Оправихме се навреме, натоварихме се в колата. В църквата вече имаше гости, макар че им казахме в 11ч да са там. Те пък решили да подранят. Отидох да подреждам масата в църквата и в това време пристигнаха нашите и оставих майка ми да довърши започнатото, а ние отидохме в градината за снимки. Наснимахме се, Алекс хич не беше предразположен за снимки и упорито не искаше да гледа към фотографката.

През това време всички пристигнаха и стана време да влезем в църквата. Никой не ни обясни какво трябва да правим, не че трябваше нещо специално, но си спомням, че на сватбата имаше подробно описание на случващото се.
Попът започна да говори, а Алекс беше гушнат във Влади и в 90 % от времето беше с бибероната в уста, гледайки тъжно, аха да се разплаче и повтаряйки "излизаме, излизаме". Молехме се по-бързо да минава тази част, защото бях сигурна, че ще плаче. През цялото време беше неспокоен. Накараха ни да го съблечем и Алекс вече се разплака. Потопи му краката във водата.. Не знам как се сдържах да не се разплача и аз.   Облякохме го после, като се опитвах да съм много спокойна, за да не му предавам безпокойството си.  Беше много сладък с папионката, направо ми напълни сърцето.   Моят малък джентълмен.  
Отрязаха му малко коса, пак плака. Плака и докато го ръсеше с китката и му рисуваше кръст по тялото. Ритуала мина благополучно с очакваното от нас, но все пак си познаваме детето, а и не е единствения.

Попът отправи пожелания към нас и кръстникът, и излязохме навън. Разбрахме се с фотографката да ни снима първо с нашите, за да може майка ми да тръгне към ресторанта и да се заеме със сладката маса.
Снимахме се после с всички гости и фотографката пое към ресторанта, за да снима детайлите преди да пристигнем ние.
Оказа се, че свършихме по-рано от очакваното и се повъртяхме около църквата. Направихме си малко селфита семейно и тръгнахме към ресторанта.   Алекс вече беше спокоен. Там отново имаше пристигнали гости. Ей, ама въобще не слушат тия хора. И покани за какво раздавах? Майка ми още не беше приключила с масата, а те се въртят и се чудят какво да правят.  

Когато пристигнах и видях украсата много се зарадвах. Всичко много ми хареса и всички малки детайлчета, които съм сигурна, че малко хора биха оценили, ми станаха още по-любими. Естествено, най-най любима ми беше рамката със снимки на Алекс от раждането до сега.   Направихме му и плакет с данните от раждането, който ще седи на видно място.   Майка ми беше направила разкошна торта от хавлии. Вази, буквичката "А" в няколко варианта, рамка за снимки. Всичко беше прекрасно! Тортата също беше станала чудесна. Изчистена и семпла, както исках. Освен нея имаше мъфини, бонбони, сладки, меденки.
Украсата на масата (освен белите покривки  ) беше вази, направени отново от майка ми с малки, сладки букетчета от свежи цветя. За салфетките бях направила звездички с буквичката "А" и датата на кръщенето. Пейките бяха украсени с помпони. Имахме и банер "Свето кръщение Алекс", отново съм звезди.
Подаръците за гостите бяха магнитчета с малки икони, меденки със звезди, а за децата детски меденки.

Пристигнаха всички, настаниха се и започна празненството.
Всички му подариха пликчета с парички, само една приятелка се беше сетила и му подари голям трактор с ремарке. Алекс много му се зарадва и доста се занимава с него сам. Трябваше децата да са 10 с него, а накрая се оказа, че бяха само три. Всеки се беше подсигурил да си празнува на спокойствие и бяха връчени на баби и дядовци. Нищо, че уж щяха да ги доведат, след като се наспят. Ама така де, малко са лудите като нас, дето си водят детето навсякъде и предпочитат да споделят хубавите моменти и с децата си.  
Кръстниците му подариха златно кръстче с верижка и дрешки.  

