Мхм всички майки по площадките го харесват таткото, ама как иначе?! Започвам да ревнувам. Ако някой път излезем само двамата с Алекс започват да разпитват къде е баща му. 


Свекърва, започва да си показва рогцата младият господин Я. Е, тука, за два дена (две срещи с Панди) прави неща, които никога досега не е правил и напълно ме изуми. Даже си викаме с Влади това нашето дете ли е? 

Панде, ама според мен Алекс си връща на Томи за от преди няколко месеца, когато Томи се беше научил да пищи и плачеше Алекс.  А и имам версия от Алекс - Алекс искал кола от Томи, но той му се е скарал и затова го е дръпнал.
А пък имам и собствена версия - Алекс тръгнал да взима колата от Томи, но понеже Томи ги беше гушнал, Алекс с колата е дръпнал и блузата му.
Опасни са, но са много сладки двамата как си бръмчат с колите. 

О, със сигурност Алекс е искал колата дето Томи я беше гушнал и без да искал му е дръпнал блузата. Ама понеже и двете реагирахме и те се стреснаха и се сбъркаха, та и малко сълзи имаше. Важното е, че на края си разделиха колите

Да се похваля с първото научено стихотворение от Алекс. 



ЕКСКУРЗИЯ


Дайте ми чорапи,
дайте ми обуща -
колко е добричка
мама, че ме пуща!

Палтото на рамо,
хляба във торбичка -
оле, тази мама
колко е добричка!

Шаро, ти се връщай,
дириш си белята,
само хора ходят
горе в планината!

Оле, закъснявам,
тръгнали са всички!
Сбогом, татко, мамо,
много сте добрички


Дора Габе


Принос за това има свекърва ми. Тя го е научила. 
Снощи в 23.30ч ми го рецитира и аз си поревах от щастие. 
Застава на "сцената" с микрофон в ръка и го казва с 2 подсещания.  Раздава целувки с ръка, където трябва. Много е артистичен. После се покланя няколко пъти и казва " Благодаря! Благодаря!"

------------------------------------------------------------

Казал на свекървата, че иска да му пусне Тото (от Скандау), а тя си мислела, че й говори за Тото Кутуньо и се смяхме.

Няколко пъти чувам, че говорят за някакви "три кила банани" и силно се надявам да не е това, за което си мисля. 

Цитат на: always_and_forever в 01.09.2018 16:51

Няколко пъти чувам, че говорят за някакви "три кила банани" и силно се надявам да не е това, за което си мисля. 

Едва ли....
И на мен ми стана мило, това наистина е едно от първите стихчета, които научават децата. НИ2, проговори много рано и съответно неразбираемо, та при него звучеше така:" Дай чапи, дай буки!" и остана като нарицателно за "хайде да излизаме вън"
Следващото е:
    Ритай топка, карай лодка,
    сутрин, вечер на разходка,
    плувай, карай колела,
    пущай пъстри хвърчила, 
    конче яхай или пеш
    в планините горе беж!   
    Вечно пъргав, здрав и чист,
    аз съм малкият спортист!
Чист предполагам е заради римата на спортист

Много приятно ми стана, като го чух, затова ще се разтърся за такива стихчета и песнички, щом са му интересни и ги помни. 
Благодаря, че сподели и това стихче. Ще го репетираме. 
"Чист" няма за какво друго да е. Малкият спортист е най-вече чист. 

Забравих стихчето е на Елисавета Багряна.
Мимка, погледни и тук, това е една разкошна тема, която ще ни остане за спомен от Ина
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,28665.0.html

Оо, страхотна е тази тема от Ина.  Прегледах първите няколко страници и има много сладки стихчета и песни. Със сигурност ще "крада" идеи от там.

Намерих и в бгмама една много хубава тема, но тя е безкрайна.  Много време трябва да се разгледа цялата. Има песни, стихчета, филми, различни дейности и игри. Много е добра. 

-------------------------------------

Алекс вече пее и "Зеленчуци, който не яде". 

