Мнооого горд изглежда с купата

Абсолютно!  Понеже се наложи да почакаме, докато стане време за нашето награждаване, а той е от нетърпеливите, които питат по няколко пъти в минута "Хайде, кога ще стане време да МЕ награждават", та направо се пукаше от кеф, когато му слагаха медала. То не бяха усмивки, чупки, стойки, снимки. 


Закара ни Влади вкъщи, защото стана късно, а той се върна при отбора си да се черпят. Сеща се по едно време Алекс, че баща му липсва и ме пита "Къде е тати?" Аз по принцип все казвам, че е отишъл да изхвърли боклука (добре, че още няма точна представа за времето  ), но този път реших да му кажа истината "отиде при приятелите си да се почерпят за купата"
Алекс: Забранявам!!! Забранявам вече биричките! Забранявам приятелите!    Ама толкова сериозен беше...Още ми е смешно, като се сетя. 

***************************
Отивам онзи ден на зъболекар. Влади трябаше да го гледа, но закъсня и го взех с мен, докато баща му дойде. Настани се на един стол, аз се притесних да не се уплаши, защото зъболекарката беше с маска и шлем, очила и т.н.  И да не се чуди какво ще ми правят. Влади обаче бързо дойде и отидоха да играят. Питам го после защо не остана с мен, за да види как се правят зъбите и той ми каза " Защото, когато видях тати, много се развълнувах и отидохме да играем". Много се вълнува детето, като види баща си. 

Миме, в крещяща възраст е, не защото трябва да си пази гласа.И всичките крещят, това е като начин на говорене за тях.И в къщи се крещи, макар да е по-голяма.
Много е пораснал.

Миме, и Александрина крещи, постоянно е на високоговорител.
Иначе аз винаги казвам истината какво се случва, кой къде е  и тн, според мен е важно да не се лъжем 
Много е хубаво колко са големи и разсъдливи вече 

И ние сме в клуба на крещящите. Ники го научи в детската май, ама гледам че и приятелчетата му крякат. Явно е зов за внимание, да бъдат чути, когато са в повечко.
Старая се да не лъжа кой къде е. Ама редовно отговора е "на работа", като почне да пита кзащо и да се обяснява, чме не иска да ходим на работа му казвам, че събираме пари за море. Като мине морето вече не знам за какво ще събираме 

Под крещене говорене на висок глас ли имате предвид или просто Ааааа? 
Мен мрънкането ме дразни повече от викането, но сигурно, защото аз викам, с баща му мрънка.

А ти нали се притесняваше, че му е пресипнал гласът? Там какво стана?

Цитат на: pandapanda в 22.08.2020 17:15

Под крещене говорене на висок глас ли имате предвид или просто Ааааа? 
Мен мрънкането ме дразни повече от викането, но сигурно, защото аз викам, с баща му мрънка.

А ти нали се притесняваше, че му е пресипнал гласът? Там какво стана?

Ами точно, защото има проблеми с гласа се притеснявам, че не си го щади, а не, че просто вика. Иначе той специално не крещи, просто да застане и да вика колкото глас има, а когато нещо не е на неговото и се сърди не знае как да си контролира емоциите и се кара на висок глас. Малко истерично понякога, но трябва да бъде чут. 
Така си му е гласът, пресипнал на моменти. Мустаков ми говореше за някакви възелчета, че можело да  бъдат, което може да се израстне, но аз няма да съм спокойна и сигурно ще се наложи да го заведем на УНГ щом не е алергия.

