Много бързо се научи да си реди дървените пъзели. Не съм му показвала как става, а той сам от един, два опита започна да ги реди безпогрешно. Дори само визуално им запомни много бързо местата и ги реди. След животните, които знае и реди – зебра, маймуна, горила, хипопотам, таралеж, кенгуру, жираф, лъв, слон, крокодил и тигър, вече сме на тема плодове. Вече знае ябълка, череша, ананас, грозде, банан, диня, портокал, праскова, круша, ягода. Казва много хубаво Я-ГУ-ДА!  А аз го карам да ми повтаря и ми иде да му изям сладките, малки устнички. 


Много се занимава и сам, особено, когато сме си вкъщи и аз трябва да свърша нещо. Играе си с коли, камиончета, с любимите му китари, готви, рисува си, реди пъзелите, тича из стаите и се крие. Голям кеф му е да се завира под столчето за хранене и аз да го търся. Когато го чуя да казва „Де си?“, значи се е скрил и иска да го намеря. Много ми е сладък колко наивно ми отговаря , когато го питам къде е.  А понякога ми отговаря „ Някъдеее“, хаха. Крие се и под масата, а от скоро се завира и под кухнята си. Там от къде го измисли, не знам. Опасен е сам за себе си.  Китарите продължават да му бъдат любими. Кара ни да пеем и свирим с него. Иска да гледа клипчета на телефона от ю тюб или негови, което не ми е много ок, затова се старая да му отвличам вниманието с други неща, но е трудно, особено сега, когато сме си вкъщи. С тв е същата работа. Надявам се лятото да ги позабрави.  Има нова любима песен на Графа – Дим да ме няма. Харесва я, защото на клипа има един вентилатор с перка (естествено), а той нали е на тема перки, климатици и вентилатори сега.  Направо ни побърква с тези перки.  Рисуваме перки навсякъде, пеем песента за перката. Това му е най-използваната дума за момента. Дори ме кара да му я пея, докато го приспивам или цока.

Обича да се върти около мен докато готвя или правя нещо друго и иска да ми помага. Много му е интересно да бърка. 

В парка най-обича да си рови в пясъка, да тича и да си рисува с тебешири. Няма нормално ходене, а все тича. Интересни са му другите деца, особено по-големите. Лятото сигурно ще побеля, когато го гледам как тича и сърцето ми ще се пръска по милион пъти на ден. А, когато започне да се катери и по пързалките, сигурно ще умирам вътрешно.  Когато ходим да пазаруваме е неспасяем. Тича и пипа всичко. Знае всичко къде се намира. Когато приближим магазина знае Била ли е, Кауфланд, Лидл и т.н.

Измисляме си и ролеви игри. Последно играхме на доктор. То е докторът, ние сме болните. Той ни преглежда – слуша ни гърдите, как ни тупка сърчицето, дали ни е червено гърлото, дали имаме зъби. Накрая ни пише рецепта и ни изпраща по живо, по здраво.   Играем и на детска градина – спим, ядем, четем приказки, пеем песни и танцуваме. Винаги той е в главната роля и много се забавлява. Измисляме си и наши игри, които много му харесват. 

Играта с брашно премина на друго ниво. Вече го разпилява из цялата стая и маже навсякъде. 

С мен играе „по-спокойни" игри, докато с баща си „по-луди“. Той и затова го обожава, защото му изпълнява желанията.  Аз съм доволна така, защото трябва да има баланс. Изобщоо, баща мечта ми е. Никога не съм си и мечтала за по-добър, по-грижовен и по-отдаден от него. Никога не се е оплакал от нещо, гледа винаги да сме добре и ни отделя максимално от времето си. След работа бърза веднага да се прибере и да ме отмени. Няма как и аз да не го обожавам!
Алекс толкова е привързан към Влади, че по цял ден, само той му е в устата. Когато се прибере от работа не го оставя да се съблече и е все в ръцете му. Виждам искрената му усмивка, когато го види.  Той е неговият супер герой. Ако го види да излиза и за секунда дори, започва да повтаря „тати, тати, тати“ и да плаче. Не му дава да мръдне без него. Мен толкова не ме търси.