Алекс изглеждаше малко стресиран през по-голямата част от времето. Почти нищо не пожела да яде през деня, освен малко торта. Бързо се измори и много му се доспа. Наехме стая в хотелската част на ресторанта, но беше прекалено шумно там и много трудно заспа. Беше кисел и искаше да излизаме и да играем. Бях на косъм да се приберем вкъщи поне да се наспи на спокойствие. След като заспа свекърва ми остана при него, за да сляза при гостите. Спа около час и половина, после лежа неподвижно и изглеждаше изплашен. Там има детски кът с люлка и се люля на нея. В нас беше и баланс колелото, та се упражняваше и с него. Постоянно имаше кой да му обръща внимание, включително и ние, защото той ни търсеше. Сърцето ми беше свито от притеснение през целия ден. 
Ние се натанцуваме, видяхме се с приятелите и си изкарахме хубаво. Докато съм била при него, долу са си правили караоке, танцувални са. Много сме доволни от ди джея. Както и на сватбата ни се справи чудесно.

Влади произнесе реч с благодарност към родителите ни и всички присъстващи.

Имаше и неща, които ми помрачиха настроението и каква случайност, но все свекървата беше в центъра на всичко. Първо още в църквата майка ми и даде сладките и бонбоните, защото тя тръгна към ресторанта. Оказа се, че свекървата ги пльоснала на една пейка в най-голямата жега. Никой не беше почерпен, а това трябваше да стане на излизане от църквата. Най-най запомнящото се - казаха, че ще донесат домашна ракия от село. Първо си представих как ще я налеят в едни пластмасови шишета и така ще я предложат, а то какво излезе?  В началото не обърнах внимание, но след като кръстникът ме попита какво ще пия, вино ли? А аз знам, че вино нямаме, освен ако някой не е поръчал. В следващият момент гледам познати бутилки. А нашите сипали ракията в бутилки, като тези от сватбата. Хубаво, ама дори не си направили труда да махнат етикетите. Потънах в земята от срам.  Отивам при свекървата да я питам какво се случва, а тя ми се смее насреща и ми вика "е хайде, какво толкова?" Мнооого дълго ме държа! Сега вече ми е смешно, дори не мога да повярвам, че се е случило.    Но тогава сигурно съм изглеждала като буреносен облак. 
И върхът на сладоледа беше, когато си тръгнаха 2-3 от гостите и я гледам тя взела кашоните и започна да прибира вазите от масата!  Отивам пак и й казвам, да не ги прибира, че хората не са си тръгнали, а тя пак ми се смее насреща. Нямах сили вече, честно! Това бяха нещата, които ми помрачиха настроението на няколко пъти и просто няма как да не ги отбележа. Казах си, че повече никога, за нищо организационно няма да разчитам на тях!

Всичко останало беше перфектно! Надявам се гостите ни да са останали доволни. Нашите са повече от очаровани от всичко, както и ние. Дълго говореха за събитието. Храната била вкусна. Аз само я опитах, но нямах време за ядене. Фотографката е направила страхотни снимки, както винаги. Изгледахме и видеото, което е много мило и ще остане един прекрасен спомен от това събитие. 
Ние сме щастливи, че успешно мина и този празник и си имаме малко християнче!
Да ни е жив и здрав Алекс! Да е все такова усмихнато Слънчице и винаги да ни пълни сърцата с гордост и любов!  Дано пътят му в живота е светъл и винаги да стъпва смело напред!  Ние ще сме винаги до него!!! 


И малко снимки тук: (парола 010102)
http://vivian91.snimka.bg/children/ska.5135465

Честито християнче!

Падам с бутилките от сватбата ви

Ама на снимките свекърва ти най- хубава - засмяна, наперена, пък вие с майка ти, като стреснати
Много труд и мерак сте хвърлили, като гледам само колко помпони са...
Аз пък се смях, че първо трябва дрехи да си купите и тогава, към тях да връзвате украсата . Ама точно така си е, върви и търси мента и жълто.
Какви са тези цветя /белите/ във лъскавите вази на сладката маса?
На моята позната, за която ти исках адреса на фирмата, са им ушили също много успешно роклите от дистанция. Те са майка и дъщеря с дълги рокли пепел от роза. 
Пък вие си пазете шишетата, ще ви трябват за сватбата на Алекс

Аз написах много дълъг отговор, не знам защо е само два реда сега

Панде, тъкмо щях да те питам ти само това ли запомни от всичко, което написах.  Аз се опитвам да забравя този "уникален" момент, а вие..  Айде сега повтори. 