Зеленчуци който не яде

Зеленчуци който не яде
Той голям не ще да порасте
Не ще има розови страни
Всеки ще го победи

Морковчето вика ела тук
Ряпата крещи и тя напук
Леля Зелка в ъгъла се смей
А домата червеней.



Онзи ден го питам "Искаш ли да пеем за зеленчуците?" , той се съгласи и я изпя.  Вярно, че тя е една от песните, които най-често пеем, но досега не я беше пял цялата и сам.  От тогава е много ентусиазиран, че я знае и само ме пита "Мамо, да пеем ли за зеенчуците?"  И пак ме кара да го представям, все едно излиза на сцената с микрофон в ръка и я пее. 
Ще го изям... Направо ми намери работа това дете. Сега трябва да събирам материали и да се радвам на ентусиазма му. 

  Стъпки в пясъка  

Созопол 2018


Миналата година си казахме, че тази със сигурност ще почиваме на различно място, но когато наближи отпуската на Влади, в крайна сметка решихме да отидем отново в любимият ни Созопол.
Решихме, че отново ще пътуваме през нощта.
Колега на Влади ни даде неговата кола, за да ни е по-широко и уж да не се притесняваме за багажа. А той не беше по-малко от миналата година. Взехме количката, кошарата на Алекс, матрак за кошарата, колелото му, един огромен куфар с мои и на Влади дрехи, отделно чанта с дрехи на Алекс, обувки, играчки, чанта с лекарства, басейни и играчки за пясък. Влади направи 100 курса от нас до колата, докато натовари всичко и през цялото време пуфтеше, че все едно сме се изнасяли.   За малко да ги изпратя с по една чантичка да си ходят по мъжки на море, но сърце не ми даде да се откажа толкова лесно.   Натоварихме всичко благополучно, на нас отзад с Алекс дори ни беше повече от широко.
В крайна сметка кошарата така и не я разпънахме, Алекс спа при нас, защото от двете страни на спалнята нямаше достатъчно място за нея.
Количката също не я извадихме от колата, а си бях казала, че без нея не тръгвам, защото миналата година ни свърши идеална работа.
Няма да споменавам и че си бях взела един куп рокли, а облякох точни две и то защото последната вечер си казах, че няма да изляза, докато не си облека рокля.  
Радвам се, че и чантата с лекарствата не се наложи да отварям. И така... С багажа.  

Уж станахме към 3.30ч, но докато се натуткаме тръгнахме към 4. 30ч. Алекс се събуди при пренасянето в колата и стоя буден около 20 мин. После пак заспа и спа до към 8ч. Аз успях да дремна 15 мин, но толкова. Пътя беше спокоен, нямаше голямо движение, това му е и хубавото на нощното каране. От друга страна Влади беше много изморен, защото спахме 2-3 часа вечерта и ме беше страх да го оставя сам. Когато се събуди, Алекс беше спокоен, знаеше, че ще ходим на море и беше щастлив.   Не е искал да слиза, не сме и спирали за почивка. Пристигнахме към 10 без нещо, и макар че можеше да се настаним веднага, първо отидохме на плажа, за да покажем морето на Алекс. Той веднага се зарови щастлив в пясъка. Намокри си и крачетата в морето.  
После отидохме да се настаним.
Мястото, на което бяхме миналата година беше заето, имаше свободни само 5 дни. На нас ни се видяха малко и затова решихме да търсим на други място.
Запазихме голямо студио във вила от 12 до 19 юли. Намираше се в края на същата улица, на която бяхме миналата година. Беше много спокойно. Нямаше дори път, по който да минават коли, а от време на време само се намираше по някоя кола да обръща пред къщата. И тази година държах на студио с кухненски бокс, за да мога да готвя на Алекс, макар че и този път не си представях кога ще имам време за готвене на няколко неща на ден. В последствие се оказа, че има котлон, за който изрично попитах при разговорите по телефона, но на място разбрах, че той бил само за претопляне.