Най-мъчно ми е, когато Алекс се сети за него през деня и започне да го търси и да плаче. Отскоро застава до вратата, гледа тъжно и казва „чака“ (чака го да се прибере).

С къпането имаме проблем. Когато му мием косата го е страх и плаче много. Сигурно и това е период , който ще отмине, но дано е скоро. Пробвали сме и под душа, но е същата работа. Вкопчва се е баща си и пищи. Даваме играчки, пеем, говорим, лигавим се, но безуспешно. Ако не му мием косата, няма никакъв проблем. Играе си във ваната и не иска да излиза.

Голяма инат е. Иска всичко, което желае, на секундата. Не може да чака и се сърди. А, ако получи нещото има такава самодоволна усмивка.  Аз му казвам, че е малък съсел.  Тръшка си се упорито. На мен в повечето случаи ми е смешно да го гледам така. Опитвам се да му отклонявам вниманието и в повечето случаи това работи (засега). Много е чувствителен.

Изби му 9-то зъбче. Появи се още едно връхче и на кътника. Венците му са много подути. Отдолу прозират зъбките, но не са избили. Давам му Дентокинд хапченца и той е много доволен, че си ги слага сам в устата. Ако не му дам хапче се сърди.

Спи много неспокойно. Върти се ужасно много, безспирно и мрънка. Често се събужда с плач. Продължава да си заспива все така късно около 12ч.През деня спи по 2-3 часа.

И храненето е все така. Яде, когато му се яде. Понякога сам си иска, друг път върти глава и отказва. Напоследък много заобича кекс/сладкиш с кисело мляко.  Когато нещо му е вкусно се гали по коремчето и казва „ баго пупа“, че му е благо на пупата и е супер доволен.  Показва и че ще стане много голям като яде. Гладен няма да остане, докато се кърмим, но нали все трябва да се притесняваме за нещо. 

Миме за косата, Звяр на същата възраст започна да реве за косата, просто разредихме на 1 път в седмицата и го изтрайваме, почва се с "очичките, очичкитеее". Не отминава бързо, някъде до 4-5г ги държи, та дръжте се.

Има едни козирки, които пазят очите. НИ1 не обичаше да му е мокро лицето и се налагаше непрекъснато да го бършем със суха хавлия. Измислят си разни номера, после ги забравят, ама да ти е яка душата
Снимката с кофичките от солната стая ли е?

Колко много е пораснал Алекс 

И ние имахме малка драма с косата, но ММ го полива с ръка, не директно с душа. По-добре приема така нещата 

Пораснало човече 
И аз се нареждам в отбора с драматичното къпане  Няма значение кой я куъпе, дори ММ не признава вече  Козирката НЕ помага, смао я дразни още повече 

О, при нас до сравнително скоро имаше: Ама не ми мокри очитееее! Влезе ми вода в очитееее! Гледай, пълни са ми догоре с вода (и ми се облещва насреща ) и подобни Приучих я да стиска очи и да слага ръцете отпред, а главата да дава силно назад. За да я разсейвам, я карам да говори - песни, стихчета, разказва нещо...

Браво на Алекс, че е толкова бърборив. И Томи реве в банята, но понякога ме изненадва и стой кротко.

Период е с къпането, и моята пищеше и един ден просто затвори очи и не пищя. Направо се шашнах. Ще мине! :-)

Ще пробваме с тези козирка, да видим дали ще стане нещо. Иначе и ние,  сега зимата, сме разредили миенето на косата, но лятото няма как.
Знам, че е период, защото преди не беше така, а се смееше много, докато му миехме косата. Дано скоро отмине, че влизаме със страх в банята, когато знаем какво следва.  Като ви чета ме обезверихте, ама какво да се прави, да сме живи и здрави.

Свекърва, да, от солната стая са тези снимки. Алекс много обича да ходи там и се забавлява. Все едно е в детски кът.

