Алекс на 3 годинки и 2 месеца 



Може да не е по яденето, но започна да пие доста вода. Сигурно повече и от мен.
Реши, че пак ще се пренесе при нас на спалнята и не знам от кога не си е спал в леглото.    През деня няма проблем, но вечер не иска. Преди това може да се е съгласил, но като стане време за сън, бързо забравя какво сме говорили. Не дава да подаря леглото на други деца, както му казвам, че ще направя, но и не иска да спи в него. Било за украса. Обича да се завива с ... възглавници.  Обира ни възглавниците и така спи. Ако е някое одеало, го изритва и не обича да се завива. Няма да говоря, че вече е голям и не ни е удобно така. Аз, не стига, че не мога да си намеря място цяла нощ, но и той не спира да се върти. 
Основната му игра през деня е с коли - малки, големи, всякакви. Като ни каже "хайде да си играем с колички"....
Лягаме и четем книжки. Даже и тези най-бебешките му, които са главно с картинки и няколко думички.
Научих го да играем на "Война" с картите. Много е хитър (това е от баща му, защото той така ме лъжеше на карти, само и само да ме победи ). Ако види, че моята карта ще е по-силна от негова, бърза да я смени с друга и той да е победителят. 
Обожава да вземе тестето с картите и да го хвърли нависоко във въздуха, а те да се разпилеят из цялата стая.
Играем на полицаи, има си тетрадки и тефтери, и вътре пише глоби. Лепи по шкафовете разни листчета. Мушка си в гащите всякакви пистолети, палки, белезници, фенери и т.н. Не знам как не му падат гащите.
Изсипва пясъка на терасата и там рови и се занимава. Има една градинарска количка и с нея се размотава. Заравя си колички.После, естествено, аз чистя.
За 5 мин може да играе 6 игри. Ще играем на ресторант, изсипва играчките, по пътя вижда някакъв пистолет и вече ще играем на полицаи. После решава, че ще правим концерт. Подрежда бенда. След малко ще играе с кинетичния пясък. И за отрицателно време няма къде да се стъпи от играчки. Много бързо си променя предпочитанията. 
Ако се е заиграл сам,  а аз съм в другата стая, той решава, че иска да ми покаже нещо. Влизам, гледам, колко е разхвърляно, но той избързва и казва пръв " мамо, виж еди какво си...не гледай разхвърляното". 
Или ако е направил нещо " нееее, нищо не съм направил" и се подсмихва, опитвайки се да прикрие нещото. 
Има си някакви детски филмчета, които гледа по детските канали. Купихме му часовника на Бен 10. Не, че много гледа филмчето, но на него му се радва (радваше).  Един ден го нападнаха на площадката да го гонят и да му го "видят". Прибрах го набързо и се успокоиха.
В момента е на вълна супер герои - Батман, Супермен и Спайдърмен, даже и Хълк влиза в това число. Играем с тях. Вживява се в много силен супер герой.
Реди конструктор и кубчета.
За него 5мин е много. Ако му кажа, хайде още 2 Мин и се прибираме, той ми отговаря " нее, още 5 мин. Това е много, нали?" И така всичко е 5 - 5 часа, 5 месеца, 5 пари. Супер много е 5. 

Водихме го на картинг пистата. Беше навит и ентусиазиран. Гледахме преди това едни момчета как карат, но като разбра, че освен каска, под нея се слагат и едни маски, и се отказа.

Имахме и панаир. Любими му бяха надуваемият батут и блъскащите коли. Яде захарно петле и понички.

Голям борец за справедливост е. Отчита всичко нередно. Всички, които си изхвърлят буклуците на земята са невъзпитани. Излезли сме зад блока да чистим с комшиите от входа и той беше с нас. Отрази всяко едно боклуче, което вдигна "виж, някой невъзпитан си е хвърлил шишето", "виж и химикалка". Ако види някой да си изхвърля нещо не на място веднага прави забележка "ти си невъзпитан".
Противник на пушачите. Седнал един дядо пред входа и пуши. "Така не е правилно. Ще те заболи сърцето и няма да можеш да живееш." На всяка манджа мерудия е.

