Когато се е разлигавил, прави всичко напук. Ние се ядосваме, но на него му е забавно. Когато наистина ме ядоса, предпочитам да го игнорирам, вместо да задълбочаваме. Казвам, че съм му сърдита и отивам в другата стая. След малко и той идва. Казва, че вече е добър и се сдобряваме.
Много ми е интересно да му анализирам поведението и характера. Да го наблюдавам и да попивам всичко, което прави. Вече е достатъчно осъзнат и усеща, че има право на мнение. Затова е и борбата от време на време. Знам, че не е лесно да отгледаш и възпиташ човек. Все пак всички сме минали през това. Понякога с Влади се смеем и се питаме "за какво толкова ни се връща, че е такъв инат". Сигурно и ние сме били такива.
Когато си легна вечер си спомням хубавите моменти от деня и се радвам на всяка възможност, която имам да му се радвам.
Обожавам да го целувам и гушкам.   Не ми стига времето да му се нарадвам. Ей, така като каже нещо и ми се доплаква колко ми е миличък.   Като ме гушне или ми каже "мамо, много те обичам".  Когато го дишкам при всяка възможност.  Целувам му крачетата...обожавам ги.  Борим се и се смеем.  Когато виждам каква любов са с Влади.   Щастлива съм! 

Много обича да се къпе. Когато видя, че баща му влиза в банята се изстрелва директно в стаята и започва да се съблича. Бърза, хвърля дрехи навсякъде и тича да не го забрави случайно.  Напоследък ги оставям да се къпят по мъжки. Влизам само за финалната част да го изнеса и да подсетя за зъбите. Когато му мием косата пищи и го чуват през два блок. Пазари се, че не иска да я мием. Ако усети,че му се стича вода по лицето целият трепери. Има си шапка за баня, но отказва да я слага.

Залепихме леглоглото му до нашето, но не сме махнали решетката. Спи в него, понякога и при нас. Усещаме го, че има страхове. От няколко вечери като си легне в леглото пита Влади "Тате, ти пазиш ли ме?", "да", " от какво? " и Влади започва да му изрежда. Уж разбира, но го виждам как е неспокоен и накрая ляга при нас. Понякога се сеща да пита дали сме заключили вратата. Ако чуе, че духа по-силно, гърми или вали, пак е неспокоен и само се ослушва. Като легне при нас заспива бързо. През деня също се случва да тича при мен и да казва, че го е страх.
Вечер заспива късно, сутрин, ако не го събудя може да спи до обяд. Следобяд също задължително спи.
Задължително като легне си събува чорапите. Без значение дали да спи, да си гледа нещо или да си "почива", както обича да казва. С чорапи не ляга. 
Труден е с яденето. Попарата е най-любима.
От скоро обича мекици. Приела съм, че е голям каприз, но не означава, че съм се примирила.
Категорично отказва да се храни сам. Може да използва вилица и лъжица, но го мързи. Напоследък е горд, че пие вода без сламки и дозатори. Общо взето е свикнал на лесното и не се предава.
Още не сме махнали памперса за сън. Имаше период, в който не му слагах следобяд, но той явно не се усеща като спи и се буди мокър. А нощния изобщо не знам как ще го махнем. Обясняваме му, че когато му се допишка трябва да се събуди и да ни каже. На думи разбира, но на практика не го прави. От няколко дни пак го махнах следобяд, този път ще съм упорита, защото от мен зависи. Просто не знам дали ще дойде период да не се напишква, докато спи.
И от бибата не се е отказал.  Тук вече не съм събрала достатъчно смелост. Ако повдигна въпроса, че ще я изхвърля, ще я дам на някое бебе или ще я приберем в шкаф, започва да плаче, все едно му зависи живота от нея.

