То баш така се е получило и без да е планувано така, според мен.
Миме, супер ти е украсата. Личи, че е голям празник. Алекс вече си е голямо момче. Но продължава да е много сладък.   

Какви ли желания си пожелават 2-годишните ори духане на свещите? 

Рат, не ти е тъп въпросът, логичен е, но и преди съм писала, че не ни харесва идеята да се сливат двата празника. Искаме да си има повече поводи за празнуване.   На кръщенето и за секунда не съм си помисляла, че празнуваме и рожден ден в едно. За мен рожденият ден си беше на 10 юли, когато си му е денят, а кръщенето на 15 юли. Ако искахме да са на една дата щяхме да го направим още на първата годинка.
Скоро и за кръщенето ще разкажа, първо имам да пиша за Алекс на 2 годинки, а и тъкмо ще станат снимките от фотографката, за да има какво да покажа.  

Цитат на: nadelina88 в 18.07.2018 13:36

То баш така се е получило и без да е планувано така, според мен.
Миме, супер ти е украсата. Личи, че е голям празник. Алекс вече си е голямо момче. Но продължава да е много сладък.    

Какви ли желания си пожелават 2-годишните ори духане на свещите?  

Ох, това и аз съм си го мислила.   Искам да вляза в малката му главица и да знам какво си мисли.  

Еха, нима изяде цялото това парче торта?
Много е сладка снимката, дето е направил муцунка като на балончето!
Хехе, ами питала ли си го какво си е пожелал, че и на мен ми е интересно . Сигурно голям мотор

Нямам търпение да видя още снимки 
Роклята ти си заслужаваше търсенето и тримата сте много хубави.
Майка ти се е справила страхотно, а за Алекс какворо и да кажа ще се повторя наистиба е голям Слънчо.

Голяма серия от празници се е получило, но така е повече от хубаво Нареждам се за снимки!

Прекрасни сте!Гледах и малкото снимки във ФБ, и много ви се радвах!

Много ви благодаря! 

Свекърва, не го изяде цялото, но се почерпи и с други неща. 

Марта, липсваш!  Ще се радвам да разкажеш малко какво се случва с вас, ако имаш време. 

Още си чакаме снимките, а вече нямам търпение. Покрай еуфорията не разбрах тази или другата седмица ще са готови. Майка ми веднага бърза да покаже, че приятелки искали да видят.    Имаме малко от кръстниците, но Влади вече втори ден забравя да вземе флашката.
И видеото ни е готово, само трябва да го качи на флашка и него.
Още ми е странно, че и това мина. 

АЛЕКС НА 2 ГОДИНКИ  




На 2 годинки Алекс е висок 88 см и тежи около 12 кг. Консултациите вече ще са на всеки 6 месеца. Взехме си и картона в нас.

Когато погледна назад ясно си спомням деня, в който се роди.  После всички нови емоции и преживявания с него, всеки нов месец и ден.  Всеки нов ден е предизвикателство.
За последната една година Алекс много се промени. Излиза от бебешкия период и се превръща в едно прекрасно, малко момченце. Естествено, че в нашите очи той е прекрасен и няма как да е друго. На мама гарджето.
Вече е по-самостоятелен, в някои отношения.
За тази една година се научи да стъпва смело и да ходи уверено. Научи се да говори много добре. Прави сложни и напълно смислени изречение. Може да задава въпроси и да отговаря. Да разказва истории и да си измисля игри. Научи всички цветове и да може да брои, като прескача по някоя цифра. Може да назовава различи предмети, разпознава всичко от заобикалящия ни свят. Пее песнички.
Липсва ми малкото бебенце, което беше, но се опитвам да гледам напред и се надявам да ни престоят само хубави моменти заедно. 

Новото за последния месец е, че се научи да се качва по стълбите без да се държи никъде. Преди не изявяваше желание, но вече казва "мамо, искам сам кача". 
Скача където намери, обожава на леглото.
Вече любимо му е и на батут. Тича много сладко по края му и като набере скорост е много смешен. Може да скача с двата крака едновременно.

Научи се и да пие сам от чаша без да се полива. Един ден сам си махна сламката и аз се ужасих, защото си представих как се полива целия и вече виждах как му влиза вода, чак в носа. Ама хората са казали, дано не те достига това, което майка ти ти мисли. 

С колелото за баланс е много добър. Научи се много бързо и общо взето опроверга очакванията на Влади. Според него беше малък, но Алекс му показа, че не е. Дори се научи да си вдига краката, когато набере скорост. Завива вече без проблеми и спира успешно с крака. Ще видим как ще се отрази това на обувките му. Обича да слиза и  да се качва по баирчета пак и пак. 