Свекърва, как няма да е хубава и засмяна, като виж, че животът й е песен? Аз смених няколко цвята, а тя ми се хили и за нея не е станало нищо кой знае какво. Цялата организация беше паднала на мен
и майка ми, пък нека да сме стреснати.  Едно нещо й проверихме и не беше като хората.
Иначе тя си е такава нахилена винаги. 
Това за цветовете ми се случи само, докато търсех риза в ментов цвят. Представям си, ако бях попитала за комбинация от двата цвята. Сигурено щяха да ме линчуват.
Къде ги гледаш тези бели цветя? На сладката маса няма такива. 
Хмм за сватбата на Алекс може да са по-вървежни тези бутилки.  Ама от къде да знам, че ще им хрумне в тях да наливат. Явно са ги отнесли на село след сватбата и са решили сега да ги оползотворят.  Така е, явно контролът не е строг. 

Да, не са на сладката маса, а на масата с нещата за кръщенето. 

Миме, прекрасно е било!Повярвай след време детайлите избледнява, помни се емоцията и това е най-важното.Не всички са съобразителни и припряни и искат всичко да е 6, приеми го!Щом си ги знаеш, упражнявай стриктен контрол и нервите ще са по-малко Аз така правя

Миме, много сте хубави   Всичко от снимките изглежда мега трудоемко, лично не бих се навила аз да го правя това, не бих се справила. Няма да коментирам неприятните моменти и без това ти си ги знаеш, ама се пробвай да не си ги слагаш на душичката Явно другите не си ги слагат И на мен ми се струва, че изглеждаш леко стресирана на няколко снимки. После видях, че допълнително от обработката на кадрите (ретуша) се е засилил този ефект. Та общо взето не е нещо фрапантно. Снимките са повече от прекрасни, изглеждате супер Събитието е минало хубаво, ще си имате чудни спомени  

Свекърва, не знам какви са цветята на масата в църквата.   На теб разчитам да кажеш. Те бяха сложени на масата, когато пристигнах. Хаха сега се сещам, че се притеснявах дали свекърите ще се сетят да донесат китка със здравец, както им заръчахме. Този път се справиха и имат едни 6 точки от мен.  Хаха ама толкова съм задобряла, че вече си представях как ще тичам в последния момент и за това. Нищо.. По добре да са ми под съмнения, от колкото да ме разочароват в последствие. 

Благодаря ви момичета! 

Сега, като се сетя, вече са ми смешни тези моменти, но тогава изобщо не бяха. Аз, като силно емоционален човек, не мога да ги подминавам тези неща. Просто ми е в природата.  Но всичко, което е важно за мен е, че всичко останало беше прекрасно.  Върху това си концентрирам вниманието.
Честно казано не исках да се повдига чак толкова темата, защото не е толкова важно за мен това. Просто го споделих като емоция от деня.

Останалото не го пропуснах, защото нямаше да бъде обективно, ако го бях направила. Много пъти съм се чудила в такива моменти дали си заслужава да го отбелязвам в дневника на Алекс, но в живота има хубави и не толкова хубави неща. За някой може да не е станало кой знае какво, което си е така, просто като знаеш колко старание си вложил и когато се случи нещо такова, оставаш малко разочарован. Както и да е. Всичко беше прекрасно, това ще се запомни. 

По снимките изглеждам стрестната в църквата, но там бях наистина притеснена за Алекс. Не исках да се тормози, не исках да се страхува, не исках да плаче и да си измъчва сърчицето. Майчини неволи! 

АЛЕКС НА 2 ГОДИНКИ И 1 МЕСЕЦ  



Неусетно измина един месец от както Алекс стана на 2г. Дано успявам да водя дневника му колкото е възможно по - дълго, защото всеки ден е един незабравим спомен от живота ни. С удоволствие един ден ще препрочитам всичко, през което сме преминали.  
Цялата подготовка за кръщенето имам чувството, че ми изпи мозъка и все едно забравих какво имах да пиша. Надявам се с писането да ми дойдат и спомените.

През последния месец любимо занимание на Алекс е да се прави на полицай с мотора и да гони лошите престъпници или тези, които са без каски с моторите. Понякога и самият той е престъпник. Аз му казвам " не, ти не се престъпник, ти си добър", а той ми отговаря "неее, аз съм много уош".   Натиска въображаемо копче на главата си, пуска сирената и чак тогава започва гонката.

