нова страст от няколко седмици - тротинетката.   Има я от както стана на 2г, карал я е, но не много. Даже скоро не се беше сещал за нея. Започнахме да ходим в друг парк. По-малък и там децата карат тротинетки. Влади го попита дали иска и той да кара и така се започна. Започна плахо, но вече е много добър. Направо ни скрива шапките. Хвърчи по 2-3 часа без да спира с децата. Вече е много бърз. Засилва се толкова силно, че още малко ще си удари дупето с крака. Гледа, че големите правят някакви трикове и ги копира. Кара приклекнал, скача с двата крака във въздуха и се приземява на тротинетката. Кара с една ръка, с кръстосани ръце, без ръце. Спирачката не я използва много, вместо нея спира с крак.
Спуска се по едни баирчета. Мен още си ме страх, защото има и по-големи, които карат несъобразително, но не мога да го спра, а и много се радвам, защото виждам, че той много се забавлява. Знае до къде може да ходи, не стъпва на шосето без нас и се надявам все така да бъде.
Станал е по-самостоятелен, което също много ме радва. Така и ние се чувстваме по-спокойни, когато виждаме, че му е хубаво. Общо взето това му е заниманието напоследък. Не излизаме без тротинетката. В парка има и въздушен хокей. Всеки ден по няколко пъти играе на него.

Може да брои до много. Знае последователността на числата и общо взето не знам точно до колко може, сигурно и до 1000 ще стигне, ако има търпение. Брои и отзад напред. Само някакви числа са му в главата. Често го чувам, че нещо си брои.

Постоянно следи Влади с колко километра кара, знаците, светофара. Вкъщи гледа колко е часът на електронния часовник, колко градуса е вътре и колко е навън.
Влади го научи на дните от седмицата. Първоначално казваше шестък, но вече знае, че е събота.

Видяхме на витрината на една книжарница книжка, която иска да има, но беше затворено и оставихме за друг ден. После се оказа, че са свършили. Обиколихме на още две места и никъде я нямаше. Затръшка се за "Компютрите", друга от поредицата, но ми се стори малък за нея и казахме, че ще я купим, когато стане на 5г. Поръчах " Нашият свят" на Фют и нямаше търпение да пристигне. Четохме я веднага щом излязохме от Спиди на една пейка. Вече имам заръка за следващата желана.

Вкъщи не се сеща да играе с играчките, а сме пълни и се чудя какво да ги правя. Той много си ги пази и са здрави.

Когато си ляга обича да си прави "свитко" взима всички възглавници и се огражда. Често и с всичко, което види наоколо. Абсурд е да легне с чорапи. Взима си и 4-5 плюшени играчки около него.
Продължава да си е мистър каприз за храна. Има си неговите странности. Онзи ден ям таратор и той ме пита какво е това. Обяснявам му мляко и краставица, питам го дали иска той се затича към другата стая и повтаря бляяяк.    А мляко много обича, краставица също яде, но заедно му изглежда като нещо гадно. Изяви желание да опита пилешки хапки, понеже видя едно момиче да яде, кебапче, цаца...
Напоследък много обича да излиза. Със ставането дава зор да се обличаме и да тръгваме. Търси си деца и ако няма се върти и му е скучно.


Организирахме си среща с госпожата от групата на Алекс и няколко деца с майките си. Намерихме едно заведение много приятно с барбарони и градински люлки. Децата се отпуснаха и се забавляваха. Момчетата си бяха взели колички и играха с тях. Скачаха по барбароните.
Госпожата подари на всяко дете по балон. Докато Алекс си игра с неговия той се мушна под едната люлка. Наблизо беше застанала госпожата и си говореше с друга майка. Алекс започна да я вика. Наблюдавах ситуацията и го оставих да общува с госпожата.
- Госпожо? ...Госпожо? ...Госпожо?
Но госпожата не го отрази и той се изцепи - Алоу! Балоните!
И госпожата се обърна. Много смешно ми стана, защото от мен го е чул този израз и не очаквах точно на госпожата си да го каже.

След рождения му ден имахме запазен час при Мустаков в кабинета му. Пристигнахме точно 2мин преди прегледа. Алекс само като чуе за доктор и започва да мрънка. Обяснихме на доктора какво ни притеснява и ни изпрати на тестове. Алекс се разплака още като влязохме в кабинета без да му правят нищо. Не дава да му гледат гърлото, да го преслушат..абе нищо. Тестовете ги правеше една баба, Алекс голям рев му удари, чак смешно ни беше, защото знаехме, че не го боли, а и той сам си каза, че плаче, защото не знае дали ще го боли. Голяма драма беше. Зачерви му се на едно място. Изпратих ги да излизат с Влади навън, а аз останах да говоря с доктора. Обясни ми, че засега не може да говори за алергия. Хистаминът даде реакция, но му изписа разни противоалергични капки, пробиотик, промивки на носа. Ако няма промяна ще ходим на УНГ. Аз обаче се притеснявам и си мисля, че така или иначе ще се наложи да посетим УНГ. И той самия не си пази гласа. Имам чувството, че от както ни казаха да му обясняваме да не крещи, той го прави по-често. 

A3wJ9ZuEnkAX-gCLzW&_nc_ht=scontent-sof1-1.xx&_nc_tp=6&oh=68057ff702deb24a4920bd2adec008b5&oe=5F514225" width="701" height="934" style="max-width:100%;" />