С тротинетката също е много добър. Още в деня, в който Влади му я донесе, я подкара сам. Сигурно и това, че "пробваше" тротинетките на другите деца си беше вид тренировка. Още не може да свикне да завива сам, но ще се научи.

Обича да си играе с всякакви тракторчета и багерчета. Харесва малки колички. В нас е пълно с всякакви превозни средства.
Моторите също още се харесват много. Върти глава, когато чуе някои мотор да се задава и чака да мине. Веднага отразява има или не каска моториста и ако случайно няма, обяснява как полицаите ще го спрат и ще го глобят. 

Най-новото му любимо занимание е играта с кинетичен пясък, който му подарихме за рождения ден. Прави си фигурки, торти, заравя си ръцете отдолу и ни кара да ги търсим.  И ако някой каже, че това не цапа, ще излъже. Тези фини частици се разнасят навсякъде. Всеки ден мета по 100 пъти, скоро съвсем ще изчезне този пясък. Иначе е много приятен на допир и пада голяма игра. 

Игрите през деня са главно в пясъка. Не му омръзва. Ако има други деца в пясъчника от далече ми казва, че иска техните играчки, нищо че ходим с по две пълни чанти. 
Следобед сме по площадките или се разхождаме с колело/тротинетка. Обикаляхме въртележките, а от скоро и батута. Ако забележи на някое дете колелото или тротинетката се затичва и иска да се качва. Голям кеф да се катери по по-големи колела с помощни гуми и да си седи отгоре. Ако не му разрешат да се качи почва голямо тръшкане. Трябва да говорим и обясняваме, за да се осъзнае.
Дава си неговите играчки, ако случайно нещо се заинати му обясняваме, че само иска да ги види детето и няма проблеми.
По принцип Алекс не е проблемно дете. Много е добричък и миличък. Не се закача на децата, не се бие, не хапе или скубе.  Е има си и неговите периоди и драми, но няма как без тях.
Знам, че това в нормален период от развитието му и просто се опитвам да владея ситуацията. Влади много лесно поддава, което ме ядосва. Иска ми се и двамата да действаме в една посока, защото иначе е безсмислено всичко, което правим.


Свекървата и племенницата донесоха един Пекинез от село. Алекс много му се радва, но от високо. Иска да го гушнем и да го гледа отгоре или да се качи на леглото. Кучето е на три месеца, бебе още. Много тича, скача и Алекс има респект от него. Това му е първият по-близък контакт с животинки. Голям смях да се гонят. Хем иска да го види, хем да не е прекалено близо. 


Много е миличък, казва ни, че ни обича.  Казва й на играчките си "Много те обичам" Разстапящо!

Обикновено, когато Влади се прибере от работа, търси само него. Мен ме търси за яденето и спането.



А Алекс е много хитро малко човече. Когато се разсърди за нещо, нещо иска, а не получава, ни казва "Мамо, плача!!!"  с един тъжен глас и насълзени очи, та чак ни кара да се чувстваме виновни.  "Защо плачеш?" Защото еди какво си!"  Искам биба! хахаха Малко глезанче е той.

Най -впечатляващото през последните месеци е начинът, по който разсъждава и се изразява. Всеки ден се чудя как толкова малко човече може така да разсъждава. От къде му идват всички тези мисли в малката главица? 

Малко бисери от него:

"Мамо, слушай какво ти казвам!
Мамо спри да говориш."

Набарал едно ангелче, цялото в брокат и аз му казвам : Мамо, това е с брокат, защо си го взел? Това не е бокан (буркан), това е Ангел.


Пее "виаа а  чепия!" (we are the champion)  Пускат я в парка на фонтаните. Той се вживява доста. Пее, кляка,става, прави се, че свири на китара на коремчето си. 

Други песни, които постоянно си пее са за кучето бинго "Bingo n-g-o...." 


И "Ние сме войници" -  "ние сме войници въвим а пед. Леви, десни, въвим а пед. 
Влади го научи да марширува, да козирува, да си слага ръка на челото на "за почест" и ръце на кръста за равнис. Готов войник е. 

Много сладко пее "Бейби бъдей ту ююю" (Happy Birthday).


Играе си със сортера и реди фигурите. Не вижда къде си е оставил кръга и казва "Помооощ, къде ми е къгчето?"

Мия си лицето и после го целувам, а той "Mамо, моко ти е нослето! Бързо да се изтиеш!


