Честита месечинка на сладкото мъниче! Голямо бонбонче е, ох колко са сладки като толкова мънчики  Ще започнеш и ред да си вкараш по някое време в нещата когато започне да има поясен режим, да пълзи и да се изправя.

За спането не го мисли. На всичко се свиква. Нашия си спи сам, даже в отделна стая но имало е много нощи в които е спал между нас. Просто ние всеки път го слагахме в леглото му и като се събуди при нас. В един момент спря да се буди толкова често.

Моника спа до година и половина при нас.На мен ми беше в пъти по-лесно с кърменето така, а и тя се чувстваше добре.След това сама поиска да си спи в нейното легло.Сега идва спорадично, когато е изнервена или изплашена.

Сега е най-лесно да се пътува с мъниците защото заспиват в колата.Около 8-9 месечна възраст до някъде година и половина настъпва малкия Ад, не искам да седя в столчето.Тогава отнесохме едно пътуване до София с рев и писъци.Сега вече е лесно, много лесно.

Прекрасен е малкия сладур.Много бързо растат и се променят, много!

Миме колко е пораснал  прекрасен е,много изчистени черти има за бебче на два месеца,красавец голям.Да му мислят девойките,като порасне

Миме, честити ви 2 месеца 

Много е сладък Алекс и колко много е пораснал в сравнение с предната снимка 

За спането - според мен е важно бебчо и вие да сте спокойни, има време да си спи в кошарата, в леглото, в друга стая и т.н.

Свекърва   Тони Марта   Булче  Маги   Лоли Машка Благодаря ви за милите думи!  

Свекърва, разби ми майчиното сърце, но сигурно си права.  

Тони, има тен, затова е така шоколадов.

Марта, благодаря и на теб. Целувки и от нас .  

Булче, да, и аз така мисля, че с времето ще се наредят нещата и ще успявам да се организирам по-добре.  

Маги, за пътуването с Влади си говорихме, че сигурно ще е много забавно, когато започне да си бърбори разни неща на бебешки, докато си пътуваме.  Иначе съм сигурна, че когато порасне ще има и такъв период, в който няма да е много спокоен, докато се вози, но ще видим.

Лоли, ще видим какви девойки ще ни води. Дано не съм като свекървата във вица, който споделиха в месечната за трите кандидат снахи .  

Машка , благодаря и на теб.

Сега да ви кажа и за спането, защото съм пропуснала.
Напоследък все по-често виждам този поглед , когато кажем на някой приятел, че Алекс спи при нас. Веднага се почва -  оо, ама така не е хубаво; ще го разглезите; той ви манипулира и т.н. И аз така казвах на една приятелка, но сега разбирам за какво става въпрос. Омръзна ми да повтарям едно и също, и вече казвам просто, че ще изчакам да ги видя и тях, когато имат деца. Много са категорични , че при тях това няма да се случи. Е, сигурно има и такива хора, но ние не сме от тях. Не мога да си представя детето ми да плаче от болка, а аз просто да го оставя в леглото.
Да, според мен така е по-спокоен, съответно и ние. Доста четох и стигам до извода, че е прекалено малък, за да е способен да ни манипулира по някакъв начин. Та той е едно малко бебче, което има нужда от гушкане, от любов. Обичаме го ужасно много и искам нещата да се случват  естествено. Сигурно ще дойде време, когато няма да спи при нас. Няма вечно да е бебе и да има точно такива нужди.
Ще му се наслаждаваме докато можем.
Може това съвсем да не е най-правилното, но за момента така го усещаме.  

Миме, абсолютно мисля, че си права относно манипулирането.. Много се дразня като кажат, не го гушкай много, защото после няма да ти слезе от ръцете и ще те манипулира с плач, за да го носиш.. Детето ми веднъж ще е бебе и ще го гушкам много като дойде..
За спането да си призная на мен ми се струва по-некомфортно да спи при вас чисто.. Не толкова за манипулация или нещо такова.. Винаги си представям, че в малкото моменти, когато можеш да имаш спокойна дрямка, се стягаш и притесняваш да не го смачкаш хаха
На Илиян племенницата (вече и моя) аз я научих да спи с нас, ами случва се няколко пъти в годината и са най-неудобните ми вечери, но чувството като я видя усмихната и щастлива е безценно.. Тя не е и бебе де.. Правете всичко, както го чувствата, кой, какво казва си е друга работа.. Никой не ти гледа детето, че да ти дава наклон

О боже... манипулатор. На такива неща се начетох от както имам дете, 2 месечно няма да ти прави номера и да те манипулира, спокойно.

Тони с твое дете бързо ще свикнеш и права да спиш и да ти е комфортно

О да, любимите ми размисли на тема, как 2 месечното ви бебе, което  не знае на кой свят е ви манипулира.Ох като го чуя това и ме избива див истеричен смях.Моника беше много носено и гушкано бебе.Тя ревеше като магаре и се успокояваше само на ръце или в раничката.Всички ми обясняваха, как ще я разглезя и ще иска само на ръце.Как ще спи само в нашето легло и т.н.