Студиото беше много голямо, чисто и имаше всичко необходимо. Имаше и голяма тераса, на която Влади много държеше. През по-голямата част от предстоя ни бяхме сами във вилата, което беше идеално. Собственичката  беше мила, но нещо в нея не ми харесваше. По принцип имам добра интуиция, която не си спомням да ме е подвеждала досега.
Настанихме се, оправих багажа и решихме, че няма да се хвърлим от първия ден на плажа. Излязохме да се разходим. Имахме чувството, че дълго сме живели там, толкова ни е познато всичко.

Първо отидохме до Стария град, където има детски площадки, за да си поиграе Алекс. А там имаше различни батути за скачане, надуваеми батути, въртележки и коли, бънджита, пързалки и люлки. и т. н. Намираше се в свои води на това място. После се прибрахме да спи. Първите няколко дни плачеше, че иска да се прибираме в нас и трудно заспиваше, но заспеше ли откарваше по над 3 часа.  Това се случваше, когато стане време за сън, през останалото време нямаше проблем. Убедих Влади да се пробваме да му вземем храна от кухня, щом няма да може да се готви в кухненският бокс.   Намерих една, която я доставяха от Бургас. Супер био мио и т. н. Платих за цяла седмица три пъти повече, от колкото във Враца. А Алекс отказа да яде и една седмица не сложи в устата си нито супа, нито манджа. Нищо готвено.    И това не е заради кухнята, защото нея дори не пожела да я опита. С хиляди молби ядеше все сухи неща, но пак, че ядеше нещо от време на време.   Влади все повтаряше, че ако продължава така по-добре да се прибираме, което още повече ме натоварваше. Сигурно отслабнахме и побеляхме за тази една седмица от притеснения, защото колкото и да е отказвал храна досега, колкото и да е злояд, чак така никога не е било. Общо взето ядеше по малко баничка и боза , пица, палачинка, един път опита гофрета, филия с пастет (намразих ги), и останалото все сладки боклуци. Не съм вярвала, че може да ни пребори. Какво ли не опитвахме и нищо не помогна. Та общо взето с това напрежение и притеснение колко сме си починали е друг въпрос. А той иначе си беше щастлив, играеше си, забавляваше се. Не е изглеждал, че умира от глад, ама пусто, ние като и двамата сме такива с Влади... Да не остане гладно детето.

На морето започна да разрежда кърменията. Сутрин като се събудеше искаше сок. А колко сок изпи там...   После ставаше пълен с енергия, искаше да му пуснем любимата песен "Rockstar" и тичаше от единия до другия край на стаята безброй пъти.  На тръгване собственичката ми каза, че бил много добре дете. Един път не го била чула да плаче. Хаха, а тя май точно под нас живееше и не знам как не е усетила това постоянно тичане като конче.  
Добре, че беше достатъчно просторно, за да си играе. Друго любимо занимание му беше да играе на майстор с баща си.
Мястото, на което бяхме за него беше "апартамента". Когато му кажехме, хайде да се прибираме в нас, той ни поправяше "това не е в нас, а апартамента." И до днес си го знае така.

На плаж тази година, за разлика от миналата, ходихме по един път на ден, заради режима му на спане. Поне, че ставаше горе долу в прилично време и към 10 и нещо бяхме на плажа до към 13 и нещо. Обикаляхме два плажа - "Златна рибка" и плажа към Света Марина. Там не е имало проблем. Любимо му беше да си рови в пясъка, да прави дупки, да пълни кофичките с вода и да ги излива в дупките. Обличахме му пончото и тичаше по плажа, като се правеше на Спайдърмен.   Състезаваха се с Влади по брега.  
Намираха се и други деца, с които играеше, но бяха главно руснаци.
Правехме замъци и торти (любимо), слагахме свещички и пеехме Baby birthday. И двата плажа са много плитки, идеални за деца. В началото имаше водорасли, но към обяд морето се изчистваше и ставаше кристално. Времето беше идеално, всеки ден флагът беше зелен. Аз да съм плувала 2-3 пъти, а като знам колко обичам морето, това си е направо престъпление.   Влади същата работа. Но Алекс като ни видеше, че влизаме и започваше да ни вика и да мрънка. Общо взето забавляваме се заедно.  

