Миме, дано бързо да се възстановиш от преживяното! Най-важното е, че Алекс е добре и сте си вкъщи 

Пиши как се справяте двамата вкъщи? Имахте ли посещение от педиатър? Храни ли се добре бебчо?
Ако излизате навън няма ли да ти е по-добре?

Да си призная и аз си поплаках като те четох 

Раждането никога не е лесно.Дали е секцио или нормално, то те изпива емоционално и физически.Жената минава тогава през много емоции.И е нормално да си объркана, да плачеш, да не се чувстваш добре.Хората до теб и силата вътре в теб, ще ти помогнат да си стъпиш на краката и да продължиш на пред.

Антибиотика както е писала Булче, се слага превантивно.Бебетата са без имунна система, без никакви съпротивителни сили, при тях една инфекция може да се развие за минути, не за часове.Така че по-добре антибиотик.Аз съм казвала но Моника на 47 дни направи бронхит пневмония и за часове се влоши аха да я изпуснем и да нямаме дете.Благодарна съм на лекарите за антибиотика, за рентгеновата снимка, за всички прегледи, защото те я спасиха.

Почивай си, радвай се на мъничето и се опитавай да си намериш някакво занимание сега докато е по-спокоен.Предстоят колики, зъби, неспане и т.н.

С голям интерес изчетох всичко за раждането на малкия Алекс и ме заляха емоции от моите спомени около раждането на моята радост. Замислих се за всичко написано и с времето и от позицията на вече минала през тази школа, мога да кажа, че няма лесно раждане и колкото и да се подготвя една жена за това, което й предстои, не може да каже, че е напълно спокойна, готова и едва ли не да си пее докато ражда. Опитът, който жената придобива и след раждането, е най-трудно усвоим поради много фактори, независещи от нас.
Миме, мога да ти кажа, че си имала нормално раждане, с адекватен лекарски екип, който е направил необходимото, за да се радвате на едно здраво и прекрасно бебе. Безсънните нощи, притесненията около бебчо, които тепърва предстоят, а те за жалост са неизбежни за всички малки деца, хормоналното изчистване на тялото след раждането, все по зачестилите постродилни депресии, разните добронамерени (или не съвсем) съвети от околните, близки и роднини, не улесняват живота на една родилка. Това си е цяла школа, за която се оказваме неподготвени и е нужно спокойствие, за да може с времето връзката между майката и детето да се заздрави, да се обработят някои механизми, за да не се стресира и майката, когато остане сама с детето, да знае как да пести време и усилия, за да отгледа самоуверено и обичано дете, без да му създаде комплекси, без да го отхвърля поради някаква причина или да му се скара и да смята, че го възпитава строго, защото и без това доста работа върши сама. Това е най-трудната роля в живота - да бъдеш любящ и подкрепящ родител с цената на всичко. Най-непредсказуемата и магична роля е тази и всяко усилие си заслужава, но резултатите се виждат след години. Имала си едно емоционално раждане, очакват те още куп непознати емоции, бъди благодарна, че имаш щастието да познаеш истинското лице на любовта и да се радваш на вашето малко слънчево дете заедно с любовта на живота ти. Желая ви щастие и още много незабравими моменти заедно!

Като си прочетох поста, ми се стори като "конско", а изобщо нямах такова намерение, исках да ти вдъхна кураж, защото сега е най-тежкият период, когато ще имаш най-голяма нужда от подкрепа. Хубаво е, че го има този форум, доста неща научаваме от опита на другите. Ако имаш нужда от съвет, пишеш и получаваш такъв. Днес да родиш и отгледаш дете е много по-приятно и улеснено занимание от преди години. Всички майки са героини по някакъв начин. Просто следвай интуицията си и с повече търпение и любов ще сътворяваш чудеса. Сигурна съм, че си прекрасна майка и си се справила страхотно с всичко дотук. Оттук насетне всичко е любов! Ще се радвам, ако мога да помогна с каквото и да е, просто пиши. Извини ме, ако тонът на първия ми пост е бил прекалено груб! Надявам се да си ме разбрала правилно!

Сега, когато чета всичко, което съм написала, сякаш излиза, че по някакъв начин се оплаквам, а то не е така. Споделям емоциите си, около преживяното, без грам да съжалявам за нищо. Въпреки всичко мога с ръка на сърцето да кажа, че бих преживяла всяка болка отново, в името на това щастието. Не бих се замислила дори за секунда, ако трябваше да избирам.
Всяка болка се забравя в момента, в който видиш малкото вързопче. 

Благодаря ви за подкрепата! 