Да, заведете го на УНГ. Аз мислех, че първо на УНГ сте ходили

Стъпки в пясъка
Приморско 2020г


Тази година организирахме лятната ни почивка почти в последния момент. До последно не знаехме дали ще ходим на море или на планина, както Влади предложи. Ние си живеем до Балкана и всеки ден го гледаме, така че не ме блазни много. Морето го обожавам, а и исках Алекс да не го пропусне. Та в крайна сметка решихме, че ще е море.  Още в началото бяхме се насочили към Приморско. Не ни беше лесно да намерим апартамент, който отговаря на всичките ни изисквания. Изпратих няколко оферти на Влади да ги погледне, но на нищо не се спряхме. Оказа се, че точно тази, която беше пропуснал да види ни хареса в последствие. Показах му я, когато се прибра на обяд, но когато се обадих се оказа, че има за по-малък период свободен апартамент. После не знам какво и как стана, погледнах в Букинг и видях, че се е освободил апартамент точно за нашите дати, даже и с отстъпка ни идваше и се зарадвах. Голям късмет беше.  
Решихме, че ще пътуваме отново през нощта, като тръгнахме в 5ч, но се притеснявах Алекс да не се събуди и да му се разбие сънят. Събуди се, докато го пренасят, защото вече ми е огромен, но на излизане от града заспа. Тази година си бях казала, че ще мисля практично и няма да взимам излишни неща, макар че е невъзможно. Кошара не взехме, така или иначе нямаше да спи в нея. Столчето за хранене също, защото отдавна не го използва. Пак се бяхме натоварили де, но се успокоявах, че имаме голям багажник.   През нощта се пътува много по-спокойно, защото няма голямо движение. Дълъг ми се видя пътят, направо си е убийствено толкова километри, но какво да се прави. Любовта към морето е по-голяма. Алекс си спа спокойно през целия път. Имахме малка авария с колата по пътя. Чу се някакво силно пукане и първо си помислихме, че се е спукала гумата, но ако беше така, не знам къде щяхме да сме. Вече си представях как трябва да извадим целия багаж от багажника, за да вземем гума, но се оказа, че някаква кора отдолу се е откачила и от нея идва този шум.   Алекс се събуди понеже трябваше да спрем и накрая Влади направо я откачи, за да не се влачи. Накрая Алекс вече нямаше търпение и по няколко пъти в минута питаше кога ще стигне.   Представям си, ако не беше спал. Пристигнахме към 11 без нещо, на мен ми се стори доста пътуване, но вече след Бургас малко се влачехме.
Апартаментът все още не беше подготвен, затова паркирахме и отидохме направо на плажа. Алекс отново изпадна в екстаз при вида на водата и пясъка.   Поигра си и ни се обадиха, че може да се настаним. Уж гледах снимки на апартаментите, но не знам какво съм гледала. На живо беше още по-хубав и огромен. Кухнята, трапезарията и хола бяха в едно. Кухнята беше оборудвана с всичко необходимо. Спалнята също беше много просторна. Апартаментът се намираше в ММЦ, в близост до една горичка и въпреки това нито веднъж не видяхме комари. Спалнята гледаше към стадионче, а кухнята към басейна. Плажът беше много близо 200-300м, Алекс се придвижваше с тротинетката до там. Ползвахме чадъри и шезлонги към един от хотелите. На тази част от плажа, на която ходехме нямаше много хора, а свободната зона до нас беше почти празна. Голямо спокойствие беше, Никой не ни се е качвал по главите. Първите два дни флагът беше червен, 2 дни жълт и останалите зелен, но това не ни притесняваше. Така или иначе се движехме от края. Водата беше много чиста и топла. В един от дните видях няколко щипали и медузи, но това беше. Пясъкът също беше хубав. Алекс тичаше по брега, влизаше до някъде и се бореше с вълните. Накрая се престраши и Влади го водеше по-навътре, но беше доста плитко влизайки доста навътре дори. Голямо викане и щастие беше.   Излизаше от водата дзиндзирикайки, увиваше се в кърпата и решаваше, че иска геврек с шоколад. Много ги хареса и всеки ден искаше. Прибирахме се, къпехме се, обядвахме и лягахме да починем. Аз не спях, няма начин да съм на морето и да си простя живота.    Слизах на басейна с кафе и книжка или си седях на диванчето и се наслаждавах на почивката.   На терасата беше идеално за сауна. Беше убийствена жега, защото слънцето печеше директно и не можеше да се стъпи дори. Иначе щеше да е идеално за хващане на тен, но...