С Влади искаме да играем на джаги в нас, но знаем, че Алекс в никакъв случай няма да ни позволи. Изпратихме го в другата стая за нещо и започнахме. Аз не спрях да се смея през цялото време. Чувах Алекс как вече идва към нас и си говори нещо, бързайки да види какво става. Направихме се, че нищо не е станало. Видя ни и отиде пак в другата стая. Така няколко пъти и накрая вече ни хвана. Не, че през цялото време не знаеше какво правим. Дойде с една книжка и каза "С татковци не може да се играе на джагита!". Питаме го защо, а той отговори "така пише в книжката, така са го измислили". 
----------------------------------------------------
Фръцкам се пред него с една рокля.
Аз: Красива ли съм ?
Алекс: Да!
Аз: Обичам те!
Алекс: И аз....даже и тати те обича! 
-----------------------------------------------------

Събужда се, иска да гледа детско. Лежи си..аз четох, оправях и му казвам  "Отивам да простра прането на терасата."
Алекс: Неее, много ще ми липсваш!
------------------------------------------------------

Алекс: Отивам при баба ти Д.
Аз: Добре!
Алекс: Ще ти липсвам ли?
Аз: Да,много.
Алекс: След малко ще си дойда и ти ще ми кажеш "мишленцеее"
Мисли, мисли малко:
Я ела с мен, за да не ти липсвам!
--------------------------------------------------------

Когато бяхме на Хисаря се научи да яде джанки. И като минен покрай някое дърво задължително си откъсваме.
Един ден, разхождайки се, той с джанка в ръка ни казва:
Много ми е любимо да ям джанки!
Така ли? И от кога?
От 10мин.
--------------------------------------------------------

Интересно му е да се вози в маршрутка. Качва се, купува билетче и се настанява. Един ден трябваше да излезем, трябваше да плащам сметки и други неща. Като му кажа, че ще ходим с маршрутката го стимулирам да се приготвим по-бързо. А той подскача от радост, че ще се вози в маршрутка. Питам го още в маршрутката като стигнем какво иска да правим? Той ми казва "да играем някъде".  Питах го още няколко пъти, може пък да ми каже конкретно място. "Мамо, вече три пъти не питаш". 
Питам го пак, за да видя какво ще ми каже.
"Мамо, вече седем пъти ме питаш. "
Слизаме и аз пак "Сега на къде". А той ме дърпа и ми казва "На кафето". "На кое кафе". "Ами на това " и  ме води. "Какво ще правим там?". "Ще си поръчваме нещо. "
Ей, доживях да чуя, че иска да ходим на кафе. Настаняваме се до едни детски коли, от тези с левчетата.
Ей, като с голям човек си седим на кафето. Говорим си и се смеем. Поръча си сок. И се сеща. "А нещо за ядене няма ли. " Какво ти се яде? Сладолед! А има витрина за сладолед на 10м, но нито има как да оставим всичко на масата и да станем, за да купим сладолед. Нито ми се иска да го оставя сам и да изтичам.
Аз: Току що седнахме, няма как да оставим всичко и да отидем за сладолед сега!
Алекс: Ти отиди, аз ще те чакам.
Аз: Не, не мога да те оставя сам тук !
А той се облегнал с двете ръце на масата, завъртя очи и ми казва:
Алекс: Е, спокойно, няма никой да ме открадне! 
Е, яде сладолед! 
-----------------------------------------------------

Ходихме пак на кафе хаха и тръгнахме да се прибираме. Минаваме покрай едни коли, които се въртят в кръг, но няма никой. Явно хората си бяха отишли да обядват или да почиват. Седяхме, чакахме и аз само го подканвам да си тръгваме. " Хайде, моля те, да тръгваме вече." Той не, та не.
По едно време ми казва: "Ще ги чакаме, а ти ми се моли, колкото си искаш."
------------------------------------------------------------

Аз: Защо си толкова сладък, бе Алекс?
Алекс: Ами такъв съм си.
-----------------------------------------------------------

Прибираме се от магазина, вече сме пред блока. Намери си едно малко камъче, но го хвърли по мен и не видяхме точно къде падна. Търсим го, но този не е, онзи не е.
Алекс: Искам си моя камък. Когато го намериш, тогава ще се усмихна.
Понеже камъните са много различни.....но хайде намерихме един, който уж бил неговия, в което не съм напълно убедена, но важното е, че имаше мир. После се ухили до ушите. Показа ми и как е гледал намръщено, докато не е имал камък, а после вече е бил щастлив и се е усмихнал.

