Дойде време за бебешката темичка на една от любимите съфорумки на всички - always_and_forever..  
Миме, леки финални метри в горещите юнски дни..   Нека всичко мине наред и накрая да гушкаш прекрасен мъник в ръце.. Сигурна съм, че ще бъдеш прекрасна и грижовна майка, така че споделяй с нас всички трепети и емоции    




П.П: Ще ме извиняват модераторите, обаче днес станах леля с около месец по-рано, та се притесних и ентусиазирах да отворя тема ден по-рано на Мимето, да не вземе да ни изненада по-рано и да не успее да разкаже за всички свои трепети  

Миме, леки финални метри и чакаме разкази и хубав, здрав бебок и щастлива мама на финала

Честита темичка !

Ех, мислех да пускам утре темичката  Но нищо, Миме, честита темичка  Да я напълниш само със сладки бебешки сини неща 

Малко сладко Миме, честита темичка! Да я напълниш само с хубави емоции. Накупи ли нещо? Дай снимки!

Честита темичка, Миме!
Пожелавам ти да я напълниш с прекрасни спомени.

Знам си аз кога да се завърна във форума 

Таман на време, че да честитя на Мимето пухкавата тема. 
Хайде разказвай как разбрахте, как реагирахте и всичко останало, че да минава по-неусетно времето до раждането. 

Ще минавам да чета, защото ми е интересно всичко

Always, честита темичка 
Да я напълниш с много мили преживявания около появата на бебчо 

Разказвай как разбрахте, колко много се вълнувате, какво сте подготвили, какво те притеснява ... всичко, всичко 

Честита темичка сладко Миме Пожелавам ти спокойни финални метри и едно сладко пухкаво бебче накрая 

И аз ще се навъртам открито

Ех, кога стана време и за моята бебешка тема?!

Тони, нетърпеливке такава, благодаря ти от сърце за желанието да ми направиш темичката. 
Ти ми пусна сватбената тема с един ден по-рано, сега и тази...колко емоции ми създаваш само...

Киви  Булче Фери  Фани  Марта  Чери Машка  Лоли Свекърва Благодаря и на вас за прекрасните пожелания! Дано всичко се сбъдне!

Предполагам знаете, че темата ще ми е като дневник, както и сватбената.
Отивам да си събера мислите и се връщам да пиша. 

Миме, знам.. Това стана случайно, обаче.. че и двете теми ги пуснах един ден по-рано    

Нямам търпение да разкажеш, как разбрахте, как каза на Влади.. Всички трепети и емоции 

Честита тема, Миме

В неделя си идвам на Враца за поне една седмица

Добре дошъл 9-ти месец!
Много се радвам, че точно в първия ден от любимият ми сезон се разписвам в собствената си бебешка темичка с нашето първоочаквано бебче. 
Юли ми е толкова любим месец, поради много причини, които явно с всяка година се увеличават. Първо, че съм родена юли (01.07). Винаги съм си мечтала един ден сватбата ми да е юли, макар че в нашия случай стана случайно, защото първоначалният ни замисъл беше август, но ето...късмет (18.07)
И сега...най-хубавото нещо, което ни предстои, отново се очертава да е юли (21.07) Дано и Беб да не бърза и да си изчака поне месеца. 

Още ми е трудно да си събера мислите и да подхвана нещата в правилния ред. Но трябва да започна от някъде.
Никога в живота ми не съм си задавала въпроса - искам ли дете?! Никога! Просто си знаех, че това е нещо, което искам да ми се случи рано или късно. Още повече след като срещнах човека до мен, то вече беше ясно. След сватбата не сме си поставяли за цел да правим бебе. Бяхме си казали, че просто ще се обичаме, оставяме се на течението и когато се случат нещата, тогава. Не исках да се тормозя със следене на овулация, мерене на температура, с една дума не исках да си създаваме излишно напрежение. Не мога да отрека, че не съм се замисляла, ами ако не стане, ако не можем и т.н.
Три месеца след сватбата просто спряхме да се пазим и се оказа, че точно тогава е станало - от първия път. Умът ми не можеше да го побере, как пък точно при нас толкова бързо се случиха нещата, като гледам около нас какво се случва и колко приятели и познати имат проблеми, но явно така ни е било писано. Може би и заради това бях малко шашната в началото, просто не очаквах...