Влизахме и с него, но само на плиткото, защото не искаше по-надълбоко. Надуваемите басейни не бяха вървежни. Влади наду единият, напълни го с вода и Алекс влезе точно за 5 секунди и излезе. Това му беше. Имаше една акула от миналата година, с нея влезе 2-3 пъти в морето. Имаше и един пояс, в който се мушкат крачетата, него го забравихме и ме беше яд.
Ходехме на плаж с две чанти с играчки, кофички, лопатки, фигурки. Добре, че бяхме с колата, защото не знам как щяхме да носим всичко.
Първите два дни беше по голо дупе, но после прецених, че така не ми харесва и му взехме бански. Хаха идеше ми да му изхрускам малкото дупе, като му го обух.   А и той гордо се фръцкаше с него.   Мажех го с Гарниер амбре солер кидс 50 фактор, слагахме шапка без проблем, дори очилата ми приватизира и обикаляше с тях. Изобщо... Пич!  
Прибрахме се от плаж, къпехме се, той естествено отказваше да яде, ние си скубехме косите и заспиваше.

Тогава обикновено си беше моето време. Мъжете спяха, а понякога и аз се предавах без да искам. Но умората си казва думата. Ако не заспивах с тях, стоях на терасата, четях си книга, любувах се на момента.   Гледката беше частична към морето, но на мен самата мисъл, че съм там ми стигаше. Това ми беше много любим момент.  
Мъжете се събуждаха, а на мен чак тогава ми се доспиваше хаха, Влади вече беше гладен, а Алекс пак отказваше да яде. Оправяхме се да излизаме към 19ч. Първоначално излизахме с колата и я оставяхме на платен паркинг, защото там е някакъв ужас с паркирането. Паяци обикаляха постоянно. А и Алекс все мрънкаше да сме излизали с колата. Следващите дни излизахме без колата. И там падна голямо носене. Не искаше да направи две крачки сам.   През цялото време повтаряше "гуши тати", ако откажехме да го вземем, се настаняваше на земята мрънкайки и не тръгваше, докато не го съжалим.   А за съжаление май бяхме ние.  Обикаляхме стария и новия град. Като най-често бяхме на детската площадка, защото Алекс там се забавляваше. Този път само веднъж седнахме на пицария, нали Алекс поне това ядеше от време на време, но пък пиците бяха разочароващи, а и друг път сме ходили там и не сме имали проблеми. Алекс не седи на едно място, а мисълта да сме на смени с него, докато другият е в ресторанта не ни допада и затова ресторантите бяха мираж и тази година.   Не, че много сме изпуснали. Затова си взимахме нещо за вкъщи. Прибрахме се към 9.30-10ч, пак къпане, някои вечеряха, други протестираха. Играехме малко, после драми имаше и докато реши да легне, но иначе заспиваше бързо около 12ч.   Миналата година имахме късмет и на морето 22ч заспиваше, но тази нямахме този късмет. И когато Алекс заспеше беше нашето време с Влади. Седяхме на терасата, на която беше доста хладно и си говорехме. Просто имахме нужда да си говорим, да останем сами. Имах ужасна нужда от това, защото напоследък на Влади му е много натоварено на работа, отделно вечер Алекс му изпива силите и с нетърпение очаквах тази почивка.
Не сме тръгвали с нагласата, че ще си почиваме, а просто че ще се махнем от нормалното ни ежедневие, от работа и грижи, ще сме на едно друго място, далеч от всичко, които познаваме. Че все едно сме си само ние.  
Веднъж ходихме на плаж и с приятел на Влади от неговия отбор по футбол, който беше със семейството си в Созопол. Имат дете малко по-малко от Алекс. Ама то милото, където го оставиш, там си седи. Много неангажиращо човече. Противно на очакванията, понеже не знаех какво е да си с приятели с деца на почивка, си изкарахме добре. Наприказвахме се доволно, децата играха. Вечерта случайно се срещнахме и на детската площадка. Те пък бяха отседнали в къщата, в която бяхме ние миналата година.
Тази една седмица мина ужасно бързо. Яд ме е, че не отидохме на някои места - крепостната стена в стария град, замъка в Равадиново. През цялото време Влади ми повтаряше, че още не е отворен напълно, а аз бях сигурна, че вече е. Според него и Алекс е малък за такива обиколки и нямало да му бъде интересно. На пристанището в Стария град ходихме само два пъти. Отделно и на няколко плажа не отидохме. Общо взето с дете на две години, с претенции къде да играе, е доста трудно да обиколим навсякъде, където искаме.