Когато господата ставаха оправяме се и излизахме. Ходехме на центъра с колата, защото за пеша си беше далече, особено с дете. Там отново имахме късмет с паркирането. Намирахме си местенце покрай лунапарка, защото в града паркинг ни казаха, че няма. Ах лунапарка! Любимото място на Алекс! Има наистина много забавления за децата. След като първата вечер видяхме, че няма да му излезе краят реших, че ще предприемам други действия. Определих на Алекс бюджет, сложих му паричките в неговото портмоне и му казах, че така ще процедираме. Казвахме му на колко игри има право на ден и не е имало драми. Е понякога имаше и бонуси, но заслужено. Любими му бяха да кара бъги, да кара водните патета, надуваемите батути и искрено се забавляваше на блъскащите колички. Последната вечер и аз се навих да се кача на това чудо и ми хареса. И въздушния хокей не му омръзна там. Бях си казала, че не ми се иска да ходим по ресторантите, но се пречупих и се случваше да хапнем навън.   Гледахме да седнем някъде, където не се изискваше да чакаме много за храната, заради детето. Имаше една много хубава сладкарница, в която ядохме много вкусни тортички и баклава.   Прибирахме се късно, оправяхме се за лягане и хайде в леглото. С Влади вечер седяхме на терасата, пиехме вино и си говорехме. Всяка вечер гледахме и падащи звезди над нас.  Беше много романтично и красиво.   Изобщо не ни се тръгваше и ако не беше моминското парти, на което трябваше да присъствам щяхме да останем повече от 6 нощувки. Последният ден се разходихме за кратко и тръгнахме. Яд ме е, че нямахме време да отидем до замъка в Равадиново. Ходили сме преди 5 години, но тогава все още не беше напълно завършен. Сега ми е много красив и искам да го видя в завършен вид, но ще е друг път. Тръгнахме си на обяд. Алекс заспа, спряхме само в София за малко и от там нямаше търпение вече да се приберем.
С много хубави спомени от тази почивка ще останем. Приморско ни хареса. Усеща се, че детето расте и успяхме да си починем, повече от друг път, разнообразихме се много хубаво. Имахме си нашите моменти, от които имаме нужда.    

Детската градина

Алекс не беше ходил на градина от месец март. Когато наближи септември започнахме да го подготвяме, че скоро отново ще е на градина. Градината им е малка, само три групи са и стана ясно, че част от първа група си остават в нея, а другите се качват във втора група.

При последния ни разговор с едната госпожа тя ми каза, че понеже Алекс е роден втората половина на годината ще остане в първа група. Тогава не се замислих много и просто го приех. Но една майка ми изпрати актуализиран списък с децата и се оказа, че Алекс е преместен вече във Втора група. Започнах да му обяснявам и на него, че вече е по- голям и се мести при големите. Изброих му кои от дечица, които познава, ще са с него. Започнах да го подготвям всеки ден какво предстои, как ще се види отново с децата, как ще се храни и ще спи там.   Първоначално категорично казваше, че там няма да спи, за яденето ми беше ясно как ще е. Понеже едно момченце, с което си играе ходи на борба (по-голямо е) и Алекс е много впечатлен от този факт. Той също иска да тренира и аз му обяснявах, че всички допълнителни занимания са следобяд, след като децата се наспят.  И той започна да свиква с мисълта. Постепенно вкарвах по нещо за градината в разговорите и игрите ни, защото си знаех, че отново ще е много трудно всичко.

Разделиха се и двете госпожи, едната остана в първа,  другата се качи във втора група, т.е. щеше да има една нова и една стара госпожа. Говорих преди това със старата госпожа, после и с новата, за да се запознаем, макар и първоначално по телефона. Пуснахме изследванията и брояхме дните, които остават. На мен ми се беше свило сърцето, защото не ми се искаше пак да преминаваме през всичко.  

За малко да пропуснем първия учебен ден, защото се оказа, че едните резултати ще станат на 15-ти готови и се молех рано сутринта да са излезли, защото толкова обяснявах на Алекс как ще има тържество и накрая да го разочаровам. Предупредих госпожата, че ще дойдем направо на тържеството, което беше от 9.30. Преди работа Влади взе резултатите, купи цветя, макар че не бях сигурна дали ще може да ги даде на госпожите. На мен ми харесва повече идеята с подаряването на книжки, но трябваше по-рано да се разберем родителите, а не в послания момент.

Влади ни закара, отидохме малко преди да излязат на двора за тържеството.
Заради всички ужасни мерки всичко е толкова объркано и дори безсмислено, но нищо не може да се направи. Някои родители искаха да занесем някакви лакомства за децата да се почерпят на тържеството, но медицинската сестра не разреши.
Всяка група има определени часове за водене и взимане на децата, за да не се засичат. Родителите нямат право да влизат в градината, затова всяка сутрин сестрата ги посреща на входа и ги вкарва вътре. Там ги преглежда и ги предава на леличката, която ги вкарва в съответната група. Нямат право да внасят нищо отвън, дори любимите си играчки. Всеки следобяд се взимат пантофите за дезинфекция вкъщи и на другия ден се връщат. Когато са навън са разделени на групи и не се смесват.