Ние пак се изредихме да боледуваме. Алекс е с вирусче. Днес сме на проверка да видим как е. Видимо е по - добре, но искам да му чуят гърдите. Аз засега минавам леко, с хрема. А ММ вече месец не може да се оправи. Пи два антибиотика и онзи ден добре се накваси в студа пред блока. Не можал да излезе един час и накрая тръгнал вир вода, без да се преоблече. Сега не иска да отиде да го видят, както обикновено. Край нямат тези вируси. Всеки месец все  нещо...

  АЛЕКС НА 20 МЕСЕЦА 







Една година разлика 





Колкото повече го гледам, толкова повече виждам в него пораснало момченце. Понякога мога да си го представя как ще изглежда след няколко години. Все така прекрасен и съвършен е в моите очи.

Най-новото през изминалия месец е, че все по-добре свързва думичките в изречение: „Кой е този?, Къде е котката?Аа, ето я тук! Чака тати доде работа!"    Много си говори и сам. Задава въпроси и си отговаря. Ако се е загледал в нещо, също си бърбори, смее си се сам. Много помни и повтаря. Идеално се разбираме. Казва, когато иска нещо. Е, и се заинатява, когато не иска. Понякога от нищото се сеща за някакви неща, направо ни изумява.

Речникът му става все по-богат. Имам си любими думички, които използва:
Саси – сам (понякога казва и сам, но саси си му е най-бебешкото)
Ягода
Бойода –гардероба
Гажажа- гаража
Диди – да види
Митю- момиченцето




Много сладко си сменя интонацията на някои думички. Например, когато каже гояма (голяма) го казва с един дебел, ръмжащ тон, а мака (малка) с едно тънко, сладко гласче. 

Когато ми е най-трудно, той е този, който ми връща усмивката.  Толкова ми е невинен и прекрасен.  Когато ме погледне с тези две очички, като звездички и ми се усмихне, цялата се разтапям от умиление.   Всяко негово действие, думичка, поглед, усмивка...всичко това ме кара да се влюбвам отново и отново в него...всеки път, когато го погледна. 

Един ден поиска да му дам един дървен, образователен календар. Много е хубав, показва дата, час, месец, сезон, част от денонощието. Абе, много хубаво е направен, но съм го прибрала за по-натам. Пожела го един ден и аз започвам да му обяснявам, че това е календар и т.н. Но той не изчака да се изкажа, взе го, сложи го на земята и се качи върху него. Човекът разбрал, че това е не календар, а кантар, на който се теглим.  Много смешно и мило ми стана, колко сладко наивен е.

Като типичното момченце обича да се занимава с коли и камиончета. Да им правим паркинг и гаражи, и да ги крием там. Пита животните (едни стикери върху леглото му)и ги търсим в бойода (гардероба).

Позабрави си малко китарите и тромпетките. Вече не ги разнася постоянно. От музиката, обаче не се е отказал. Още слуша музика и танцува. 

Брат ми (вуйчо му) му подари дървен конструктор с различни фигури. Сега много се занимава с него. Кара ни да редим, а той само разваля след нас. Това му е най-любимото сега...да разрушава. А, когато му казваме неее, недей, още повече се радва. 
Познава и назовава някои фигури – кръг, триъгълник (понякога му казва и че е къща), сърце, звезда, кубче казва на квадрат. Много сладко казва дичка (звездичка).
Забелязвам го, че различава лилавия цвят и когато го види веднага казва, че това е лилаво. 

Обича да се гоним и да се крием зад пердето. Целият трепери от кеф, докато го търсим. Крие се и по ъглите, слага една дървена котка пред него, за да не се вижда и чака да го намерим. 

Когато падне или се удари, сам си казва „нимаи“ (внимавай).

Общо взето най-голямо развитие има в говоренето. Хубаво ни е така да можем да си комуникираме. Сладък ми е как си бърбори и не млъква. Обичам да го слушам и гледам, докато си играе. Интересно ми е как сам си намира занимания и се забавлява. Много променен и пораснал ми изглежда.


