Бе уж тати та тати, ама на мама обувките с токове щастливо набарал .
За чиш на гърне никога не съм ги мъчила. Прави, качени на тоалетната, като големи мъже, който е с тях ги подпира с тяло откъм гърба и направлява струята. Е, сега НИ1 го карат да клечи /неизвестно защо/ у тях, де. И племенника така научих. Даже му пусках вода, да прави и той същото. Обаче още е малък сам да казва, трябва да бъде подканван на всеки половин час приблизително. Ще се научи, има време до 3.
Хаха, бях забравила, как започват изречения с "А", много сладък този Алекс

Аз съм на мнение, че махането на памперса и приучаването към изпишкване не трябва да са по едно и също време. Това са два допълващи се процеса. Ето, Мария я слагах на гърне от 8-9 месечна. Махнахме памперса след като беше на 2 години и половина. (Тук вече и сезонът има значение.) Междувременно я слагах - след сън, след хранене, преди лягане следобед, преди къпане вечер... Общо взето си изграждаш един режим и детето го научава без да е изтормозено през другото време да стиска. Сега със Симеон е горе-долу същото. Не го държа зорлем, но след сън го слагам на гърне задължително. В повечето случаи не прави нищо, защото още в присъница се е изпикал в памперса. Свекърва ми ми даде идея за слагането на гърне "на конче". Това била практика от яслата.
И категорично без играчки на гърнето!

Пич с токчетата на мама.    

Рат, опитваме всичко. Говоря и обяснявам много. Обикновено първата му реакция, естествено, е да откаже. Без да е опитал и да е разбрал изобщо дали ще му хареса. Често въпроса "А мамо, ти първо опита ли, за да видиш какво ти предлагам и дали ти харесва?", върши работа поне да опита. Но друг път е твърде вироглав, за да се съгласи. Когато му предлагам такива неща, гледам и ние да ги ядем пред него и да му показваме колко са вкусни. Обяснявам му колко са полезни и колко голееееми и силни ставаме от тях. Изреждам му всичките приятелчета и му казвам как и те хапвам плодове и зеленчуци и затова са толкова големи и здрави. Така е за всичко - ядене, миене на зъби, спане. Дори и да откаже му ги оставям наблизо, за да ги вижда. Поощрявам го, ако опита. Много обича да му правя четки - много си добричък, я виж колко са ти големи мускулите и колко си пораснал. А като му кажа, че е герой и вече литва от кеф.     Голям зор за череши, даже ни кара да купуваме, като ги видя, но после не пожела да яде. Онази вечер свекървата му дала праскова, макар че бях предупредила да не му дават нищо, защото няма да иска да вечеря после, ама това е друга тема. Ял е, защото племенницата е била покрай него и я е гледал.
Много е труден с тези плодове и зеленчуци. Не иска домати и краставици. Толкова е смешен като го гледам как все едно го е гнус да хване с ръце. Ако се оцапа или окапе, леле веднага трябва да го почистя.
Като цяло напоследък пак започна да отказва ядене, а толкова хубаво си хапваше преди това. Започва да върти главата и да казва, че не иска. Трябва да гледа нещо или да разказваме истории. Дано да е някакъв не много дълъг период, защото ще побелея.  

Али, не за първи път го подстригваме. Всеки път ходим и се молим да не плаче много и се надяваме да свиква, но не би. Последният път го подстригва Влади. В началото беше добре, само малко помрънкваше. Гледаше се в огледалото и ме беше гушнал, но когато усети, че го боцкат косъмчетата и пак започна да плаче. Не дава да му слагаме перелина или нещо, за да не му се лепят космите. Голяма мъка е като стане време за подстригване. Няколко дена преди това се подготвяме психически.   Аз не обичам да е много късо подстриган, за разлика от баща му, и се моля до рождения му ден да не му порастне много косата.