Така беше и на тържеството. Алекс влезе спокоен, не искаше да подарява цветя, качиха го в групата. Ние с Влади се бяхме кашонирали до една кола и изчакахме да видим тържеството, тъй като родители не се допускаха вътре.   Дворът беше украсен с балони, имаше и винил Добре дошли, както и музика. Излязоха всички групи. По-големите пяха песни, госпожите измислиха игри. Алекс най-много се зарадва на Музикалното столче. Пускат музика, децата танцуват и когато я спрат всеки бързо трябва да седне на стол, който не успее, изгаря.   Рисуваха им лицата, но Алекс не дава и пропусна. Тичаха, скачаха, снимаха се. Ние изглеждахме точно като на снимките, как дебнем отстрани, но като не можеше да сме вътре, поне да го видим отвън.  Влади се върна на работа, аз останах още малко и след това го оставих да си играе, накрая вече бяха свободни игри. Разходих се и чаках да се чуя с госпожата, за да разбера дали е спокоен. Изпрати ми снимки как яде хляб. Понеже знам, че друго няма да иска да яде там му казах поне хляба да си изяжда и да пие течности - вода, чай, айрян, той обича. Явно ме беше послушал. После се е съгласил да си легне, госпожата пак ми изпрати снимки. Не бил заспал, но бил спокоен. Казах й, че ако не заспи мога да го взема вкъщи да яде и да спи, но тя ме увери, че е спокоен вече и според нея ще заспи, защото досега тя била на среща с директорката, но вече е при децата и понеже той познава само нея там, ще се успокои и заспи. Така и стана, макар че вече беше 14.50, а в 15.30ч ги събуждаха от сън. Казах й, че ще го взема по-рано, още след като се събуди, защото му бях обещала, че ще отида първа. Взех го в 16ч, беше спокоен, разпитвах го по малко как е минал денят му. Играл си е с децата, ял, спал. Вечерта обаче нещо му стана и започна да мрънка, че не иска да ходи на следващия ден. "Но защо трябва да ходя на градина? Защо не може и родителите? Аз най-много си обичам при мама и тати!"  На следващия сутрин учудващо без много мрънкане се оправихме и излязохме. Когато стигнахме на вратата Алекс даде на заден и каза, че не иска на градина. Разплака се и на мен ми стана зле. Посрещна ни сестрата на вратата и ни се скара, че сме закъснели с 2 мин. Да не се повтаряло,  защото няма да ни пусне следващия път.  Опитах се да успокоя Алекс, казах му пак, че ще го взема пръв и го гушнах, но той много се разстрои, сестрата пък даваше зор да влиза. Опита се да го хване, но той се държеше за вратата и плачеше, едва го вкараха. От там го пое леличката, която му беше в първа група, поне я познаваше. Стана ми мъчно, че не мога да го успокоя и така ми го взеха от ръцете. Нито мога да вляза вътре, нито да му помогна с гардеробчето. Излезе леличката намигна ми само и пак влезе. Тръгнах си със свито сърце. Като знам как съм го оставила и аз не мога да съм спокойна и мисля само за това. Щ Обадих се по-късно на новата госпожа, която беше на смяна. Каза ми, че е спокоен, но някак не можа да ме успокои, както го правеше другата госпожа, която остана при по-малките. Тя беше много мила, винаги усмихната, всичко ми обясняваше и ме успокояваше и си личеше колко си обича работата. На обяд, когато по-възрастната госпожа, която си му беше и в първа група ми писа, че е ял леща и ориз, без рибата. Аз не можах да повярвам и бях сигурна, че Алекс не би ял леща, защото не обича и дори не би я опитал. После и той отрече да е ял. За това се чудя защо ми казаха нещо, което не отговаряше на истината. Каза ми отново, че е много спокоен, дори ми изпрати видео как се е качил върху леглото и брои колко са всички легла в групата. След това е заспал. Казах пак на госпожата, че ще го взема след като се събудят. Чаках, чаках да ми се обади, защото на мен ми беше вече неудобно да я тормозя и в 5 без нещо вече ми каза, че не ми се обажда, защото е много спокоен и всеки момент излизали на двора. Изчаках го отстрани, той излезе заигра се и отидох при него. Зарадва се. Поигра си още малко, едно момченце от групата подари на всички по чифт детски слънчеви очила. Говорих с госпожата и си тръгнахме.
Всичко е добре и е щастлив, докато не стане време отново за градина. За игрите няма проблеми, но стане ли време за храна и сън не знам как ще го бъде. Оплака ми се, че не иска да ходи, защото възглавниците са малки, а той никога не е спал на такава. При други обстоятелства можеше да си занесе негова, но сега няма как.

