И при мен не се виждат

Ние след няколко дни отиваме на Созопол и вече нямам търпение. Чудя се дали и при нас ще е пак така, защото повечето от нещата, които описа са точно както ни беше първото море с Дани, пак на Созопол. Или няма да можем грам да си починем, защото вече е още повече на свое мнение.

Свекърва, това му е пончото за плаж.  На мен с него ми прилича на Маша от "Маша и мечока". 

Миленка, завиждам ви за Созопол. На мен пак ми се ходи там.  Иначе за другото -надеждата умира последна. Може да не си починете много, но поне ще се разнообразите...и ще си бъдете тримата (четиримата ).
И от линка ли не успяваш да видиш снимките?

АЛЕКС НА 13 МЕСЕЦА  



Неусетно измина един месец от рождения ден на Алекс. Странно ми е, че няма да мисля за организация или за предстоящо море. Дните препускат лудо покрай нас, а Алекс расте и се промени много. Вече имам и база за сравнение. Мога да видя колко се е променил за една година.  

Още не мога да свикна с това, че няма да ходим на консултация всеки месец. Днес ни предстои слагане на ваксината против морбили и в главата ми е паника. Не знам защо се притеснявам толкова и силно се надявам всичко да е наред. Не ми се чете и не искам да знам, защото само се стресирам излишно.

Най-новото и вълнуващо нещо при нас е, че Алекс вече ходи.   Правеше по няколко плахи крачици още преди рождения си ден и с времето започна все повече да се отпуска. На морето прекосяваше стаята сам, полюшвайки се, но го правеше. На мен ми е много странно и вълнуващо в същото време, защото с това започва един нов период в развитието му. С всеки изминал ден става все по-добър и уверен. Вече е толкова бърз, че чак и ние подтичваме след него. Не ходи, а лети.  Често търси опора и сигурност в нас, затова ще изчакаме още малко с Прощъпулника. Още не мога да го оставя напълно сам, без да тичам след него. Трябва му още практика, но ни е много сладък. Когато сме вкъщи постоянно обикаляме стаите...просто напред-назад, напред-назад. Взима нещо, носи го в ръка, после в двете ръце, оставя го, взима друго и такааа. Много добре се справя и с клякането и изправянето самостоятелно. Много сладко си върти дупето и как стъпва само с тези малки крачета. Обожаваме го!  

Преди два дни (14.0 му изби и третото зъбче отгоре негово дясно. Надявам се скоро да се появи и другото до него, за да вървят в комплект, както долните. Не е имало драми последните нощи. Много го дразнят венците, обаче, защото си стяга челюстта и се тресе целия.   Пак започна да се лигави и да си лапа ръцете.

Обожавам момента, в който се събужда и всичко наоколо се изпълва с живот. Обожавам бебешкия му глас, смехът му, съненият му поглед. Толкова ми е сладък и искам да го гушкам много, много, много и да го целувам навсякъде.  

Бърбори си някакви негови неща и пищи с пълно гърло. Напоследък често повтаряше „тата“, дори и "тати" и Влади заяви, че това му е първата думичка...защото била по-осъзната, ама ще има да взима.  

Казва „Бууу“, когато ни види колата и на цял паркинг с коли, я разпознава. Бръмчи с уста, когато си кара неговия автомобил или някоя малка количка. Като един истински мъж си пада по техниките. Ремонтира с инструменти, върти, поправя.   Нищо друго не може да му задържи вниманието така, както непозволените неща.  

Напоследък обича много да разхвърля всичко по земята. Види ли, че го вдигна, отново го изпраща на земята. Добър помощник ни е.

Обича детски песнички, които са изпълнявани от деца. Много им се радва. Новите му любими са „Хей ръчички“, „Пеят, скачат палците“, „Кокошка“, „Песен за гласните“, Песен за мама“ (тази и на мен ми е любима. Всеки път ми се насълзяват очите, когато я слушаме. Иде ми да го гушна мнооого силно и никога да не го пусна. ) Имитира децата на „Хей ръчички“.

Опитвам се да го уча как правят някои животни, но засега показва кучето и котето, и то не всеки път.
Иначе показва на книжките кое, къде се намира. Знае къде е луната, отскоро се впечатлява и от бенките ми.  

Показва колко голям ще порасне – ей тооолкова голям. Казва и „чао“ с ръчичка, когато му е кеф.

Сега разказваме „Дядо и ряпа“, тази му е най-новата книжка. Аз му правя постановка и той ме гледа с интерес. Смешно му е, когато дядото извикал бабата, бабата пък внучката и т.н.  