За памперса имам чувството, че не е готов още. Не, че се отказвам. Имам някаква надежда и за морето, живот и здраве. Ще видим.
Ако го сложа на гърне, той седи няколко секунди и иска да става. Ако го попитам дали иска да седне, отказва. Вчера го оставих без памперс, докато отида до кухнята за нещо и го чувам, че идва викайки "Мамо, мамооо напишках се! Къде се напишка бе мамо? Емии, на дивана!"  
Не съм се замисляла да го държа прав.  
Сутрин като се събуди обича да си лежи, докато се разсъни и не го слагам на гърне. Той сигурно си върши работата преди това.
Има време, лятото е пред нас и ще видим какво ще стане. А и аз някак не го усещам още този момент.

Свекърва, много ми е сладък с това "А" в началото на изреченията. Според мен означава "на" и "да".   Ама "А" е по-лесно и кратко.  

До рождения ден никакво време не остана, а нищо не съм измислила и подготвила. Покрай кръщенето малко встрани остана, а така ми е мъчно.  
Рожденият ден е на 10-ти, а кръщенето на 15-ти. Няма как да направя и рожден ден със същите гости, защото знам, че и да им кажем да не носят подаръци, никой няма да дойде с празни ръце, а и не искам да ги затруднявам. Остава вариантът да сме си само ние тримата, но къде и как е въпросът. Пада се вторник. Искаше ми се да отидем някъде, но Влади е на работа и най - много да пита да го пуснат за няколко часа. Ще има торта, ще украся в нас. Не искам да претупвам този важен ден.   Защото за мен е най-важният!  

Оправяме се с Алекс да излизаме. Обличам го и през това време Влади ми звъни, за да ме пита дали сме готови.
Алекс взе да подскача от щастие, като разбра, че баща му се прибира. Питам го:
- Ти обичаш ли тати?
- Даа, обичам го!
- Много ли го обичаш?
- Да, много го обичам!
Сложил си двете ръчички на сърцето и продължава:
- Обичам го в съцето!  Тук въте дето съцето! Обичам го!

Е, очите ми се напълниха със сълзи! 

Честит втори рожден ден на малкия бъбривко Алекс!

Честит празник на Алекс!Да е все така усмихнат и щастлив!Честит празник на мама и тати и чесстито пораснало дете!

Пожелавам най- хубавия рожден ден на Алекс, да е много здрав и щастлив и да получи най- прекрасните подаръци!

Да е жив и здрав, Алекс! Много игри, безгрижно детство и щастие му желая!

Честит рожден ден на Алекс! Да е жив и здрав и много щастлив!

  Честит втори рожден ден, Слънчо!!! 


От цялото си сърце ти желаем да растеж здрав, безкрайно щастлив, обичан и заобиколен от истински хора! Имай безгрижно детство, изпълнено с весели игри и щури бели, много усмивки и приключения! Имай верни приятели, мечтай и фантазирай, преследвай целите си упорито и не спирай да вярваш в чудеса! Ти си нашето малко чудо! 

Днес е най - хубавият ден в годината за нас, защото точно преди две години, на този ден, ти се появи в живота ни! Беше неделя, беше слънчево, а ние тръпнехме в очакване да те видим. И от онзи първи миг, точно в 21.11ч, когато те видях за първи път, ти се превърна в нашето всичко. Осмисли дните ни, напълни сърцата ни с любов и с всеки изминал ден осъзнаваме, че си най-прекрасното нещо, което ни се е случвало. 
Днес е вторник, навън е мрачно, но денят за нас е все толкова необикновен, защото днес празнуваш ти и в сърцата ни е слънце.  Порастваш с една годинка, мъниче. 

През тази изминала една година ти се промени много. Вече не си малко бебе, а осъзнато момченце. Вече не седиш там, където сме те оставили, а обикаляш безспирно и продължаваш да изследваш света. Вече имаш свои желания и предпочитания, имаш свое мнение и упорито го отстояваш. Обичаш да ни държиш под напрежение, като се чудиш каква щуротия да измислиш и всеки път ни изненадваш. Но пък правиш живота ни цветен и ни показваш какъв е неговият смисъл.  А той не е да се чудиш къде да изпиеш едно кафе, да си купиш поредната дрешка или да обикаляш дискотеките до зори. Смисълът е да знаеш, че си значим за някого! Смисълът е да виждаш любовта в очите на малкото си момченце, да знаеш, че за него ти си най-важният и значим човек! Да знаеш, че от теб зависи то да е щастливо! А когато е щастливо, ти да се чувстваш удовлетворен! 

