Миме,справяш се чудесно  Знам колко е тежко да ти задават постоянно въпроса : Имаш ли кърма??/ Да не си мъчиш детето????  Това наистина многооо ама много изнервя,но не им обръщай внимание,или ги нареди едно хубаво ( както аз) та да не смеят да питат нищо повече.
  Прекрасна майка си и дори за миг не се съмнявай в това,,,много целувки и за двамата 

Минавам да се фръцна след консултацията.
Алекс е 6.600кг и 66 см или + 500гр и 2 см за един месец.
И така...за тази една седмица, в която бях под напрежение е наддал 200гр. Доволна съм! И педиатърката също. Не са великите резултати, но на фона на онези грамове, това си е екстра. 
Гледам, че ни следи изкъсо. Пак ще се теглим на 20-ти.
За захранване отново не повдигна въпрос.
Питах дала ще ни каже нещо за облекчение на венците, но каза, че е още малък. Пък и май по-добре, защото не ми се иска да го тъпча с някакви неща.

Притесняваме се, защото ни се струва, че Алекс някакси си замята лявата ръка, но не успяхме да демонстрираме и продължаваме да следим. Надявам се това да се дължи на все още некоординирани движения.

Маги, Лоли

Браво! Ето видя ли? Детето си е супер. Какво имаш предвид с ръчичката? Направи му клипче

Не знам дали ще го обясня хубаво. Например, когато го взема и понякога все едно ме удря по рамото многократно. Или така удря по нещо, все едно му е изтръпнала ръчичката( оф знам, че звучи тъпо)  и не може да нацели нещото, но само така изглежда. Иначе протяга и двете ръце и хваща/задържа играчките. Това го забелязах от няколко дни, сякаш преди не беше така.
На консултацията обяснихме и на педиатърката, като си помислих, че ще ни вземе за луди. Тя пък се опита да то  предизвика да го направи, но Алекс беше сънен и мързелуваше. Разбрахме се, ако успеем да направим клип и да й го покажем. Всичко си прави и може детето, не съм забелязвала да му пречи на нещо или да се опитва да направи нещо и заради това да не може.
Днес успях да го хвана в действие, но не знам къде да го кача и покажа.
Оф, хайде кажете поне вие, че съм луда и си въобразявам.  То може да си и напълно нормално, но нали все трябва да има за какво да се мисли. 

Тук може би Ина ще има мнение на база видяно и прочетено за моториката при бебетата.....

Лично аз го намирам за напълно нормално като се има в предвид колко некоординирани са им движенията на тази възраст, но все пак не съм го видяла, само си представям по обясненията.

Алекс на 5 месеца  


Ето го и нашият 5 Месечко!



На 5 месеца Алекс е 6.600кг. и 66 см или + 500гр и 2 см за един месец.
Да обобщя за статистиката. Тъй като за 2 седмици беше наддал едва 100гр педиатърката ме накара да се цедя и да му давам от шише, за да знам колко изцеждам и съответно колко изяжда. Така да преценя кога ми е по-малко кърмата и да дохранвам. Нищо не разбрахме от тази работа, затова след разговор с консултант по кърменето аз реших да си карам по старо му, като се опитвам да го слагам по-често на гърда. Много е вироглав обаче и когато не иска, просто не иска и нищо не е в състояние да го накара да яде. С помпата не съм се разделила още, защото през деня се цедя по малко след като го нахраня, за да мога да събера за едното му вечерно хранене. Гърдите ми вечер не са така пълни, както през деня и той се сърди и не му стига. За това реших вместо да му давам АМ, да действам така. Досадно е, но ще продължавам. И така на следващото мерене за една седмица качи 200гр.
Освен всичко останало кърменето стана много трудно. Всеки път със свито сърце се чудя ама сега дали ще яде, колко ще яде, ще му стигне ли? Понякога се дърпа, сърди се, а даже не се опитва да направи нещо. Гладен е, а реве! Това много ми натоварва психиката, защото съм под постоянно напрежение. Нооо ще оцелея!  

Много лесно се разсейва, докато се храни, затова гоня всички покрай мен и гледам да създам някакво спокойствие. Е, не всеки път ми се получава, защото той сам си намира с какво да се отплесва.

Все още се гушкаме заедно в нашето легло.  Вечер заспива късно, а сутрин спи до късно. Миналата нощ по някакво изключение заспа в няма и 21ч, но не беше спал почти нищо през деня и затова така се получи. През нощта се върти. Щом го взема веднага се унася. Започна пак да се буди по-често нощем за хранене. Може би е някакъв период. Доста ме изморява това постоянно ставане, ама какво да се прави. При условие, че не качва кой знае колко, хич не мисля за отказване от нощното хранене. По принцип никога не ми е било проблем, че си хапва и през нощта, даже се радвам, колкото и да е изморително за мен. От няколко дни започна да проплаква на сън. Взимам го гушкаме се и пак заспива.
През деня спи 2-3 пъти. Случва се и по 3 часа, а понякога 40 мин и са му достатъчни. Докато спи, разбужда се малко, гушкаме се и продължава да спи. Не всеки път, но често е така.

Мисля да захранвам след празниците, т.е. на 6 месеца. Педиатърката пак не каза нищо, но очаквам следващия път да се произнесе по въпроса. Не съм решила още какво да въвеждам първо. Ще е зеленчук, но какъв, ще видим.

Алекс вече се върти и от корем по гръб. Прави го постоянно и навсякъде – на спалнята, в легото си, в гимнастиката. Обича да си упражнява новите възможности.  Върти се като пумпал и обикаля цялата спалня.

Обожава да разглежда всичко наоколо. Само се върти с ококорени очи и изследва света. Иска да пипне всичко и да си го сложи в устата. Продължава да „ъъъ-ка“ , това вместо „искам“. Сърди се, когато не го заведем при желаното нещо или не му го дадем.  

