Хехе ние още сме в зимния кош, но засега е доста удобен, почти ѝ е къс, но тя и без това седи седнала в него като е будна, има си как да се повдигне Чакаме да стане още малко по-топло за седалката
Много е сладък адашът 

Хаха, ами Панди, ето. Не си се срещала с подходящите хора. 

Фери, как успяваш да я удържиш седнала в този кош? Алекс като седне, започна да се накланя, да се подава отстрани и да гледа гумите, хаха и ахаа вече си го представям летящ.  То да седеше мирно, разбирам, ама в този случай няма как. Сега му е супер според мен. Вчера пак откара почти 2 часа сън навън, макар че повече от 30 мин рядко спи. Само това, че не мога да си сложа подложките за количка, заради коланите, не ми харесва.

Ама защо ги държите толкова време в зимните кошове, не е удобно, не е безопасно, не могат да гледат. Моята щерка още на 4.5 месеца не искаше да седи вътре.

Always, има подложки за колички с дупки за колани, потърси из нета :-)

Защото е до дете! Някои стоят мирно, други - не. За някои е подходящ сезона, за други - не. Някои деца спят по много (като моето), други - хич! Защото зависи от количката, респективно от коша!
Аз не разбирам това безкрайно бързане в много от майките - да седи, да пълзи, да ходи, да говори, да ... Ако е удобно за бебето и майката, защо да не се ползва бебешкия кош до последно?
Миме, има чудесни подложки за коша 6+ месеца. Ама двулицеви, промазани (за лесно чистене). Нашата я взех с мемори пяна. Предпочитам да е с памучни платове отгоре, за да не изпотява лятото.

Съгласна съм, разбира се, че е до дете. Ама Фери каза, че вече седи в него и ако няма колани, това хич не е безопасно.

Аз пък не разбирам каква е толкова разликата в двата коша, та майките масово умират от страх бебето да не настине в "летния" все едно другият има нагреватели

Не е въпрос на настиване.  Както казах, зависи много дали детето е свикнало да спи в коша. Няма как кош до 6 месеца, който има дюшече, да е по-лош за сън в сравнение с другия. Аз например не съм ползвала количката просто за движение от точка А до точка В. С изключение на лятото, когато е много жега, през другите сезони изкарвах средно по около 6-7 часа навън. Много зависи от ежедневието на майка и бебе. Не съм ползвала раница по мои си причини и количката ми беше ръцете и краката - 2 г и 2 мес. вярна служба!
И да, по -закътан е самият кош, по-малко прах влиза при лек повей на вятъра. (Не съм от тези, които са нахлузвали дъждобрана за щяло и нещяло.)
Ако става дума за висене, моето дете заспиваше висейки от "летния" кош, докато гледаше гумите как се въртят. И с колани пак бях на щрек.

Е, по-закътан е, определено, ама си купуваш едно зимно чувалче и си свиркаш :-) За сън е по-удобен, ама бебетата почват да се сърдят само да лежат, а да седят в зимния наистина ми се струва опасно. Всеки си знае, де.

С "летния" кош съм от ноември, купила съм зимно дебело чувалче, дъждобран съм слагала точно един път, защото валеше силен сняг, в най-големите студове като беше под -12-13 съм излизала с раницата, не с количка. В тоя ред на мисли нямам търпение да дойде лятото да съм цял ден навън :-)

В същност това не е зимен кош, а е бебешки кош!

Всеки сам си преценява как да си гледа детето и къде!

Аз вече писах защо чак сега смених коша - не съм използвала много количката в снега и изчаквах да стане по-топло. Не съжалява, че чак сега го направих.

Али, погледнах набързо в нета такива подложки. Кой да се сети, че и такова има.

Мойта Мис още е в бебешкия кош понеже наистина ми се струва удобно Седи си, разглежда си, не се провесва, като заспи я свалям надолу и ми е някак си наистина по-бебешки....носталгично мИ е и отлагам небебешките неща  Нашата количка е с доста широк и дълъг кош, та не ѝ е къс все още  Да се стопли още малко и ще го сменяме

Алекс на 8 месеца 



На 15.03 сме на конуслтация, тогава ще се мерим и теглим.