Събуди се, лежа малко и изведнъж казва "Само отивам да видя пясъка (кинетичниQ) и се въщам да спинкам!!!" 

Ако не е чул или разбрал какво му казваме ни пита :" Мамо, ти какво казваш? Или "Мамо, ти какво гойовиш?"

Играе си сам в пясъчника и изведнъж дойде едно момченце, Алекс му казва "Ей,не визай в пясъка...ей пич!!! 

Има навика да говори малко заповеднически на останалите, хаха. Не знам защо така.

Влизаме в кухнята, вижда кутията с бонбони и му светнаха очите. "Мамо, искаш ли да се почепим?"

Ако можех да запиша всичко, което си говори, мога да напиша цяла книга. Много е интересно да го слушам. Общо взето нормалното му състояние е постоянно да си говори нещо.
Много е хубав този период. Буди в нас огромно възхищение. 

Любими думички/b]
Нокъл - лакът/ По-късно разбрахме, че идва от бинокъл, но защо казва на лакътя си бинокъл, не се знае. 
Мумусвал - самосвал 
Куниката - кухнята

Когато го попита някой как се казва отговаря " Аз се казвам Аце". На колко годинки си? " Аз съм а две годинки". А понякога казва "аз съм а две, а ти годинки".  Вече не говори всеки път за себе си в трето лице.

Знае, че ядем торта от пясък „наужким“  и казва „без да искам“ в подходящата ситуация. 

Алекс е едно много добро, но инатливо детенце. Много е разбран и изпълнителен. Когато обаче си науми нещо, което няма как да стане, се тръшка и сърди. Като едно типично малко раче е голям инат. Винаги иска нещата да се случват, както той е решил.


Дългоочакваният първи кучешки зъб най - после проби. И с него вече са 13 на брой. Другите три кучешки също са тръгнали, като единият доста прозира вече.
Имаме и успех с миенето на зъбите. Разковничето било в пастата за зъби. Аз исках първо да свикне да ги мие без и после да включим пастата, а то какво излезе? Сам си ги мие. Понякога с помощ и подканване. Голям кеф, че слагаме паста.

Пак започна да заспива късно и вече си знам, че това ни е съдбата.  Нашето раче си е с такъв режим от бебе и съмнявам се някога да се промени. Горките ние. 
Понякога има желание да спи в неговото си легло. Случвало се е да заспи в неговото и когато се събуди през нощта го взимаме при нас, а един път пожела през нощта да се прехвърли в неговото легло.


С яденето отново са големи драми. Не иска, все върти глава. Зъби, жега или период и аз не знам.  Като ми каже "мамо, махни това" и побутва чинията, направо ми иде да се гръмна. 
Ако е за някой десерт няма да се сърди, но за манджите.. 
С плодовете има успех. Хапва диня, праскова, круша. Гледа кака си, че яде и той иска. Снощи пи фреш от диня, изяде доволно количество диня и праскова... И накрая даже цялата супа си изяде. Явно яде, когато е гладен. 
Ако е много гладен сам си казва. Една сутрин го питам какво да му направя за закуска и той ми отговаря попарка.  Обяда го пропусна и следобед вместо да наваксаме с манджата, милият, пак каза, че иска попарка и нищо друго. Е, пак яде попара. 


Влади беше за три дни в Белгия и ние бяхме при майка ми. Времето ми мина много бързо. До късно седяхме в парка. Добре, че и времето не беше толкова лошо и успявахме да излизаме. Заради дъждовете в парка беше пълно с охлюви. На мен са ми много гнусн, но Алекс си ги харесва, без да ги пипа, слава богу. Обикаляхме с колелото и ги търсехме. Чакахме да пуснат музиката на фонтаните. Алекс обича да танцува там. На мен ми беше удобно, защото всичко ми беше на ръка разстояние и парка е срещу блока. Тати после се прибра с подаръци, а Алекс беше повече от щастлив, че го вижда.


Вчера Влади остана до късно на работа и аз реших да тръгнем пеша, с колата за бутане с крачета от нас към парка. Знаех си с какво се захващам, но реших да пробвам. Ако тръгнем с количката, това разстояние го минаваме за 20-25мин, а вчера...... тръгнахме в 18.20ч и 20.25ч влязохме в парка.  Водихме за ръчичка там, където нямаше как да си кара колата, защото пътя е разбит, през останалото време си е бутал колата. Спирахме се на всеки две крачки да си събира камъчета в багажника, намерихме и ябълки покрай едно дърва, та и тях ги натовари..извади, после пак натовари. Спряхме се в една градина, за да поиграе в пясъка, а аз се заговорих с една "колежка", с която сме се засичали пред кухнята. Оказа се, че нейното дете е на 12 юли и сме раждали в една болница и при един и същи доктор. После се сетих, че не може да не сме се виждали в болницата, защото аз бая си постоях там, ама това ще го обсъждаме при следваща среща. И така...да сме се носили 1 мин с Алекс през целия път. През останалото време сам се е движил. Имам чувството, че деня ни мина в този поход. 