Как разбрахме?
22 ноември 2015г. (между 15.50-16.00ч)  - Закъсняваше ми вече с 8 дена и реших да си купя тест. Знаех, че може да се е случило чудото, защото все пак не се пазихме, но и все си виках, че не е възможно. Много ми е трудно да го обясня, защото имах вътрешно усещане, но външно го потисках, не знам и аз защо.
Та беше неделя, видяхме се с приятели, преди да се приберем минах през аптеката и после направо в нас.
Оставих Влади да запали камината, а аз направо се вмъкнах в тоалетната. Направих теста и не знам защо веднага отворих капачето и зачаках резултата, вместо да отида при Влади да го видим двамата. Появи се първата чертичка иииии ВЕДНАГА СЛЕД НЕЯ И ВТОРАТА ЧЕРВЕНА, ПЛЪТНА ЧЕРТА!!!    Не знам какво направих, не вярвах, разтреперих се и изхвърчах веднага от тоалетната. Отворих вратата, Влади все още палеше камината. Нищо не успях да кажа, той само се обърна и....разбра! Хвърлих му се на врата и се разплакахме!  Бях абсолютно без думи! Имам чувството, че стояхме така с часове! Не исках да го пускам никога.  Изпитах дори страх...
Никога не съм си мислела, че точно при нас ще стане толкова бързо, но явно съдбата си знае работата.
Много пъти съм си представяла как ще му кажа, че съм бременна. Все си мислех, че ще го направя така, че да го хвана абсолютно неподготвен и изненадата ще е огромна, а тя каква стана.
Дойде ми като гръм от ясно небе. Колкото очаквано, мислено, обсъждано, толкова и оставящо без думи... Трябваше ми/ни време да свикнем с мисълта, че ще ставаме мама и тати.  Още ни стяга гърлото като се замислим.
Нямах търпение на другия ден да се обадя на гинеколога и да попитам дали 8 дни закъснения са достатъчни, за установяване на бременност. Тя само ми каза "Идвай". Как съм спала, не знам...
На другия ден видя плодния сак... Ще си имаме бебе!  Бях в 4-та седмица. Каза ми да отида отново в 6-та за да видим как се развива. Понеже в рода ни има близнаци, имаше и такава вероятност при нас, но на следващия преглед каза, че е само едно. Видяхме сърчицето, което ни остави без думи.

Как казахме на родителите?
На същата вечер отидохме на вечеря при нашите. Просто казах на майка ми, че започвам да се храня здравословно и след като тя ме попита защо, й казах, че ще си имаме бебе. Много се зарадва, разбира се. Баща ми научи по телефона, защото не беше в България.
Отидохме да съобщим и на свекървата, която беше на работа. И тя се зарадва много и веднага започна да дава наставления да не чистя, да не се натоварвам, да си почивам и т.н. 


Е, от както разбрахме, че ще ставаме родители, не сме на себе си от щастие. 
Имам чувството, че дните и нощите ми се сливат. Времето минава ужасно бързо, което на моменти ме плаши. Искам да се насладя максимално на бременността си, защото осъзнавам, че никога повече няма да съм бременна точно с това бебе. Не искам да изпусна нещо важно...

Миме, честита темичка! Така хубаво се вълнуваш  Пожелавам ти винаги да си така - влюбена, обичаща и да преживяваш всичките малки и големи радости в живота!

Пожелавам ти и прекрасен, пухкав мъник, търпелив, да си изчака до датата