Снимки:
http://vivian91.snimka.bg/children/3g.5156589.39082535

Алекс на 3 годинки и 1 месец 


Този път малко се забавих с отчета, но ходихме на море, после малко обикаляне, а и се чудех дали да продължавам да си водя дневника, както досега или да разредя, но ще си пиша, докато мога подробно. Докато знам, че си е при мен и имам преки наблюдения.  

Напоследък го наблюдавам как все по-често се заиграва сам. Преди не даваше да излизам от стаята и само тичаше след мен.  Измисля си игри, говори си, фантазира си разни неща. Аз само от далече го наблюдавам, за да не му разваля играта. Най-често се занимава с коли и камиони. Прави си паркинги, подрежда ги, блъска ги. Включва и някакви животни, човечета и т.н. Може дълго да се заиграва така.
Друга любима игра му е на полицаи. Постоянно преследва някакви крадци.

Взехме му нов кинетичен пясък и по цял ден е на масичката. Много е занимателно. Сеща се, че иска брашно и с него много си играе.
Навън с колелото не можем да го стигнем. Ужасно бърз е. Мен не ме е страх толкова, че ще падне и ще се удари, колкото, че големите направо летят с колелетата и някой може да го блъсне. От това направо изтръпвам. Несъобразителни са и не си преценяват възможностите. Докато бяхме един месец без кола, колелото му беше вярно другарче. Ходехме навсякъде с него.
В пясъка също обича да се рови много.
Като отидем в парка и после не може да се приберем. Ходи на голямата пързалка и пясък и там играе. А то пък е пълно с по-големи и гледа от тях. Ако си намери някой на неговата възраст се гонят и играят.
Навън задължително излиза с раничка на гърба, пълна с играчки, които си е избрал. Слага шапката, фара/фенер на колелото и тръгваме.

Често си майстори разни неща с инструментите. Помага на Влади.
Забива пирони на терасата и е закачил едни дървени декорации. 
Много обича да се рови в на Влади куфарчето с инструменти. Сам се е сетил къде трябва да седят пироните и болтчетата и ги е подредил в разделителя.
Бута се винаги да помага и на мен. Прави си закуската, салата, чука месо с чукчето, бъркаме палачинки, помага ми за любимата му каша.
Избра си един розов комплект за чистене. Мете с метлата, взима мокра кърпичка и бърше прах. После минава задължително със суха. Помага ми да вадим прането от пералнята и после да простираме. Прибира изсъхналите дрехи. 

Много в разхвърлян. За секунди стаята е като след война. Хич не се сеща да подрежда.
Обича да ходим в книжарницата и да разглежда книжките. Харесал си е един глобус и съм му обещала като порасне още малко, че ще му купя.
Взех му едни карти с букви. Никога не съм го насърчавала да ги учи, но един ден не можах да го изкарам от книжарницата, така се беше заиграл с подобни. Естествено, сега като си има в нас, не им обръща голямо внимание. Разпознава неговата буква, моята и на баща си. Не го насилвам, ако му е интересно, да ги учи. 
Опитвам се да го науча, че когато излезем има право само на едно нещо - батут, влак, коли и т.н. Понякога ми куца обучението.

Посред лято се сети, че иска да боядисва яйца. Няколко дена само това повтаряше. Чудех се от къде ще намеря бои. Накрая взех някакви сладкарски, но се оказа, че в нас имам останали неотворени от Великден. Направи си кефа и повече не се е сещал.

Водихме го на лятно кино на анимацията Angry birds. Беше много въодушевен, купихме си пуканки. Гледахме и трейлъра преди това и му хареса. След 15мин каза, че иска да си ходим, защото е много шумно. Действително не обича силен шум и си запушва ушите. Поне опитахме.