От известно време му хърка нослето. Видимо нищо му няма. Когато го водихме на консултацията личната го прегледа и каза, че няма нищо. На тръни съм преди морето и ми се иска да го позасиля малко, колкото и да не вярвам в това. 

Хехе, с какъв кеф отпушва чешмата Къде си го водила, та има ученическа дъска зад  гърба му?
Много е засмян, пу- пу!

Аце да се стяга, утре идва Томи трябва да ни заведете на тези пеещи фонтани

Свекърва това са някакви писаници на стената на трафопоста при нас. 

Панде чакаме ви. Ще ви водим, ама да знаеш, че те започват да пеят към 20.30 - 21.00ч чак. Томи да се стяга. 

СВЕТО КРЪЩЕНИЕ НА АЛЕКС  

15.07.2018г.  


Когато решихме да направим кръщенето на Алекс тази година, не знаехме точно кой месец да изберем. Аз бях по настоятелната, защото ми е ясно, че все нещо ще излиза в бъдеще, което може да ни е пречка и да го отлагаме. Имам няколко примера пред мен как родителите всяка година повтарят хайде догодина, на другата година пак така и детето взело, че пораснало. Не искахме това да се случва и при нас.  
Спряхме се на любимият ни юли, макар че имаме много събития за празнуване тогава, кръщенето си е един път, а не всяка година. Много се колебахме за датата. Решихме, че ще е някоя неделя, но коя, не точно. Исках да е на някакъв празник. Като варианти, които предложих на Влади бяха 8-ми и 15-ти юли, като 15-ти е имен ден на Влади и за мен беше по-добрият вариант. Той пък предложи 1-ви, но не беше сигурен, защото тогава е рожденият ми ден.   А на мен като взе, че ми хареса този 1-ви. И самото число 1. Толкова се побърках, че четох символиката на числата и още повече се убедих, че искам да е първи. Хем е на празник (мой), хем цифрата 1 е хубава, а и рожденият му ден съдържа единица. Не спях, мислих много и все пак накрая решихме да е 15-ти юли.
Запазихме църквата, в която се оженихме и дори тогава попитах попа, дали ако решим да сменим датата ще има проблем. Толкова не бях сигурна, че 15 е нашата дата. Един ден си казах, че спирам да се тормозя за глупости, запазили сме вече, решили сме и точка. И оттогава се успокоих малко. 15-ти е датата!
За кръстници уж го мислихме, но ни беше ясно кой ще изберем. Поканихме много близък наш приятел. С Влади са приятели от деца. Женен, имат детенце. Супер! Искахме да е мъж, защото Алекс е момченце, но нямахме против да се запишат и двамата, ако в църквата разрешаваха. Просто с тях мисля, че сме на една вълна и мислене.
Имахме известни колебания, че може да откаже, но бяха напълно излишни и неоправдани. Когато ги попитахме те много се зарадваха и се съгласиха на секундата. Влади беше подготвил едно много трогателно писмо, което му даде след като се съгласи.
В продължения на няколко месеца ставах и лягах с мисълта за предстоящото събитие. Много се вълнувах и притеснявах.

Дълго мислихме и за ресторант. Първо искахме там, където правихме първия рожден ден на Алекс, защото е много хубаво и просторно, но дори миналата година, макар че празнувахме в късния следобед, беше много топло, не ми се мислеше сега, на обяд какво ще е там. Не, че нямахме опасения и за времето, предвид, че лятото тази година е дъждовно. Просто се надявахме да имаме късмет.
Ресторант "Чайка," другият ни фаворит, вече беше зает за нашата дата. Беше ни много яд, защото го ремонтираха, направиха детски кът и стана още по-красиво. В крайна сметка запазихме в "Лозница". Ресторантът е извън града, битов стил, но трябваше малко да го променим. Майка ми се зае да прави украсата и сладката маса.
Запазихме нашата фотографка, видео и дж.
Имах някакви идеи в главата, които с времето се избистриха и имах по-ясна представа какво искам.

