15.11.2016 00:35
Алекс на 4 месеца! 

На мама момчето вече е на цеели 4 месеца.

Първо да се отчетем след консултацията. Алекс е 6.100кг и 64см или + 500гр и 3см. Обиколка на главичка и гърди – по 40см. Развива се добре. Продължаваме с витамин д, масажите и гимнастиката, като добавихме още едно упражнение, което да му помага за обръщането от гръб по корем, макар че той се справя доста добре и сам.
Макар да се бях подготвила за двубой, защото мислех, че педиатърката ще ме кара да въвеждам нещо ново, тя каза, че щом сме само на кърма, оставаме и този месец така, без захранване. Отдъхнах си, честно казано.

Отложихме и ваксината, защото от около 2-3 седмици акото му е на вода и решихме първо да пуснем изследвания. Според педиатърката нямало как да е реакция от ваксината. Носихме пълни памперси. Минахме през различни предположения – храна, претопляне, нормално е и т.н. За щастие изследванията са добри и няма бактерии. Макар че нямаше по-щастливи от нас, че си спестихме ваксината, в сряда няма да ни се размине. Изписа ни Био Гайа за коремчето.
Друго, което ни притеснява от известно време е, че на единия тестис има нещо бяло, като петно, по-светла кожа. Огледа го и каза, че според нея не било притеснително, като пигментация. Може би не съм го била забелязала. Да бе... Не знам дали е нормално!

И така....на мама момченцето е на цееели 4 месеца.
Ако можех да спра времето и да си е все такова малко бебоче, щяхме да сме много щастливи. Освен, че се промени много визуално, в последните дни дръпна доста напред и в развитието си като цяло. Така както си седеше в шезлонга, изведнъж започна да проявява огромен интерес към играчките. И преди ги наблюдаваше, смееше им се или пък им се караше, но изведнъж започна да посяга към тях, пипа ги, държи ги, лапа ги. Първата седмица в активната гимнастика не изглеждаше много впечатлен от нея, но само след няколко дни вече започна да му става интересна. Само като го оставя и веднага се усмихва, а като му пусна песничките, вече е повече от щастлив.

Започна да се обръща много често от гръб по корем. Прави го почти постоянно, особено в гимнастиката. Гледа си шаренийките и се смее. Върти се като пумпалче.
Заиграва се и в леглото си. Нареждам му играчите и той се занимава с тях, докато аз пооправя малко и хапна нещо.
Научи се да разперва ръчички и да показва какво иска да пипне/хване като казва „ъъъ“ и сочи на там. Сърди се, когато не го заведа на исканото място. Раче=инатче. Ама и мама е рак, така че да видим кой е по-голям инат.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Когато се наведа над него и му приказвам или пея, той посяга с ръчички и ме докосва по лицето. Когато го галя по бузките и му казвам „ооо Алексче“ той се опитва да ме имитира. Ужасно ми е сладък.

Освен „агу-то“ вече издава и други звуци – ау, оу, пее си. Когато му чуем гласчето се разтапяме. Нямаме търпение да започне да си говори повече. Постоянно му говоря и пея. Насърчавам го да повтаря някой лесни срички......като мама, разбира се.
С баща си, обаче, се забавлява най-много. Само като го види и му грейват очичките. Заливат се от смях заедно, говорят си, играят си много. Понякога даже ревнувам от вниманието, хаха. 
Започна още по-усилено да НЕ си седи на дупето, като постоянно се напъва да се изправя, да сяда – в шезлонга, в количката, та дори и на леглото. Прави много смешна физиономия. Имам го документирано. Показвам сника.
Пръстите в 80% от времето, в което е буден, са му в устата. Сигурно много го сърбят венците. Гризалките не го впечатляват, дай му на него да си ближе ръцете и всичко да вкарва в устата. Понякога толкова настървено си гризка ръцете, че чак ме е страх да не си хапне някое пръстче. Лигави се много.
Вече започна да проявява и предпочетанията си към определни хора. Онзи ден видя баба си (свекървата, която не беше виждал известно време) и се разплака от нея.

Много обича да се гледа в огледалото и да се смее. Май ще е срамежлив, защото, когато някой го закача, приказва му, той се усмихва срамежливо и си крие лицето.

Обикновено, когато се смее изплезва език и се усмихва до ушите. По едно време се беше отучил да го прави това, но напоследък забелязвам, че отново го прави.
Косичката му от катранено черна, стана кафява. Очите също започнаха да изсветляват, но според мен е рано още да определим какви ще бъдат.

















Или просто е с по-малък кош?

Плака, докато го боцнаха и като го взех се успокои. Започна да си бърбори. А ние с Влади литнахме от щастие, защото всеки път ходим със свити сърца. Засега е добре, надявам се да няма реакция от ваксината. След две седмици сме отново за втори прием. 

малката ни точица
тупкащото сърчице
малкото растящо човече в мен
най-сладката усмивка на света
е нашата най-голяма Радост и Любов.....и Смисъл!!! 