Прави и първите си опити за пълзене. Много ми е сладък как си вдига дупето. И като типичен представител на зодията, го забелязах, че първо се движи назад. Като охлювче се придвижва...бавно. Охх, много ми е сладък.   Първо си помислих, че си въобразявам, защото както беше по корем в гимнастиката, така след малко вече беше извън нея, пак по корем с вирнато дупе. После вече разбрах каква е работата. Не мога да му се нарадвам.

Продължава да се надига постоянно и да иска да сяда. Прави коремни преси. Вдига краката и главата и се задържа така няколко секунди. Много е жилав. Не знам не го ли боли коремчето така.

Малко глупав въпрос, ама как се учат да сядат? Сам ли трябва да се надигне изцяло?

Венците мноого го дразнят, защото не си вади ръцете от устата. Набутва всичко в нея, освен гризалките, естествено. Педиатърката ми каза, че му е рано да му давам нещо и аз се съгласих. То и това е като коликите. Просто трябва да премине. Толкова го дразнят обаче, че с ярост си хапе ръцете. Чак ми е мъчно. Не мога да си представя какво му е.
Вади си биберона от устата и го завърта така, за да си чеше венците. Опасен е...

Започна да се катери по мен, когато го вдигна и ме хапе, хаха. Направо ще ме изяде.

Смее се още по осъзнато и с глас. Сега много повече неща могат да го разсмеят, за разлика от преди.

Продължава да плаче, когато види свекървата, хаха. 

Бърбори постоянно на неговия си език. Мога да го слушам денонощно. Как не се дави като хем си яде ръцете, хем говори, не знам. Е, понякога му се гади, ама той я бута все по-навътре.

Обича да се къпе, но се върти много и едва го удържаме. Рита, ръката е в устата и така се къпем. Яд ме е, че няма как да се снимаме.
Вече има гъдел и се залива от смях, когато го гъделичкаме. 

Откри, че има крачета, но още не си ги лапа, а аз нямам търпение да го видя. 


Има си любими песни, които му пея – „Лиляно моме“ и „Мама ми купи днес“. Веднага се усмихва до ушите, когато ги чуе. Смених малко репертоара и започнах коледните песни. Пускам му ги в You tube и си танцуваме. 

Голям е хитрушан. Може да плаче и да се смее едновременно. Като си чуе името се смее хитро.
Обожава да ни слуша когато си говорим с Влади. И като го погледна, той се е ухилил до ушите, все едно на него приказваме. 

Излизаме на разходки, когато не е прекалено студено. Обикаляме парка, понякога с майка ми, а понякога с няколко майчета и техните бебоци. Всичките сме все с момчета родени през няколко дена. Първо умишлено избягвах така да излизам с някоя майка, защото не ми се ангажираше със срещи, режими и т.н., ама си е хубаво от време навреме.
Не мога обаче да изляза на глава с Влади, че дори да е по-студено, трябва да излезем поне за малко, защото иначе зимата ще сме все затворени. Него все го е страх да не изстине. Не, че мен не ме е страх, но нали трябва да го каляваме.

Раницата все още си седи в гардероба, неизползвана за момента. Излизаме с количката, като Малчо не всеки път иска да седи в нея. Вдигнах малко нивото, за да може да се оглежда, но той се възползва от това и се надига още повече.
През деня ходим и в нашите за разнообразие. Хем и малко да отдъхна и аз.

Имам чувството, че денонощието не ми стига да му се радвам, да го целувам и гушкам...Мога да го гледам с часове как спи, как се събужда и беззъбата му усмивка, когато ме види. Прекрасен ми е от където и да го погледна. А, когато ми се усмихва, имам чувството, че ще литна от щастие. Най-хубавото нещо, което съм виждала някога. 

На нас вече ни е много коледно и нямаме търпение тати да излезе почивка. Да си седим на топличко и да се гушкаме. Още не сме украсили напълно и само един от подаръците на Алекс е купен. За Влади също още нищо не съм измислила. 
Ще пишем и писмо до дядо Коледа.

Чакаме с нетърпение първата Коледа на Алекс.

Гледаме първия сняг

Много сте пораснали пу-пу

Детето трябва да прави всичко самостоятелно. Когато е готово, то само ще покаже какво може.

Прекрасен е малкия, прекрасен.Ще започне да се избутва леко по леко и да сяда.Много е интересно, защоо от корем, започва да се надига до дупе и да седне подпрян на ръцете си напред.Аз Моника я оставях сама, понякога и показвах какво да направи, смейте се ама пълзях пред нея.Хич ине ме отрази, пропълзя като почна да се опитва да ходи.

Думи нямам!!!!!! Просто да го целуваш и да му се радваш  Иде ми да изям монитора


Там, където "чете" книжката е просто 

Пу пу, много хубав  Ама все повече на Влади ми прилича  Тази книжка с морските обитатели я имаме и ние и вечно ни е в устата  А пуловерчето синьото  ми е много познато
НА вас май не ви е опадала косата...поне не виждам плешиво петно на темето 
Ама много си обяснителна, имам чувството, че си водиш бележки какво да не пропуснеш на месечния отчет 
Мен също като Влади ме е страх да я извеждам като е студено, особено сега като се разкашля...

Как хубаво се е засмяло момчето, обича да позира явно

Там, където е сериозен ми прилича на Влади, а когато се смее - на теб! Голям е сладур. 

Все по-хубав става,,,не знам на къде повече.На мен си ми прилича на теб    особено,като се усмихва.Страхотен сладкиш просто Много весело детенце ми изглежда,миличък един,не бандитко,като заобикалящите ме калпазанковци,,,Той си е само за гушкане