Да, ти миеш лице, дупе, ръчички, просто не къпеш цялото тяло и косата всеки ден, наистина пресушава им кожата и води до проблеми. Аз честно казано бих те посъветвала да пробваш с някое кремче за атопична кожа и да разредиш къпанията преди да се занимаваш с дерматолози, най-вероятно ще мине за 2-3дни след първото мазане. То не е някаква кой знае каква медицинска козметика, вредна ит.н., аз я мажа при къпане само, т.е. 2 пъти седмично и няма вече проблеми. Ти си решаваш де :-)

И аз препоръчвам да го къпете през ден, ние даже понякога и през два, както ни завърти животът. Последният път даже пед каза, че ѝ е малко суха кожата, но да не сменям козметуката (Бочко), а происто да не я къпя с шампоан всеки път. Те са чистички, само вода им е достатъчна и то основно дупе, ръчички, под мишниците, вратлето и лицето 
Не бързай с дерматолога и кремчетата 

Алекс на 9 месеца 




Нашето малко мишленце вече е на 9 месеца. Точно толкова, колкото беше и в коремчето ми. 




За последния месец Алекс е качил 200гр и 1 см или вече е 7.700кг и 72 см. Обиколка на главичката- 44 см, на гърди – 43см.

Освен „мама“ и „баба“, вече казва и „тата“. Бърбори си много сладко на бебешки. Много сладко повтаря „такол“ с френско „л“ накрая. Любимо му е „не, не, не, не..“. Всичко е „не“. Повтаря го най-често, когато се сърди нещо. Казва и „дааааа“, айде-дей-дей-дей“. Ох, ще му изям сладките устнички. Обожавам го!

Седи вече стабилно. Така може и да се заиграва, но все едно има нещо в дупето и не е за дълго.  Постоянно се катери върху мен. Сяда-става, сяда-става и така 52137 пъти в минута. Опитите му за пълзене са все по-добри. Стига от една точка до друга. Вече си движи ръцете и краката, понякога лази като гъсеница. 

Сам се изправя в кошарата, стъпва си на крачетата все по-стабилно. Рядко седи седнал вътре. Трябва някоя играчка много да го е впечатлила, за да се заседи, иначе веднага се изправя .Оставя ли го вътре винаги гледа да се изправи, като задължително дъвче кошарата.   Много е смел, защото се пуска с едната ръка и се протяга към другата страна. Понякога и кляка, за да вземе някоя играчка, като се държи само с едната ръка. Мен още ме е страх да не падне и да не се удари лошо. В креватчето му например ме е страх да го оставям така, защото си представям как пада и се удря в дървените решетки. В кошарата ми се струва, че е по-безопасно.

Има желание да го водим и да ходи. Още не мога да му избера хубави обувки за прохождане.

Много обича да разглежда книжки. Топките също са му любими, особено когато тръгнем да ги гоним. Всичко, което има гуми му е любимо. Иначе много обича всякакви кабели, дистанционните, телефони, кухненски принадлежности, лаптопи, пералнята...ооо пералнята. Абе, все неща, които не са за игра. 

Когато е силно впечатлен от нещо започва да възклицава „А! А! А!“ Разбира всичко, което го питам. Много ми е сладък, защото е толкова мъничък, пък вече си личи, че не е съвсем. Кога порасна това дете?! А уж чуждите деца растяли по-бързо! 

Много обича да се разхождаме. Люлеем се на люлката, пързаля се на пързалката, с моя помощ естествено, късаме тревички, гледаме децата как си игрят в пясъчника. Иска му се и на него, но е малък за там.

Обича всякакви животни – гълъби, кучета, котки, коне. До блока на майка ми има църква, на която са нарисувани коне. Е, много обича да седи там и да ги гледа. Когато наближи се сеща какво ще види и няма търпение. Фонтаните са голяма атракция, малките чешмички с вода също. Не можем да го отлепим от тях. Да не говорим за всякаквите въртележки с кончета, самолетчета и колички. Веднъж вече се люля на едни кончета, като Влади се въртя в кръг с него. На мен ми се зави свят само докато ги гледам, не знам на тях. 

