Алекс на 3 годинки и 7 месеца

Напоследък е станал много гушлив.

Като се сгуши в мен издава един сладък, мъркащ звук.

Сутрин, когато се събудим, ако е в настроение, се гушкаме.

Това не му пречи да ми казва, че съм лоша майка, даже веднъж ми каза и "гадна майка".

С баща си е същата работа. Казва ни "Не те обичам никога".

Много е избухлив. Ако нещо не му хареса веднага се ядосва, вика и бие. След известно време му минава и все едно нищо не е станало.
Взехме му от картите на Клеър бук и Златното пате с маркер. Много ги харесва. Най-интересно му е да открива разлики и лабиринти, да свързва предмети. Често ни кара да му задаваме въпроси и той да отговаря.
Играе си с едно момче на 5г и майка му му казва " Внимавай да не удариш, Алекс, защото е по-малък.". Нашия застава пред нея и й отвръща "Не съм малък! Аз съм на 3 годинки и 7 месеца!". Не може просто така да е малък, трябва всичко да е в негова полза.
Играе пак с някакво по-голямо момче и то му казва "ей, малък". Алекс веднага реагира " Защо да съм малък, на 3 годинки и 7 месеца съм, не съм малък!!!"
Интересно му е да играе с роботи. Видяхме един в магазина и той естествено ни подкани да го купим. Преди това му бях купила нови карти и му казах, че не може и двете неща. Пък и на робота пише за деца над 6 години. Съгласи се той без драми. След малко видя някакво бъги, на което пише 3+ и той веднага направо връзката " Мамо, виж, това е за деца на 3 години и 7 месеца! Да го вземем??".

Казах аз същото, както и за робота, но като дойде Влади му позволи да го вземе и Алекс грейна. След няколко дни се прибра и с робота.
Сутрин със ставането запретва ръкави и започва да готви в кафенето на Масленка. Прави смутита с много интересни съставки - червена леща, хот-дог, диня, киви ...Цяяял ден прелива и от блендера в чаша, от една чаша в друга и т.н. Настават някакви потопи покрай него, но се забавлява.

Изрязва с ножицата, като се научи да я държи правилно, а не с две ръце. Като хване гланцовото блокче изрязва, докато не му омръзне.
Реди пъзели с повече части. Не го свърта на едно място и не оцветява за дълго. Започва с ентусиазъм, но бързо му омръзва.
Измислихме си игра "Без звук". Намисляме си някаква дума и казваме само с коя буква започва, изговаряме я, като само си отваряме устата и другия трябва да я познае.
Научих го на Камък, ножица хартия. Все по-добър става с буквите и разпознава и по-големите числа.
Обяснява ми думички като демонстрирам, маса, баланс, траектория и територия, аеродинамичен и още много други. Играта с въпроси и отговори му е най-любима.

Започна да ми сваля някакси игри на телефона и не съм много съгласна. Настава война, когато не му разреша. Нямаме търпение да стане по-топло и да сме навън, за да не се сеща.

През деня си спи в леглото, но вечер категорично отказва.
Яде си едни и същи неща, вечер с 300 зора хапва 2-3 лъжици супа.
Взел е картите и решава.
Аз: Ще можеш ли да нарисуваш рибка?
Алекс: Да, аз съм специалист по рибките!

----------------------
Излиза на терасата, но духа вятър и казвам, че трябва да му сложа шапката.
Алекс : Не, без шапка! Така няма да съм готин!

-----------------------
Постригахме го и на другия ден ме пита:
Мамо, Красив ли съм така?

Не успявам да кача снимки. Ще се мъча пак със сайта.