Не слагам памперс за следобедния сън. В началото почти винаги беше мокър, колкото и да обяснявам да ми казва, когато му се пишка. Сега има по-голям успех. Рядко се изпуска.
Като реши, че иска да спи при нас е истинско приключение. Върти се ужасно много, рита и не може да се спи от него. Иде ми аз да легна в неговото легло. Не му е удобно, топло му е между нас, но е упорито човече и не се предава. Когато си спи в леглото е много по-спокоен.
Изобщо не обича да му е топло. Ако може да няма слънце и да седи на сянка. Когато има вятър е много щастлив и повтаря "аз много обичам на студеничко".  Чаршафът и възглавницата да са му студени преди да легне. Ако може да ходи гол и бос ще е най-добре. Какво е това раче. Не обича да се препича.
С яденето си е все така приключение. Даже напоследък почти нищо не иска. Не знам защо се трепя да готвя. Накрая завършва с "Искам филийка с еди какво си. "
Има дни, в които се грижи нервите ми да са опънати до края. Ужасно упорит, инатлив. Нищо не иска, противи се, тръшка се и се ядоса. Ако го оставя така излиза, че се предавам и го оставам да спечели битката, а не е така. Имаше няколко тежки кризи на характера, които силно се надявам да са някакъв период. Иначе навън създава впечатление, че е послушно детенце, ама в нас ела го виж.
Има и от другите дни. Много добричък и разбран. Слуша за всичко, не се противи и се разбираме идеално. 

http://vivian91.snimka.bg/children/3g1m.5157652.39112296

Хаха, вече позира на някои снимки, не е толкова естествен като преди Но пък е същото чаровно момченце.
Има по TLC едно предаване за 6 дъщери, една голяма и 5-значки. Та когато бяха на 3 минаха задължителен изпит в детската градина и направо се шашнах. Искаха им да познават всички букви, да сричат името си, да познават цветовете, да назовават геометрични фигури и разни още работи. Казвам го, че няма лошо дори и да го натискаш да учи букви и цифри под формата на игра, достатъчно голям е и може да му се насочва енергията и в тази посока
Много си е добро детето, само да е здраво, друго не ти трябва повече

Цитат на: svekarva в 05.09.2019 11:37

Много си е добро детето, само да е здраво, друго не ти трябва повече

Най-най-важното! 

Има си позьорски чупки, да. Когато му кажа "хайде, усмихни се със зъби" и има уникално сладка усмивка със зъби. Толкова е широка, че очите не му се виждат.  И супер яката чупка в кръста и крака прави, когато позира. Не знам как му идва отвътре, но много се забавлявам. 

Миме, ще тръгва ли Алекс на градина? Интересно ли му е да играе с други деца или предпочита сам да се занимава?

Али, щях да пиша след като видя как ще потръгнат нещата.
Общо взето е записан на детска градина в последния момен, в края на август. Трябваше да тръгне на 16-ти, но от понеделник лепна някое вирусче и ще го задържа поне още седмица. Не е сериозно, но няма как да пусна и изследванията така. И това ми е чуденката сега, дали другата седмица могат да се направят изследванията, след като е бил болен (дано да се оправи дотогава всъщност)? Няма да се обаждам на личната, че сестрата и без това ми лази по нервите всеки път. Като звъннах в понеделник не направи изключение. Та сигурно ще отида направо до градината да разпитам сестрата там.
Интересно му е да играе с децата. Заиграва се доста напоследък със себеподобни. Има си моменти и когато сам му е добре. Зависи от ситуацията и от децата.
В градината не знам как ще е. Много са ми притесненията, което си е абсолютно нормално, но ще пиша подробно скоро.
Има и още дооста неща да пиша в темичката.