----------------------------
Отиваме на близка площадка, има деца, на пейките насядали майки и баби. Тъкмо влизаме и чуваме, че едно момиче плаче, майка му го поступа малко. Алекс застана с ръце на кръста и гледа лошо към майката. Мисли, мисли и ми казва:
- Мамо, ще отида при майката и ще й кажа, че така не в правилно.
- Да, мамо, не е правилно.
Но не вярвам, че наистина би отишъл.
Ама той взе, че наистина отиде до нея и пак с ръце на кръста, разкрачил се и гледайки лошо й казва:
- Така не се прави ! Така не е правилно!  
Стана ми смешно, защото много ме изненада с постъпката си. Майката се съгласи, но май го разбра, че не е правилно момичето да плаче така, а не че тя не трябва да го бие. 

------------------------------
Пред блока сме, тъкмо ще тръгваме на някъде. Пред последния вход седнали две момичета, циганчета и баба им тъкмо излиза да ги вика да се прибират. Алекс пак застанал в познатата поза и наблюдава със смръщена физиономия каква сцена се разиграва. Бабата се скарала и ги била ритнала.   Аз си оправям багажа и нямам представа какво става. Идва Алекс при мен и ми казва ядосан :
- Мамо, ще взема една пушка и ще я застрелям тази!
- Защо, какво е станало ?
- Ами защото ги ритна. Така не е правилно! 
---------------------------------
Излязъл е на терасата, а аз съм се разчистила. По едно време се провиква.
- Мамоооо, спри прахосмукачката и ела изчисти една паяжина.
- Каква паяжина.
- Не разбираш ли, Мария?
Стана ми много смешно и докато отговоря ми казва
- А Марийче? 



Снимки:
http://vivian91.snimka.bg/children/3g2m.5158522.39130522

Къде е този триглав змей? Виждала съм и други деца снимани там, ама съм забравила
Хаха, скоро ще му се стъжни ситуацията с много отговорности на батко Как се пери с часовника, ще го изям

На Леденика е този змей. Има и други интересни фигури. На мен най-ми харесва принцесата-мъж. Нея сме я обсъждали преди време в месечната. 

Като стана въпрос за часовника. Влизаме един ден в магазин за подаръци, Алекс си сложил часовника. Посреща ни продавачката:
- Абе, какъв е този водомер на ръката ти? 
Много смешно ми стана. 

---------------------------------------------------
Ходихме днес до градината да оставя картона и изследванията. Посрещна ни едната леличка, дойде и сестрата, после и госпожата. Разпитват го разни неща, той отговаря. Гледа малко изплашено сестрата, че е с престилка и  ме пита, "Ама какво ще ми правят" и "кога ще си тръгваме?" Може ли вече да си тръгваме ( ×12 ).  Тръгнахме си и започнах да го разпитвам защо постоянно искаше да си ходим, като друг път иска да влизаме вътре да си играе. Оказа се, че си е помислил, че химикалката, която държи сестрата е печат (за взимане на кръв) и се изплашил, че ще му правят нещо, защото са доктори. Посмяхме се колко е щур. 

---------------------------------
Днес беше от онези дни, в които ми опъва нервите на макс. Сутринта всичко беше наред. Излязохме, трябваше да мина през детската градина, през банката да си взема дебитната карта, после до Спиди, че бях поръчала едни пижами и накрая да му купя пантофи за градината, че бях оставила за последния момент. През цялото време питаше кога ще ходим на детски център. Може би трябваше да го оставя там да играе и аз да свърша тези неща, но не го направих. Всичко ни беше по път към детския център и затова. Влязохме за пантофи, мери без проблем, люля се на един детски люлеещ се стол и едно конче. После не искаше да си тръгва. Тъкмо го убедих, започна да се връща и да се сърди, че иска да занесем стола и кончето в детския център.  С 300 зора тръгнахме, уж към детския център, после пък не искал. Иска да се прибираме. Трябваше да пазарувам, но влязохме в билата да взема нещо дребно набързо. Имаше хиляди хора вътре, голяма бутаница. Не знам защо си го причиних. На касата се сети, че иска  angry birds,  а сметката ми беше малка и не ни дадоха. Излязохме с пищене и влачейки го вече. Пред магазина вече беше кулминацията. Нямаше как да го заведа до такситата и се обадих на Влади да ни вземе и закара. Обяснявам му, че вечерта ще дойдем да пазаруваме повече и ще ни дадат даже две, той не чува и не вижда.  Две жени се спираха и го заплашваха, че" ще го вземат, ако не слуша".  В колата обещаваше на баща си, че повече няма да ме ядосва. Вкъщи вече беше друг човек. Явно беше осмислил думите ми и вече беше съгласен вечерта, че ще му дадат angry birds. Не, че са му толкова важни, но беше супер кисел и дразнещ и трябваше да се хване за нещо. После му бях сърдита. Цялата треперех от нерви. Много ме ядоса. И преди да легне имаше изпълнения, но заспа спокойно. Днес не ни е ден. 