Има си и няколко книжки, които му четях като бебенце, още много им се радва , когато ги види.
Когато иска да му разказвам приказките, ме поглежда, докато си държи книжката и я посочва, като казва „ъъъ“.

Вече е „запален“ и по моторите. Много се радва, когато види някой и иска да ходим да го оглежда и да го пипне.  

Много обича да ходим в големите магазини, защото знае, че докато аз пазарувам, те с Влади обикалят и се забавляват.

Играчките на другите деца също са му интересни и иска да пипне всичко, но за съжаление не всички са благоразположени и някои директно започват да пищят и да раздават шамари. Така едно момиченце се натресе директно в джипа му, даже започна да си слага коланите. Оставихме я да поседи вътре, но после, когато Алекс е поискал нещо нейно, Влади ми казва, че тя тръгнала да го хваща за врата.   Като чух това, направо полудях и съжалявам, че тогава не съм била там. Сигурно още много такива случаи ще има и не знам как ще търпя такива сцени. Далеч съм от мисълта, че Алекс ще пропусне този период на тръшкане, но няма да позволявам да раздава шамари на другите.

Станал е голям инат и когато не получи това, което иска, започва да се сърди и опъва. Когато стане на неговото, усмивката му е до ушите. Малък хитрец...

Все още нямаме успех с гърнето, не че съм много редовна. Определено не му харесва да седи в него. Иначе из стаята най-редовно имаме попадения.  

Покрай морето и отпуската на Влади си развали режима и много често му се случва да спи по веднъж на ден. После имаше няколко дни, в които спеше един час преди обяд и после следобед около 2.5 ч. От известно време обаче спи само следобед за около час и половина и това му е за деня. Но това не означава, че вечер си ляга по-рано, макар че е изморен. Според мен един сън за деня не му е достатъчен. Не знам превъзбуда ли е или нещо друго, но заспиването му е много трудно. Разбирам да спи веднъж на ден, но поне да му се събираха повече часове. Понякога вечер, докато яде дреме. Ако не иска после да го гушкам, го оставям на леглото и лягам до него. Ей, все едно нещо му прещраква и започва да се надига и да измисля някакви щуротии.  

След морето се разболя/ или зъби. В нощта, в която се прибрахме му се запуши нослето, вдигна лека температура и на другия ден имаше разстройство.   Педиатърката каза, че е вирус. Правихме инхалации. Ту му се оправяше хремата, после пак започваше да му хърка нослето. Мина му разстройството, но започна да ака по много пъти на ден. Пуснахме му изследвания, за щастие нямаше нищо.  

С храната също са големи драми напоследък. Още от морето започна да отказва пюретата и аз си помислих, че не му харесват. Когато се прибрахме ми отказваше всичко, освен гърда.Само като види лъжицата, започва да си върти главата, даже не иска да опита какво му давам. Ако успея да му дам да опита нещо и реши, че ще го яде е супер, иначе ...Още има такива моменти, това много ме напряга, защото не знам какво да му предлагам вече. Като знам, че си хапваше по доста и всичко, никога не ми е отказвал храна. Успокоява ме това, че има доста наборчета, които са като него сега, което ме навежда на мисълта, че може би е период (или поне се надявам) и се надявам скоро да отмине. Иначе на нашата храна не се мръщи и си иска. Само да ни види, че ядем нещо и веднага се настанява до нас.

Продължаваме да се кърмим, като напоследък още по-често.   Предполагам така се успокоява. Сега и покрай това, че не иска да се храни, само това му остана. Когато отидем за ваксината ще искам и да го претеглят, надявам се да не е свалил само.

ХРАНЕНЕ

Успях да сменя кухнята и вече е на държавна. Много съм доволна. Готвят много разнообразно и вкусно. Не, че Алекс яде много от нея в момента, но се случва. Единствено десертите не ги давам, защото всички са с прясно мляко.

Личи си, че има контрол, а не като в частната. Единствения минус е, че изобщо не ми е удобно да я взимам, защото е далеч от нас и в тези жеги е ужасно. Една приятелка я взимаше, но на мен вече ми е неудобно да разчитам на нея, макар, че тя ми предложи.

Не съм въвеждала почти нищо, защото месецът ни беше много динамичен.
Помислих си, че без да искам съм въвела белтъка със застройка от кухнята, но днес попитах и ми казаха, че я правят само с жълтък.

Въведох закуската. Получава се нещо като късна закуска, защото я давам към 10-10.30ч, а понякога дори я прескачаме, ако стане прекалено късно и обяда наближава. Вече харесва и попара, не й се мръщи.

