Гледам да го включвам в разни занимания в кухнята. Правихме кекс, баница, като той прави всичко, освен мазането на корите (като стигнахме до там се отегчи и аз продължих сама), палачинки. Интересно му е много в началото, но му омръзва и се отказва. Страх го е от миксера. От пасатора. От пералнята. Истински мъж.
Иначе да маже с ръце обожава, но само, ако е на игра. Ако яде и се оцапа става паника и ми казва " мамо, тук нещо ми стана".
Ама какво му е станало, оцапал се е човекът. Голяма работа. Ако може да се плиска по цял ден с вода няма цена да има.
Един ден влизам в стаята и ги гледам двамата с Влади направили кални локви в една купа и мажат Пепа и Джордж прасетата. Взели вода и какао, и ги въргалят вътре.
Пълнят мивката на детската кухня с вода и Алекс мие, бърка вътре. Един ден аз се въртях в кухнята, усещам тишината и само надничах да види какво прави, а той си играеше спокойно с кухнята, бъркаше във въпросната мивка, пълна с вода. По едно време чувам, че ме вика : "Мамоооо, ела бързо да ме преоблечен, защото си намокрих блузката и гърдичките, ще имам сополи. " Тичам да видя какво става, а той обърнал мивката и излял водата в шкафа, който е отдолу и течеее, чак под мивката и долните шкафове, по пода. Намокрили се и кутиите, които бяха отдолу.
Тениска, блуза, гащи, всичко беше мокро по него, само чорапите му бяха сухи.
После два дена говорихме за това и ме караше да му разказвам какво е станало, защото му беше интересно.
Влади му дава да си прави чай сам. Сипва вода в чайника, дава му пакетче чай, лъжица и той бърка, прелива, пие с лъжицата, пак прелива. Като влезе в банята, изключваме момента на миенето на косата, който продължава да е ад, има играчки, пръскачки, мие банята, взима подвижния душ, танцува. После рев и пищене когато тръгнем да излизаме.
Давам му ножица да реже, но още му е трудно. Хваща я с две ръце, защото не може да я разтвори. Правихме апликации. Изрязвахме фигури от гланцово блокче и после с лепило ги лепихме върху блокче. Правихме къща с покрив, врата и прозорци, слънце, облаци.
Оцветява като се справя все по-добре. Като му кажа да внимава да не излиза, той се старае.
Давам му боб и леща да готви, много му харесва и най-вече да ги разпилява по земята.
Обича да мете, чак прозорците чисти с метлата. Много се вдъхновява. Иначе от прахосмукачката го е страх и са увещания докато я пусна. Ако не работи и той чисти с нея.
Насърчавам го да ми помага да прибираме играчките след него, защото не е голям мераклия, но аз го убеждавам.
Най-много му хареса да разхвърля, да няма къде да се стъпва по пода от играчки, той да ги хвърля със замах из стаята.
Влади обикновено винаги има гениални идеи за игри, при което на мен ми остава само да броя до 10, до 100 или 1000, но не помага. Определено е много по-кративен от мен в това отношение. Не знам как му ги ражда главата, но аз просто не мога да седя в стаята, докато "се забавляват".
Аз просто виждам как опасността дебне от всякъде при техните занимания.
Вдига леглото в спалнята и Алекс се пързаля по него. Напълни му басейна за плаж в стаята. Алекс беше повече от щастлив, но когато разбра, че няма как да седи там цяла вечер последва страшна истерия. Иначе си има надут пояс от доста време. Готови сме за морето.
Една вечер влизам в хола и ги гледам легнали под малката масичка на Алекс, заобиколени от маркери, флумастери и химикалки, и рисуват ли отдолу по масaта, рисуват. Даже ме извикаха да ми покажат колко "яко" било. иdb*
Вдигнали спалнята, Алекс се заврял отдолу и ремонтира с инструментите.
Инхалаторът му стана пръв приятел. Преди не искаше да се приближи на 5 метра от него, а сега почти всеки ден иска да му го давам и да се прави на пожарникар, който гаси пожар с парата. Може половин час да се занимава с това.
Играем на доктори. Алекс е докторът, Влади е болният. Ляга на леглото и Алекс го маже по корема с бебешка пудра.
Дава му лекарства. На мен се прави, че ми мери температурата в дупето.
Лепи ни някакви лепенки. Кара ни да кихаме, за да е сигурен, че сме болни и ако не искаме, се сърди.
Най-често си играе с инструментите. Той е майсторът, но началникът, не друг, аз съм помощникът. Не дава да е обратно. Взима една четка и лосиона ми за почистване на грим и маже по шкафа с четката. Естествено не аз съм му показала това.
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Винаги има нещо счупено и той е насреща, за да го поправи.
Голям мерак баща му да ме целува и да ме бори. Не го е видял от нас това, а от един клип. И ни свети като светулка ухилен като зелка. Преди не даваше да се докосваме пред него.
![:\](/Smileys/kolobok/nea.gif ":\")
И все пак не ти ли обясни защо те оприличава на влечуго?
Интересно откъде е научил думата, да не си разказвате политически вицове вкъщи? 
Трябваше да питам и баща му защо му прилича на котенце. А той, че е тигър е ясно отдавна. 
Аз като звъннах миналата седмица да сменя часа очаквах, че ще ми даде за другия месец нов час, ама много важно било консултацията да се състои в месеца, в който трябва да е направена и ми даде за вчера. 
Не знам какво им е толкова важното. Та явно нашата лична не е като вашата, а де факто няма какво да му правят. Нито ходи на ясла, за да пускат някакви изследвания, нито има ваксини или нещо друго. Мерене и теглене мога и в нас да направя. 
. 
По негови думи се опитал да махне мивката и искал да издърпа кухнята напред, пак част от разхвърлянето, но така я дръпнал, че се стоварила върху него. Добре, че не е успяла да падне до долу, защото се беше заклещила в един кашон. Много се изплаших, той два пъти повече. Имаше малко подуто на главата, но бързо се успокои.
Та от тогава спи там. В началото си взимаше дистанционното на въртележката и сам управляваше коя мелодия да слуша. Вече по-рядко го прави, но въртележката още е там. Само една вечер каза, че иска да спи в голямото легло, искал да му дам бибите, но аз му отговорих, че в голямото легло биби не се използват и той бързо се върна в леглото си.
Аз приемам, че явно с моя ген се движи, ама така се дразня като някой пита " абе ти ядеш ли?" 