Много готин Алекс.Предатсавям си го с ръцете на кръста в обяснителен режим.А това с омнитрикса у нас беше актуално до миналата година.Дори имахме BEN 10 рожден ден всички аксесори и тортата бяха тематични.И буквално полудя като получи подаръка си.Миналата година сигурно два блока за рисуване отидоха за правенен на омнитрикси ,всеки ден от училище се връщае с такова чудо.Сега пак сме на тема коли всякакви калибри.

От ден до пладне е това. Филмчето си е за по-големи деца, ама видя едно дете в парка с такъв часовник и му взехме. Иначе сега гледа Том Аварийната и Патрулиращите коли.

Детска градина

Решихме да пуснем Алекс на детска градина от септември. Не, че изгаряхме от желание, но мислих и прецених, че може поне да го пробваме и да видим как ще му се отрази. Самият адаптационен период беше нещото, което ме ужасява. Постоянно мислех само за това. От друга страна не исках да го обсебвам и да му дам шанс да смени обстановката. Всеки ми казваше, че е социален и няма да има проблем, но аз съм майката и знам най-добре какво ми е в сърцето. Не е ходил на ясла, не се е делил от нас за дълго, не е оставян на някоя баба за повече от 2-3 часа и то много рядко. Знам, че няма да яде там, мъка ми е и как ще спи.
И така. Не си давахме много зор със записването, защото и двамата с Влади сме със смесени чувства. Радвам се, че поне той ме подкрепя. Даже, ако не бях аз, не знам Влади дали щеше да повдигне въпроса.
След като и разбрахме каква промяна ни престои на морето, още повече се разколебах.
След като се прибрахме от морето, все пак обиколихме три градини, които си бяхме набелязали. Как пък и в трите все по едно свободно място имаше?! Последната беше тази, която ме грабна. Още на входа ме посрещна едната госпожа, която може би е колкото мен. Усмихната и мила, обясни ми всичко. Веднага ме спечели с поведението си. Имах и една позната, която я познава. Допитах се до нея за мнение и тя ми каза, че това е учител-мечта. Понеже беше вече време децата да лягат ме извика следобяд да се върна и да вляза да разгледам групата. Тогава се запознах и с другата госпожа. Също ми хареса. Тя беше по-възрастна, но ми казаха, че във всяка група е така - една млада и една по-опитна. Говорихме надълго и нашироко с нея. Разпитах я, каквото ме интересуваше. Градината е малка, с 3 групи. Дворчето е с нови съоръжения. За мен най-важно беше впечатлението, което ще ми направят госпожите, които ще отговарят за Алекс. Нищо друго не ме вълнуваше толкова. На другите две места ми казаха, че нямат практика да се взимат децата на обяд първоначално и директно се отказах. А в неговата градина даже ми казаха, че за детето  ще е по-добре да е до обяд, защото това е много голям стрес за него.  С младата госпожа няколко пъти се чувахме по телефона и мога спокойно да си разговарям с нея за всичко. Казаха, че им е важна обратната връзка, на мен също. Когато го записах бяха под карантина, ако не бяха ми казаха, че мога да го водя в градината при децата, за да опознае обстановката и да види, че няма нищо страшно, а дори е забавно.
Не знам какво да мисля. Сега, когато знам, че така или иначе ще си бъда вкъщи и ще мога да го гледам, ми е още по-свидно. Не знам и с болестите как ще бъде. Няма как да не се разболява, а аз в това състояние не изгарям от желание да си предаваме един на друг зарази. После и с бебе не ми се мисли. Поне се успокоявам, че ако нещо стане съм на разположение и няма да се притеснявам кой ще го гледа.
Него се опитвам да го подготвя от известно време. Обяснявам му какво му предстои. Че сутрин ще го водим там при децата, че е много забавно, има много игри и забавления. Госпожите ще се грижат за него, докато мама и тати са на работа. Следобед ще го взимаме. Обяснявам му, че там има масички и столчета и децата сядат да се хранят. После лягат да си почиват. Искам да знае, че има и такива неща. Опитвам се да му обясня режима, които ще има там. Кое след кое следва. Той приема нещата много спокойно. Даже в началото често ме питаше "мамо, аз готов ли съм вече за градинка?".   Измислях му разни истории, за да го впечатля. Разказвах му и разни случки от нашите детски години. При всеки удобен случай гледам да вмъкна детската градина в разговорите ни, за да свиква с мисълта. Много ми е важно да е подготвен поне малко, пък ще видим какво ще стане. 



