Имаме си Мини Ден Ден!


6 месеца щастие!!!



Вчера ли?! Не! Не беше вчера, но сякаш е!
Сякаш беше вчера, когато за първи път чух как проплака.....и тогава се преродих!
Сякаш беше вчера, когато те взехме за първи път в прегръдките си, наше мъничко щастие!
Беше толкова мъничък, че ни беше страх да не те счупим!
Целунахме те по малките бузки и усетихме бебешкият ти аромат!
Очите ти светеха като две мънички звездички и се рееха в пространството!
Ръчичките ти бяха толкова мънички, че се побираха в моята ръка!
Сърчицето ти биеше тоолкова силно, както и нашите...но от любов!
И тогава се влюбихме...от пръв поглед......ЗАВИНАГИ!
Ти беше най-съвършенното нещо в целия свят!
И тогава животът ни придоби друг смисъл!
Хиляди пъти плакахме от притеснение, но и от безумно щастие!
Хиляди пъти очите ни се пълниха със сълзи, само при една твоя усмивка! И хиляди пъти осъзнавахме, че това е пълното щастие!
Да обичаш до такава степен, че нищо друго да няма значение!
Благодаря ти, че те има! И ако знаехме, че животът ни ще е толкова прекрасен с теб, щяхме да те искаме не днес или утре, а още Вчера!



С любов
Мама и Тати! 



Обичаме те безкрайно много, сладък Шест Месечко! 

Честита половин годинка! 
С тези дрешки изглежда много голям

а и забелязах, че имате същата кошара като нашата

Честита половин годинка!

Пожелавам ви тези чувства и емцоции, да продължите да ги изпитвате и занапред, да се обичате все така и  да сте толкова щастливи заедно.А на Алекс пожелавам да е много здрав 

Каква хубава торта си има момчето
Да ви е жив и здрав, на правнуците му да се радвате

Шестмесечко, бъди здрав, усмихнат и смел. Носи радост и гордост на страхотните си родители! 

Голям сладур и колко е пораснал .....

Честита половин годинка и тук

Тортата наистина е много красива, вчера исках да напиша и забравих 

С тези дрешки наистина изглежда много голям, ама как умно си гледа... Още от съвсем мъничко бебче 

Хехе, много хубаво, че сте си направили сами празник Да ви е честито порасналото момче!
Помня, че и за мен беше някак специален този ден

Миме, Честита ви половин годинка!
Голям е бонбонко Алекс  Много хубави дрешки сте му избрали, не бебок, ми малко сладко момченче 

Много ви благодарим за хубавите пожелания.

Панди, Марта, Свекърва, Наде, Мари, Тони, Али, Машка   


Панди, спомням си, че когато се похвалих с кошарката, ти  каза, че имате същата. Засега е пълна с играчките на Алекс и рядко се използва по предназначение.



Тортата я направи майка ми.  Стана страхотна и беше много вкусна. 

Разбира се, че всеки ден от както се е родил Алекс е специален, но какво по-хубаво от това да си намираме поводи за празнуване. Вчера беше такъв. За нас половин годинка си е голямо събитие. Моля се само да сме здрави и да имаме още безброй незабравими моменти заедно.
Цял ден бяхме с приповдигнато настроение, Влади каза, че на работа е вилнял, хаха. Представям си на първия рожден ден какво ще е.

Вечерта си направихме пижамено парти, хапнахме вкусна торта и всички по леглата (или по-точно всички в едно легло ).

Миме, ама и бебето ли е от фондан? Майка ти има заложби, мога да я взема при нас на работа 

Аз още помня домашния козунак за Великден! Едно от малките тестени неща, които много обичам 

Миме, прекрасни сте!

Тони, бебето е една кукличка на Алекс, майка ми само го облече с фондан.  Тя много обича да се занимава с такива неща. Тортите и сладките неща са й страст. Винаги си е мечтала да си има една сладкарничка, ама все нещо я спира, пък и не е от тези дето просто така се хвърлят и рискуват. Затова и ще си остане с мечтите. 

Али, аа опитала си значи козунака. 

Маги, благодаря ти! 

  Алекс на 6 месеца! 