  Стъпки в пясъка  
Поморие 2019

След голямо чудене, тази година изневерихме на Созопол и запазихме за първи път в Поморие. Имам чувството, че всички познати бяха там.
Този път Влади отсече - 6 нощувки, сигурно, защото се притесни да не стане като миналата година и Алекс пак да откаже яденето. А и лесно можеше да запазим още дни, ако ни хареса и няма проблеми.
За малко да си хартисаме, защото си продадохме колата и един месец бяхме без кола.    Един колега на Влади обаче ни даде неговата и все пак отидохме. 
Както се зарекох миналата година, първото нещо, което взехме беше столчето за хранене и после всичко останало. Отново се бяхме натоварили на макс, добре, че колата беше голяма. Кошарата си я спестихме, Алекс спа при нас. Реших да мисля рационално и да си взема дрехи, които наистина ще нося, а не в графа "може би ще облека" и да спестя малко от към багаж. Оказа се обаче, че взех някои други неща, които се оказаха ненужни, тъй като в апартамента наистина имаше всичко. Другият път ще знам да питам предварително.  
Вечерта натоварихме багажа. До последно се чудехме кога да пътуваме, но категорично отказах да е, докато Алекс е буден, т.е. през деня. Той така или иначе спи до късно и по-добре беше да е рано-рано сутринта.
Станахме към 5 и 30ч. Докато се облечем, минем през банята, Влади хапна набързо, последни огледи да не сме забравили нещо, към 6.30ч пренесох Алекс в столчето и тръгнахме. Той естествено се събуди. Навън вече беше започнало да става светло. Седя малко буден и около София заспа. Спа почти през целия път. Събуди се преди Бургас. Оглеждаше се и когато вече осъзна къде отиваме започна да става нетърпелив. 
Пристигнахме към 11ч и веднага ни настаниха. Този път си наехме апартамент. Апартаментът беше супер, имаше всичко необходимо. Плажът беше на ръка разстояние. Отсреща имаше голям магазин, под сградата имаше ресторант, отделно рибен ресторант, плодове и зеленчуци, закуски. Центърът с всички забавления за Алекс също беше на една разходка разстояние. 
И така....настанихме се и Алекс нямаше търпение да отидем на плаж. Взехме само 2-3 лопатки с идеята да видим морето и да се приберем. Когато стигнахме Алекс буквално пощуря.  Нямаше такъв кеф.    Не спря да подскача  и да се радва, все едно за първи път го вижда, а това му е трето море. Много се зарадва. Рови се в пясъка, топи си крачетата във водата, танцува. С триста зора после се прибрахме в апартамента. Алекс и него хареса. Все едно си беше вкъщи. Не се е сещал, че иска да се прибираме и със спането не е имало драми, както миналата година. Благодарение на столчето за хранене си и хапваше. Този път аз му готвех, че миналата година си дадохме парите на вятъра за детска кухня, а той даже не я погледна. 
Бяхме взели играчки и с тях много си играеше.
Късно ходихме на плаж, но така или иначе първите дни морето беше по-бурно, флагът беше червен и не беше жега. В следващите дни вече беше жълт и зелен. Там, където си намерихме първия ден място, не сме се и местили. Имаше доста хора. Само един ден беше по-спокойно, точно тогава и Алекс си игра най-хубаво. Къпеше се с плувки или гол. Не обича да има нещо мокро по него и никоя сила не можеше да го убеди да не се вее гол.  Мажех го с 50 фактор на Гарниер кидс. Носехме цяла чанта с играчки и за плажа. Един ден взехме басейна. Влади го наду, а Алекс влезе за 10сек и се отказахме да го носим повече. Правехме си замъци на брега. Копаехме дупки и Алекс ги пълнеше с вода. 