Нищо от горното не се случи.Не се случи, защото майката усеща момента в който да започне леко да насочва детето към нормално за развитието му поведение, знам ли и аз как да го напиша.Бавно и постепенно като порасне мъника ще видиш как сама ще му обясняваш, че си има легло и там ще е широко и ще спи много по-добре.В един момент той сам ще иска да спи там.Същото е и с носенето.Моника знае, че е голяма и тежи и мама я болят ръцете и не може да я носи.

Не е глезене носенето на ревящо бебе или спането в едно легло.ГЛезене е да му изпълняваш всички прищевки, да не му обясниш защо няма да направиш това или онова, кое е правилно или не.Но ние тук имаме изкривена представа за гледане на дете. Значи то няма да е гушкано като реве, щото ще се разглези, ама в магазина ще му купят най-скъпата играчка щото искало 

Отчет от днешната консултация - 2-ри месец

За месец Алекс е наддал само 600гр и 4 см, или вече е 5.100кг и 60 см. Малко съм разочарована, защото очаквах повече. Приемам го малко като лично разочарование.  Знам, че е в нормите и педиатърката каза, че се развива добре... Но в главата ми започват да се въртят нормалните за всеки родител въпроси - дали се храни добре, стига ли му кърмата и т.н. Видимо изглежда добре. Добре заформен е. Има какво да се мачка по него. Изглежда здрав, буден. Пълни памперсите. Сигурно и това, че вече е по-активен, се отразява върху растежа. Това трябва да ме радва, а не другото. Ама мрънн...

Освен това някои изказвания ме смачкват. Когато казах на майка ми тя ме попита защо толкова малко. Влади все ми повтаря, че не се храня, не пия достатъчно вода и т.н. Имам нужда от подкрепа, а то какво излиза?! Не мога да спра да мисля за това. Може би е нормално с напредването на месеците все по-малко да качва, но така изведнъж от втория месец...
Гърдите ми вече са меки, не са така твърди и болезнени, както в началото. Възможно ли е кърмата вече да се е регулирала и това да е причината?
Днес нашата педиатърка я нямаше и друга я заместваше, иначе щях да я питам.

Продължаваме да даваме витамин д, да правим масажчета. Показа ни как да се грижим за пишлето. Мисля си Влади да се заеме с това.

Поставиха му и първата ваксина - 6 валентната, като след 2 седмици сме отново, защото не пожелаха да сложат двете в един ден. Чувствам се неинформирана относно ваксините, но само като чуя думата ваксина ме побиват тръпки. Не искам и да чета, защото ми настръхва косата.
Малко се изложих, защото се разплаках заедно с детето. Сигурно ще ми трябва време, докато свикна, ако изобщо и възможно.
Алекс плака кратко, но много силно.   Целия посиня и едва си поемаше въздух. Аз му държах крачето, което ме убиваше. Не мога да издържам подобни неща. Сложихме му лепенка Куул пач за облекчение. Когато го гушнах се успокои. Дано не вдига температура. Неспокоен е обаче. Постоянно се стряска на сън.Сигурно и крачето го боли, защото понякога плаче.  

Това е от консултацията. Мъчно ми е...

За спането:
Ето, майките ме разбират. Тони, и ти си на прав път.
Тони, иначе си е така. Каквото и да е леглото, за трима човека, единият от които е бебе, не е много удобно. Аз вече се събуждам с болки в гърба, защото както легна, така и ставам. Нямам възможност да се въртя, защото ме е страх да не  ударя Алекс. Той спи с разперени ръчички и ние просто спим покрай него. Обаче засега удобството остава на заден план. Важното е друго. Пък и самата мисъл, че е на една ръка разстояние и мога да го гушна и цункам, когато пожелая, да заспивам и да се събуждам до това мъничко създание ме кара да се чувствам несравнимо.

Маги, така си представям и аз, че ще обяснявам на малкия човек, но ще видим какво ще излезе. Надявам се нещата да станат естествено. И аз много си гушкам бебето, защото виждам колко бързо минава времето и искам да се наслаждавам на всеки миг с него.
Как се  възпитава бебе? И изобщо подлежи ли на възпитание такова малко същество? На мен ми  се струва, че е малко абсурдно, но знам ли.

Миме, всяко дете наддава по различен начин.Щом е спокоен всичко е наред.600 гр не е малко, а и гърдите се регулират и затова са меки.

Много е неприятен момента с ваксините, а и масово ги слагат накуп.Браво на вашата педиатърка.В деня повечето са неспокойни или сънливи, някой дигат Т.Дано Алекс да ги понася по леко.

Миме, успокой се!Кърмата се е регулирала и за това са ти меки гърдите, става след първия месец при всички кърмачки.Малкия бръмбар вече е голям и по-силен, сигурна съм, че суче колкото му трябва и ако беше гладен щеше да реве като магаре!Ако е активно бебе, а ти казваш че е такова, то той изразходва повече енергия и от там качва по-малко.Моника беше мързел, нищо не правеше и за това качваше по кило.Важното е да има тонус.