Най-голямото събитие за мен през този месец е, че на 25.02. каза „Мама“.  От тогава го повтаря често, най-вече, когато иска да го гушкам или нещо се глези. Знаех си, че това ще ми разтопи сърцето.
Освен мама и „Баба“ казва. Надявам се скоро и „Тата“ да чуем, за да е пълно щастието и да стоплим сърчицето и на тати. 
Пляска хубаво с ръчички за „Браво“.  Правим „пет“, като плясва с ръчичка в моята.
Научи се да бръмчи с уста и пръсти. Много сладък звук издава.
Много му е интересно да си оглежда ръчичките. 
Правим „боц“ с нослета или с пръстчета. Много му е забавно така. 
Смуче си пръстите на краката звъчно. Сигурно са много вкусни.

Задържа се седнал все по-дълго. В стремежа си да седне, когато намери опора, за да си помогне, толкова бърза, че със засилка пада и става за секунди. Много е смешен, защото се вижда какво иска да направи, но не може да осъзнае, че трябва да са му по-плавни движенията.  Най-любимата му поза продължава да е седнал на една страна, като с едната си ръка се е подпрял на лакът или вече и на цяла длан. И задължително трябва да си щипе дупето.  От това положение се опитва да сяда. Влади го научи как да се хваща с двете ръчички в кошарата, за да може да седне.

От легнал се изправя до седнал и сам, трябват му още малко тренировки и ще е още по-стабилен.
Свалихме нивото на леглото, още ми е много странно. Оставям го вътре да се заиграва. Като че ли няма желанието или по-точно не е направил още връзката, че може да се изправя като се хване за решетките. Нищо, има време. Опитва се да се хване директно на най-високото ниво на горната напречна решетка, но не му е удобно.

Опитите за пълзене назад, които правеше преди няколко месеца си останаха в миналото. Но от няколко дни го гледам, че от по корем се надига на длани и колена, изтласква се леко и се разпльоква по очи, защото пружинира на едни място, без да си мърда ръцете. Това му е най-новото и го упражнява често, както и седенето.

Постоянно иска да си стъпва на крачетата. Прави го добре, стъпва на цяло стъпало и върви напред, не на едно място, но на мен още ми е рано и само му задоволявам любопитството от време на време, като го изправям върху коленете си. Изобщо не мога да си представя това мъничко човече да ходи. 

Много енергия има в него, мноогооо. Говорим си с Влади, че ако продължава да е такъв и когато порасне, със сигурност няма да ни е скучно.  Може да е изморяващо и за нас, но поне се радваме, че е будно дете.

Мързелан е само, когато му оставя някоя играчка по-далеч и той се ядосва, че не може да я стигне. Прави жалки опити да се протегне, понеже е най-лесно, и когато види, че не става започва да се сърди и се отказва. Или се търкаля до там, защото разбра, че и това е вариант. Веднага си намира какво друго да чопли и да се занимава. Характер голям е. 

Сърди се, когато не му дам нещо, което иска, но и баща му е за бой, защото прекалено много неща му позволява. Не осъзнава, че така ще свикне и когато порасне ще знае, че всичко е позволено. Естествено, аз ще си го отнасям, като съм постоянно с него. 

Когато започнем да обикаляме стаите и да разглеждаме какво се случва, Алекс е като самолет. Сам насочва с разперени ръце накъде да се движим. Когато баща му се прибере от работа знае, че шоуто започва и почти всичко е разрешено. Много се радва, когато го види. Ако Влади не го гушне веднага, започва да се сърди. 

Нали вкъщи сме все футболисти и футболни фенове, и Алекс обича топките. Когато гледа баща му как рита и той започва да рита много силно с крачета и да се смее. Гонят една топка из апартамента и си умират от кеф.  

Имаме една дървена котка, подарък от майка ми. Алекс много я харесва. Като я види започва да й бърбори и се смее. Много му е любима.

Оставям го да се търкаля на пода, но там не е любимото му място. Седи малко и започва да се сърди. Иска да гледа от високо какво се случва.  

Банята е най-най любимото му място. Само като види, че отварям вратата и усмивката е 24 каратова. Оглежда се в огледалата, пускаме водата и само се върти.    

Постоянно го питам кое, къде се намира и той го търси с поглед. Показваме къде са ръчичките, пръстчета, носле, уши и т.н. Изреждаме как правят всички животни.

Имаме любима песен, която пускат по любимия ни музикален канал и танцуваме. Доставя му голямо удоволствие да се въртим и пеем. Той рита с крачета и мята ръчички.  

Четем приказки, като вече повече се заседява и оглежда картинките. Обясняваме му кое, какво е и той се смее. Запланувала съм да обновим малко библиотеката, за да му е по-интересно.  