Много обича да се закача с другите деца. Раздава усмивки на всички и всички много му се радват. 

През деня спи по два пъти от 30 мин до 2 часа горе долу. Имаше период, в който спеше по един път и му се събираха много часове будувайки, но пак се върна към стария си режим. Малко преди смяната на времето вечер заспиваше към 21-21.30ч, но след като го смениха заспива по-късно.

Все по-рядко иска да заспива в ръцете ми. Още ми е много мъчно и не мога да свикна. Една вечер се наревах хубаво пред Влади, защото си мисля, че вече не иска да го гушкам.  Най-често заспива на гърдата ми или въртейки се на спалнята. Сигурно вече не му е удобно. Кой каквото иска да казва, никога няма да съжалявам за този период, защото имах възможността да си го гушкам ужасно много. С нищо не мога да заменя тези мигове. 

През нощта продължаваме да се кърмим по няколко пъти.  Понякога спи много неспокойно. Върти се, мрънка и го гушкам да се успокои. Започна много да си обича бибката. Щом я види веднага я грабва и си я слага в устата. Ако първоначално не му я дам започва да се сърди и да си я иска. Засега не го ограничавам, защото виждам, че с нея се успокоява. Много странно я захапва, чак отдолу пластмасата си набутва в устата, но го прави предполагам заради венците.  Много го мъчат, но още няма зъбче. Давам му Дентокинд, но не знам дали има някакъв ефект от него. Мисля да му взема и едно гелче да пробвам с него. Започна отново много да се лигави и да си завира ръцете и всичко останало в устата. 

Косичката му много порасна, мога да му връзвам моцки и без това го бъркат с момиченце. Баба ми само повтаря да му отрежа бретона, но аз не искам. 

Обожавам да го целувам навсякъде. Особено малките, сладки крачета.  Той е моето малко съвършенство. 

Усещам го още по-привъзран към мен. Когато усети, че не съм в стаята започва да повтаря „мама“ и ме търси. Като ме види е много щастлив и се гушка в мен. Много ми е миличък. 

В момента любимият ни татко е командировка и много ни липсва. Предполагам и Алекс усеща отсъствието му, защото знае, че при тати всичко е позволено. Нямам търпение да се прибере и да се гушкаме тримата.

ЗАХРАНВАНЕТО
Продължва да си хапва добре. Новото, което въведох през месеца е:
Зеленчуци -  Зелена и червена чушка, лапад,  лук, копър
Плодове – кайсия
Месо - заешко
Жълтък – първо по 1/8, вече по ¼.
Въведох и глутена с каши, като вече му слагам и сухар в пюрето.
Увеличих количеството, защото виждам, че си хапва.

От както стана на 9 месеца започнах и млечните да въвеждам.

Следобедната закуска гледам да я давам навън, защото му е много интересно и си изяжда всичко.

Имаме 2 заместени хранения - обяд и следобедна закуска, като през останалото време се кърмим.

 

Миме, много е сладък.. Ама и ти така хубаво пишеш този твой дневник, че направо се чудя винаги, да се включвам ли да коментирам, колко сте сладки.. Не знам за Алекс, но усещам твоята привързаност и как обожаваш твоето време с него, не ми се мисли, като ви стане време за градина  Радвай си му се, сега ви е времето 

Да ти кажа по повод килограмите, че ми изглеждаш супер на снимките и въобще не си безкрайно кльощава.. Завиждат ти, че си във форма толкова скоро след раждането, а те не могат.. 

Пу- пу, много хубав и слънчев този Алекс И страшен алаброс вади, като на напет ерген

Много сладък Любимата ми снимка е тази с вдигнатите крака на рамката на количката,,,уникален,показва кой е шефа И аз да кажа,че изглеждаш перфектно

Много сте хубави, а ти изглеждаш прекрасно

Миме, копие ти е направо! Много е сладък пу пу

За косата, да ти кажа и мен не ми се щеше да подстригваме Томи, но като беше топло, ако се изпоти цялата става мокра и  това ме накара. И не съжалявам, много ми е сладък подстриган като момченце

Миме, голям сладур е Алекс! Много игрив ми се вижда от снимките, сигурно не се спира. Наистина много си приличате.

