Съжалявам за това през което си минала!Момичетата са много прави, говори с някой който знае през какво минаваш, не затваряй в теб чувствата, това ще те изяде.
Кураж!Всичко преминава с времето, тъпата болка остава за винаги, а въпросите не спират да се въртят в главата ти, но важното е да продължиш.Заради себе си и заради хората около теб!

Миме, не знам какво да ти кажа, сигурно е трудно да не мислиш за случилото се, но ако говоренето ти помага, споделяй  Силно гуш от нас 

Благодаря ви за подкрепата!
Поддържам връзка с жена минала през същото. В такъв момент е трудно, защото едиствено човек преживял подобно нещо, би разбрал как се чувстваш и какво преживяваш. Близките ми повтаряха неща, които ми беше омръзнало да чувам и не ме успокояваха. Знам, че се притесняват как ще изляза от това и казват всичко от загриженост.
С тази жена си пишехме и се чухме. Тя ми обясни подробно какво ще се случи, защото исках да знам какво да очаквам, даваше ми кураж и ме подкрепяше. Оказа се, че е и психолог, та може да се каже, че съм говорила с такъв.
Много малко хора знаеха за бремеността, така че не ни се наложи да даваме обяснения на някой.
Най-големите ми страх и  болка бяха, че след всичко ще се прибера вкъщи с празни ръце.
В началото имах чувството, че все повече затъвам в чувствата си, дълбаех си в раните и не се чувствах добре, сега се старая да не мисля, защото става по-зле и се потискам.
Надявам се само да не съм потиснала чувствата в себе си, а да съм ги пуснала навън. Алекс много ми помага да не мисля. Опитвам се да си концентрирам вниманието в други неща.
Случилото се ми отвори очите за много неща. Опитваме се да вкараме промяна в живота си, която отдавна трябваше да направим. Опитвам се да търся щастието вътре в себе си, а не да го изисквам от околните.
Старая се да обръщам внимание на положителните неща, на нещата, които обикновено приемаме за даденост.

Физически се чувствам добре. Още след раждането нямах някакви физически оплаквания. Всичко мина по възможно най-лекия начин за мен. След това си дадох сметка, че бременноста ме е измъчвала физически. Нямах сили и енергия за нищо. При всяко движение чувствах умора. Често усещах стягане на корема, после ми казаха, че имам контракции, но и аз не се спирах. Алекс доста ме ядосваше и това също водеше до стягания. Физически сега все едно съм друг човек. С Алекс нямах такива оплаквания. Може би всичко в мен е говорело, че нещо не наред и не трябва да е така. Вярваща съм, вярвам и в съдбата, не знам защо ни се случи това, но явно така е трябвало.

Имам доста да наваксвам с писането в темата ни.
Първо малко вълнения от октомври.