[

Тържеството в детската градина

Пропуснахме тръгването на градина на първия учебен ден, защото Алекс се разболя и не можах да пусна изследванията.
Отидохме само за тържеството.
Извикаха ни от 11ч. Събудих Алекс, закуси. Няколко дни преди това го бях подготвила, че ще ходим на тържеството и той нямаше търпение. Оправихме се, полях с вода пред вратата и излязохме. Още оттам ме стисна нещо за гърлото и щях да се разплача.   Минахме първо да купим цветя за госпожите. Тържеството беше в двора на градината. Имаше украса, балони, музика. Бяха наредили столчета и пейки за децата. Алекс не пожела да подари цветята и ме накара аз да го направя, за да не го целуват него.  Накарах го да седне на една пейка до децата. Говори директорката, представителка на кмета, имаше водосвет от свещеник. По-големите пяха песни и казваха стихчета. Алекс пляскаше на всяко изпълнение. Поседя малко и го видях, че започна да се върти. Вече не му се седеше на едно място.   Няколко пъти ме попита кога може да стане и кога ще влизаме вътре да си играе. Въведоха вътре деца и родители на най-малките от група "Гъбка". Разгледахме групата, децата се настаниха. Подариха по едно малко подаръче - мини цветни моливи и бисквитки (не шоколадови). Алекс веднага започна да разглежда играчките и постоянно ме питаше "мамо, може ли да взема това". Почти всичко му мина през ръцете.  
Останалите деца ми се видяха много малки, даже попитах госпожата, но ми каза, че са на една възраст, просто така изглеждат.
Имаше много ревящи деца, нищо че бяха с родителите си. Госпожите и лелите през цялото време бяха усмихнати и се опитваха да успокоявах плачещите. В ръцете на леличките постоянно имаше по някой сгушен. Гледах съжалително майките, които не можеха да успокоят децата си и си представях как следващия път ще съм на тяхното място.  Много сърцераздирателно беше. Видях как едно момченце се беше вкопчило в майка си и не я пускаше да си тръгне. Беше ужасно.  Тя пък беше супер спокойна и си излезе, а детето не можеше да диша от плач. Щях да се разплача хиляди пъти, но си бях залепила усмивката на лицето и се правех на силна. Благодарих се, че не ми се налага сега да го оставя там. Алекс гледаше и неразбираше защо плачат децата.   Той видимо се забавляваше и си играеше. Когато стана време да си тръгваме, защото трябваше да обядват, едва го накарах да излезем. Изобщо не мисля, че това е показателно и съм сигурна, че като стане време да го оставя сам, без мен, няма да е толкова спокоен. Но сега, след като видях как едно момиче плака в продължение на един час без да спира, а беше най-голямата, не мога да си намеря мира. След като се прибрахме и Алекс заспа цял следобед плаках и не можах да се успокоя.   И това е само началото.