Отпред пред вилата има нещо като прагове, циментови нива. Много неудобни. Две вечери преди да си тъгнем Алекс се спъна в единия праг и си удари главата. После му беше синьо чак под веждата. А ходеше бавно, аз бях пред него и го чаках, Влади беше зад него, но стана за секунди и не успяхме да реагираме.  
На следващата вечер и аз се размазах там. Много артистично паднах пред погледа на поне 10 човека.   Дори не разбрах как се спънах напред, ударих си двете колена и дясната ръка, а като се приземих гледах напред с вдигнати високо крака. И точно тази вечер, в която реших да си облека рокля.  Един човек чак тръгна да ми се притичва на помощ, но го отпратих. Хем потънах от срам, че се изложих, хем после като се прибрахме ми беше смешно. Алекс само ме успокояваше "нищо, мамо, ще ти мине като на кученце".   Дълго ме боля лявото коляно, дори още ми се бели.
На другия ден трябваше да освободим студиото и на тръгване собственичката ми се смее насреща и ми вика "разбрах, че си паднала снощи".  Много бързо са ме обсъдили.   Трябваше да я питам какво е толкова смешното, защото можеше да си счупя ръката.  

И така този път решихме да си тръгнем през деня, а не като минала година. Оставихме колата на платен паркинг и отидохме да се сбогуваме с морето. Тръгнахме към 12.30ч. А в 13ч Алекс вече сладко спинкаше. Спа до 4 без 10. После прояде плодове , играхме си, говорехме си, слушахме музика. 17.30ч пристигнахме в София, минахме през Джъмбо, както му бяхме обещали. И благополучно се прибрахме в нас, където нашите ни чакаха на скара.. 
Пс. Тъкмо говорех на Влади да не се надява напразно, че като се приберем в нас, Алекс като с вълшебна пръчица ще започне пак да се храни нормално... И той взе, че прояде.  Със сядането в столчето за хранене си изяде Цялата порция.  Направо не можахме да повярваме. Една седмица не беше ял нормална храна... И това беше моментът, в който съжалихме, че не взехме столчето за хранене с нас, а толкова други неща в последствие се оказаха ненужни. Дори стигнахме до извода, че другата година, живот и здраве, ако трябва столчето ще е в ремарке с нас. Задължително! 

Хубаво си изкарахме, като изключим нервите около неяденето на Алекс. Не ми се тръгваше, честно казано. Имам чувството, че никога няма да ми е достатъчно времето прекарано там. И пак се зарекохме, че другата година ще разнообразие на друго място, пък ще видим.


Малко снимки. Парола 010102

http://vivian91.snimka.bg/children/m2018.5137048.38743226

АЛЕКС НА 2 ГОДИНКИ И 2 МЕСЕЦА 






Вече брои до 10, като по-рядко прескача 7. Първо брои бавно, после ги изстрелва до края.
Понякога брои - фор, файв, секс, седем, осем, девет, десет.
Гледа клипче с числата на английски и там казват six, той ми вика секс. Аз му казвам "Мамо, те казват сикс, а не секс", а той "неее секс казват" и така няколко пъти. Накрая ме пита "Мамоо, какво казват?"

Пее песничката за английската азбука, та и буквите на английски знае горе долу.
А колко сладко пее песента за кучето Бинго..и много правилно произнася думите. За маймунките, които паднали от леглото също. 