Темата на кръщенето беше "Звезди", а цветовете мента и жълто.   Толкова много да ми харесва този цвят, че само за него се оглеждам. Исках свежи, летни цветове.  
Намерих си сайт, който да ни направи поканите, които исках. Измислих дизайна, обясних им какво искам и се справиха страхотно. Сами си измислихме текстовете, за кръстника и гостите. Майка ми направи целият комплект за църквата. Само хавлията си поръчах.

Алекс беше облечем пръв. Не ни беше много трудно да му намерим дрехи, защото знаех какво точно искам. Направихме му два комплекта. Първият беше за първата част в църквата, преди да го изкъпят във водата, а вторият след това. На Влади изборът също не беше труден, макар че и той имаше разни колебания за панталон, но аз доста търсих, докато намеря желаната рокля. Обиколих всички магазини тук и ме гледаха като полезно изкопаемо. Никъде нямаше рокля цвят мента.  В София също обикалях, но ударих на камък. Търсейки риза на Алекс ментов цвят, защото първо мислех да е с такава, но се отказах в последствие, една продавачка ми каза "ама къде ги измисляте тези цветове??? Първо си купете дрехите и после всичко останало!!!" Вярно, че не е най-срещаният цвят, ама чак пък толкова.
Буквално 10 дена преди кръщенето кръстницата ми предложи страница във фейсбук, където можело да ми ушият рокля. Не си харесах готов техен модел, затова си измислих мой от няколко техни, свързах се с тях и се разбрахме да ми я ушият в срок. Сама си взех мерките, което доста ме притесни, но се справих чудесно.  Наложи се само да я скъся малко, но така се бяхме разбрали. За 2 дена ми ушиха роклята и я получих. Бяха ми оставили дори време за корекции, ако имаше нужда. Много съм доволна.

Гостите ни бяха 29 човека + 10 деца. Четирима наши приятели не дойдоха, защото имаха ангажименти. Лелята на Влади също, защото бяха в болница, а баба му не се чувстваше добре и също пропусна.

Предишната вечер бях подготвила всичко. Украсата беше при нашите, наредена в кашони и готова за транспортиране до ресторанта. Затова се беше погрижила майка ми. Благодарна съм й за всичко, което направи за нас. За украсата, сладката маса, за това, че ми угоди на всички прищявки и за цялото тичането.
Тя трябваше да отиде рано сутринта да украси, защото ритуалът в църквата беше от 11ч. Извика свекървата за подкрепление.
От ресторанта до последно ме ядосваха. Няколко дни преди датата ми казват, че нямат бели покривки. Как така да нямат бели покривки???  И сега откъде ще търся толкова еднакви, бели покривки и какво ще ги правя после? Отделно вдигнали цените на кувертите, защото сменили собственика, съответно нямаше право да се внася нищо, освен малко твърд алкохол. Персонала изглеждаше не заинтересован от събитието, но според мен се държаха прилично. 

На 15-ти се събудих в 5ч и се въртях от притеснение.  В 7ч станах, закусих набързо, гримирам се, защото не знаех с какво време ще разполагам след фризьора. Имах час за прическа от 8ч. Не бях ходила досега при тази фризьорката и не знаех какво да очаквам. Закъсня с 5 мин и точно си казвах, че чудесно ми започна деня и тя взе, че дойде. А тя се справи блестящо. За 30 мин ми направи прическата, чак не можах да повярвам, като грам не е бързала.  Малко ме шашна с говор и приказки, все едно беше от някое село и ми беше смешно през цялото време. Аз толкова да се опитвам да избягам от този диалект, а тя ми скри шапката.  След мен дойде кръстницата, а аз бързах да се прибера при мъжете. Заварих ги да спят и се успокой, че няма мрънкащи. 

Влади се събуди, а оставихме Алекс да поспи до 9 и нещо, за да не е кисел после. От далече го подготвяхме, че ще има кръщене, ще ходим в църквата, попа... и т. н. Ходихме и на едно кръщене с него, та беше запознат с процедурата, но хич не беше очарован. На курбана ми на 1 юли пък изобщо не пожела да седи в църквата и го беше страх от попа, затова имах едно наум за кръщенето. 

Алекс се събуди, закуси и започнахме да се обличаме. Бяхме се разбрали с фотографката 10.30 да сме в църквата, за да ни снима и преди ритуала. Майка ми се обади 10 и нещо и ме изненада приятно, че са приключили с украсата в ресторанта, останала само сладката маса, но тя ще се украсява след църквата, заради жегата. Питах я как изглежда и тя ми каза" ами на нас ни харесва!"  Все пак ме подготви, че ресторанта е битов и няма как напълно да се избяга от това.