Косичката му порасна много. Гледам, че и много нова ще расте, но не мисля да го подстригвам поне до годинка. Също така и изсветля.  Зарадвах се, че се роди с черна, като на баща му, но сега не знам като на кого е. И моята е тъмно кестенява. Очите му май ще си останат кафяви, като моите, а такива надежди да вземе пъстрите на баща си имах, но ще видим. Не знам кога се променят напълно. Чувала съм, че докато кърмиш не може да се разбере. Нищо, че една приятелка вчера ми каза, че й се виждат много сини, хаха. После, като го погледна по-отблизо каза, че й зеленеят. А, дано!  

Всеки ден сме на разходка. Чакам го само да се събуди, обядва и се приготвяме за излизане. Засега само дъждът ни спира, иначе гледам да сме все навън. От както се стопи снегът ни е много хубаво навън. Така и аз се чувствам по-добре и заредена. Обикаляме парка с познатите майки или сами, ако няма с кого. Ходим само в нашите да го кърмя и пак излизаме.

Алекс се чувства много добре в летния кош.   Вече не ме е страх да тръгваме от нас пеша и да не знам дали няма да почне да плаче по пътя, да не иска да седи в количката, аз да трябва да го нося и да бутам количката с другата ръка. В повечето случаи заспива още, когато тръгнем. Много му е хубаво и да се оглежда. Бърбори си, разглежда на спокойствие и е много щастлив.  

Много обича да ходим в нашите. Много се заиграва там и му е приятно. На мен пък ми е удобно за кърменето.

Кърмим се още. През нощта също по няколко пъти. Само на обяд и следобед яде пюрета и каши. Продължава да заспива късно вечер 22-24ч, сутрин се буди между 10.00 – 11ч. Онзи ден се събуди и в 11.30ч. Имаше само няколко дни на ставане около 9.30-10ч, но баща му като си е вкъщи разваля режима, затова така. През деня спи по два пъти за около 30-40 мин. Ако успея да го приспя веднага след като се събуди, може да откара час и половина, но иначе е като часовник. Навън също може да поспи по-дълго, но е относително.  

През нощта продължава да спи неспокойно и да се върти. Има и нощи, в които положението е сравнително по-добре, само се кърмим и продължава да спи. Още няма зъбче, но си личи колко го мъчат.   Изнервен е на моменти, много си лапа ръцете и всичко останало, и с яд стиска. Не съм му давала все още нищо за облекчение и понякога се чудя дали не го оставям да се мъчи.   То е ясно, че няма как да му помогна на 100%, но поне да му облекчавам болката.

Много енергия му се насъбира късно вечер и беснее, докато не се измори. Обикаля спалнята, рита, вика. Викам си поне да спеше по-спокойно.

ЗАХРАНВАНЕТО

Засега върви много добре. Обича да си хапва всичко, което му предложа, което ме радва. Всеки път, когато си види купичката започва да подскача и да се сърди, защото знае, че е време за ядене и няма търпение. Едва дочаква да му сложа лигавника, ако пък и витамините трябва да му давам, вече става страшно.  

До тук сме въвели

Зеленчуци:

картоф, тиква, пащърнак, морков, сладък картоф, броколи, карфиол, бял морков, тиквичка и грах
Плодове:

Ябълка, банан, слива, круша и авокада.
Банан и авокадо е много любима комбинация. Чак на мен ми иде да му изям пюрето. Като включа и круша също става вкусно.

От кашите оризова и царевица с морков давам.  

И ние вече сме  в клуба на месарите. Яде пилешко и пуешко месо и много му харесват. Редувам ден месно пюре със зеленчуци, на следващия само зеленчуково.

Може да се каже, че имаме 2 заместени хранения, понякога макар и рядко да се кърмим след хранене. Колкото и да не ми се искаше да бързам със заместването, той си яде.
Като количество понякога 200+, а друг път може и 150гр.

Следва да вкарам заешко, може би жълтък и след това глутена.





Когато гледам Алекс, все още ми е едно малко, сладко бебенце, само за гушкане и целуване, но в същото време е пораснал и много променен.   Дните ни минават много бързо и се надявам да не изпускаме важни моменти. Искам да се наслаждаваме на всеки миг заедно.   Животът ни никога не е бил по-смислен от сега, благодарение на това малко човече.   Радвам се, че го имаме и че е избрал нас за негови родители.  Когато го гледам ми е толкова невинен и истински, без преструвки и фалш. С неговите си бебешки емоции и реакции. Много ми е сладък. Чудя се от къде побирам толкова любов в себе си. И секунда не мога да си представя живота без него.  

Красавец! Пу-пу! Все по-хубав става 

Как хубаво и любопитно разглежда от количката