Отново започна да слуша много музика. Влади е категоричен, че ще стане музикант. Слуша любимата си песен "Rockstar" в различни варианти и много любим му е един метълски. Този, който пее бил дядо, защото бил с дълга коса и тупал барабаните много силно. Мята си главата и гледа лошо. Пее с дрезгав глас и крещи. Старателно изтупва дивана с две пръчки. Ама така се вживява, като професионален певец. 
Хич не ми допада това , дано скоро си хареса нещо друго. А тази песен ми проми мозъка. В колата, в нас, навсякъде. 

Продължаваме с представленията в нас. Пее за "Зеленчуците", "Мила, моя мамо", казва стихчето "Екскурзия". Сега учим "От днес имам нови панталонки". И естествено "а сега да изпеем ли rockstar?".

Обича да играем на полицаи. Идол са му. Взехме му полицейски комплект с палка, за да може да ни спира с мотора, иска ни документите, стреля ни с пистолета.

Вече казва, че името му е АЙЕКС!!!

Намерихме си няколко нови места, на които ходим да играем.  В няколко детски градини са направили нови съоръжения или поне не сме ги виждали досега. Има интересни пързалки, мотори за каране, като кърбалки, магазини за продаване. В едната дори има една много хубава кола направена от гуми.

Заякнал е в ръцете, защото вече може да се намира сам и да се люлее на ръцете си.

Изпращаме го да си купува сам царевица. Даваме му пари, той отива казва каква царевица иска и с какво. Ние, естествено сме с него, но той се оправя сам. 


От 14-ти до 19-ти имахме панаир. Всяка вечер бяхме там. Алекс беше много щастлив. Вози се на камиони, които обикалят в кръг, на лебеди и два пъти изяви желание за блъскащите колички. По-точно плака със сълзи, докато не го качихме. Мен ме беше страх да го пуснем там, но беше с Влади и мина без много удари. Най-любимо му беше да скача на надуваемите къщи. Естествено, ние го придружавахме, защото имаше ужасно много деца. Един път влязох аз с него. Иска да се пуснем по пързалката, качихме се, но на мен ми се видя много високо, щом ми се подкосиха краката и се върнахме. Много съм страхлива. За това пък се пързаляхме по стълбите надолу и той беше доволен.  Следващите пъти Влади влезе с него. Като излязоха първия път ми се похвалиха, че се пуснал САМ по една още по-висока пързалка.  Не можах да повярвам, но на другия ден ми демонстрираха.
Яде захарни петлета. Ходихме на концерти, които организираха. Само последните два дни пропуснахме, защото се разболяхме. 

От няколко дни пишка в гърнето. Когато се събуди го питам иска ли да донеса гърнето, за да се изпишка. Понякога отказва в началото, но после се съгласява. Сяда, пишка и бърза да стане. Пляскаме, поощряваме, много сме горди и той също е доволен от себе си. После обяснява какво правим " мама прехвърля пишкото в тоалетната, пускаме водата и махаме с ръка "чао пишко" и то отива при дугите пишковци.  
Няма такава радост и после дълго говорим за станалото. Изведнъж започна да се съгласява, защото до скоро беше категоричен, че не иска да сяда на гърнето. И директно в тоалетната сме го водили, но не. Та затова съм на мнение, че всяко дете се учи към гърне, когато то самото се почувства готово. Имаме още път да извървим, но искам първо да свикне и да разбере, че в гърнето няма нищо страшно. За акане още не казва и не се съгласява, но от както започна да пишка в гърнето, когато се наака в памперса (ако е с памперс) седи като препариран и едва, едва се движи. Обръща се и търси зад него къде си е свършил работата.  Просто забравя, че е с памперс. За това си мисля, че малко се обърква кога е със и кога без и вече го оставям без памперс през деня. Слагам го само за спането. И от скоро иска да му показвам съдържанието на памперса хаха, много е възхитен.