Първа родителска среща в детската градина

Ден след започването на учебната година ни извикаха на родителска среща. Влади нямаше как да излезе от работа, а аз нямаше на кого да оставя Алекс и звъннах на госпожата да попитам дали мога да го взема с мен, да играе покрай нас, ако сме в групата му. Тя ми каза, че на двора ще е леличката с другите деца, няма проблем, няма да сме единствените. Отидохме двамата. В двора наистина беше леличката на групата, гушнала едно плачещо момиче. Обясних на Алекс, че влизам вътре за малко, той остава при тази леличка, която ще го гледа, да играе с децата, аз ще се върна след малко. Съгласи се без драми, леличката се запозна с него, започна да го разпитва какво си носи в раничката и той веднага показа. 
Когато влязох, вече бяха започнали, макар че бях точна. Говореха за отсъствията през годината, а на мен ми беше важно да ги знам тези неща. Първо говореше директорката общи неща, правилници, наредби и т.н. Много строго било вече всичко с отсъствията, но не хванах дали става въпрос за по-големите, при които присъствието е задължително. Отвсякъде дебнели социални, правели проверки и т.н.
Заради някакви неориентирани родители, които си записвали децата на няколко места и после не си направили труда да кажат, че детето им няма да посещава тази градина, сега групата на Алекс е от 19 деца. Директорката беше ядосана, но аз бях много доволна.   Колкото по-малко деца, толкова по-добре.
Градината е от 3 групи. Алекс е в най-малката - група "Гъбка".  Запозна ни с целия персонал в градината. Имат си психолог и ресурсен учител. Обясни и кои са допълнителните платени занимания, на които може да записваме децата. Има си и безплатни.
После се разделихме по групи. Двете госпожи обясниха какво ще правят децата през годината, какво ще учат и какво трябва да могат да правят на края. В началото ще имат входно ниво, а в края на годината изходно. Показаха ни някакви помагала, по които ще "учат". Раздадоха ни декларации и анкети за попълване за опознаване на децата, които ще са за първа година в градината. Избраха трима родители, които ще отговарят за събиране на пари. Аз не съм се бутала, нямам желание, а и възможност няма да имам. Разпитах какво трябва да има в шкафчетата. Понеже водата, която пият е чешмяна и преварена, повдигнах въпроса дали няма друг вариант, има, но трябва да е групов, а не индивидуален, а май на останалите не им е проблем. Ние и вкъщи не пием вода от чешмата, но казаха, че на 6 месеца се изследва водата и била годна за пиене. Не знам дали е годна, но е отвратителна.  Олекнахме с малко парички, но идеята е, че сумата е за цялата година, за тези помагала и отделно материали - гланцови блокчета, лепило, моливи и т.н. Може да се наложи да се досъбират, но това ще стане ясно в процеса на работата през годината.
Видях по едно време Алекс да тича из двора и се успокоих, че си играе. После чух, че ме вика "мамоооооооо", " мамоооооооо". Сърцето ми падна в гащите, но пак се заигра и така на няколко пъти се сещаше да ме търси.
Час и половина беше срещата, на мен ми се стори като два дни.  Когато излязох Алекс седеше до леличката на пейката и много се зарадва като ме видя. Леличката каза, че много си е играл с децата. Явно си е поискал вода, защото пиеше от една пластмасова чашка, а в раницата си имаше шише. Попита ме вече може ли да влизаме вътре да си играе, но нямаше как. Помрънка малко и си тръгнахме. Влади вече беше свършиш работа и ни взе. Разпита Алекс какво е правил, кой го е гледал, докато съм била вътре. Попита го "ти каза ли на леличката как се казваш, тя Алекс ли ти викаше", а той " не, казваше ми пиленце". 

Как сте?
Отдавна не си писала?
Алекс ходи ли вече на градина?

Колкото повече време минава, толкова по-малко желание имам да пиша за това.
Колкото и да ми е трудно и да не ми се иска да се връщам назад, явно все някога ще трябва да го направя, защото ме питат какво става при нас.
Няколко пъти започвах, после изтривах и пак отначало. Малко ми е трудно да си подредя мислите.
Семейството ни беше изправено пред изпитание и за съжаление краят за нас не беше щастлив. Наложи се да прекъсна бременността и тупкащото сърчице в мен се превърна в звездичка на небето.
Това беше най-тежкото нещо, което трябваше да преживеем. Но нали казват, че Господ изпраща само на най-силните такива изпитания. Явно сме много силни...
Много ми е трудно и дори сега, докато пиша, не искам да го повярвам, но за съжаление реалността е такава. Имаше моменти, в които се молех всичко да е сън, но после реалността ме притискаше и осъзнавах, че не сънувам.
Беше един много, много труден месец за нас, за мен. Октомври се превърна в най-ужасния месец в живота ни. Не искам да обяснявам колко е разбита психиката ми след всичко случило се. От стреса си докарах дерматологичен проблем и ми казаха, че първо трябва да излекувам случващото се в главата ми. Молех се да е сън, но не беше. Има картини, които са запечатани в съзнанието ми и остават завинаги там. Има думи, които никога няма да забравя.
Има въпроси, на които не знам дали ще намеря отговор някога. В началото изпитвах задушаваща болка. Все едно някой е стъпил върху гърдите ми и ме натиска.
Болката винаги ще я има, но трябва да се науча да живея с нея. До мен има двама мъже, заради които трябва да съм силна. Благодарна съм, че имам друго дете, благодарна съм, че имам Алекс, защото съм сигурна, че ако ми беше първа бременност щеше да ми бъде в пъти по-трудно. Благодарна съм, че имам толкова прекрасен съпруг, който беше до мен в това изпитание. Понякога си мисля, че нямам право да съм слаба, трябва да преодолея всичко заради тях и да продължим напред.
За преден път разбирам колко обичана съм и колко силно обичам аз. Моля се само да сме здрави
Не искам да го превръщам в отдушник, защото мисля, че съм готова да продължа напред.
Сега се чувствам по-добре, по-спокойна. Имах нужда от време да осъзная случващото се. Разбира се, не съм го преживяла, сигурно никога няма да стане, но имам още сили.
Ще си живея завинаги с болката, но искам да се изправя!

