Идва, времето когато осъзнаваш, че искаш друго.Когато видиш, че малкото човече вече е самостоятелно, поне малко по-самостоятелно, когато почнеш да се умиляваш от бебета и забравиш кошмарните безсънни нощи и ужаса от свободния електрон тичащ по паважа а ти крещяща след него тичаш още по-бързо, че да не се претрепе.Та да идва времето в което мечтаеш за второ

Цитат на: always_and_forever в 19.05.2017 09:33

Идва ли времето, в което осъзнаваш, че искаш друго?
Аз си представям кога може би ще дойде това време, но знам ли..

Аз мисля, че за всички идва такова време. Може би ти е твърде рано. Реално при мен това беше, когато Симеон беше на 2-3 години.
При някои първите им деца са вече доста големи..., при други, когато усетят "липсата" на големите си деца, но е вече твърде късно за подобни стъпки.... та при всеки различно, но мисля, че при всички настъпва такъв момент.
Има и такива, които не го дочакват, с идеята за планиране на възрастова граница или кариера..., не е лесно...


Но то не е заменяне, да обичаш едно дете, вместо друго, а допълване. А моментите на братска и сестринска обич и  грижа, разтапят сърцето на всеки родител.
А и честно казано, не си готов в истинският смисъл, докато не се случи. На много жени им предстои раждането на второ дете и не могат да си представят какво ще почувстват към него.

Сладък Алекс  И той колко много коса има
Ние имаме същото кубче на Фушър Прайс и една от играчките, който никога не му омръзват. Навсякъде я носим.

Аз пък не мога да си представя да не обичам толкова много и следващото ни дете. Да, ще е различно, защото и то ще е друг човек. Не виждам нищо странно. Все едно в едно хармонично семейство да попиташ дете дали обича повече майка си или баща си. Естествено, че е по-различен начин, те са различни хора, имаш различни преживявания с тях по отделно, но ги обичаш много и са ти скъпи и мили. Ако имах възможност да прекарам следващите 2 години вкъщи, не бих се замислила за второ. Все пак и моите години се увеличат 

Аз мисля, че мога да обичам и 4-5 деца, ама няма да мога да ги изхраня за сега ще изчакам още една година.

Между другото кърменето, беше едно от нещата, за които изпитвах вина с решението за трето дете.
Сами беше на 1 година и 10 месеца, когато го отбих по моя инициатива, защото не издържах,бях вече бременна и супер дискомфортно и болезнено беше. Предварително бях изчела доста материали и теоретично нямаше пречка да си го кърмя, на много места срещах, че децата сами се отбиват към 6-ият месец на бременността, защото кърмата се променя много, но аз не можах да издържа толкова.

С Влади винаги сме си мечтали за 2 деца - момче и момиче.  Аз винаги съм си се представяла с две деца. За мен това си е цяло богатство. Мисля си, че никога не бих си простила, ако един ден, след години, се обърна назад и разбера, че съм пропиляла това време. По една или друга причина да нямаме друго дете...
И аз съм убедена, че идва моментът, в който го искаш. Просто го чувстваш. Точно така както го почувствах с Алекс. 
Всеки възприема майчинството по различен начин. Може и да е изтъркано, но това доста добре описва и моите разбирания.

Поеми си въздух... Ще бъдеш майка цял живот. Научи го на важните неща, на истинските неща: да скача в локвите, да наблюдава животинките, да целува нежно и да прегръща силно. Не забравяй никога онези прегръдки и никога не отказвай да го прегърнеш: възможно е след няколко години прегръдките, които ти липсват, да са точно тези, които не си му дала. Казвай му, че го обичаш всеки път, когато го мислиш. Остави го да фантазира, и ти фантазирай с него. Не го оставяй да плаче, плачи заедно с него. Стените може да бъдат боядисани отново, предметите се чупят и се подновяват непрестанно: от виковете на мама ще боли винаги. Чиниите може да измиеш по-късно, докато ти чистиш... той расте. Той няма нужда от много играчки. Работи по-малко, обичай повече, и най-вече, дишай. Ще бъдеш майка цял живот... То ще е дете само един път...

Източник: https://dama.bg/article/ti-shte-si-majka-tsial-zhivot-to-shte-e-dete-samo-vednuzh/14650/ © Dama.bg

За мен родителството е отдаденост! На някой, който има пълната необходимост от теб, поне през първите години от живота си! Ти ще си неговият най-добър пример и трябва да се научиш да си такъв!

Ако (Дай Боже) имаме друго дете, естествено, че ще го обичам повече от всичко. Така, както обичам Алекс и Влади!  Толкова много любов имам в себе си, че трябва да я споделям. Хиляди пъти съм казвала, че съм родена да имам семейство! За мен това е най-ценното! Нашето си семейство!

Мари, на твое място, до колкото се познавам, сигурно и аз ще се обвинявам. Това ни е в природата. Но от друга страна 1г и 10 м е доста време. Дала си му толкова много. Дано да имаш тази възможност и с малката принцеса. 