С всяка следваща месечинка ме обхваща носталгията по бързо отминаващото време. Когато се обърна назад и си давам сметка, че Алекс си расте и не се шегува. Често си спомням за деня, в който се роди и ми става мъчно, защото осъзнавам, че времето не може да бъде спряно. Но пък съм сигурна, че най-хубавото те първа предстои!   


„Добро утро, Любов моя“! – така започва всеки наш ден.   
Алекс ми отвръща с най-очарователната усмивка на света.    Гушкаме се, бърборим си....Той се върти по цялата спална, вече без никакъв проблем.  Много обича да е по корем. Завърта се, подпира се на лакът с едната ръка, а с другата си играе с играчките. Много странни пози заема, все едно ще се обърне и ще седне и заради това се подпира така.

В шезлонга все по-често се изправя до седнало положение, задържа се няколко секунди и се накланя настрани.

Започна да проявява характер.Сърди се, кара се, чак почервенява от напъване.    Бърбори си вече по различен начин, използва различни звуци. Научи се да пръцка и бръмчи с уста, съответно навсякъде хвърчат лиги. Започна и да пищи, хаха. Блока се тресе.    Когато му говорим или пеем срещу него, той си отваря устата и все едно иска да каже нещо, дъвче си езика много смешно, милото. 

Много обича да му се обръща внимание. Така сме си го научили ние.    И сам се заиграва, но си е друго някой да си играе с него. Много обича да го оставя в креватчето. Там се занимава с играчките, гледа и се кефи на въртележката и на стикерите на стената. Завърта се по корем и така може да си седи дълго време. На нас все ни се струва, че леглото му е тясно. Завира си ръцете и краката между решетките и мен ме е страх вече и там да го оставям. Един път го заварих как си лежи по корем, пак се подпрял на едната ръка с лакът, а с другата ръка се провесил през решетките. Като се завърта от корем по гръб си удря главата в таблите на леглото. Направо изтръпвам. Ще търсим някакви обиколници, поне да обезопася. До сега не ни трябваха, но той вече е неспасяем. 

Много ни харесва да го сложа в креватчето, той се врътва по корем, а аз лягам на спалнята срещу него и се гледаме през решетките.   


Вечер се борим. Слагам го да легне по корем върху гърдите ми, а той ме скубе, хапе и лигави, и естествено се заливаме от смях. Много е жилав. Всека негова усмивка ме кара да литвам до небесата от щастие.   


Мрънка и ме гледа много жално, когато иска да го гушкам. Гуши се в мен, а аз се разтапям. 
Вечер лягаме тримата на спалнята, с Влади си говорим, а той се върти покрай нас и обикаля леглото.


На спалнята е абсурд да го оставя без мое присъствие. Той я обикаля цялата въртейки се. Научи се да си изважда ръката, която оставаше отдолу под коремчето му и заради това се търкаля толкова. И после как да искаме да качва кг. Той е като на пружини.   


Искам ми се да му вземем някакво килимче, за да се търкаля на земята, но ме е страх, че още е много студено и да не го простудим.

По цял ден пеем песни, танцуваме. Показваме му как правят различните животни. Много добре ни беше, докато тати си беше почивка. Алекс обожава да си играят, пък и Влади много се занимава с него.    Когато започне да му пее, Алекс замръзва и го гледа с отворена уста. От време на време му приглася с бебешкото си гласче. Много са ми сладки двамата.   


Държи си играчките много добре и с двете ръце. Прехвърля ги, лигави ги, естествено. Започна да бие бясно с ръчички по всичко. Сигурно му харесва звука, който се чува. Само не знам не го ли боли така.

Преобличането и смяната на памперса са голямо приключение. Постоянно се върти по корем...и много обича да се провесва през повивалника от към леглото. Наполовина влиза в леглото си, само краката му остават на повивалника.      Там никога не го оставяме сам, защото падането му е сигурно. 

Вече си лапа крачетата. Много ми е сладък. В началото му беше по-интересно, ако имаше чорапки на тях, но сега вече не пробира и си ги лапа босички.   


Обожавам погледа му, когато го взема в мен и той преоткрива света. Все едно вижда нещата за първи път. Очичките му светят от вълнение, възхищава се на всичко, което го заобикаля и си бърбори. Обожавам го!!!