Наистина, много мило, че пращат снимки и разговарят по телефона .
Няма как да не ти е свито сърцето сега, полека - лека дано свикнеш и си по- спокойна. Май късмет сте извадили с тази детска градина, много добре звучат нещата и около обучението, и около грижите за здравето на децата . Хубаво и че е в по- голямата група, той е доста по- напред в интелектуалното си развитие и щеше да му е скучно. Това обаче значи ли, че ще трябва да остане една година повече в последната, или че ще го препоръчат по- рано за първи клас?
Племенникът беше "повтаряч" и тръгна при навършени 7 на училище, ама последната година в градината беше кошмар за него, за учителките и за родителите му, съответно. Направо пощуря и подивя от скука и от факта, че е най - голям и със самочувствие, че всичко знае.

Със сигурност и на добреадаптираните преди деца сега им е по-трудно, защото повечето са над 6 месеца в домашна обстановка и всичко като рутина и изградени навици в тази среда е забравено. На малките адаптиращи се от Петък до Понеделник им е изхвърчала рутината, а това си е много време нищо, че вече е голям Алекс.Със сигурност, ако на теб ти е свито и се опитваш да се прикриеш той го усеща. Може би ако споделиш по подходящ за неговата възраст начин част от своите чувства, но и надежди и за него ще е по-лесно да даде воля на своите преди да се стигне до рев в последния момент, което стресира теб и колелото се завърта. Дано имат късмет всички деца да няма големи трусове и да успеят да натрупат знания, но най-вече социализация.

Пред него се опитвам да се държа така, че да вижда колко позитивно настроена съм, но явно вътрешно е възможно да усеща притесненията ми. Аз самата не го искам и често казано, може би съм с една идея по-добре, за разлика от миналата година по това време. Наистина, повече от всичко искам тази адаптация вече да е зад гърба ни и дори да знам, че сутрин мрънка, че не иска да ходи, но да съм сигурна, че там е добре - спокоен и весел. Аз ще се оправя, ще стискаме зъби, въпросът е и той да се чувства добре. Надявам се само всичките ни усилия накрая да не се окажат напразни, ако се върне положението от преди няколко месеца.

Днес ходи до обяд само, разтроил се е нещо и го взех. Знам, че е стъпка назад, но така го почувствах. Питам го в нас какво става, а той ми казва, че няколко пъти питал госпожата кога ще отида и тя все повтаряли след малко и той се разтроил, защото му липсвам. Сутринта преди да излезем каза, че го в страх от градината, защото там няма никой, т.е. мама я няма. Сподели ми и че госпожата прекарвала повече време с другите деца и помага за рисунките на другите, а на него не. Явно му прави впечатление, че там не е само той и не могат само на него да обръщат внимание, както е вкъщи. Правили някакви апликации днес, но той не участвал "защото бях разстроен" и с едно момченце седели отстрани тъжни. Днес времето не беше подходящо за излизане. Госпожата каза, че са били много шумни децата днес, той не обича врявата и това също е оказало влияние явно.

Заспа в нас, но много неспокойно, проплаква на сън. Иначе след като го взехме на обяд беше повече от щастлив, спокоен, весел. Сутринта също го оставих спокоен.  Когато се прибрахме пощуря и едва го накарах да легне. Когато се закроти заспа за секунди.

Свекърва, честно казано нямам идея как е в последната група. Някакси не мога да мисля чак за тогава, макар че, ето сега ще минат 2-3г, и макар че има майки, които вече мислят и знаят къде ще учат децата им след това. Не знам, искам първо да знам, че е свикнал като цяло с градината. Сега са 4,5-5,5г във втора група, в трета сигурно са 6-6,5/7. Много съм доволна, че не е при малките. Той и тогава казваше, че му е скучно. От сега си е със самочувствието, че всичко си знае, пък не знам натам. Радвам се и че госпожата го хвали, но не знам дали ще се отпусне, за да си разгърне потенциала напълно. Представям си го като твоя племенник, но не мисля, че бих го пуснала с година по-рано на училище.