Общо взето гледам да му давам сезонните плодове и зеленчуци. От плодовете кайсии и нектарини са новото.

Давам му да яде сам, като става голяма мазало. На него повече му харесва допира с храната, да я мачка между пръстите си, отколкото да си я слага в устата. И с лъжицата в ръка е много смешен.



Една година разлика! 

Много е сладък Алекс, голяма душичка

Яденето при нас е на приливи и отливи, основно на отливи. Щом си суче, гладен няма да остане.

Той за сега е много кротък, но ми се стори, че има потенциал да почне да щурее като Томи

Отчет след ваксината и между другото спретнахме една консултация, която не беше предвидена.   Помолих педиатърката да претеглим Алекс, защото й се оплаках, че се притеснявам, че може да е свалил, понеже имаме проблеми с храненето. Резултатът е + 700гр за последния месец и вече е 8.800кг.  Много се изненадах, предвид това, че не се храни много добре. На височина не го мерихме, макар че на мен ми изглежда пораснал.

Казах й, че се притеснявам за тази ваксина и тя започна да ме успокоява. Не, че успя, но поне се опита.
Погледна му зъбките и каза, че венецът отгоре е подут и да очакваме ново попълнение.  

Още с влизането Алекс беше в настроение и се радваше на всичко. Дори на кантара не плака, както правеше последните месеци. Докато си говорихме с педиатърката той раздаваше усмивки, бърбореше си и не спря да се върти и пипа всичко наоколо. А на мен сърцето ми се беше свило, че само след малко ще започне да плаче. Този път отидох сама, защото Влади не успя да излезе от работа. Преслуша го и отидохме да го боцнат. Биха ваксината в ръчичката, а той се държа супер мъжки и дори не плака.   Само малко помрънка, защото му бях стиснала ръчичката и той се противеше.
Каза ни, че може да вдигне температура след 8-10 дни, но силно се надявам това да не се случи, както и нищо друго.

Попитах я за въвеждането на белтък и прясно мляко и тя каза, че след годинката мога да ги давам, както и мед. Не, че бързам, но се заговорихме с жените от кухнята и се оказа, че правят картофеното пюре с прясно мляко, следователно вече съм давала.  

Следващата консултация е чак октомври.


--------------------------------

Панди, не знам как е оставил такова впечатление в теб, но последното нещо, което може да бъде е кротко дете.   Може би това, че в началото е малко срамежлив, пуска усмивки, но му трябва време да се отпусне. На майка си се е метнал.   Много добре заблуждава с външния си вид.  Иначе ми е душичка, но многооо палава.

Миме, честити 13м и хидещи крачета! Да го водят на интересни места и да стъпва смело в новите приключения!
Браво на момчето, колко неща е научил и колко много е пораснал!

Браво на ходещите крачета
В темата на Фери писах за съня, ако искаш - погледни. Не ви е развален режимът, променя се! Точно около годинката е този период и може да е за около месец, може да е за три месеца. Два съня са много, един е малко и се чудиш как да го нагласиш... Започни да му организираш деня по един и същ начин, като следобед се старай да го приспиваш вкъщи, а не в количката. Вече едва ли му е удобно да спи в нея - топло е, шумно е (където и да си), тясно е и се схващат бързо пък и светът е пълен с неща за разглеждане. Бъди сигурна, ще си удължи следобедния сън. Донякъде и то теб зависи да му осигуриш спокойствието.
За храненето - от болката в зъбите изпитват ужас от лъжицата. Нормално е да иска да суче или да яде нещо с ръка, а не с прибор. Давала съм попара с ръка, ако щеш ми вярвай. Виждах каква болка е, ако случайно докосна с лъжица венеца. Късно ви изникнаха зъбите и сега ще са цяла поредица. Дано поне без много странични ефекти да растат.

Рат, благодаря! 

Али, прочетох какво си писала в другата тема и има логика в написаното. От както стана много топло навън, Алекс вече не спи в количката, а след като си вземем кухнята се прибираме вкъщи. Едно, че му е по-удобно, защото е свикнал да спи на широко, другото е, че е по-прохладно и спокойно. Количката много го запарва и се събуждаше вир вода. Така и когато сме си вкъщи аз успявам да свърша нещичко - да хапна спокойно, да сготвя или просто да си отдъхна. Опитвам се да му осигурявам тишина и спокойствие. Аз съм против това децата да се учат да спят на някакъв ужасен шум. Както ние обичаме да ни е спокойно, така и те. А и така най-добре си почива мозъкът. Друг е въпросът, че не мога да променя света около нас - минаващият влак (понеже живеем до жп линия), съседите решили да се качат горе и да се разхождат с обувки, докато си влачат краката или пък това, че някакви деца викат под терасата. Опитвам се да въвеждам някакъв ред и последователност, за да знае какво следва. Много енергия ми отнемат храненето и приспиването, защото и двете са трудни сега. Преди знаех кога ще яде, кога ще спи и колко. Е, и сега сигурно ще се нагодим, но предполагам трябва време. За мен проблем е това, че го виждам изморен, но не успява да заспи или това става трудно.
При смяната на режима винаги е било малко стресиращо, докато нещата влязат в релси, ноо ще се оправим. 