Прибирахме се, къпехме се, обяд и в леглото всички. Аз си почивах, ходех да пазарувам в отсрещния магазин, готвех си или си четях книгата. Понякога и аз дремех с тях. Ходехме по веднъж на плаж, защото докато Алекс се събуди ставаше късно.
Намерихме къде са забавленията и бяхме там всяка вечер. Возеше се на едни камиони, ловеше патета с въдица и после си избираше подарък. Почти всеки път си избираше подарък като са момиче - фризьорски салон, някакво обзавеждане за къща и т.н.  Един път се качи на блъскащите коли. Намерихме и надуваем батут, на който не беше лудница и ставале като за него. И там много му хареса. Отделно си обикаляхме разни подскачащи фонтанчета, на пристанището ходихме. Катериха се по едни лодки. Вечер имаше и музикален куклен театър.
Оценихме какво е да няма баири.  За разлика от Созопол, където ти излиза душата, тук беше равничко. Созопол си ми остава любим де. В Поморие също ни хареса много всичко. Бихме се върнали там живот и здраве и друга година. 
И така...на 19-ти трябваше да освободим апартамента. Обиколихме за последно, хапнахме и тръгнахме обратно. Чакахме да стане време Алекс да спи, но той така и не се предаде. И добре че, защото след Бургас имаше ужасно задръстване. Някакъв камион се беше обърнал и запалил и висяхме на едни дълги опашки в най-голямата жега.  Алекс си намери занимание. Обикаляше бос напред-назад. Извади си колички и си игра. Два часа чакахме на едно място. Ако беше заспал не ми се мисли колко кисел щеше да бъде, когато спряхме. Накрая вече се поизнерви и не само той. Доспа му се и когато най-после тръгнахме бързо заспа. Събуди се на Джъмбо в София. Влязохме за малко и после благополучно се прибрахме. Беше щастлив, когато се прибрахме да си види къщата и играчките.  Изненада ме колко бързо превключи, когато отидохме там и после, когато се прибрахме.  

Снимки
http://vivian91.snimka.bg/children/sp-2019.5158022.39119827

В очакване...  

Мислех си, че след морето на мисъл ще ми бъдат единствено тръгването на детска градина на Алекс и работа, а то какво излезе?!

Вярна е приказката "Внимавай какво си пожелаваш, че може да ти се случи". Това малко в кръга на шегата в този случай, но все пак...