И в онзи неделен ден, когато те прегърнах за първи път, ти ми се усмихна. Може би е било неосъзнато, но вярвам, че не е случайно. И от тогава не спираш да го правиш. Ти си най-най слънчевото момченце!


Очите ти светят като две мънички звездички, а усмивката ти озарява и най - мрачните дни! 
Сладкото ти гласче изпълва пространството с очакване... В очакване за още повече любов! 

Всяка твоя прегръдка, всяка целувка и всяко "Много те обичам, мамо! Много те обичам, тати!", това са най-разтапящите неща. На ден ни пълниш очите със сълзи от умиление по милион пъти! 

Изпълни дните ни с щастие, усмивки и безкрайна любов! Никога не съм вярвала, че едно малко човече може да запълни толкова сърцето ти! 

И когато от една голяма любов се ражда щастието.... Ето това е смисълът!!! 

Обичаме те безкрайно много, наше малко съвършенство! 

Весел празник, щураче! 


С цялата си обич
мама и тати!

Миме, Честит Рожден Ден на Алекс  Да е здрав, да расте в игри и бели, много да ви радва и животът да го води по хубави пътеки

Благодаря ви много за хубавите пожелания!
Бъдете здрави!

Ние си изкарахме много хубаво. Скоро ще разкажа. 

  Втори рожден ден на Алекс  

Покрай кръщенето, което организирахме, вторият рожден ден на Алекс остана малко на заден план. Много мислихме как да отбележим този ден, защото за мен е много важен и не исках просто така, да не правим нищо. Много ми тежеше и ми беше мъчно, че не можем да измислим нищо. Проблемът идваше от това, че нямаше как да поканим същите гости, които сме поканили на кръщенето, като двете събития са само с пет дена разлика. Някак не ми се струваше редно. Искаше ми да се съберем с деца, но в крайна сметка не го направихме.
До последно не беше ясно как ще се наредят нещата, а аз направо откачам така. Не можех да спя спокойно и само това ми беше в главата. Не исках детенцето ми да си остане без празник.
Измислих темата "Мотори", нали това го влече сега, уж за да ми е по-лесно да си направя нещата.
На 8-ми отивам в Парти центъра, за да проверя какво имат и да си направя сметка какво ще купувам, а на вратата имаше бележка, че чак на 10-ти ще работят.   Идеално! Плановете ми са на път да се провалят. Сещам се, че има и друг такъв магазин наблизо. Там пък нищичко с мотори няма, ама нищо.
В крайна сметка, за да не си изляза с празни ръце купих украса - надпис happy birthday, балони, голяма цифра 2, шапки. Накарах една приятелка да ми направи и цифрата 2 от картон, но много бързо Алекс й видя сметката.

Майка ми се занимаваше с кръщенето, иначе щяхме и украсата за рождения ден да направим.
От нея беше тортата. Тя поне беше по темата.

Първоначалната идея беше да украся, Влади да се прибере по-рано на обяд и после с Алекс да излезем някъде навън, той да поиграе. После пък решихме да извикаме майка ми, свекървата и племенницата вкъщи и да се почерпим. Бях наредила само сладка маса.
Предната вечер украсявах и надувах балони до 3 часа. Влади заспа, а ми беше жал да го будя. А надувах балони, вместо да си вземем направо готови с хелий, защото нямаше кога да ги купим и как да ги скрием от Алекс.

