Алекс на 2 месеца 

Нашето мъниче стана на 2 месеца. Първото нещо, което ми идва наум е как бързо расте и се развива. Преди месец беше малко вързопче, което не знаеше къде се намира. Едва си мърдаше ръчичките и крачетата. Беше ни страх да го пипнем. Не, че сега е много по-голям, но става все по-интересен.
Имам чувството, че с всеки изминал ден се променя и добавя по нещо ново в репертоара си.
Все по-активен става. Постоянно се върти, рита силно с крачета и мята ръчички. Впечатлява се от играчки и от хората. До скоро само си мислех, че сме все по-близо да „агу-то“, а той взе, че вече го казва. Когато му говорим, ни гледа право в очите, отваря устата, върти си езика, сякаш иска да каже и той нещо, но още не може, милото.

Започва да подскача, да рита и ръкомаха, все едно ще хвръкне. Когато му пускаме музикални играчки обича да ги слуша, следи ги, ако се движат. Имаме музикална въртележка над леглото, но тъй като той не спи в него му я пускаме, когато сменяме памперса, преобличаме го или след баня за фон. Много е впечатлен от нея.
Шезлонга засега го използваме само, за да поседи малко и да си гледка играчките, на които много се ядосва, че се движат.
Тъкмо навреме му купихме и играчка за количката. Ех, тази маймуна. Голям кеф му е да я гледа и нея.
Всяка сутрин се събуждаме с усмивка.

Толкова голяма, че чак му се затварят очите. Влади го научи да се плези. Много е сладък.

И в банята започна да подскача. Ваната ахаа да му е малка вече.
Част от дрешките вече също са в историята. Някои от тях дори не успяхме да облечем.
Сякаш очите му ми изглеждат по-светли. Не знам, може и да си въобразявам. Започна да му расте коса, там където беше паднала.
Когато го оставя по корем си държи главичката изправена, но понякога просто обича да ближе чаршафите. От скоро се научи и да си лапа ръчичката и палеца.
Обича все изправен да го носим, за да може да разглежда, пък и него да видят.
Обича да е в центъра на вниманието. Обожавам как ме гледа право в очите и когато сме между повече хора, ме търси с поглед. Мама си е мама.

Храним се все така на поискване. През деня на 1.3ч-2ч, а през нощта прави по-голяма пауза от 3-4 часа. Заспива на ръце и все още спи при нас. Не, че нещо, но и двамата обожаваме да се будим и заспиваме тримата. Хем ми се иска да се гушкаме постоянно, хем си викам, че трябва да си знае леглото. Просто понякога ми липсва близостта, която имахме с Влади. Не знам, обаче аз ли не съм добре, но само като си представя, че ще го оставя в леглото му, ми става много мъчно.

Все едно не го искаме при нас. Няма угодия просто.
Преди седмица беше и първото пътуване на Алекс. Решихме да се разходим до Джъмбо. Алекс много обича да се вози в колата и затова спа през целия път. Събуди се, когато пристигнахме. Хапна, поразходи се и огледа шарените играчки, и пак заспа. На връщане отново си поспа. Много добре се представи като за първи път.
Направихме и първата му фотосесия. Още очакваме снимките.
По принцип имах запазен час за фотосесия, докато бях бременна, като подарък от Влади, но така и не стигнах до нея, защото на предния ден ме приеха в болницата. Явно не ми беше писано. Добре, че Влади ми направи снимки, та няма да съм съвсем капо като бременна. И сега за малко да ни се размине, защото все нещо се случваше и се разминавахме с фотографката, но успяхме да се срещнем.
Като цяло аз се чувствам доста по-спокойна, сигурна и уверена в себе си, за разлика от преди месец. Все още не ми остава време да правя каквото и да е било, защото цялото ми внимание е насочено към това малко слънчице, но съм щастлива, че имам това човече в живота си.

Обожавам да го гушкам и целувам. Да имаш бебе е прекрасно. Искам винаги да си е такова сладко пухче. Сърцето ми е пълно с любов...