Миме, ти щом не искаш той да ходи на градина, защо го водиш? Аз не съм ходила градина и съм изкласила. Майка ми защо си го е причинила не знам.
Но колкото и да са свикнали децата все ще има да им се спи, да им е крив денят и да реве или да мрънка.
Бамбук не е ревал в градината, но понякога не яде, понякога учителките ми казват, че иска да седи в тях само. Понякога пощурява и прави бели.
Аз съм много учудена, че госпожите се занимават с теб. Те ако говорят и си пишат така с всички родители кой гледа децата.
Та ако ти не искаш Алекс да ходи на градина, нали може да го гледаш вкъщи и да ходи само на предучилищна в училище?
Според мен ти го преживяваш много повече от него. Чак излишен ми се вижда всичкия този стрес.

Миме, писах и се трие не знам защо, но Панди много синтезирано е написала част от моите размишления. При моя опит с трудна адаптация едни 80% е работата с родителя, защото точно там е проблемът- децата се адаптират, но родителят не е готов да ги остави да го направят. Та изясни си за себе си какви са притесненията и спирачките ти срещу тръгването на градината. Всяко нещо има и плюс, и минус, но ако за вашето семейство са повече минусите от градината и има как да се избегнат няма смисъл да се измъчвате всички. Едно е сигурно обаче, че раздяла мама-дете рано или късно ще има- няма как да се спре и това е естественото развитие на живота. Ако не сега, то за училище. Това по-скоро като мотиватор за работа от "далеко, за да е леко"

Ако все пак прецениш, че има повече плюсове опитай ти да поработиш със себе си и да изчистиш притесненията си, за да не ги пренасяш върху Алекс. Ако вижда, че на мама й е мъчно, когато се разделяте няма как да очакваш да е спокоен и адаптиран. Някои деца дори приемат като предателство към родителя, че им е забавно без него и си налагат спирачки именно заради това. Буквално съм наблюдавала дете, което играе и се смее, изписва се вина и притихва и казва "Мъчно ми е за мама".Другите неща съм ги писала много пъти, но накратко ги казвам, полезни са и работят добре. Обяснението на г-жата за "след малко" не е приемливо. Обяснявай до втръсване какво ще правят в градината едно след друго и кога ще се върнеш ти. Алекс знам, че има много познания, та е възможно дори да обясняваш в часове или с точен час кога ще сте отново заедно, ако е способен да го разбере. Ако сметнеш за приемливо прави паралели с това как баща му се връща от работа след като вие правите еди какво си и еди какво си и няма как това да се промени, затова вие се забавлявате докато чакате да се върне. Важно е да се припомня, че раздялата е временна, докато той свърши своите, а ти твоите задължения. Някои неща звучат естествени и понякога не ги изказваме, а за децата не са толкова логични и им носи успокоение вербализирането, защото после могат и сами да го преговорят. Опитайте да го води и баща му. При много семейства това е добър вариант. Не е добре и да свиква, че щом се разстрои и ти го взимаш, защото тогава каква е мотивацията изобщо да ходи. Може да правите план какво ще направите след градина, за да знае, че има такъв момент и да го държи през деня.Има ли вариант да е до обяд за известно време и после да увеличите постепенно до цял ден? Попитай и учителките за това има ли моменти, в които е спокоен и се заиграва и с какво/ кого, за да можеш да ползваш като начин да го привлечеш обратно към групата и градината.

Както обикновено- давам само варианти и поле за размисъл и се надявам на най-доброто възможно развитие за вас и най-вече за Алекс.  

Дописвам, че Бамбук ме прекъсна.

Той Алекс говори, може да се разбере с учителките, да обясни, на теб да разкаже. Той вече търси деца, ще си намери приятели, ще се забавлява. Това да не яде понякога не ми се вижда драма. Макар че те като гледат едно от друго прихапват.
Знам, че всеки е различен, но Бамбук и сега не разбира езика и все пак се справя някак.
Трябва да си водят и техните битки.
Но ако е толкова непоносимо за теб, според мен само излишно се товарите всички.

Аз също гледайки от разстояние на времето гледам, че проблема е повече в Мимето не в АЛекс.Според мен е малко обсебващо цялото положение.Алекс е дете, тепърва ще се сблъсква с лоши деца и хора и трябва да се научи как да реагира, колкото и на нас да не ни се иска.Трябва да се научат да са самостоятелни, да мислят сами най-вече, да знаят как да реагират сами в определени ситуации.Детската им дава точно това, после прехода към училище е още по-болезнен.Поне по наблюение около мен.