Сигурно сте прави за антибиотика. Искат да се презастраховат хората. По едно време дори си мислех, дали изобщо му дават антибиотик или наистина искат да ни задържат в болницата, за да си вземат парите по пътеките. Вече нищо не може да ме учуди.
Важното е, че всичко мина и сме си вкъщи, гледаме се и се гушкаме.  smile

Свекърва, така е. Много съм доволна от доктора, който избрах. Този човек по всякакъв начин се опитваше да ми помогне и съм му благодарна, че ми е спестил новината, че е събрал екип за секцио, защото още повече щях да се шашна. Всеки ден идваше да ме проверява как съм и имам ли нужда от нещо. Живот и здраве, пак при него бих раждала.

Събраха ми се повече емоции около раждането, главоболията с антибиотици и кръвоизлива, тръгването на таткото на работа, и в един момент май ме хвана депресията, но ще се оправя. 

mariestrellas, изобщо не е прозвучало като конско написаното от теб. Благодаря за споделеното! 

Благодаря ви за глътката свеж въздух. 


***
Гледам, че в месечната сте нищили въпроса за антибиотиците и понеже си видях ника в един коментар, та реших да си кажа и аз. Искам да "изчистя" името на таткото, защото той не е ходил да се разправя с доктора, нито да му казва какво да прави. Отиде да говори с него и да го разпита защо дават антибиотик на Алекс, като уж нямал инфекция. Един път на мен ми казват, че има инфекция, другия път, че няма и мисля, че е повече от нормално да се поинтересуваме какво се случва с детето ни. Всеки нормален родител би се поинтересувал.

И аз сьм сьгласна с това, че си имала сьвсем нормално пьрво раждане. Няма за какво да се обвиняваш, ама вьобще. Справила си се чудесно - детето е родено и е в прегрьдките ти. Раждането си е животинска работа - природата в най-суровият й вид, а разминаването идва от това, че преди да родим имаме други очаквания, някак по-... , абе по-други.

Има и жени, които раждат пьрво за половин час, но те с апо-скоро рядкост. Родила си пьрво дете, естествено и без форцепс. Направо си е било идеално !!! Браво на теб ! Казано честно се гордея с теб !!!

Много целувки на малката любов, а на теб голяма прегрьдка !!


Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Цитат на: always_and_forever в 07.08.2016 21:01

...и в един момент май ме хвана депресията, но ще се оправя.   

Това се казва baby blues и бьрзичко минава. Имаш ли хора около себе си? Сега как се чувстваш? Сигурно още всичко ти е като в мьгла, предполагам не спите добре и си изтощена, но щастлива...

Гушкаш ли бебенцето? Говориш ли му? Как го кьпеш? Как вьрви кьрменето?

Машка, педиатърката така и не дойде вкъщи, а на консултацията аз забравих да повдигна въпроса. До последно се чудех кой да избера. Оказа се, че всички я знаят, освен аз.
За храненето ще пиша отделно. Трябва да си събера мислите. 

Ина  Благодаря ти за винаги адекватните съвети. 
В момента сами се гледаме. Може би и затова на моменти изпушвам. Майка ми идваше няколко дни, но получи конюнктивит и от 2 седмици сме си сами. След няколко дни Влади излиза 2 седмици отпуска и ще сме си тримата. 
Признавам си, че ми е скучно по цял ден вкъщи и нямам търпение да започнем по-дългите разходки. Има моменти, в които ме бие съчмата и започвам да плача...но и това ще мине. Щом погледна малкото слънчице ми се връща усмивката. 
Гушкаме се постоянно, та той е все в ръцете ми. Не спирам да му говоря, пея, разказвам всякакви неща. Ако можеше и да ме разбере. 


След 3 дена ставаме на месец и ще пиша по-подробно за Алекс и за всичко около него...

Оф имам чувството, че много хаотично пиша в темата.

Ние те разбираме, добре си пишеш, а за теб са спомени 

Бьди сигурна, че той всичко разбира - думите не са просто думи - говореното е огромно богатство - в него има ритьм, тон на гласа, емоция, която гласьт изразява, кьм това се добавя изражението на лицето ти, което се променя с това, което казваш, тонусьт на тялото ти, когато го дьржиш, движенията ти - всичко това са стимули, които детето вьзприема с всичките си сетива и благодарение на които се развива. Той е програмиран да вьзприема тези неща от теб.

Постепенно и за теб самата ще се наредят нещата 

Миличка си 

Ей това Миме
Ти разбра ли, че евентуално и втората ми снаха може да се казва така? Хаха, ама и тя, като истинска софиянка Мария, никакви гальовни и умалителни не признава.   Ще сме на Първа и Втора...
Онзи татко от месечната няма нищо общо с вашия, той нарочно е вдигнал скандал и е шумял из социалните мрежи, защото е "медийна звезда".   Случайно причината за антибиотика е същата, това сме сравнявали.
Не излекуваха ли конюнктивита на майка ти, поне за нея да не се притесняваш?
Хехе, порасна твоето момче, има вече и след него родени Идва ли роднинското тяло да го вижда? На кого казват, че прилича? Имаш ли дружки по махала да излизате заедно с бебетата?
И нещо от моята майка да ти кажа. Тя, като ме чу да говоря на бебето с тъжен глас, ми направи забележка, да не го "товаря" с мои проблеми, че щяло да ми стане навик. Така че, говори му и му пей весели и оптимистични работи . Маршови песни много им харесват, нали са момченца
Как си физически? Обаждат ли се травми от катастрофата? Търси си помощ, сега ти е времето да се възстановиш напълно, няма нужда от геройство