Сутринта оставих Алекс да поспи до по-късно, за да мога да си довърша нещата. Имаме си традиция всяка година да му правя клип още със събуждането му. Като гледах наскоро клипчето от миналата година, се скъсах от рев. Не, че сега се сдържах.
Събуди се, нацелувах го, намачках го хубаво и ми се плачеше още повече, защото малкото ми бебенце се превръща в момченце.
Опитах се максимално да го задържа в спалнята, за да изчакаме Влади да се прибере от работа, но на него пък му изниква супер важна работа и му беше невъзможно да излезе по-рано. Някакво неочаквано посещение имаше и нямаше как. Опитах се да се примиря и реших, че е време да покажа на рожденика какво сме му подготвили.
Няколко дена преди това му обяснявахме, че ще има рожден ден и той знаеше, че ще има празник. Заведох го в хола. Цялата стая беше в балони. Той се зарадва много, видя и останалата украса. Започнахме да скачаме и да се смеем. Ритахме балоните, слушахме музика, танцуваме.  Шапка не пожела да си сложи, но си игра с моята. Беше му много интересно и постоянно повтаряше "Имам ден ден, мамооо!"    
А на мен ми се разтапяше сърцето като гледах как му светят очичките от щастие.  Имам чувството, че цялото притеснение, което се беше трупало досега, остана зад гърба ми.
Първо дойде майка ми и естествено веднага му подари подаръците. А те бяха писта със светеща кола, която обикаля сама, малка раничка и мотор да си бръмчи. Веднага се зае да сглобява пистата, за да я пробваме. После дойдоха свекърва ми с племенницата. От тях получи някаква музикална играчка, като пияно. Когато се натискат копчетата се изстрелват едни фигури. Ммм не сме й сложили още батерии.
Малко след това се прибра и Влади, а Алекс беше много щастлив, че вижда тати.   И така.. След като Влади ни развали първоначалния план за подарък -тротинетка, трябваше да измислим какво да му подарим на самия ден. Когато се прибра от Белгия реши да го изненада с тротинетка, ама той винаги така прави. В момент на прекалена емоционалност, защото не го беше виждаш и му беше много мъчно, решил, че тротинетката е идеалният подарък. На мен не ми харесва това да се подаряват подаръците предварително и да се каже "Ето, това ти е за рождения ден, Коледа, имен ден и т. н.". А на самия ден.. Нищо! И така, тротинетката си беше отделен подарък, без празник. Мислихме, мислихме и измислихме.

Когато Влади се прибра от работа решихме, че е време да си подарим и ние подаръка. А той беше кинетичен пясък. Не, че нещо, но когато сме си вкъщи това му е основното забавление. Много сполучлив се оказа този подарък. И на самия ден много се забавлява с него. Щом племенницата, която ще стане на 10 каза, че иска такъв за рождения си ден.
Решихме да духаме свещичките преди Влади да се върне на работа.

Тортата се беше получила много добре. Бях купила и фонтани за торта (мисля, че така се казват), но ние им викаме заря. Влязох със запалената свещичка и зарята, пяхме Happy birthday и поднесох тортата на рожденика.  Той беше много щастлив и сам се справи със свещичките.  После семейно разрязахме тортата и Алекс си хапна доволно. Толкова неща изяде, че после пропусна обяда.   Моите хора ме ядосаха, защото трима човека седнали да правят клипове с тортата, а никой не се сетил да снима. И накрая три еднакви клипа.  Снимките са от втори дубъл на духане на свещичката. Не, че Алекс имаше нещо против да повтори.
Почерпихме се, хапнахме вкусна торта, Алекс си игра с подаръците и беше доволен.
През цялото време се чувствах удовлетворена, защото знаех, че това, което направихме, не беше кой знае какво, но виждах, че Алекс е щастлив и се забавлява. За мен това беше най-важното. Признавам си, че камък ми падна от сърцето, защото не исках този ден да е обикновен. Денят, в който се е родил ще е най-специалният за мен завинаги!!!

Миме, нямам търпение за разказ и за кръщенето.
Имам тъп въпрос, но защо просто не сляхте рд и кръщене? Вие си го изпразнувате на деня, после черпите и за 2те неща.