Хехе, ако те успокоява - ще става и по-трудно в някои моменти, когато вече говори и може да прави пазарлък с теб Имаше момент, в който Мария ми вдигаше кръвното с това тъкмо да легне и след 2-3 минути стане до тоалетна. Е, приех го! За всеки случай ходи отново, нищо, че малко преди това пак е била там
На ужасен шум не, но на естествени шумове за мен е Ок. Може да имаме гости, да дудне телевизор в съседната стая или пред блока да се чуват врякащите до късно деца.
Аз имам една тайна, когато приспивам бебе. То силно казано приспивам, защото и двете деца не съм ги дундурила. Когато виждам, че детето е превъзбудено и не може да затвори очи и да се отпусне, започвам да го галя в средата на челото отгоре надолу към нослето. Така хем има повтарящо се движение, хем чисто физиологично човек си затваря очите, като има нещо близо пред тях. Преди време с изненада бях установила, че Мария не може да си затвори очите, когато й кажа да го направи. Трябваше сънят да я пребори буквално. Беше доста по-малка разбира се. 

Нещото, което понякога си повтарям е "Винаги може и по-зле да е". Това малко или много ме успокоява.  Хехе, на "дърти" години и аз съм като Мария. Задължително минавам през тоалетната преди да легна, дори скоро да съм ходила. Е, по време на бременността това не ми помагаше, защото ставах много често.
При Алекс съм забелязала, че ако заспи навън, където е по-шумно, минават коли, хора говорят, си спи без проблем, но ако отидем някъде на по-тихо, ще се събуди. И обратното, ако заспи на тишина и сменим обстановката с по-шумна, става същото. От значение е в какви условия е заспал.
Вкъщи му пускам радиото не много силно, за да не е напълно тихо, но ако някой започне да крещи навън, възможно е да се събуди, защото му се нарушава създаденото спокойствие. Друг път, пък само се врътва и продължава да спи. Ето, сега спи вече повече от 2 часа. Размърда се преди час и половина, цокна малко и продължи.
Пробвала съм го това с галенето между очите. Премрежва поглед, но досега не се е случвало да заспи така.  Най-сладко си заспива, когато го гушна и му пея. 

АЛЕКС НА 14 МЕСЕЦА 





  Една година разлика 




Алекс вече осъзнато казва „мама“ и „тати“, както и „не“.  Ясно е, че с мен е свикнал много и постоянно ме търси. Но напоследък, когато изпращаме Влади на обед на работа, започва да плаче и му е мъчно за него. Ако започна да му говоря за баща му или му покажа негова снимка отново започва да плаче и да го търси.  Няма такова щастие, когато го чуе, че се прибира от работа. Лицето му грейва и тича да го гушка. Много са ми сладки. 

Напоследък много си бърбори на бебешки. Така си обяснява, че все едно е голям човек. Разбира всичко, което му говорим – къде ще ходим, какво ще правим. Прави си негови асоциации и реагира. 

Много хубаво казва „не“ . Подава ни играчки, ако му поискаме нещо, а понякога ни лъже и отново ги дърпа към себе си, като казва „не“. 
Казва „на“ вместо дай и ето. Никой не го използва това „на“ и не знам откъде го е прихванал.

Когато „говори“ по телефона си го слага зад ухото и казва „алооо. За телефон използва почти всичко, дори шишета.

Броим до три, като той чака с нетърпение да стигнем до три и казва „тииии“ много щастлив. 

Когато ни види колата започва да повтаря „ бу бу бу“ много ентусиазирано. Играейки си с неговите колички бръмчи с уста и много обича да им върти гумите и да ги ремонтира.

Показва с пръстче на колко годинки е и казва „наа“ (една). 

Реши си косата с четката, подстригва ни с машинката на баща си, докато показва как бръмчи.

Има един детски касетофон с микрофони от племенницата. Много ги харесва, защото са му удобни да ги лапа целите. 