Бащите са такива, майките ни също.По тяхно време много малко са кърмили, заради не правилно обяснение.Свикнали са бързо да се дава шише, а и те са възпитани да се съмняват във всичко.Бащите пък са страхливи.Моя мъж го бях предупредила, че искам само да мие подкрепа, почне ли да се съмнява в мен го гоня.Устиска, не каза нищо, макар да съм сигурна че щеше да ги приказва същите.Но за сметка на това изпадаше в паника всеки път щом Моника ревнеше и ме гледаше все едно аз съм и направила нещо.

За твое лично успокоение, накарай майка ти да ти сготви някоя супа, а мъжът ти вечер да е повече около бебето, че да можеш да поспиваш.Ядките от типа на бадеми също много помагат и не на последно място една чаша бира вечер също помага за лактацията.Аз около 47-мия ден, заради болестта на Моника се оказах с рязко спряла кърма.Нямах и капка.Бебето се дереше от глад.Дадох и тогава АМ, но я слагах постоянно на гърда и с малко бадеми и бира на другия ден млякото дойде.

Абсолютно подкрепям Маги, във всяка една дума!
Бих добавила бирата да е безалкохолна, наистина много помага.
И също, че навремето педиатърката на Симеон(който се роди голямо бебе 3930, обаче рекордът ни в наддаването за месец, дори в началото беше 800 гр и никога повече не го стигнахме) казваше, че е много по-показателно за растежа как расте в см, отколкото в кг.
Така че вие сте си отличници с тези 4 см, нямай грижи изобщо.
Щом го кърмиш на поискване и е спокоен, той диктува темпото, не го мисли.

За спането при вас, съм с две мнения. Сами спи все още при нас. Много ми беше хубаво, много се гушкахме, но той вече е супер активен и много се мята и ни удря.
В началото изпищя баща му, сложихме едни одеала за буфер, той е добре, но ето от тази нощ, аз съм с надута устна, защото такъв лакът ми завъртя..., а как ме изрита в корема... не знам какво му става, нарочно се тръшка така, беше буден.
И намерение няма да се изнася към неговото легло.
Така че .... както си го усещаш е и на късмет.

Има си норми за момчета и момичета за нашия регион,на бялата книжка са, гледаш там, ако си е в норма значи всичко е наред. Моето беше на АМ и никога не е качвал 1 кг, даже ако си спомням добре беше колкото Алекс на 2 месеца.

За ваксините е важно да знаеш че се поставят на здраво дете. Да можеш да задълбаеш в информация за тях, няма страшно, но има страшно много невярна информация която е с гръмки и плашещи заглавия. Като минала през почти всички ваксини ( една ни остава) питай ако имаш въпроси. Днес , утре ще е малко по-кисел и поспалив но скоро пак ще си влезне в релси.

Миме, спокойно,ние също не наддаваме  много - първият месец под 800 грама, точно на  границата. Сега ми се струва, че ще са по-малко, но хич вече не се впечатлявам...всяко дете е различно и таблиците на педиатрите не винаги са приложими  Важното е, че Алекс  е добре, пълни памперсите, не плаче (освен от колики)

За кърмата - аз ям супи всеки ден и разнообразявам лактогенния чай с бири от време на време. Гърдите ми също са меки, но си усещам че има кърма...давам и от двете, защото според мен от една не ѝ стига (по спомен, ти ги редуваше) и каакто са казали момичетата си почивам когато мога По снимките виждам здраво и щастливо бебе, няма какво да го мислиш 

Целувки 

Забравих да пиша за спането. Александрина също спи между нас...няма как, особено като е неспокойна от коликите. Просто я усещам как само като я сложа между нас се успокоява, пък и на нас ни е хубаво  ММ обожава да заспива гушнат с нея Ако много ми залипсва да гушкам ММ, я слагам от другата ми страна, заграждам с възглавници, гушвам я, ММ мен и така спим  Има някои нощи, в които е по-спокойна и си спи в леглото, но все още са изключения  Четох много по темата, питах и стигнах до извода, че сега не можем да ги свикнем на абсолютно нищо - нито гушкане, нито спане в спалнята...те просто са бебета, малки и беззащитни и имат нужда от топлина и близост  Има време когато ще ги възпитаваме, сега ще си ги глезим, нали са ни дечица. Пък и как да я оставя пъшкаща и мрънкаща в леглото, като знам, че я мъчи корем 
Понеже и на мен ми писна да се обяснявам всеки ден къде е спала и ми се изтърка устата от говорене, че за да си спи в нейното легло, това значи аз да не спя и да правя тигели между нейното и нашето легло...вече просто им казвам, че ще им я оставя някоя нощ с шишето и да видим колко ще спят те и тя къде ще спи (не че аз ще мога да спя), и засега върши работа да се обяснявам по-рядко поне