Вече има почти 12 зъба. Показаха се 2 нови кътника и един, който скоро ще пробие. Яде си ръцете много, както и всичко около него.

С храненето положението е по-добре. Когато е гладен и сам си казва, а когато не иска, нищо не може да го накара да хапне. Продължаваме да се кърмим. 

Постоянно иска да си бърка с дичка (лъжица) в чаша с чай или сок и сам си пие. Или поне това, което остане в лъжицата, докато стигне до устата му.  Боцка си с вилица кекс и така яде. 

Продължава да заспива късно, към 12ч и след това. През деня спи по 2-3 часа, понякога може и повече.

Още не използва гърне. Не съм го мъчила и засега нямам такива мераци. Може би като се позатопли още. Последните ни опити бяха неуспешни. Наскоро разбрах, че когато каже „ака“, понякога има предвид и че пишка. Така след един-два фалшиви сигнала, до този извод стигнахме.

Голям актьор е. Когато нещо не му изнася започва да мрънка и да се сърди, но за секунди може да си промени настроението и да се ухили до ушите. 

ПЪРВИЯТ КУКЛЕН ТЕАТЪР НА АЛЕКС

Реших да го заведа на куклен театър. Щяха да представят Мечо Пух, мое много любимо филмче от детството. Извиках и една приятелка с дъщеря й за компания. Бях се подготвила, че може би няма да седи дълго на едно място, защото не е от кротките деца и има вероятност да си тръгнем по-рано, но какво пък толкова. Нищо не пречеше да опитам. Залата беше малка, имаше доста деца с родителите си, като Алекс беше един от най-малките. Седнахме на първия ред. За огромно мое разочарование постановката беше много зле.  Задържа вниманието на Алекс около 5 минути. А моето няма и толкова.  После започна да иска да си ходим. Няколко пъти се опитахме да й дадем шанс, но така и не успя. Историята беше скучна, почти не я разбрахме, а какво остава за най-малките. Имаше и някакви призраци, които плашеха Алекс.  И така с общи усилия след половин час си тръгнахме, колкото и неуважително да е. Не бяхме единствените, които си тръгнаха. Имаше и други разочаровани. После поне се разходихме, защото времето беше чудесно. Децата се въртяха на кончетата и влакчето. Взехме им балони, гониха се, смяха се. Много добре се налудуваха и после Алекс спа като къпан. 

АЛЕКС НА 21 МЕСЕЦА 





  Една година разлика 





  Любим спомен





Консултацията на 1годинка и 9 месеца мина. Измериха го 11кг и 85 см. Излиза, че на килограми не е мръднал много, макар че уж си похапва. Явно моя ген е взел.

С всеки изминал ден и месец му се възхищавам все повече и ми е още по-прекрасен.    Гордея се с него.  Пълни ми очите и сърцето с любов.  Толкова е прекрасно да си имаш детенце. Толкова по-смислено ми е всичко. Начинът по който ме разсмива, начинът по който говори, ходи, играе си... Всичко... Влюбена съм в него!
Да гледам как расте и се променя пред очите ни с всеки нов ден, как от напълно зависимо бебенце се превръща в момченце, което може да разсъждава и да каже и покаже какво иска. Като всяка майка в очите ми е най-съвършеното същество. Обожавам го!

Рядко има моменти, в които не говори. Може би, докато спи, макар че и тогава си бърбори разни неща понякога. Устата му е като мелничка, която само мели и мели.  Много ми е сладък да го слушам и да го разбирам. Постоянно си обяснява къде ходи, какво прави, как си играе. Много ме радва. Дори, ако отида до другата стая, знам какво прави, защото той си обявява и ми е спокойно. Ако се е скрил казва, че се е скрил и иска да го намерим.  Взима играчка и казва какво е взел и какво ще прави с нея.
Когато тръгнем да излизаме го питаме къде иска да отидем и той отговаря. Знае кое, къде се намира и какво правим там.
Любимото му място сега е "Ботев баната дънне 5 часа" на "Ботев" при камбаната, която ще дрънне в 5 часа. Камбаните!!! Голям кеф да чакаме да бие камбаната. Ходи и й се моли "хайде банна, дънни".   Пляска с ръчички при всеки неин удар.