Продължаваме да слушаме постоянно музика, като често си сменя предпочитанията. Нищо друго не можем да гледаме от него, не че има и кога де, защото гледаме до последно да сме навън. В колата също иска да се слушат негови любими песни. Не съм вярвала, че ще ми липсва да гледам тв, не че го правехме и преди много, но друго си е да работи телевизора за фон. Даже вип брадър или фермата бих гледала, хаха. 

Скоро не съм го пробвала с гърнето, но и последните ни опити бяха неуспешни. Сяда за няколко секунди и иска да става. Иначе си слага плюшените играчки вътре да пишкат.

Храни си играчките, като преди това им е сготвил, бъркайки с каквото намери в купичка. 

Пак е на етап лапане на ръцете, ама целите. Чак до китките ги гризе, милото. 

Научи се да се крие и когато се покаже казва „Бауу“.

Ходим на една площадка, на която има много деца. Алекс обича да обикаля тичайки като ние сме след него, иначе ще се пребие. Когато влезем в огражденията той просто започва да тича, хаха. Не се впечатлява от пързалките и люлките, просто тичааа. Гонят се с по-големите, пищят, абе лудница. 

Ако падне и е с баща си, веднага започва да ме търси и да ми се жалва. Иска да го гушкам.  Аз се опитвам да го разсейвам и да не му показвам, че също съм се изплашила. Голям актьор е. И леко да се удари някъде веднага започва да мрънка. 

Не обича да си дава играчките, сърди се и казва „неее“, ако някой иска да му вземе нещо.  Не, че е и длъжен да го прави. Според мен е малък да направи връзката, че другите просто искат да видят/пипнат играчката за малко. Иначе на другите играчките са по-интересни и ги иска. Види ли колело, тротинетка или нещо с гуми, веднага се лепва за него и започва да ги пипа и върти. Наблюдавайки и останалите деца, рядко има някое, което да си даде играчките и обикновено са от по-големите, които вече разбират, че няма да им ги изяде. 

Рядко вадя някакви играчки навън. Гледаме да се занимава с други неща, да тича и обикаля, да изразходва енергия. Така или иначе той постоянно се рови и си събира камъчета и пръчки, пък и на другите винаги са по-интересни от собствените.

Мислехме на 10 септември да направим Прощъпулника, но Алекс предния ден вдигна лека температура и разстройство. Според педиатърката е от зъбите. И ние бяхме с еднодневни неразположения и отложихме събитието. Вчера 12.09 му изби и четвъртия зъб.

Продължаваме да се кърмим сутрин, следобед, вечер и през нощта. Сега покрай зъбите след като обядва (ако изобщо хапне нещо), преди заспиване отново суче. Няма значение дали не е ял, дали е ханал малко или си е изял всичко. Задължително суче. Това се превърна в ритуал преди следобедния сън. Почти окончателно отпадна единият сън през деня и сега е само с един. Рядко, ако се събуди по-рано сутрин, спи преди обяд и тогава му се събират два, но наистина е рядко. Следобед горе-долу направихме някакъв режим на заспиване. Спи около  1,5-3часа. Вечер също заспива горе-долу по едно и също време. След като се нахрани го оставям на спалнята и лягам до него. Той се върти по цялата спалня, докато не се умори и заспива. Ако види, че не може да заспи лесно, иска да го гушкам. На мен много ми липсват тези моменти, макар че все още ги има. Отскоро  и Влади ляга при нас, макар че го разсейва и лесно се поддава, ако Алекс реши, че няма да заспи веднага. Преди си беше само момент между нас двамата, но така Влади се чувства изолиран и се гушкаме тримата.  Понякога Алекс сам го търси и иска да е е при нас. 

Алекс продължава да е същото слънчево дете, вечно усмихнато, на което всички много се радват.  Закача се с непознати и чака да му обърнат внимание. Това не пречи да показва характер, да се сърди и мръка. Иска винаги да е на неговата. Личи си, че ще е инат. 

ХРАНЕНЕТО

Тъкмо малко се оправиха нещата с храненето и отново започнаха драмите. Почти нищо не иска да яде. Докато не му беше добре караше главно на чай с бисквити. Дори попарата, която харесва, отказваше. Сега е на моменти. Ако се заинати, отказва всичко и суче. Има дни, в които не иска да яде нищо от кухнята и понякога се чудя защо я взимаме. Това постоянно мислене и притеснение дали ще яде, колко ще яде и т.н много ме напряга. Надявам се да правя всичко, което е по силите ми. 

Прясното мляко и белтъка въведохме с кухнята от десерти и застройка на супите. Мога да кажа, че основните неща са въведени.