Първи дни в детската градина

По стечение на обстоятелствата първия ден на Алекс в детската градина беше 1 октомври.
През целия предишен ден се чувствах ужасно, подтисната и тъжна. Праз нощта не спах добре и като станах все едно се сринах. Наревах се преди да станат останалите.
Събудих Алекс рано, първоначално не му се ставаше, защото вечерта легна късно и му се събираха малко часове сън, но, когато  разбра, че ще ходи на градина се ентусиазират и започна да бърбори. Бяха ни казали най-късно 8.30 ч да сме там и реших, че ще го водя в последния момент. Влади е от 8ч на работа и не ми се искаше да излизаме толкова рано, затова трябваше да ходим с такси. Е, да но Алекс побърза да се облече, защото нямаше търпение. Не пожела да закуси в нас и вече напираше да излизаме. Закара ни все пак Влади, но не дойде с нас, защото закъсняваше. Алекс толкова нямаше търпение, че по пътя до градината тичаше и го гонех. Влязохме вътре, посрещна ни една госпожа от другите групи, явно беше дежурна. Намерихме шкафчето на Алекс и му оставих нещата вътре. Обухме пантофите и влязохме в групата. Имаше 3-4 деца и госпожата. Записа ми телефона и ме попита какво да очаква от него?! Споделих си притесненията относно адаптацията и тя ме покани, ако искам да остана с тях днес. Замислих се и приех, тъкмо щях да бъда по-спокойна. Алекс вече обикаляше и си играеше с играчките. Госпожата ги накара да седнат на столчетата и им раздаде пъзели, пластелини и други занимателни неща, докато се съберат всички. 13 деца бяха в този ден. Алекс поседя малко и стана. Доскучя му бързо. Не е свикнал да седи на едно място за дълго. Започнаха гимнастиката, но не пожела да се включи. Имаше и други, които само гледаха. Не искаше да закусва, даже не пожела да седне на столчето при децата. Имаше и чай, той много обича, но там отказа. После вкъщи, когато го попитах защо поне чай не пи ми каза " защото в нас чашките са по-хубави".
После ми каза, че му се ака. Отидохме в тоалетната и като видя гърнетата и самата тоалетна каза, че иска в нас. Много се разтрои и от там всичко тръгна назад. Започна да повтаря през 2сек, че иска да си ходим. Не искаше да участва в заниманията с другите деца. Беше се залепил за мен.
Взе един трактор, но дойде друго момче да му го иска. И двамата го държат, не дърпат, но и не пускат, а плачат. С това постоянно повтаряне, че иска да си ходи пречехме на другите, а и нямаше как да изляза, защото се беше гушнал в мен. Тогава си дадох сметка,  че като останах беше по-зле или поне при нас не проработи. Най-после слезе от мен и се заигра с една количка. Аз реших да изляза и да видя какво ще стане. Беше ми много тежко. Чувствах се ужасно. Все едно ме беше блъснал камион. Не знаех къде да отида и какво да направя. Исках само по-бързо да го взема. Бях му обещала, че ще има изненаада и отидох да му купя подарък. Когато излязох от магазина звъннах на госпожата да видя какво става. Тя не ми вдигна и аз тръгнах към градината. По пътя ми звънна и ми каза, че е спокоен, не ме бил търсил (това съм сигурна, че не е вярно), приготвяли се да излизат. Веднага се успокои, все едно камък ми падна от сърцето. Влязох в билата, после поседях на една пейка и тръгнах към градината. Бяхме се разбрали да отида в 12ч, защото знаех че няма да иска да обядва там. Имаше деца на двора, но неговата група вече беше вляза. Постоянно ми се чуваше, че плаче от някъде. Нямах търпение да дойде Влади и да отидем да го вземем. Госпожата го изведе и преди да ни види, го чух да казва "искам в нас". Изглеждаше ми малко стресиран. Като ни видя се зарадва и го нагушках хубаво. Веднага се отпусна и си беше нашият Алекс. Госпожата каза, че е бил спокоен, знае много, много говори. Разказал всичко за нас. Намерил си е приятелче Марти, с който имали еднакви интереси.
Даже не си обу маратонките, а излезе по чорапи. Когато се качи в колата си видя подаръка и много се зарадва. Вкъщи веднага започна да си играе и да беснее. Обядва и заспа в 13ч. Спа 4 часа.

Ден втори...
Събудих го отново рано, полежа малко. Не искаше да става, после се съгласи. Отиде в другата стая, пуснахме детско, докато се разсъни. В началото не искаше да закусва, но го убедих. Този път си казах, че няма да излезем толкова рано. Влади тръгна, ние се приготвихме и излязохме с такси. В таксито имаше разговор за "акото". После се сети, че ще го оставя и се натъжи. Започна да ме разпитва "имаме ли достатъчно продукти за готвене ?", т.е. дали ще се налага да ходя да пазарувам и да го оставя сам. Казах му, че ще бъда много бърза, за един час и ще го вземем пак с Влади. Сгуши се в мен и му се доплака. Към градината вече вървеше с бодра крачка. Влязохме, обухме пантофите. Пресрещна ни сестрата.
Когато влязохме в групата беше някаква навалица. Вътре беше и психоложката. Алекс пак се спече и ме попита кога ще си ходим. Опитаха се да ме отпратят набързо, но той се гушна в мен и не знаех как ще го оставя. Психоложката ми казва "остави го долу и тръгвай". По дяволите той разбира и чува, какво очаква, че ще стане? Говори все едно е някакво бебе, което нищо не би разбрало. Видях, че повечето деца си гушкаха някакви плюшени играчки и го попитах дали иска да му донеса Тини (мечето му) от шкафчето и той се съгласи. Не очаквах, че ще ме пусне. Взех го и тъкмо се чудех как ще му ги дам и ще изляза, и психоложката ме пресрещна на вратата. Каза, че тя ще му го даде. Изчаках отвън пред вратата да видя какво ще стане. Взе го от нея и гледаше тъжно, но не чувах нищо. Психоложката излезе и ми каза, че е спокоен, да надникна през прозореца. Видях, че не плаче, но аз се разплаках. Поговорих малко с нея и тя ми каза, че е нормално, имаме силна връзка и ще е трудно. Проблемът май бил повече в мен, той усеща раздялата с мен и затова се натъжава. Предишния ден и на двора бил спокоен и си играел с децата. Излязох ревяща от сградата и седнах в двора на една пейка. Плаках половин час. Звъннах на госпожата, но не ми вдигна. После се обади, правили гимнастика. Той не се е включил. Казах й, че ще се обадя пак по-късно. Успокоих се малко и тръгнах. Взех му нещо дребно, защото бях обещала. Видях се с една позната, с която си плачем задно. Много добре се разбираме. Госпожата ми изпрати снимки, че си играе и всичко било наред. Аз знам, че няма да ми покаже снимки, на които плаче, нито, пък ще ми каже, че се скъсва от рев, дори да е така. В 12ч отново отидохме да го вземем. Чакаше ни с нетърпение. Госпожата ни посрещна с думите " ето, стана обяд, той знае, че ще го вземете и започна да пита". Викам си да, 100 %.
Алекс ми казва "мамо, малко плаках за теб". Погледнах госпожата и тя ми прави знак, че е било малко и тогава й казах,че не искам да ме лъжат и да ми спестяват нищо, нищо,че ме гледат, че съм Притеснена. Казах, че на следващия ден няма да го водим, защото ще пътуваме. После реших да му спестя и петъка и така си почина 4 дни, вместо един да почива, един да ходи, после пак два да почива. Прибрахме се отново щастливи, още повече, че няма да ходи няколко дни. Заигра се, яде и легна да спи.
Вечерта, въпреки че знаех, че няма да ходи на другия ден го попитах " утре ще ходиш ли на градина?
Дааа
Е как да, утре нали ще почиваш?
Неее, като е тъмно се почива, като е светло не се почива!
Влади се включва във въпросите
Кажи ми честно, харесва ли ти в градината?
Дааа!