Месец и нещо бяхме без ваничка за къпане. Взехме му едно килимче за баня и се забавляваше там. Не можехме да го изкараме от банята. Продължава обаче да плаче, когато му мием косата. Нищо не помага. Просто го е страх. Дори влизаме с уговорка от негова страна, че ще мием косата "другия ден". Свършим ли с косата, пак се усмихва и продължава да си играе.

Забелязваме го, че има страх от разни неща. От някой мъже с дълга коса, ако гледа някое клипче, с нещо, което не му харесва. Дори една песен, която му беше любима преди, сега не иска да я пускаме, защото на клипа певецът е с дълга коса и го плаши. Влади казва, че прилича на мен, защото аз съм такава страхлива и аз го настройвам така като му повтарям внимавай с това или онова. Когато се страхува от нещо ни казва "Еди какво си няма да ни направи нищо? То е добричко!". Преди го беше страх и от сянката от лампата. Аз си мислех, че страховете се появяват по-късно при децата , но явно не е точно така.

Започна отново да се тръшка за телефон да си гледа клипчета. Влиза си сам в Ютюб избира какво иска да гледа. Най-често rockstar естественo, Маша и мечока, и други клипове за децата на разни богаташки семейства, които си показват ежедневието с разните му там играчки, мотори и т.н. Точно като легнем се сеща, че трябва да гледа нещо.

Може да яде по 3-4 пъти на ден попара. Като го попитам какво иска винаги това ми отговоря. Понякога успявам да го убедя, че освен попарата има и друга храна, но друг път не отстъпва.
Гледам го, че заобича ябълки.
Често се сеща и ме кара да купувам "пясно мяко да павим палачинки". И като се събуди, и ги види започва да подскача от радост.  
Много обича да пие чай. Особено сега, като сме болни, с кофи може да пие. Определено не се е метнал на мен.


Заспива ужасно късно след 12 часа.   Много е изморително и колкото и да се опитват да ме убедят, че няма вечно да е така, това не мога да го повярвам. Мечтая си един ден поне в 22.30 да си ляга.  


С кърменето имаме голяма промяна, но още изчаквам, за да видя какво ще стане.  



Отдавна не се бяхме разболявали, но първо Алекс и Влади ги повали някакъв вирус, после и аз направих Ангина, та не минах без антибиотик. С Алекс първите 3 дни беше АД с този течащ нос, постоянно плачеше, беше мъка да му промивам нослето с физ разтвор, после и да дърпам с аспиратора. Толкова е силен, че едвам го преборвах. Поне на сиропите съм им намерила цаката. Дори накрая сам започна да си иска единия черен сироп, защото бил вълшебен и от него ставал полицай. "Мамо отиди в кухниката и сложи в пъчката от чения сиоп да се певърна в полицай". Като го изпие казва, че се е превърнал в "черен полицай".  

---------
Пуснала съм телевизора, защото пожела "да си гедаме нещо" и попаднах на "господари на ефира". Тъкмо ми стана интересно и Алекс казва : "Искам нещо дуго!" Аз му отговарям: "Мамо, не може ли веднъж да гледаме нещо, което ние искаме? Всеки път гледаме това, което ти искаш. Не ти ли е малко неудобно?" (знам си аз, че е риторичен въпрос). И той ми отговаря много сериозен : "Не, не ми е удоВно!!!" 

------------------
- Мамо, сега като излезем навън, ще отидем да купим един гоям микофон!!!
- От къде ще го купим този микрофон?
- От магазина. Ще кажем на леличката "имате ли гоям микофон? " и тя ще каже "не, нямаме." А Алекс сърдит пита: "как да няматееее ???"


-------------------
"Събужда се, седя в леглото и ме гали по гърдите. Казва ми: Тук има цици!
- Да , мамо, така е.
- Дай да ги видя! И ми сочи да си вдигна блузата. Аз се смея. Вдигам я и той интересно ме разглежда. И заключава "много са дълги". Аз избухвам в смях.  А той ми казва "Не се смеййй, много са дълги." 


--------------------
Ще му приготвям закуска, той се е загледал в нещо и го питам:
- Какво ти се пие - айрян или чай? Не ми обръща внимание.
- Алеекс, айрян или чай? Пак няма отговор и след няколко опита от моя страна айрян или чай, той ми отговаря СОК!!!