Благодаря ви!

Тони, недей така с тия детски градини, че малко ми трябва да надуя гайдата. Знам, че когато стане време за това, за мен или по-точно за нас ще е един тежък период. Искам само да се наслаждаваме взаимно на времето ни заедно. 

Свекърва, аз мисля да си е ергенче поне още 20 год, хаха. 

Лоли  Марта 

Панди, той и сега се поти понякога, стърчи му и над ушите косичката, но ми е толкова сладък така. Като стане време за подстригване сигурно ще е голямо шоу. 

Рататуй, ама изобщо не се спира дори. Винаги е в движение и трябва нещо да се случва.  Абе, не ни е скучно, да ни е жив и здрав само! 

За килограмите ми - благодаря за комплиментите. Нали знаете, че човек както се чувства. Аз не се чувствам в перфектна форма и ще се радвам, ако мога да кача 3-4-5кг, но не виждам как ще стане. Просто не искам да съм кльощава, защото не се харесвам. Точно на границата съм, която е много тънка за мен и после сигурно ще се отчая. А като се намери и някой да отбележи колко много съм отслабнала, направо ми иде да  Факт е, че ако се заема с тренировки и плочки на корема сигурно ще направя. Нямам време за това обаче. Ако бях пък от другата страна и не си бях свалила качените килограми, пак щях да съм недоволна. Угодия няма, хаха. Ще се радвам сега на това, важното е да сме здрави. 

Алекс на 10 месеца  




За последния месец Алекс е качил 200 гр и излезе, че не е пораснал на см – или вече е 7.900кг и 72 см. Не знам дали е така, защото той не стои мирен. На последните консултации плаче, когато влезем в кабинета. Не ми се мисли какво ще е, когато дойде време за останалите ваксини.Спряхме витамин Д, защото фонтанелата му се е затворила, а и вече времето е хубаво и правим слънчеви разходки.
Педиатърката искаше да провери до къде сме стигнали със забелването, като й казах, че НИЕ се грижим за това, с цел да не предприеме някакви действия. Почти ни се изсмя и каза, че до никъде не сме стигнали. Ние това си го знаем и много се притесняваме да не се наложат някакви интервенции. Изправят ми се косите, като се замисля, но продължаваме да си действаме.

Последният месец беше много наситен от към нови постижения за него и сега затвърждава всичко вече научено.   Преди няколко дни осъзнах колко добре е започнал да лази. Минава цялата стая без проблем. Понеже в нас сме с ламинат и ме е страх да го оставям да лази директно върху него, защото в началото забиваше глава в пода и си удряше главичката. Когато сложа одеяло, той естествено ходи там, където е ламината.

Катери се по дивана, като любимо му е да оставям едно куче отгоре върху облегалката на дивана и той се катери, за да го вземе и после да се хвърли със сила по дупе. Голяма борба пада с това куче. Гушка си го и го целува. Много се забавлява с него.

Абсолютно никъде не се чувствам спокойна да го оставя. В кошарата ме е страх да не се прехвърли, защото се надига на пръсти. В креватчето е абсурд, защото ще си чукне главата като нищо. На пода го влекат все непозволени неща.   Голям кеф да обикаляме стаите, да отваряме вратите и да светваме лампите. Общо взето никъде не се задържа за дълго. Всичко му омръзва бързо. Най му е добре, когато има кой да се забавлява с него. От малък си е свикнал на внимание.  
В столчето за хранене седи, но и там му омръзва бързо.