Олуейсче, понеже аз споеменах за онзи баща, просто се присетих покрай вас за него. Моля ти се няма никакво сравнение вашето интересуване с неговите панаири, той беше се саморазправял с лекари и беше влезнал в Софийската група на майките.

Няма ли кой друг да ти прави компания тия седмици? Майка ти как е? Прави си план за деня винаги, излизай до онова или друго магазинче, търси си компания. Много е трудно в началото, до към 40я ден нещата влизат в релси, а вече към 3я месеца всичко се нарежда.

Погача ще правите ли?

Ина, не се бях замисляла за тази страна на говоренето.
Аз тези дни тъкмо за  теб се сещах и исках да те питам. Една приятелка ми подари книжка с детски приказки и се сетих, че ти имаше особено отношение към четенето на децата. Чудя се кога мога да започна да му чета? Имам желание, но той не седи мирен. Трябва да е все на ръце и така се разнасяме с песен и танцова стъпка. 

Свекърва, не съм знаела за имената на "снахичките"  Даже Първата не знаех, че е Мария.
Още не се е излекувала майка ми. Месец стана вече. Или не е попаднала на кадърен доктор или е доста упорито това чудо.
Само да сваля снимките от апарата и ще ви покажа бебочко. И от двамата е взел. Моя нос и очи, на Влади усничките, косата, ушите и другите подробности. И вие ще се изкажете де, ама поне така го виждаме ние . 
За излизането, все ще се намери някой. Имам приятелки с малко по-големи деца, както и такива, които в близките месеци ще раждат. Майка ми също е свободна.
Оо, аз, надявам се, не го товаря с разкази. Разказвам му някакви забавни истории. Без песни не минава ден при нас. От сутрин до вечер пеем, пък и през нощта.
Аз физически се чувствам много добре. Единственото нещо, което ме подлудяваше бяха конците на 5-6 ден от раждането. Не можех да седя, да лежа.  Кърмех и ядях права. Много ме опъваха. На секундата, в която ги свалиха, се почувствах страхотно и излязох с усмивка от кабинета. 
Не съм усещала някакви други неразположения. Засега и от катастрофата нищо не се е обаждало. Недоспиванено не го споменавам...то е ясно.
Друга песен пеех преди раждането за помощта, но си е друго да има някой да удари едно рамо, признавам си. 

Булче, не съм се засегнала, ама викам да напиша за какво става въпрос, да не си помислите, че ММ е от тия, където ги дават по ТВ,  че ходят да се разправят и бият докторите. Такава съм си. Обичам всичко да е точно и ясно. Можех да замълча, но като ме човърка...
Чакам с нетърпение времето, в което ще влезем в ритъм.
Ще правим погача. Точно това си мисля,че не знам точно кога. На 40-я ден е ясно, че ще ходим да ни четат молитва, но събирането не знам как да го измисля. Датата се пада през седмицата. Някъде пише, че погачата се прави предната събота преди датата, на друго място, след датата.
После пък, че не се правело в съботите, а неделите. На мен не ми пречи да се съберем и на датата, но някои от приятелките ми ще са на работа. Бързо трябва да го измисля, защото нямаме много време.

Направи погачта неделята след 40я ден, по обедно време. Така се прави тук в София. Нека да си е молитвата в отделен ден.

Свекърва ти няма ли възможност да удари едно рамо?

НАшият 40 ден се пада в събота и мисля тогава да правим и молитва и всичко да ми минава накуп...мама пък.вика, че не трябвало да се прибираме вкъщи след молитвата, тс ще видим  Интересно ми е вече много да видя Алекс 

Миме, гушкай, пей, люлей, сега така го успокояваш.Миризмата ти и гласът ти му действат успокоително и той за това иска все при теб.Моника имаше една песен като я чуеше и млъкваше дори да реве най-силно с крокодилски сълзи.Сега бебето иска само да е гушкано, обичано и да е на топло при мама.Аз не харесвам тия приказки "не го носи ще го разглезиш, не го гушкай ще го разглезиш" ми ако не сега, кога?А и според мен така то става сигурно, че мама е до него и ще му помогне.

Ние с приказките още нямаме никакъв напредък макар да имах огромно желание да и чета, разказвам и т.н. Та ако той не иска да слуша, да знаеш че е просто от детето, не е защото не правиш нещо правилно.