Откри, че освен пясъчници по площадките има люлки и пързалки. Преди не можехме да го накараме да се пързаля, а сега сам иска. Голям кеф да се пързаля във всякакви пози. Доскоро не можеше да се качва сам по стълбите, защото не можеше да разбере , че стълбите не се прескачат през две, през три, а има последователност, но но вече се справя много добре и се катери сам. И на люлки се люлее. Чак не мога да повярвам. Иначе любимо му остава да се зарови в пясъка и там прекарва най-много време. Когато отидем в парка, директно натам се насочва. Пълни кофички и камиончета, правим замъци и торти, готви. 
Носим тебешири и рискуваме с тях - перки, камбани, къщи, фигури. 

Харесва му да има деца покрай него, но да са по-големи. Ако са бебета, директно ги игнорира, все едно ги няма. Следи какво правят по - големите. Ако Влади е с нас, обикновено си играе с децата, а Алекс е много щастлив, защото му е интересно да участва в игрите на по-големите и ако някой си тръгне, започва да плаче, защото му е мъчно и иска още.

Когато ходим на гости на едни приятели с по-малко момиченце, Алекс не й обръща голямо внимание. Интересни са му новите играчки, обстановката, тича, занимава се, но за него тя е част от интериора.  А тя постоянно му търси вниманието. Следи го, но нашия господин се прави на недостъпен. Баща й се шегува, че когато пораснат ще си разменят ролите и той щял да тича след нея. 

Интересно ми е да го наблюдавам отстрани как се държи в присъствието на други деца. Много ми е добричък като го гледам как някой идва и му дърпа играчки от ръцете, а той милия гледа невинно и се чуди какво става. Май мама ще излиза с боздугана и ще всява респект.  Хем се ядосвам на децата, хем и на родителите, които мълчат и не взимат отношение. Децата са малки и не разбират, но родителите са тези, които трябва да следят какво се случва. 

Научи се да се придвижва с колата за бутане с крачета. Един ден реших да излезем с нея, но разстояние, което аз минавам за 10 мин, така го минахме за 40мин. Бута малко, слезе, рови в камъните, пълни багажника с камъчета, , гушиии, хайде пак да бута, хаха.  Накрая благополучно стигнахме на една площадка. Имаше много деца, на мен ми стана зле като ги видях, ама в този момент точно нямаше къде да отидем и останахме там. Всички все едно се бяха наговорили да излязат със същите колички и падна голяма размяна. 

Ох, ама наистина като видя много деца на едно място ми иде да направя обратен завой. Не обичам да се чувствам като в джунгла. Особено и сега, докато е малък и не мога да кажа, че има приятели.

Обожава чешмичките и досега беше добре, че не работеха, но вече ги пуснаха и са големи увещания, за да му отвлечем вниманието и да се махнем от тях. Иска да пие вода, да си мокри ръцете. Обича и фонтаните, абе всичко, което е вода.

Един ден баща му откъсна малко цветенце и му го даде, като му каза да го подари на мама. А той милият беше толкова сладък. Дойде, подаде ми ги и ми каза "Битам те"   без никой да му казва. Сам се е сетил. Направо литнах в небесата от щастие.     Още ми е пред очите сладката му усмивка.  
Друг случай. В парка сме и си намерихме едно откъснато цвете. Подавам му го аз и го питам " И сега, мамо, на кого ще подариш цветенцето?" И чакам да каже на мама и да го награбя да го нацелувам, а той супер доволен ми казва "на тати".   Много смешно ми стана и си мисля как на 8 март няма да има цветя за мама, а ще са за тати.