Постоянно иска да го водим да ходи. Вкъщи е по чорапки, но за навън още не съм избрала обувките. Много ми е трудно, защото не ми се иска да му взимаме от тези с цип по средата.  
Задържа се подпрян по мебелите, но е много смел и няма инстинкт за самосъхранение. Пуска се без да се замисли, че никой не го държи. Уча го как да слиза от дивана с дупето надолу, а не с главата и на него му е много смешно и го прави по хиляди пъти.

Ще го изпапкам! Голямо момче, щом се опитва и да ходи, скоро ще стане хихихи ... Кога пораснааа? 

Как ви вървят нещата с жилището или сте в застой сега?

Завира се в пералнята и много му харесва да я гледа как работи. Всичко, което не е за игра му е най-любимо и интересно.

Телевизорът май му е фаворит. Като го види иска да го пускаме. По принцип не му давам да гледа, слушаме най-често музика на него. Има си любима песен, на която направо полудява. Не знам какво толкова го впечатлява в нея, но забелязвам, че има отделни, любими моменти. Може би и това, че е черно-бяла му харесва. Криско му е другият фаворит, но нормално. Мама го слушаше постоянно, докато беше бременна. Сега новата му песен е голям хит. Много танцуваме. И той започна да танцува като вдига ръчичките над главата и започва да ги мята. Така се изстрелва като чуе някоя песен, че понякога ме стряска. Имитира и щракане с пръстчета.. Много ми е сладък.  Върти си ръцете много интересно, като няколко дни се чудехме какво точно прави. След голямо умуване, стигнах до извода, че танцува на „Хей, ръчички“. Голям бонбон ми е. Иде ми да го изям. Музикален ще е явно.. 
Прави и "морковчето вика ела тук...". Както и нещо средно между чао и здравей.

Пее с пълно гърло, когато чуе някоя песен.

Вече повтаря и "бебе". Като види някое бебе в списание очичките му светват.

Много обича да разглежда книжки. Четем и му разказваме, като си доокрасяваме за да е още по-интересно. Дори в колата понякога чета, защото иначе започва да се чуди каква щуротия да направи. И в книжките си има любими герои, като ги търси и им се радва. 
Опитва се да си реши косата с четката. Слага и телефона/слушалката зад ухото си, все едно говори. 

Научи къде му е пишлето и вече го дърпа и опъва, а като му кажем „ не, не, не“ той се залива от смях и го прави още по-настървено. 

Сега го уча как да казва, че ще стане на 1(една) годинка скоро. Дано имаме пълен успех до тогава.

Хващам го за ръчичката и му правя „Здрасти, здрасти, здрасти. Дай пари за пасти...“,а  той ми се смее и чака края. 

Вече не можем да подминаваме незабелязано от него въртележките, докато се разхождаме, защото той помни кое, къде се намира и когато наближим започва да подскача от щастие.  Обикаляме ги всички по няколко пъти и продължаваме нататък. 

Обича да се пързаля на пързалката, да се люлее на люлката и да чопли разни камъчета и тревички. Чешмичките и фонтаните са най-най любими.

Много се радва на другите деца. Иска да ги закача и да си играе с тях. А на него от сега му се лепят големите какички. Хмм...Кой знае каква свекърва ще съм...

Много е усмихнат и слънчев. Раздава усмивки на познати и непознати и всички много му се радват.
Всички отбелязват колко чаровна усмивка има и я раздава наляво и надясно. 

Усеща се колко много си обича и бибката. В началото се радвахме, че не е толкова зависим от нея, но сега си я търси. Когато я види е много щастлив. Чува ми се, че казва нещо като „нона“, „нана“. Ако има една бибка в устата си и види друга, веднага я изплюва и слага втората. Сигурно се успокоява с нея.

Все още няма зъбче, но продължават да го мъчат.  На моменти е много изнервен. Давам му хапченцата и гелчето.

В последно време е още по-привързан към мен. Иска все аз да го гушкам.   Когато изляза от стаята започва да ме търси и да мрънка, докато не се върна. Предстои ни да ходим на сватба и моминско/ергенско парти. Дори не знам колко дълго ще мога да отсъствам. На сватбата в началото ще е с нас, но ще видим как ще стане със заспиването.