Покрай пандемията и седенето в къщи разбрах, че мястото на децата е сред други деца.Да, те имат нужда от родителите си, от комуникацияи и игра с тях, но имат нужда да играят и с деца, да си говорят с тях, да мислят заедно, да творят заедно.Нормално е от първия ден да не е щастлив, да се осамотява.Моника и до ден днешен го прави това като и дойде в повече лудницата.Но това са нормални реакции на всеки човек, и ние го правим на работа или в къщи.Така че е хубаво да се помисли в посока, какво точно той учи в градината, не само цифри и букви, а чисто емоционално и житейски.

Миме, те вече са ти го написали момичетата. Но погледни от положителната страна и опитай малко да се пренастроиш:
1. Явно имате готини учителки, щом ти дават информация на всяко позвъняване и пращат снимки. Цени ги и ги уважавай, ако ги напрягаш и стресираш с непрекъсното разпитване какво прави, дали е ял, дали е спал и т.н. притесняваш и тях и ето, че дори да са можели вчера да го успоят, явно се притесняват после от твоята реакция. Дай им свобода да се "сприятелят" и Алекс да ги допусне, да им доверие. Така ще могат да го успокоят и да изградят връзка с него.
2. Ще имаш време да си отдъхнеш малко. Можеш да го използваш  
3. Алекс е свикнал цялото внимание да е насочено към него,а вече не са малки. Трябва да осъзнаят, че дори за мама и тате да са целия свят и да са на пиадестал, то за останалите хора не е така. Те не са сами и не всеки ще ги дондурка. Колкокот по-скоро го разберат, толкова по-добре. Познавам големи хора /единсктвени деца, които още си живеят с това и им е страшен проблем и на тях и на околните./

Успех ви желая!

Миме, мисля, че много добре се спрвяте, просто си трябва време!

Аз ще ти дам пример с мен, не съм ходила на градина (само 2-3 седмици), имаше кой да ме гледа вкъщи. Обаче от тук идват и някакви проблеми (поне така си мисля) - спестено ми е притеснението тогава, за сметка на това сега съм много тревожна във всички ситуации, които са извън дома. Мога добре да си общувам с хора, но и това вътрешно си ме притеснява. Може би, ако го бях преодоляла тогава, щеше да е различно, кой знае  Факт е, че си бях по-спокойна вкъщи, но някога така или иначе излизаш от дома, първи клас например си беше отново голям стрес.

Миме, много са ти писали по темата. И аз вярвам, че Алекс ще се чувства страхотно при децата, но му трябва малко време.
Моята формула - по цял ден на градина, но не всеки ден. Това като период на адаптация. Хубаво е, че първите две седмици не бяха петдневни. Хубаво си му казала и за допълнителните занимания, че са следобед. Ако трябва, не го пускай да кажем четвъртък, но петък да ходи. Другата седмица няма да е четвъртък, а ще е срядата, за да не е график това неходене.
Фокусирай се в разговора с него какво прави там, какви играчки има, какви са картинките на чаршафите..., а не кога ще ходи и кога ще го взимаш. Обяснявай му, че също имаш ангажименти и трябва да ходиш някъде си.
На 100% съм убедена, че и ставането рано го тормози! Едно е да се събудиш сам, друго е да те събудят. Недоспиването и на по-голяма възраст не могат да го опишат като усещане, а го показват по някакъв друг начин.

Миме, с най-добри чувства, мисля, че излишно драматизираш. Александрина обожава да ходи на градина, един ден не ми е ревала, но след пандемията имаше няколко случая да има мрън сутрин като станеи да правим уговорки, съвсем нормално е. Знам, че си майка и ти се свива сърцето и искаш детето ти да се чувства добре (като всички останали), но се опитай да не го  изкарваш това като някакво голямо събитие, промяна, а по-скоро като ежедневие. След 3 години сигурно и на училище няма да иска да ходи, тогава какво ще правите? А, и на учителките ще им писне по някое време да ти се обясняват...Дайте си време, но ако държиш да ходи, трябва първо ти да си спокойна, ако не, казали са момичетата, дръж си го вкъщи и да ходи направо на училище. Но според мен тогава ще е много по-трудна и драматична адаптацията. Успех! 
Извинявай ако съм по-рязка, но бързам Влади да не докопа комп.