На третия ден, когато го събудих сутринта се разплака, че го боли гърлото и си остана вкъщи. Имаше хрема, нищо сериозно, но доста деца от групата също не ходиха.

Знам, че са нормалните неща, всяко дете минава през адаптацията и на никой не му е лесно, но не го чувствам като моето нещо. Опитвам се да му вляза в главата и напълно го разбирам защо не иска да ходи. Стискаме зъби и продължаваме напред. Надявам се с повече упоритост и постоянство (стига да не боледува често) да се получат нещата. Радвам се поне, че не остана в първа група, защото там наистина изглеждат малки. Госпожите казаха, че са обсъждали по между си и са решили той да се качи горе, защото нямало да се чувства добре при малките, което си е самата истина..

Родителска среща

Мина и родителската среща в градината.  Събраха ни на двора, двете по-големи групи, като бяхме разделени от двата му края, за да не се смесваме. Първо директорката говори за всички мерки, като отбеляза, че тази година приоритетно е здравето на децата, а не обучението. Максимално време навън щели да прекарват, дори в по-лошо време, имали навеси и шатри. Да носим топли дрехи и резервни да имат за преобличане. Участвали са в проект за цялостен ремонт на градината и двора. Съоръженията са нови, но оградата има нужда от смяна. Някои майки искат да засадим цветя, защото има подходящи площи, които иначе са празни и се превръщат в кални участъци, в които децата ровят. Решихме да направим засаждането с помощта на децата, за да им дадем добър пример и после заедно да ги поддържаме.

Обсъдихме и допълнителните занимания. Ще имат, като няма да се смесват две групи, а трябва да се съберат поне 8 деца от тяхната си група за съответното занимание, за да се провеждат. Алекс пожела да го запиша на таекуондо,  футбол, народни танци и английски. Сигурно няма да може да ходи на всички, но поне да види кое ще му е интересно. Няколко пъти искаше да го запиша на тичане, но такова вече нямаше.  Засега ще видим дали са се събрали групите.

След като приключи директорката останахме само с двете госпожи. Споделиха плана за предстоящата година, ако всичко е наред и могат спокойно да ходят. Предвидили са да ги водят в пожарната, Етнографския музей, стадиона и т.н. Според мен ще им бъде много интересно. Също така ще има дни, в които всяко дете,  ако има желание, може да бъде учител за един ден.

Едната госпожа предложи да направим на всяко дете портфолио с рисунки и всякакви други неща, които са правили, ще видим какво ще излезе. Госпожата сподели, че тази година иска да открива таланти сред децата.

Минахме разбира се и през средства за нужните помагала за годината и съответните консумативи, като те нямат право да събират пари...

Останахме накрая няколко майки и едната госпожа и обсъдихме по-лично някои неща, като например, че някои деца се стискат и не искат да ходят до тоалетна. Алекс също казва, че там не ходи. Едната майка сподели и че нейното дете се стиска, заради някакви изказвания на едната леличка. Обърнах внимание на приема на водата., защото Алекс каза, че не им дават, но по техни думи след всяко хранене предлагат вода и явно всяко дете трябва да си поиска през останалото време.

Запознах се с някои майки, които не познавах и останахме малко да поклюкарстваме след това.

Миме, ще свикнете с градината /и ти и Алекс/. Виж колко му е по-лесно вече. Сутрин е нормално да има драма, е всички деца около мен нещо се чалнаха и взеха да реват като ги водят, излязли са от ритъм просто.
Вашите госпожи явно са много отзивчиви, да ти пращат снимки и отчети по телефона. А според мин са те "излъга", че е ял, защото явно усещат, че ти ис несигурна, искат да си спокойна, за да внесеш спокойствие и в Алекс. Колкото и готино да описваш градината, ако усеща твоите смесени емоции...
Тази седмица на градина ли е?