Миме, спокойно всички сме минали от там.Първото падане се преживява най-трудно.Но то е първо и следват още много....Като проходи, ще видиш какво е падане, ще почнеш да носиш Арника и йодасепт в чантата и няма да ти пука.Не е имало смисъл да стигате до спешен щом е бил спокоен, весел, не се е унасял и не е повръщал.Слагай го на земята, защото със всеки ден стават все по-подвижни и изобретателни.И един съвет - обезопаси всички шкафове с препарати за миене и чистене!Това е в пъти по-опасно от едно падане.А майката, ех майката винаги е виновна!

Дааа, това е част от "играта", първото падане, първите наранявания с кръв, въобще..., после идват детските площадки....преживява се и еволюираш...свиква се, но трябва опит и време.

Да, и на мен ми е пред очите първото падане от дивана. То по-скоро беше изсулване. Мария плака от стеса, но после пак си беше много усмихната и щастлива. Помня и разбитите устни на детската площадка. Помня и най- най-ужасното падане, когато се удари в ръба на масата точно под окото. Плака сигурно час. Не спах цяла нощ, за да я следя. Такова сърцебиене, такъв шок изпитах! В момента не се паникьосах, но после дълго време треперех!
Да, това е част от обучението да си родител! На каквито и лекции да си ходил, никой не може да те научи да не се плашиш и страхуваш.
Прегръщам те силно! 

Да, децата падат и се удрят, така се учат да се пазят . Добре е да си подготвена как се действа в такива случаи, какви са опасните признаци, за да степенуваш уплахата и да запазваш самообладание.  Тепърва започват беличките и трябва да си пет стъпки преди него в предвижданията. 

Да, Свекърва ме подсети да кажа, че добра майка те прави адекватната реакция след инцидента, там трябва да обърнеш внимание, защото си най-необходима на детето, трезвата реакция при нужда, макар това да е най-, най-трудната част. 

Да, момичетата са много прави!Трябва да можеш след инцидента да си адекватна, да говориш с него спокойно, да не показваш паника.То ако усети, че се страхуваш само от това ще ревне и няма да може да ти каже(покаже) ако нещо го боли.

Вземи си малко мазила, да имаш за дзундзули.Премести всичко на пода, обезопаси шкафове и чекмеджета, махни всичко от най-долните рафтове.Започва пренареждането на дома.

Ако имаш време, прочети темите на Ина за Марта, там има хубави съвети какво се прави при задавяне, изгаряне и нараняване. Аз ги имах свалени на служебния комп и така и не ги прехвърлих.
Май трябва да си седна на д- то и да ги систематизирам в отделна тема, да са достъпни до всички.

Миме, на нашата Алекс още миналата година в края ѝ се случи да се изтърси от дивана...хем с баща ѝ бяхме на 1 крачка, видяхме какво става, но просто не можеш да реагираш толкова бързо...е порева си, ама ние ѝ се хилехме и разсейвахме, все едно нищо не е станало и бързо се успокои 
Спокойно, тепърва ще има за какво да им се шашкаме и да се обвиняваме 

Аз  първото падане го преживях чак когато беше на 9 месеца и падна супер леко и беше в космонавт и не беше фатално. Винаги ще чувстваш вина за това даже и за секунда че си склонил поглед, ужасно е, но слагай го на пода винаги, така ще ти е най-спокойно на теб.

За цицини ей това ни помгага най-много, с арника е  :

http://apteka.framar.bg/30007149/%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BB-s-%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B2-50-%D0%B3%D1%80-

За цицини много помага масло от хладилника, амбалажна хартия също.


На братовчед ми жената работеше като лекар в спешното отделение. Беше изумена колко майки ходят, които са обърнали количката и бебето паднало. Показах й нагледно не  една и две измамни рампи- стръмни, хлъзгави, изпочупени... Едва тогава тя осъзна шокът, който една жена може да изпита в такъв момент.
Децата много плачат, ако ги стреснеш излишно със собствената реакция и нечовешки звуци!

сетих се кога изпаднах в най-голям шок, когато му стиснах с плъзгащата врата на гардероба ръката, направо не бях на себе си цял ден, слава богу не му счупих пръстите... имам една позната 2 пъти чупи на дъщеря и пръстите като ги затиска с вратата на колата...

Миме, спокойно, бебетата са 80% вода и тя обира кинетичната енергия при падане. Сега това го преживяваш и го оставяш зад гърба си, защото започва голямото падане. Като знам изпълненията на мм и брат му, гледам да си пазя нервите за след няколко години. Юнак без рана не може

Ох, знам, че сигурно още милиони пъти сърцето ми ще спира в такива случаи.
Единствено това, че не мога да си сдържам емоциите го отчитам като грешка, но то или го можеш или не. Смятам, че за другото реагирах адекватно при тази ситуация. От всичко най се радвам, че се разминахме само с уплахата (дано да няма друго).

Темите на Ина съм ги чела, но тогава това е останало по-встрани.

Предполагам още повече боли, когато ние в невниманието си причиним някаква болка на детето (като прищипаните пръсти, например). Е, тогава вече не знам...

Миме, майката по-тежко го пре ивява от детето. Ама, трябва да се каляваме както са казали момичетата с по-големи деца ще има още многоооо
Трябвя обаче да се научиш да запазваш самообладание и контрол, за да си полезна на Алекс. Аз няма да забравя баща ми каква паника е като види кръв на мен, бях си сцепила главата, а той 10мин тича из нас и не знаеше къде е, накрая тичаше с мене на ръце до болницата да ме шият. Майка ми пък винаги е хладнокръвна и дори не трепва, после въгрешно си го изживява сама, но винаги е била адекватана, а много пъти съм се прибирала с разбит нос и т.н

Миме,ти си чудесна майка.Не се обвинявай ,а събирай сили.Трябва да си мъжка майка  Много целувки за Алекс