Когато тръгнем да се разхождаме обикаляме и въртележките - коли, кончета, самолети. Той от малък ги харесва, но преди можеше да си седи в тях и без да пускаме пари, а сега... Хаха иска "паитки". "Бъкни добчето дай паитки ".   Сам се обслужва. И с подскачащи топчета от машините се напълнихме.

Излизаме по два пъти на ден. На обяд ходим до парка, на някоя площадка или в градинка. Обикновено сме сами, защото с моите приятелки ни се разминават режимите на децата и не се засичаме. Излизаме с количката, за да се придвижваме по-бързо. Той си седи без проблеми вътре. Не протестира. Вече му е доста малка и е абсурд да го оставя да спи в нея.  
Вечер излизаме с Влади. Тогава сменяме обстановката и гледаме да сме на други места, за да не му омръзва. Прибираме се към 9 - 9. 30ч. До последно сме навън.

Вкъщи си играе с коли и камиони, с кубчетата, готви, слуша музика, реди пъзели. Вече познава и назовава и цветовете - жълт, зелен, розов, оранжев, лилав, син, бял, кафяв, червен.   Прави си и асоциации с някои - жълт като лимон, кафяв като мечката.

Обича да си играем на "гадина"  (детска градина). Нарежда плюшените играчки, сяда до тях и казва "слушайте децааа".  Аз съм госпожата, показвам му различни предмети в стаята и той ги назовава. Всеки път му казвам "браво" и пляскаме с ръчички.   Пеем песни, танцуваме, рисуваме. Децата лягат да спят, събуждаме ги, закусват.

Напоследък стана много смел и започна да се катери по дивана и спалнята. И преди го правеше, но сега като се качи, директно се изправя, без да си дава сметка, че е на ръба и ще се пльосне на земята.   Особено и като бърза, за да не го видим. Колко пъти съм го хващала в последния момент. Направо ми се изправя косата.  Друго любимо напоследък му стана да скача отгоре, все едно е на батут. Само чака да ни види гърба и вече се е качил.  

Навън все бърза, тича. Изобщо не гледа къде ходи. Не може да ходи спокойно, а все е на педала. Особено пък като види нещо отдалече, което го е впечатлило. Засилва се и чак там спира. Абе детенце с много енергия.  

Когато му чета книжка (или я цитирам, защото ги знам наизуст) го оставям да довършва изреченията и той се справя отлично. Запомнил е всичко. Така е и с песничките. Пее и довършва. Чудесен е!

Колкото и да е ограничен достъпът до тв, понякога се заглежда. Любими детски филчета са му Маша и мечока и Тротро. Преди харесваше и едни откъсчета на Sing, но скоро не ги е търсил. Гледа и образователни клипчета, с разни коли, влакчета, бусове, с цветовете. Останалото вече са песни. Все върти дупе и подскача.  

Поздравява познати и непознати, дава целувки, казва "мерси".   В магазините всички му знаят репертоара. Вчера влизам в аптеката да му взема крем и той сам обяснява на продавачката, че иска " кемче, мажем дупето и пацата" и демонстративно показа как се случват нещата.    

В края на миналия месец Влади беше на изложение в Германия и бяхме за няколко дни при майка ми. Не мога да кажа, че съм си починала, защото Алекс се беше залепил за мен, но поне си починах от готвене.

Научи се да показва, че ще стане на две годинки.  Показва и с пръстчета, като разперва двата показалеца. Тъкмо навреме се научи, защото до скоро се пишеше към 3-годишните, когато някой го питаше на колко години е.

Продължава да си е поспаланко. На баща си се е метал. Сутрин може да спи и до 11ч. Вечер заспива късно,нищо че излизаме вече повече, тича и не се спира. 

Продължаваме да се кърмим. Имаше 2 вечери, през които не се буди да хапва, но на третата пак беше на линия. Иначе и през деня цока преди да заспи. Случи се няколко пъти и това да пропусне.