Алекс не ходи на градина. Ходил е общо 3 пъти и то не последователно. От доста време вече е с някаква задна хрема. След всичко това, което преживяхме нямах силите да преживея и адаптирането му. Първите му дни бяха тежки, много плачеше, аз с него. Решихме да мине всичко, да се отърсим малко от преживяното и тогава ще започнем отначало всичко.
За две седмици три пъти бях в болницата. Тежко ми беше, защото никога не сме се разделяли за толкова дълго. Общо взето това ни беше и първото спане отделно. Освен че бях напрегната от случващото се, отделно се притеснявах и за него. Свекърва ми дойде да го гледа, но той отказваше да яде и спи с нея. Влади тичаше по няколко пъти от работа вкъщи. Направо се скапа и стопи от притеснение. Единствено на него му имам 100% доверие и не се притеснявам.
Като се прибрах трябваше да му оправя режима, защото беше доста объркан. Беше свикнал да заспива в хола на телевизор, отделно спеше до късно и вечер заспиваше още по-късно. Беше поизнервен и той от всичко и няма как да не му се е отразило на поведението. Вече влизаме в ритъм и той изглежда по-спокоен.

Пс. Мъчно ми е, че трябва да пльосна написаното в щастливата ни тема, но за съжаление животът не е само цветя и рози. Всеки носи някаква болка в себе, важното е винаги да намираме сили да продължим да живеем заради себе си и заради хората, които ни обичат!

Миме, много съжалявам за случилото се!
Разбирам болката ти и те прегръщам. В началото е толкова болезнено, че те задушава, толкова безсилен и нещастен се чувстваш, много тривиално, обаче с времето ще се научиш да живееш и да приемеш болката. Ще ти остане гадното чувство и особено когато идва този период от годината, но става по-леко.
Имаш право да си слаба и бъди! Отдай се на болката и скръбта си, за да можеш да ги излееш и да продължиш. Имаш 2ма мъже, които ще ти помогнат после да излезеш от дупката и да си изправиш главата, но не се преструвай на силна, когато всичко в теб плаче. Ако имаш приятелка, която го е преживяла, опри се и на нея. Много е полезно, да говориш с някой минал по този път. Аз с ръка на сърцето казвам всеки път, че мен Булката ме издърпа от много дълбока дупка, точно в този момент и благодарение на нея преживях тия кошмарни моменти.
Прегръщам те!

Силни прегръдки от мен Ако мога някак да помогна, с каквото и да е, казвай!
Зная, че си премислила и претеглила всяка дума, за да звучи написаното по точно определен начин, но въпреки това усещам, че наистина излизаш полека - лека от най- мрачното

Съжалявам, Миме, наистина тежък период имаш.
Подкрепям Рат за говоренето. Помисли и за разговор с психолог.
Концентрирай се върху положителни неща.
Прегръдки от нас

Кураж, Миме! Никой не го заслужава, а никой не е застрахован. Кажи физически как си? Психически е ясно
Болката си я има, просто човек се научава да живее с нея. Намери дребните радости в ежедневието, отърси се от излишните страхове и се научи да не се ядосваш за глупости. Бързо възстановяване ти пожелавам!