Според мен минаваме през нормален период на адаптация, чувствата и емоциите ни са обострени, заради това, че излизаме от зоната си на комфорт, но вярвам, че с общите ни усилия ще ни се получат нещата.

Не съм съгласна, че аз съм причината за това, че на Алекс му е трудно, защото си видях грешките от миналата година и се опитвам да ги поправя. Ако тогава съм показвала слабост, сега се старая да няма такова нещо пред него и това, което пиша си е само в моята глава, пред него съм "силна". Ние много говорим в нас, всичко му обяснявам, по много пъти и макар да казва, че разбира, на следващия ден е същата работа. Оставям го спокоен, макар да е казвал преди да излезем, че не иска да ходи, там влиза нормално, но нещо вътре става, което го разстройва. Аз винаги се старая да съм усмихната, говоря положително за всички и така се опитваме да го настройваме. Сигурно има и лека манипулация, защото знае, че сме по-меки и номерата минават.

Благодарна съм на госпожите за информацията, която ни дават, това си е част от процеса на адаптация. Не ни пишат под час, всяка минута. Достатъчно е и веднъж, просто да знаем как се чувства. Както на нас, така и на тях им е важно обратната връзка, особено сега, когато нямаме пряк контакт, толкова често, колкото ни се иска.

За някой може да е обсебващо, ок. За мен е нормална тревожност. И той е чувствително дете, познаваме си го. Всеки си има неговите странности. Не е ново това, че и ние сме по-емоционални вероятно. Оказва влияние и това, че той не е гледан от баби за повече от няколко часа, не сме се делили за дълго. С мен се наложи миналата година, това ни беше, но тогава пък беше с Влади. Вероятно на другите деца, оставяни на баби им е по-лесна тази раздяла.

Пускаме го на градина, защото според нас, ако не ходи ще му е още по-трудно в училище. Искам да си има контакти с деца и да се учи да общува с тях. Искам да знае, че не е само той центъра на света там и да минимизираме егоистичното. И все пак по някакъв начин ги подготвят за предстоящото. Просто искам да свиква с това, което го очаква. За съжаление животът не е само цветя и рози, колкото и да ми се иска неговият да бъде такъв, има трудности, които трябва да бори сам. Не искам да е прекалено привързан, защото за него няма да е добре. И така, като всяка майка мисля иска най-доброто за детето си, това включва и колкото е възможно да не го вижда да се измъчва и тормози. За това си мисля, че номрални неща преживяваме.

Фери, изобщо не драматизирам. Децата са различни, всички са различни и това, че едно дете никога не е плакало в градината не означава, че всички са така. Пиша си какви са ни първоначалните преживявания, което не означава, че нещата винаги ще са такива.

Алекс на 4г и 3м

В събота Алекс стана на 4г и 3м. Скоро не съм писала, затова ще обобщя случващото се последните месеци.

Имам чувството, че от както стана на 4г се промени и показа, че може да бъде по-самостоятелен. Навън с децата си играе дълго без да ни търси постоянно. Не, че пак очите ни не са на 16, но поне не тичаме след него. 

Драмата с миенето на косата утихна и вече не плаче, така е и с подстригването. Дори от известно време изявява желание да се къпе сам. Ние държим само душа, той се справя с душ гела. Косата още нямам мераци да я мие сам. Мие си зъбите. Обслужва се с гърнето, а не чака всеки път аз да го нося. Сяда, става сам. Само за голямата работа не сме го учили още, но хайде постепенно. Съблича се и се облича сам, когато трябва помощ някъде, ние помагаме.

С яденето го гледам, че не чака все на готово. И не, че преди не можеше да ги прави тези неща, но беше в мързелив период и знаеше, че и ние можем да ги свършим. Все така капризен си е, но от време на време се пречупва да опитва нови неща.

Общо взето доста взе да се бута сам. Понякога ми казва, не няма ти да правиш това, аз ще го направя. Изявява желание да помага в прибирането на играчките.