------------------------
Тръгнали сме до магазина, той се влачи едва едва, спира на всяка крачка, а беше страшна жега. Подканян го няколко пъти да тръгва, но не ме отразява. Накрая му казвам " хайде де, детенце да тръгваме вече, защото е много топло!" А той сърдит - Не ми казвай детенце.Аз се казвам Айекс!!!



Малко снимки: (парола 010102)
http://vivian91.snimka.bg/children/2g2m.5138334

АЛЕКС НА 2 ГОДИНКИ И 3 МЕСЕЦА  




През последния месец вкъщи се вихри голям купон.   Любимото занимание на Алекс е да свири на барабани и да пее на микрофона.  И за да е още по-весело му взехме барабан, че иначе биеше с едни пръчки по дивана.  Не, че и така не му беше хубаво, но важното е да има по-добро озвучение на блока. Поне да знаем със сигурност, че съседите не ни обичат много. И за да е още по-пълна картинката му купихме и микрофон за караоке.   Ей, сега вече всичко си е в реда на нещата. Ама много е интересен този микрофон, чак на мен ми се иска да си пробвам гласовите (не)възможности. Чудя се откъде тази любов към музиката ... Когато сме си в нас това е основното занимание - микрофон, барабани и танци.  
Вече ми се струва, че взе да прекалява и с телефона, но си спомням, че и преди имаше такъв период, после го беше забравил и сега пак се сеща за него. Много се надявам пак да го позабрави, защото зимата ще е дълга.

Друго любимо занимание му е да продава "айскуим" ( icecream).   Катери се по къщичките на пързалките и се провиква "айскуиммм". Взехме му един комплект със сладолед и кексчета, за да е по-реалистично. Иначе една игра за правене на сладолед ще е чудесен коледен подарък.

От скоро има и електронен касов апарат, и с него обича да си играе. Ама не дава друг да продава, държи той да е продавача, за да не му го пипа друг.

Като му омръзне някоя игра иска "да си измислим дуга ига". Обича да играем и на полицаи, майстори, отделно Влади измисля всевъзможни луди игри.   Пързаля го с едно одеало по ламината, като казват, че е влак. Товарят и плюшените играчки отгоре, за да е още по-забавно. Той пада, въргаля се по пода, става.   Играем на ресторант, на криеница, обезвреждаме бомби, ремонтираме мотора.

 Навън хвърчи с колелото, че зимата ще забрави как се кара.   Ако сме пред блока, докато чакаме Влади да се прибере от работа, си взимаме и инструменти правим ремонт на колелото.

Взех му пастели и блокче и го оставям да си рисува. Купих му водни боички и четка. Беше много щастлив още в книжарницата. Нямаше търпение да се приберем и да рисува.
И една ножица съм приготвила за творчество, че цяла зима трябва да се разнообразяваме.

Най-новата му книжка "Вълкът и седемте козлета", май няма да е много вървежна. Алекс не е съгласен вълкът да е лош, не е възможно да е глътнал козлетата, още по-малко да му напълнят корема с камъни.  Няма шанс. Докато му разказвам и ме поглежда с един странен поглед казвайки ми " неее , вълкът не е Уош, той е добичък" и аз в движение трябва да измисля нещо друго...как вълкът не е лош.   И при други приказки съм забелязвала, че не обича да има лоши герои, всички са добри. Ех, на майка си се в метнал . Не му се иска на детето да има лоши, но ...

Дадох му да реди пъзел от 5 части и се справя много добре. Бързо му свикна. Приготвила съм и с 9 части, но изчаквам.

През деня ходим най-често в парка, защото в градината правят ремонт и са разбили плочките отвън, не може да се влезе. В парка играем на пързалката на "айскуиммм" хаха. Взимаме Йори и Маша с нас, които участват в игрите. В пясъка вече не седи толкова. Кара си колелото, като ни кара да играем на полицаи. Ние сме полицаите и го спираме.