Памперсът си е на дупето, бибата в устата. Страстта му към бибите е голяма. Иска да има една в устата и една или две в ръцете.  Така и спи. Нощем си ги търси. Много ще е трудно да ги махнем, сигурна съм. Не един път ни е демонстрирал как си бута две биби в устата.

Зъбките още са 12 на бр. След като беше с температура и сополи няколко дена, чаках да се появи нещо, но още няма.


Много обича да пие сокове и чай. Хапва си добре, нищо че не му личи много и има моменти, в които протестира. Опитвам се да не мисля, че ще остане гладен и ако е наистина гладен ще яде.


Великден 2018

Обикновено, когато си правим планове, все нещо се проваля. Добре, че не запазихме да отидем някъде, защото точно нощта срещу петък Алекс вдигна температура.  На сутринта видимо му нямаше нищо и тръгнахме към София... На разходка и покупки. По пътя обаче като потекоха тия сополи, зле ни стана.  Обиколихме набързо, напазарувахме и си тръгнахме. Той си имаше настроение, но носа му течеше.  И така 2-3 дни ту вдигаше, ту я сваляше температурата. Давах му Панадол. Не знам зъби ли са, лепна ли нещо, но добре, че не стана по- зле. После и аз се разсополивих. Изстинах може би и още не съм се оправила напълно. 
Винаги боядисваме яйцата в събота. Алекс беше много въодушевен, че ще участва и само това повтаряше. Сложихме първото яйце в червена боя, той бърка, маза. Направихме му кръстче на челото, макар че не беше много съгласен и от тогава се заинати, че не иска да боядисва повече. Започна да мрънка, че иска да излиза. Може би това малко го стресна и затова се отказа. Останах сама да боядисам останалите яйце и после излязохме. Времето беше разкошно. Разходихме се, ходихме на църква. Голям кеф, че палим свещички, пък и камбаната нали е там.  Вечерта ходихме да вечеряме и майка ми.




Подготовка за кръщене

Решихме го най - после и запазихме дата - 15.07.2018г. Голяма драма беше, защото аз измислих 15.07. Четох, че е хубаво да е на празник, имен ден. А тогава е именния ден на Влади. Споделих му, а той предложи 01.07 рождения ми ден.   Как не се сетих по - рано? И на мен като взе, че ми хареса тази дата. Освен, че ми е рд, самата 1-ца, свързвам и с буквичката А. Четох и за числата разни неща, и още повече се обърках. 
Влади пък взе да се чуди, защото ми било на рд, пък не знам си какво и накрая запазихме 15-ти. На мен обаче мира не ми даваше. Чак не можех да спя, защото вътрешно усещах, че искам 1ви, а не 15-ти. И чувствах, че едва ли не сме направили грешка.  Накрая просто си казах, че спирам да го мисля и оставам така нещата. И просто се примирих, че е 15-ти. 
Кръстникът е приятел на Влади от детството. Прие на секундата с радост. Напразно се притесняваме да не би да откаже. Женен е и си имат детенце. Надявам се да направихме правилния избор този път, защото за нас означава много. Мисля си, че имаме много общи виждания по този въпрос с тях и се надявам да се получат нещата. 
Направих си списък с гостите, макар че не е окончателен, защото Влади все добавя по някой приятел. Ще поканим най-близките ни роднини и приятели.
Измислих дизайна на поканите и намерих къде да ни ги  направят.
Имам проблем с текстовете, защото в Интернет има 4-5 варианта, които на мен изобщо не ми харесват и се заехме сами да ги измислим, по-точно аз. ММ само одобрява.
Ресторант още нямаме, а ми трябва, за да го напишем в поканите. Започнахме да го обявяваме, за да си правят сметка хората, защото е в разгара на летния сезон.
Запазихме фотограф и дж. Ама наистина ресторантът ми е на мисъл. В тази жега, на обяд... И вариантите не са много.
Имам някакви идеи в главата. Имаме тема и цветове. Майка ми ще помага. Дано да успеем, защото за разлика от миналата година, тази времето й е ограничено.
А и за втори рожден ден трябва да мислим.