Очаквах си аз цикъла в началото на юли, уж беше горе-долу редовен и си правех сметките кога ще свърши, за да съобразя кога да запазя морето. В крайна сметка запазих от 13-ти август с идеята и да закъснее малко, поне на морето да е към края си и да няма драма. Имах си симптомите - дискомфорт в корема и болезнени гърди и си викам закъснява си просто. И така всеки ден го чаках, накрая просто се примирих, че пак изтеглих късата клечка и ще цъфне точно на морето, но живота продължава. Каквото-такова.  По едно време забелязвам, че корем не ме боли вече, но пък гърдите са все така болезнени. На 15-ти август - Голяма Богородица (именния ми ден) нещо се шашнах, споделих с Влади и той ми казва "отивам за тест". На мен с тестове не ми се занимаваше и ако той не беше отишъл, аз нямаше да си купя. Връща се, аз влизам в банята, изпълнявам процедурата, но този път решавам, че няма да видя веднага резултата, както досега, а ще затворя прозорчето и ще чакам 5мин. Излизам от банята и Влади си помислил, че е отрицателен, щом нищо не казвам. Настанявам се при него и му съобщавам, че не съм видяла резултата все още.  Той ме изпрати веднага да отида. Влизам в банята отварям прозорчето и виждам НАЙ-ЯРКИТЕ ДВЕ ЧЕРВЕНИ ЧЕРТИ НА СВЕТА!!!   Точно, както беше и с Алекс!  Излизам, вече ревяща от банята, хвърлям му се на врата и беше ясно какъв е резултатът без да казвам каквото и да е било.  Изпаднах в шок, емоционален шок! Изплаших се! Ревах с часове сигурно!    Добре, че Алекс спеше. Какво ли не ми мина през главата. И в този момент осъзнах, че колкото и пъти в последните месеци да мислех за това, че съм готова, не бях! Като опря ножа до кокала, разбрах, че изобщо не се чувствам готова. Изплаших се как ще се справим чисто физически?! Като няма на кой да разчитам за едното дете, да не говорим за две.  Ами, ако бяха и три (имам близнаци в рода  )? Знам, че не е невъзможно, но в онзи момент така усещах нещата. Винаги съм си представяла, че 4г е идеална разлика между децата. Но в нашия случай (няма да има 4г) ми с стори стряскащо. Като се замислих, колкото и по-самостоятелен да е Алекс в онзи момент ми се виждаше даже като бебе.
Иска си 100% внимание, грижи и любов! Винаги ще е така, но се изплаших как ще успявам да дам на още едно човече всички тези неща и то без да лишавам Алекс по някакъв начин и без да го пренебрегвам. Звучи много егоистоно, но така го чувствах тогава.  Влади се притесни, че аз ще съм тази, която ще е по цял ден с двете деца и как ще се справя. Абе изобщо ей такива мисли ми бяха в главата известно време, преди да започна да мисля трезво. Просто ми трябваше време, време да премина през първоначалния шок и изненада до момента на трезво приемане на ситуацията. Хормоните явно също си оказваха влияние. И с Алекс се бях шашнала, ама някакси беше по-различно.
Имах някакво усещане, че може да е станало, но е било много навътре в мен. Определно ни изненада това бебче. И двамата винаги сме искали две деца, но в онзи момент се стреснах, че неочаквано и бързо се получиха нещата. 
Към днешна дата се чувствам много по-добре. Свикнах с мисълта и се чувствам в мир със себе си. Мисля си, че дори след 2-3г да беше станало, пак нямаше да се чувствам подготвена (може би). Избих си някой мисли от главата, които са били там в момент на силната емоция. Наистина се чувствам много по-добре. Вярвам, че е станало в най-подходящия момент.
Още на на морето си запазих час за преглед, защото си имах вече 8 дни закъснение и чаках с нетърпение да се приберем и да видя дали всичко е наред. Остатъка от почивката не можах да се отпусна, гледах да се пазя повече, да седя повече под чадъра и общо взето бях още я шок.

Веднага след като се прибрахме отидох на преглед. Докторката каза, че е бременност, но е малка, т.е. съм била в 4г.с., а по всички мои изчисления трябваше да съм 6г.с+2дни (все пак ми е втора бременност и знам как стават тези неща).   Шашнах се и веднага си помислих, че нещо не е наред, че не се развива, както трябва. Може би това беше преломния момент, да разбера, че може да се случи нещо и всичко друго остана на заден план.   Каза ми, че има плоден сак, но нищо повече. А отидох на 13-ти ден от закъснението. С Алекс отидох на 8-ми ден и всичко си имаше. Записах си час за след 9дни и чаках. Тя ме предупреди, че ако и на следващия преглед няма нищо ще трябва да се махне.   Само това ми трябваше. След 9 дни вече всичко си беше наред. Имаше ембрион, жълто тяло и сърдечна дейност.   Отговаряше си на 7г.с. Следващ преглед направих след две седмици. Аз отидох спокойна и решена, че и този път, ако всичко е наред с ФМ ще пропусна БХС. Ама тя направо ме насочи към болница и доктор в София. Започна да ме убеждава как това било супер важно изследване. Аз си решавам, но знаела ли съм какво може да стане, ако в напреднала бременност се установи Даун и т.н.   Пусна ми муха в главата и само ме шашна излишно. Като споделих и с Влади той каза да го направим по-добре. А аз вече си имах запазен час за ФМ, там където правих и с Алекс. Щом ще правя и двете реших поне да са на едно място.
Реших, че ще звънна до Света София и ще запазя при Мазнейкова като толкова ми я хвали, но попаднах на много неориентирана жена на регистратурата, която на нито един въпрос не можа да ми отговори. Аз й казвам, че искам час за БХС, тя ми казва, че при докторката се записвали за Ехографски скрининг, но не може да ми обясни дали е едно и също нещо. Да се обърна към докторите, но и с тях не можело да ме свърже. Запазих някакъв час, като реших, че първо ще разуча как седят нещата, след като не получих отговори от нея. В последствие попаднах основно на лоши коментари за докторката и се отказах. Запазих час във Фемина, но пък се оказа, че в събота, когато ми беше удобно да отида преглежда доктор, който никога не бях чувала. Общо взето няма такъв карък като мен.   По едно време имах записан час на 3 места и навсякъде все нещо не беше наред. Спрях се накрая на Славкова, промених си часа и деня и сега чакам началото на октомври.  
Все още не са ми казали термин, а и аз все забравям да питам, но по мои изчисления е 12 април 2020г.   На ФМ ще разбера със сигурност. На жк ще се запиша в началото на октомври. Поне в началото ще съм при тази докторка, която ми установи бременността, а след ФМ ще мисля по сериозно къде ще раждам.