Тони, така е. Има и хора, които по една или друга причина остават с едно дете. Във вашия случай ти си им била достатъчна. 
Зълва ми например имат едно дете. Свекървата все ги побутва няма ли да имат второ, но тя не се дава. Племенницата вече е на 8 г и се съмнявам да искат друго. Като ги гледам как се държат с Алекс, много му се радват. Абе иска й се да се занимава, ама сигурно да не е нейно. Не знам какво ги спира, няма и да попитам. Това са си техни неща, там не се бъркам. Просто някои хора не могат да се отърсят от ежедневните грижи, недоспиването, ако добавим и спомен от раждането, там вече не искат и да чуят. Така е и моя приятелка. Има момиче на почти 3г, но още след раждането заяви, че приключва с децата. Още не си е променила мнението и не мисля, че ще го направи.

Отворя ли очи сутрин вече съм забравила лека или тежка е била нощта. И раждането ми не беше леко, но в името на това щастие съм готова пак да го изживея. 


Маги, явно и ти си го осъзнала. Пожелавам ти го от сърце. 

Машка, естествено, че ще си обичаш и другото дете.  Това не подлежи на съмнение.

Панди, добър план за действие. Ще очакваме продължение.

Алекс го мъчи нослето. Има хрема, но сигурно задна, защото нищо не излиза навън, а се стича по гърлото му.
Понякога ми се струва топличък. Измерих му температурата с един електронен термометър за чело и ухо, който показа 38.3, а с друг в дупето излезе, че няма. Как да му вярвам на този електронния?! Най-надеждно ми се струва в дупето. Под мишницата не дава. 
Заведохме го при педиатърката в петък, защото се притеснихме, че предстоят почивни дни и да не стане по-зле. Тя му изписа витамин ц, правени капки и един сироп, ако започне да кашля. Гърдичките му са чисти. Общо взето засега му промиваме нослето с физ.разтвор и му давам витамин ц. Подготвени сме и за инхалации, ако се наложи.
Иначе той видимо е добре. Кипи от енергия, както винаги, само от време навреме усещам, че не му е комфортно, най-вече докато суче. Търка си очите и носа сигурно, защото го дразни.
Според мен, а и според всички останали виновникът за това са зъбите, които още ги няма.  Педиатърката му изписа Камилия, но не съм ги взимала, защото му давам Дентокинд и Генгигел.
Дано да мине леко!

Миме, по всичко на зъби прилича Имай предвид, че може да се промени акото като консистенция, цвят и да има остър мирис. Огледай му венците. Ако скоро ще избива зъб, венецът хлътва надолу, все едно е срязан.
Избие ли един зъб до ден два може и втори да се появи. Мария ми ги вадеше минимум по два. Рекърдът ни беше 4 броя серийно.

Миме, как така не дава? Хващаш го и го залъгваш нещо, все ще изтрае минутките.
То всяко неразположение го отдават на зъбите . Вярно, че им пада имунитетът, вероятно затова.
Хехе, децата са не само любов, те са и отговорност. Та добре трябва да се направи сметка какво струва и финансово всяко следващо, от какво се лишава първото и т.н.т. Най- малкото са безсънните нощи и трудното раждане, къде по- важни неща има, но те идват доста по- късно, когато тръгнат на училище...

Али, така ми изглежда от едната страна. Все едно му прозира зъбчето отдолу. Даже понякога, докато си бърбори, все едно виждам зъбче, но като му отворя устата - няма. Абе ще се появят те, ама да не ми мъчат детенцето.  

Цитат на: svekarva в 29.05.2017 11:45

Миме, как така не дава? Хващаш го и го залъгваш нещо, все ще изтрае минутките.
То всяко неразположение го отдават на зъбите . Вярно, че им пада имунитетът, вероятно затова.
Хехе, децата са не само любов, те са и отговорност. Та добре трябва да се направи сметка какво струва и финансово всяко следващо, от какво се лишава първото и т.н.т. Най- малкото са безсънните нощи и трудното раждане, къде по- важни неща има, но те идват доста по- късно, когато тръгнат на училище...

Свекърва, друго не съм си и помисляла. Това, че го раздавам по-сантиментално не означава, че не осъзнавам отговорностите. Просто съм си такава.

За температурата, ами започва да пищи, все едно го е страх.

Цитат на: always_and_forever в 29.05.2017 17:20

За температурата, ами започва да пищи, все едно го е страх.

Опитай първо да затоплиш тялото на термометъра, може да му е студен. Наистина този тип са най- точни и е добре да свиква. То най- добре да не става нужда, де
Хехе, зная, че си сантиментална и искаш да раздаваш любов, но идват моменти, когато любовта не помага и човек се чувства гадно

Любов, любов, но и отговорност.Моника пищеше като заклана всеки път като и теглим сополите.Имало е моменти Мерал я държи аз дърпам.Ако не и изтеглехме сополите следваше зачервено гърло и пристъп точно след ден.Температура мерех като я гушна и разнасям или и пусна филмче.А сироп давах като преди това със спринцовката дам сок.Майките са изобретателни животни

Така или иначе температурата я мерим. 

Капването на физ. разтвор, тегленето на сополките, пиенето на витамин ц, всичко е борба, но е за негово добро.

Миме, дано се покаже някой зъб и спрат мъченията над това слънчево детенце   

Де да спираха с появата на зъб, и аз така се утешавах