21.12.2016 13:37
Панди, добре съм вече. Нищо не слагам и капя. 
Вчера бяхме на ваксина. Алекс пак се представи супер. Плака за секунди.
Не знам каква е тая практика педиатърката да вкарва по две деца в кабинета. Не знам и какво беше станало, но часовете вървяха почти с час назад и се бяха насъбрали 5-6 деца в едно супер тясно коридорче. Ужас...
Преди ваксината отново се теглихме и мерихме. И отново супер впечатляващите 100гр за 12 дни. А пък със см излезе, че не е мръднал. Пфф
Не знам вече! Психически се бях подготвила за такъв резултат.
Миналата седмица отново стигнахме до консултант по кърменето. Алекс продължава да ми стачкува. Не знам вече какво да го правя. Психически имах чувството, че се сривам. Как може да съм толкова нахъсана, а той да прави тия изпълнения? И ето го поредният резултат от стачките му. Какво ли не опитвам, но като се заинати...Викам си, като огладнее, няма къде да иде и ще яде. Е да, ама един ден 5 часа така отказваше и прецених, че това не е решението. Когато видя, че натам отиват нещата, се цедя и предлагам шише. Консултантката ме посъветва да гледам да няма по-голяма пауза от 3 часа.
Проблемът е, че понякога и от шишето се дърпа като хапне малко. Как е възможно да изяжда 70-90мл и да бута шишето?
Педиатърката пък ме кара да захранвам и напълно ми обърка плановете за захранване след празниците. Не, че съм длъжна да я послушам, но вече не знам кое е правилното.
Иска да въвеждам първо картоф, а четох, че картофът е тежък и е добре, да не се въвежда като първа храна. Влади също към захранване клони вече. Не, че тия 2 седмици по-рано са кой знае от какво значение, ама...
От 2 дни като че ли е малко по-добре положението. Пак има моменти, в които се сърди, но аз се опитвам да съм максимално спокойна. Изчаквам го, забаламосвам го и пак предлагам. Чудя се за какво ли ми е сърдит? Нали казват, че е на някакво емоционално ниво.
И имам едно питане - Някой има ли бебешка везна? Мисля, че бях чела в темата на някой, но сега не се сещам в коя? Искам да си сверя часовника и да видя какво яде, какво прави!
И друг въпрос - нормално ли е да ака почти след всяко хранене?
Е, какво да качва, като всичко отива в памперса! 
........................................
И така, сега нещо по-положително. Вчера направихме първата успешна разходка с раницата. След ваксината се прибрахме, Алекс яде (без възражения). Сложих раницата, облякох го и излязохме. Нямах време да мисля и обмислям, защото като почна много да мисля, той се сърди и нищо не се получава. Излязохме в квартала, даже бях по домашния клин. Ходих абсолютно безцелно, а той взе, че заспа още на 10-тата минута. Печеше слънце, беше приятно. Нямаме специално яке за бебеносене, нито покривало, затова го бях увила хубаво в моето яке и му бях оставила отворче, колкото да диша и да го напича слънцето. Един час се разхождахме и се прибрахме. Дори след махането на раницата и събличането на космонавта (не съм сигурна дали с космонавт е много ок да се носи?), той продължи да спи. И чак, когато се прибрахме се зачудих дали ми е било удобно. Е, беше ми много. Надявам се, че и на него му е било, защото някакси ми се струваше, че дупето му виси във въздуха, но го отдавам на повечето дрехи. Най-много се притеснявам за крачетата, но предполагам, ако не му е било удобно, щеше да се сърди.
Направихме няколко снимки, но като се прибрах и ги видях, се оказа, че не всички са сполучливи, защото на повечето свети слънцето и нищо не се вижда.


Вчера бяхме на ваксина. Алекс пак се представи супер. Плака за секунди.

Не знам каква е тая практика педиатърката да вкарва по две деца в кабинета. Не знам и какво беше станало, но часовете вървяха почти с час назад и се бяха насъбрали 5-6 деца в едно супер тясно коридорче. Ужас...
Преди ваксината отново се теглихме и мерихме. И отново супер впечатляващите 100гр за 12 дни. А пък със см излезе, че не е мръднал. Пфф
Не знам вече! Психически се бях подготвила за такъв резултат. Миналата седмица отново стигнахме до консултант по кърменето. Алекс продължава да ми стачкува. Не знам вече какво да го правя. Психически имах чувството, че се сривам. Как може да съм толкова нахъсана, а той да прави тия изпълнения? И ето го поредният резултат от стачките му. Какво ли не опитвам, но като се заинати...Викам си, като огладнее, няма къде да иде и ще яде. Е да, ама един ден 5 часа така отказваше и прецених, че това не е решението. Когато видя, че натам отиват нещата, се цедя и предлагам шише. Консултантката ме посъветва да гледам да няма по-голяма пауза от 3 часа.
Проблемът е, че понякога и от шишето се дърпа като хапне малко. Как е възможно да изяжда 70-90мл и да бута шишето?
Педиатърката пък ме кара да захранвам и напълно ми обърка плановете за захранване след празниците. Не, че съм длъжна да я послушам, но вече не знам кое е правилното.
Иска да въвеждам първо картоф, а четох, че картофът е тежък и е добре, да не се въвежда като първа храна. Влади също към захранване клони вече. Не, че тия 2 седмици по-рано са кой знае от какво значение, ама...От 2 дни като че ли е малко по-добре положението. Пак има моменти, в които се сърди, но аз се опитвам да съм максимално спокойна. Изчаквам го, забаламосвам го и пак предлагам. Чудя се за какво ли ми е сърдит? Нали казват, че е на някакво емоционално ниво.

И имам едно питане - Някой има ли бебешка везна? Мисля, че бях чела в темата на някой, но сега не се сещам в коя? Искам да си сверя часовника и да видя какво яде, какво прави!
И друг въпрос - нормално ли е да ака почти след всяко хранене?
Е, какво да качва, като всичко отива в памперса! 
........................................
И така, сега нещо по-положително. Вчера направихме първата успешна разходка с раницата. След ваксината се прибрахме, Алекс яде (без възражения). Сложих раницата, облякох го и излязохме. Нямах време да мисля и обмислям, защото като почна много да мисля, той се сърди и нищо не се получава. Излязохме в квартала, даже бях по домашния клин. Ходих абсолютно безцелно, а той взе, че заспа още на 10-тата минута. Печеше слънце, беше приятно. Нямаме специално яке за бебеносене, нито покривало, затова го бях увила хубаво в моето яке и му бях оставила отворче, колкото да диша и да го напича слънцето. Един час се разхождахме и се прибрахме. Дори след махането на раницата и събличането на космонавта (не съм сигурна дали с космонавт е много ок да се носи?), той продължи да спи. И чак, когато се прибрахме се зачудих дали ми е било удобно. Е, беше ми много. Надявам се, че и на него му е било, защото някакси ми се струваше, че дупето му виси във въздуха, но го отдавам на повечето дрехи. Най-много се притеснявам за крачетата, но предполагам, ако не му е било удобно, щеше да се сърди.
Направихме няколко снимки, но като се прибрах и ги видях, се оказа, че не всички са сполучливи, защото на повечето свети слънцето и нищо не се вижда.




Прочетох книгата. И въпреки, че на места авторката си противоречи, ми хареса. Може би се подведох по популярността й, но ми беше интересна. 
Питала съм пед, каза, че щом детето е активно и весело, няма за какво да се притеснявам 