Приспособил си е едно въже, с което дърпа колата за бутане с крачета с мотора, ако се е счупила. От там започна и другото му любимо занимание - да се прави на майстор. Разглобява си големия мотор, сваля гумите, болтчетата, щипките, върти с разни отвертки и после пак го сглобява. Прави се, че някой му звъни по телефона и го моли за помощ, а той като майстор веднага пристига с инструментите.   Това му е основната игра в нас, винаги някоя кола или мотор е обърнат с гумите нагоре и се ремонтира.  
Покрай ремонтите на нашата кола, Алекс се въртя около Влади много ентусиазиран, че помага с инструментите. Влади му намери едно малко куфарче, вътре с всякакви отвертки, болтчета и гайки, и той е много щастлив. В последствие му купихме и детско с всякакви инструменти. Много е сладък как си го разнася из стаята.  

Вече реди кучетата сам, а не да кара нас да го правим и той само да ги разваля след това. Строи си къщи, прави и торти. Много се ядосва, когато кубчета се развалят.  

Има претенции къде да ходим да играем. Ако не му хареса мястото, което сме избрали за игра, казва "да отидем на друго място".
Ако някоя игра му стане скучна иска да измислим "друга игра".  

Забелязвам го, че добре му "работи" въображението от нещата, които си говори. Играе си с някоя играчка, като й говори, задава й въпрос, а след това отговаря. Измисля си и сам игри.

Разпознава по картинки Христо Ботев (казва го много гордо), Васил Левски – Великан (той го нарича така), Стефан Караджа, Райна Леличка (Княгиня).

Има си любима песен. И преди известно време я слушаше, но наскоро я преоткри. Post Malone – rockstar. Слуша я постоянно, имам чувството, че му проми мозъка, а тя не е много подходяща. Дори оригиналният клип го плаши и не иска да го гледа. Слуша я и тича с всички сили из цялата стая, от единия до другия край. Това го започна от морето.  
Навсякъде пее “We are the champion”, като вече го казва правилно. Пее още за Колелата на автобуса на английски и една песничка за цветовете.


Любима думичка
Тупиет - Пистолет

Говори още по-хубаво и правилно. Изразява се много добре. Може да каже какво иска или не иска, къде да отиде и какво да прави. Може да си разговаряме спокойно, като големи хора. Има много добра памет. Помни неща, които аз съм забравила, но когато той ми каже и аз се сещам за дадената ситуация. Помни с най-малки подробности - цветове, хора, имена, действия.  

Напоследък изобщо не иска да ходи сам, а само да го носим и то главно баща му. Мързи го да направи две крачки сам. Изявява желание само, когато наближаваме нещо, което му харесва и предпочита да се затича към него. В останалото време е едно безкрайно" гуши татиии".

Навлиза в някакъв ужасно инатлив период. Сърди се за всичко, постоянно мрънка и ако не получи това, което желае сяда на земята и започва да нарежда като някоя свекърва. Тръшка се и мучи за почти всичко. Щом Влади, който е много по-търпелив от мен, започва да се ядосва, ми е ясно колко е дразнещо.   Опитвали сме да го оставим да се въргаля по земята, докато реши, че му е минало и ние да се отдалечим от него, но обикновено това не минава. Не му пречи да си седи така, колкото е необходимо. Затова предпочитам да му говоря и обяснявам, след като малко съм изчакала първоначалната истерия. И най-често така се разбираме най-добре. Влади поддава много бързо на тези му състояния, аз мога да съм по-твърда и настоятелно, но понякога и аз се чувствам безсилна, когато Влади е покрай мен. Не ме интересува какво си мислят хората в тези моменти, концентрирам се върху ситуацията и как е възможно по-бързо да излезем от нея и всички да сме доволни. Опитвам се да мисля, че това е нормален период от развитието и винаги е възможно нещата да са по-зле. И така се успокоявам.  