Ден трети...
По стечение на обстоятелствата имаше пауза от 6 дни, в които не ходи на детска градина. Третото му посещение беше кошмарно.
Още от предишния ден каза, че не иска на градина. Сутринта не искаше да става, повтаряше, че не иска да ходи на градина. Не иска вече да изкарва пари (от първия ден започнах да му слагам по едно левче в джоба и му казвах, че като ходи на градина и той изкарва парички като големите). Влади излезе за работа и на мен остана да се справя с него. Имаше много сълзи, не искаше да става, да се облича. Попитах го защо не иска. Каза, че го е страх от госпожата, но така и не можа да обясни защо.
Пусках му детско, което малко го съвзе и успях да го облека за секунди. Яде попара. И пак реши, че няма да излиза. Вече закъснявахме и се обадих на госпожата да предупредя. След хиляди уговорки излязохме някакси. Няма да обяснявам какво се случваше в сърцето ми. Не искаше да влизаме вътре, а да седи в двора. Не можах да му обуя пантофите. Направо ми се скъса сърцето как плачеше и повтаряше, че не иска там. Само му триех сълзите и се сдържах да не плача. Влязохме в групата и направо превъртя. Започна да се дере, че иска да си ходим. Тропаше с крак. Толкова плака, че целия трепереше. Не можах да се сдържа и се разплаках с него. Какво ли не му говорих и му се молех да се успокои, защото нямаше да го оставя в това състояние там. Госпожата ми каза да остана. Никой не можеше да го успокои. Когато децата отидоха да си мият ръцете го заведох при играчките и се заиграхме. Успокои се. Даже започна да се усмихва. Госпожата ми каза, че е много умен, много знае и говори. Личало си, че много е работено с него вкъщи. Много добре си поговорихме. Много е мила и разбрана. Аз си мислех, че с младата госпожа ще се разбираме по-добре, но и с тази ми е спокойно. Казах й, че ако в спокоен няма да имам проблем да го оставя, но в такова състояние, в каквото беше, сърцето ни ми го позволява. Може да не е правилно, но не мога да променя чувствата си.
Седнаха да закусват. Имаше нескуик с мляко. Попитах го дали иска да закусва шоколадови топчета, за да му привлека вниманието. Никога не е ял такова. Съгласи се даже се настани на столчето. Но като видя плуващите топчета в купичката каза, че не иска такова. Искал в друга купичка на тати. Каквото и да означава това.
Заигра се с госпожата им по музика, изчаках малко и излязох. Ужасно трудно ми беше. След малко звъннах на госпожата и каза, че е добре, играе си с едно момче. Успокоих се малко. На обяд отидох да го взема, този път сама. Излезе с госпожата, явно ме бяха видяли. Алекс каза" а, мама е дошла". Много се зарадва. Гушнах го и се успокоих. Беше спокоен и той. Започна да разпитва какво съм му купила. Госпожата ми каза, че е бил много спокоен, има си нов приятел Боби, не е плакал, но е казал, че много му липсвам. Не пожелал да яде, даже не е седнал на столчето. Госпожата ми казва "нищо, той утре ми обещава, че ще яде" и Алекс отговаря " не, няма да ям". Ха, да видят колко ми е лесно. Колко е своенравен и инатлив. Като гледам другите деца как седят мирно и изпълняват имам чувството, че той е излязал от някаква джунгла. Не може да седне на едно място, само обикаля и иска да си играе с играчки. Когато плачеше го попитах защо и той ми отговори, защото няма много играчки. Не му е интересно. И си мисля, че това е самата истина. Не му е интересно там.