С градината ги свързам тези промени, но може и да не е така. В крайна сметка не е ходил кой знае колко, но знае ли човек, може покрай другите деца да се бута.

До преди месец с отварянето на очите искаше да играем на Змии и стълби. Когато му я купихме не й обърна голямо внимание, но наскоро я видя и извади. Ставаше и лягаше с нея. И Не се сърди човечето извади, но него няма толкова търпение да играе до края. Играехме и на карти - Черен Петър, Война, научи и Бръкни в морето, а Влади му измисли една Печелившата карта.  Знае всички карти и не можеш да го излъжеш. 

Играеше основно с пистолети, пушки,  автомати, мечове. Всякакви момчешки игри с бой, полицаи, крадци и т.н.  Сега пак с колички се занимава. По-често се заиграва сам. Измисля си всякакви игри сам и само ме вика да ми покаже какво е измислил, как е наредил.

От няколко месеца вече в главата му са само числа, сметки. Като се сети нещо и ми задава въпроси "мамо, 17 +  20 е? И чака отговор. Много пъти ме е учудвал как сам си смята някакви числа. Първо започна с по-лесни - 1+1; 2+2; 5+5; 10+10....1000+1000 и т.н  Като видях, че му е интересно започнах са му търся такива занимателни книжки. Сега смятаме до 10. Много му е интересно и с минус да смята. Търся му и аз всякакви занимавки. Взехме още едно смятало, на пръсти също смята, със сметалото май му е по-лесно, но по-често и без нищо.

Преди, когато го карах да повтаря по прекъснати линии и да пише букви и цифри не искаше, Сега го прави, но винаги започва на обратно - отдолу на горе. Обяснявам му, че така не е правилно, но той си има свои правила и не иска да чуе.   Сам ме убеждава, че не е толкова важно, но като го научи отсега грешно, после ще му е трудно.

Само до преди месец не искаше да чуе да рисува и оцветява. А като по-малък много се занимаваше. От както тръгна на градина със ставането започна да търси какво да оцветява. Навсякъде е пълно с картинки, флумастери, моливи, пастели, химикалки. Не може обаче да си седне на дупето. Седне на столчето за малко и после оцветява прав. Станал е по-старателен. Влизам един ден в стаята, тишина, хванал в едната ръка един зелен в другата един червен флумастер и оцветява една картинка едновременно и то доста точно. 

*************************************
Лягаме да спим следобяд и той започна да се смее. Смее си се сам. Питам го, мамо какво става защо се смееш?

- Защото малко ми приличаш на мъж!  И продължава да се смее. 
***************************

Оправяме се да излизаме, облякла съм си една спортна рокля. Ще се срещаме с един негов приятел. Казвам му и той много щастлив и ентусиазиран.
- Оо добре. Къде ще ходим?
- Да играете!
Врътвам се аз да излизам, а той ме спира:
- Този суитшърт си го остави, много ти отива! 
******************************

Въртя се аз нещо в кухнята. Вика ме той и започна да пита:
- Мамо, ако много ти се яде нещо и нали тези големите камиони могат да го доставят?
Ако видиш, че някой друг яде нещо и на теб ти се дояде, можеш да го поръчаш, нали?

- Ама на теб какво ти се яде?

- Много неща! Но не казва конкретно.

И продължава да си върти все някакви такива въпроси.
Оказва се накрая, че гледал реклама на Фууд панда, свалил на телефона ми приложението и разглежда по ресторантите!
Оказа се и, че му се яде пърленка и такива искал да си поръча! 

Детската градина

След като беше с хрема и си остана вкъщи 10 дни стана време да се връща на градина. Той, разбира се, не беше доволен. Вкъщи постоянно разпитваше защо трябва да ходи, казваше, че не иска. Въпреки, че го взимахме на обяд, пак не беше доволен. Само разпитвал госпожите кога ще го вземем, бил неспокоен, съответно не искал да се включва в някои занимания. Ходи пак няколко дни и пак се появи хрема. Този път не го задържахме много в нас, само петък, събота и неделя.