Чувствам се добре, точно както бях и с Алекс. Да чукна на дърво, нямам гадене и повръщане. На морето се чудех защо се чувствах изморена и само да помиришех възглавницата, заспивах. А то защо било?! Имам голям апетит. Мога да изям света. В началото след хранене чувствах тежест и ме държеше с часове. Сега е с една идея по-добре. Постоянно ми се прияждат някакви неща и гледам да си угаждам на душичката. Най-вече манджи. Не знам къде ще му излезе края с килограмите. Аз се чувствам по-закръглена, а и Влади ми каза, че има разлика в крака, дупе, и корем, но на кантара бях - (минус) 200 гр. Имам си коремче. Гледам да ям повече плодове. Бързо се изморявам, чувствам, че понякога нямам сили и енергия. Задъхвам се лесно...абе чувствам се тромава.  
Пия фолиева киселина, а от скоро си взех и Биозин мама, защото Алекс се разболя и мен ме лепна. Добре, че веднага отидох на преглед, защото ми беше тръгнала ангината. Хванаха я явно в началото, защото минах без антибиотик.
Не сме казвали все още на Алекс. Мисля да изчакаме втората ФМ и да го вземем с нас. Сега и без това трябва да мислим схеми кой ще го гледа за първата ФМ,  защото си мисля, че няма да е щастлив да види как доктор ми прави нещо. А и най-вероятно няма да седи на едно място, затова ще изчакаме. Колкото и да е осъзнат и да разбира всичко според мен той няма да разбере много какво ще се случи след няколко месеца. Ще има огромна ревност, това е сигурно.

Общо взето никой не знае, освен майка ми и баща ми. Много се зарадваха. На свекървата, още не сме казвали, поради липса на подходящ момент, а по телефона ми се струва глупаво. Честно казано изобщо нямам желание да казвам на "приятели". В последно време са ми голямо разочарование и не мисля, че някой заслужава да знае. Когато започне да ми личи достатъчно, тогава ще разберат. На никой няма да казвам.
И този път не успях да съобщя на Влади по някакъв много романтичен начин, че ще става баща. Затова на годишнината от както сме заедно купих една кутийка и сложих теста вътре. Официално му го подарих с идеята, че не знам дали ще има трети път, а винаги съм искала да го направя.
Единственото романтично нещо беше, че разбрахме на морето, но в онзи момент не ми изглеждаше така.

И така...пак много емоционално излезе, но сега, освен всичко и хормоните бушуват.  

Честито, Миме! Много хубава новина! Пожелавам ти спокойна бременност! Стискам палци!
Д-р Славкова е много готина. Аз и сестра ми бяхме на ФМ, сестра ми при нея ражда.

Еха, прекрасна новина, честитооооо Хайде сега едно хубаво и вироглаво девойче да ти разкаже играта . Малиии, че и рогато ще е при всички случаи
Идвай вече в месечната тема, не ни се сърди, щото ни е гузно . Ама пък и сме много впечатлени, че разбираме почти първи, даже преди свекървата Голяма чест е това