Имаше два случая, в които Алекс показа емоции, който до този момент не беше показвал. Първият беше на морето. Беше влязъл в един надуваем батут, с пързалки, топчета, стълби. Имаше едно пони за яздене и скачане. Алекс много си го хареса и навсякъде си го носеше с него. Дойде друго дете, което започна да му го дърпа от ръцете и Алекс се разплака, но толкова жално, както никога до този момент.   И двамата дърпаха, Алекс повтаряше "неее, мое". В погледа му се четеше безсилие, а на мен ми се скъса сърцето, като го гледах така. Идеше ми да вляза вътре и да реша ситуацията, но обикновено някакси успявам да се владея и да мисля трезво.  

Продължава да обича да скача на батут. Благодарение на него се научи да си събува сам сандалите и чорапите.   От далече се затичва, сяда на столчето и се събува, готов да скача. Не го пускам с по-големи деца, даже колкото по-малко скачаща има, толкова по - добре.

Дядо му (баща ми) си беше тук за един месец и го разглези, защото като излизахме задължително обикаляше батута, влакчето и въртележките, после минаваха през магазина за яйце и сок. Сега ще въвеждам ред.
Вече го пускаме сам да се вози на влака, защото до скоро се возех с него. С чичкото, който държи влакчето вече са приятели и дори два пъти го "черпи" няколко обиколки.  


Водихме го за първи път на село, но беше супер изнервящо, защото той беше неспокоен. Не пожела да яде, заспа трудно, като преди това искаше да се прибираме. Голямо мрънкане беше, а с такова желание го заведохме да се разнообрази. Отделно племеницата си беше довела две приятелчета, което още повече нажежаваше обстанивката при присъствието на толкова хора. Иначе много се зарадва на животните – зайци, кокошки, прасе, кучета. Скоро не мисля, че ще повторим.

Научи се да яде царевица в чашка и сега рядко я подминава без да иска.Показали сме му да я дъвче хубаво и когато вече не може да я глътне, да я изплюе. Понякога злоупотребява с това плюене и докато я сложи в устата си, вече я е изплюл. Така храним гълъбите. Държи сам да яде с лъжицата.

Забравила съм да отбележа, че за първи път опита сладолед на 1г и 10м. Дадохме му да опита във фунийка, бях му оставила на дъното и тогава много му хареса. Дълго време не бяхме му купували и наскоро пак му взех. Първоначално му беше много студен и го отказа, но после, когато се разтопи, много му хареса.

За месец и половина му избиха 3 кучешки и сега са пълен комплект. Общо 16 зъба има. Остават последните кътници. Пак започна да си дъвче ръцете, отделно е изнервен и мрънка. 

С яденето си е трудно, но в сравнение с на морето, сега направо сме в разцвет. Изобщо не обича да експериментира с храната. Всичко ново е подложено на съмнение. Не мога да повярвам, че не иска да яде домат. Няма желание да се храни сам (супа, манджа), ако е нещо друго може. Справя се много добре с вилицата и лъжицата. Много обича варени яйца.
Постоянно повтаряме, как когато яде ще стане силен и голям, ще има мускули, ще може да тича много бързо, защото ще е пълен с енергия. И той сам стигна до извода, че "попарата дава сили".

Започна да разрежда кърменията.  Има моменти, в които не се сеща, в други цокне няколко пъти и ляга, а в трети си яде.

И с памперса нямаме успех. Не иска да казва, че му се пишка, а когато го направи в гащите казва "махни товааа". Иначе се сърди и не иска да слагаме памперс. Имаме един успешен опит от Влади да го изпишка в парка и всички бяхме много горди. Поздравяваме, пляскахме и той е много горд. 

Направо е като залепен за баща си. Не го оставя да излезе от стаята. Сега, докато беше отпуска, постоянно тичаше след него. Голямо носене падна, игри и забавления.

Напоследък обича да заспива сгушен в мен. Ама толкова силно се навира в мен, че дори го проверявам дали успява да диша. Обожавам този момент, защото му дишакам косата, целувам го и го усещам как заспива в прегръдките ми.  Осъзнавам колко са ми безценни тези моменти и как един ден ще си мечтая за тях.

Аз Алекс си го знам, голям сладур е

Аз не ям домати, разбирам го детето. Има и други хора

Вчера и нашите се впечатлиха от бащата на Алекс голям ентусиазъм има, браво на него

А така, да се чуе нещо калпазанско и за Алекс
Хаха, виждат се разпръснатите царевички, щастливи гълъби си имате!