Миналия понеделник бяха предвидили да ги водят в пожарната. Той беше щастлив, но когато наближи денят започна да се дърпа. Толкова не искаше да ходи на градина, дори казваше, че не иска вече и в пожарната. Искал да си има още хрема, за да е почивка.  Времето тогава беше хубаво. Направиха си хубава разходка до там. Било е интересно, качвали са ги в пожарната кола, показали са им маркучите, пръскали са с вода. И всичко е било добре, докато не са се върнали в градината. Там пак се е разтроил и плакал.
Следобяд се бяхме разбрали да се съберем на двора с родителите, децата и госпожите и да засадим цветя. Алекс беше много въодушевен, че и аз ще присъствам и чакаше с нетърпение. Занесохме си лейка, лопатки и гребло. Правихме дупки в земята, слагаше луковиците и после ги заравяше. Пълни си лейката с вода и полива, после с няколко деца се редуваха с маркуча. Много тичаха и се смяха, той изглеждаше много спокоен и щастлив. Когато стана време да си кажем довиждане с госпожите и те го попитаха дали утре ще се видят и той каза, не. 

През изминалата седмица изглеждаше много тъжен и замислен. Постоянно разпитваше защо трябва да ходи на градина и все измисляше нова причина защо не бива да го прави. Наистина много време ни отнема всяка сутрин да говорим и обясняваме. Той напълно разбира и осъзнава какво говорим, но сам си поставя някаква бариера, която не иска да прескочи. Сам се настройва " аз пак ще плача", "когато вляза в групата и видя госпожата и децата ми става мъчно за теб" и т.н. И аз пак започвам да говоря и успокоявам. Знае, че пръв го взимам, но вътрешно не иска да се отпусне. Обяснявам му, че когато мисли само за това времето спира и не тече, а когато си играе с децата и се включва в заниманията времето минава много по-бързо.

Вечер, когато легнем, започва да охка и е тъжен, върти се и не може са заспи. С едни тъжни очички ни гледа и задава безброй въпроси. Когато спи следобяд се събужда и плаче, неспокоен е.

Понеделник и вторник бяха по-тежки. В сряда го оставих плачейки, но когато го взех, госпожата го похвали, че е бил спокоен, не е плакал и участвал в заниманията. В четвъртък пак имахме разговор преди тръгване, той се раздвоява от мисълта, че ще е тъжен в градината и това, че все пак има приятели там. Даже на тръгване ми каза "Мамо, много се вълнувам, че ще видя В." (неговия приятел).

Сутринта макар малко резервиран, влезе спокоен и когато го взех другата госпожа отново го похвали, че е бил много добър. А той беше и горд, че не е плакал. 

В петък остана вкъщи, защото още в началото на седмицата бяхме обещали и той броеше колко дни остават до тогава.

Усещам го, че колкото и да му е трудно има моменти, в които се отпуска и му е добре. Той обича да показва, че знае и може и му е добре, когато се включва в заниманията там. В началото бяха оцветявали някакви картинки и той много гордо ми подари едно камионче оцветено от него. Когато му казваме, че се гордеем с него той цъфти и ни пита "Мамо, гордееш ли се много с мен?". Е как да не се гордея, направо се пръскам от гордост.   Правят и някакви експерименти и той после въодушевено ми разказва как са правили торнадо от вода, сапун и някакви блестящи неща. Преди това бяха правили мляко с боички, което рисува само. Имат занимания по математика, а нали тя му е много любима сега.

Мислех си, че като си остана в нас 3 дни ще има драма в понеделник, но не беше така. Има моменти, а които пита защо трябва да се ходи на градина, но не е както миналата седмица. Излиза спокоен от нас, там го оставям спокоен и после госпожите ни го хвалят, когато го вземем. Виждам промяната. Преди казваше "утре ми е най-нехубавият ден, защото съм на градина", а сутринта ми каза "днес ми е най-хубавият ден, защото ще видя госпожа Р." На моменти е. Мрънка си нещо от време на време, но като знам как беше миналата седмица се радвам, че сега не е така. Сега трябва да започнем подготовката за спането там. Днес им започнаха заниманията по футбол и той няма да присъства, защото са следобяд, но в четвъртък се надявам вече да се включи.

Миме, хелоу! 
Как сте? Свикна ли Алекс с градината? Ходи ли редовно (когато са отворени, де хаха)? Оставяш ли го цял ден? Тренира ли футбол като тати?
Добре ли сте като цяло? И ти спокойна ли си?