Алекс на 3 годинки и 3 месеца 




Вкъщи си имаме един малък непокорен мъж. Страхотен характер има. Много е своенравен. Като каже нещо, не може да има второ мнение. Най-често чуваме "искам" и "не". Все нещо иска, но когато ние искаме, няма значение. Прави истерии, крещи, дере се чак. Тропа с крак и много ни отговаря.  Командва с размах. Имам чувството, че изобщо не ни слуша. Задължително всичко е отрицание. Може би и цялото напрежение, което имаше покрай нас му се отрязи по някакъв начин. Освен това още се учи как да изразява емоциите си. Понякога ми се струва много объркан, когато е разстроен и избухва, после гледам да го гушна и се успокоява.
Просто е в такъв сложен период според нас. Понякога ми идва малко нанагорно това цялото напрежение, което се създава покрай него. По всякакви начини се опитваме да му въздействаме, като задължително се опитвам да подхождам разбиращо.
Иначе е много интересен. По цял ден говори нещо, не си затваря устата. Компетентен е по всички въпроси. Когато спи усещам липсата и дърдоренето му. Гледаме да се съобразяваме какво говорим пред него, защото дори когато си мислим, че не ни слуша, той е като попивателна. Такива неща измисля, че се чудим как му ги ражда малката главица.
По цел ден бръмчи с разни коли по земята. Направо сме заринати, а той иска още. Най-любимото му детско филмче е Патрулиращите коли. Знае имената на всички автомобили, които имам чувството, че са безброй. Кръстил си е и неговите коли. И ние трябва да ги знаем задължително. Заради това си занимание абсолютно по цял ден лежи по пода и се принудихме да вземем килим. Голяма любов са с всичките му коли. Рядко мога да му задържа вниманието с рисуване, оцветяване и такива занимания. С книжките му е интересно, но понякога бърза да я затвори и да се захване с нещо друго. 
Много в разбран. Когато му обясявам нещо бързо схваща. Четем една книжка за завист и ревност и не знаех дали ще успея да му предам правилно написаното, за да ме разбере, но той веднага ме разбира и започна да ми обяснява. Давам много примери, за да е още по-лесно за схващане.
С брашното са си първи приятели и с него винаги много се занимава, само че после цялата стая е в брашно.
Пръв помощник ми е в кухнята. Винаги държи да ми помага и после е горд със себе си.
Посред ноември месец се е сетил, че много обича ягоди и търсим всяка вечер ягоди. Те едни гуменяци, ама като са му най- любими. Много обича домашна баница и кекс и често му правя. С другото е мъка пак, това не му харесвало, онова не обичал. Косите ми побеляха от претенциите му. Едно и също си яде...каприз голям.
Категорично отказва да си спи в леглото. Не дава обаче и да го махнем. Как ли не се опитаме да го предумаме, но не, та не. Изобщо не е зиморничав като мен. Дай му да му е студено. Преди да легнем кара баща му да му тупа по няколко пъти одеялото и възглавницата, за да са му студени.

Малко снимки (010102)
http://vivian91.snimka.bg/children/3g3m.5162236.39193737

Хаха, той много засмян е тръгнал на градина . Издокаран, с китка
Според мен, на него прекъсването му се е отразило зле. За някои деца е добре да си починат ден, два, за други е нарушаване на крехкия ритъм и създадена нагласа. При НИ2 поне всяка ваканция, дори по болест беше проблем. Нищо, дано ви запазят мястото за напролет, тогава всичко е по- лесно за ново начало
Звучи като нормално детенце- инатливичко, обичливо и устато . С времето хем ще става по- разбран, хем и повече и по- големи ядове ще ви създава.
Как се разбирате с Дядо Коледа, какво ще носи, писма пишете ли?
Как е майка ти, какво разказва за живота там, харесва ли и? Брат ти как се справя сам тук?

Изчезнали си ми последните постове, но добре, че имам всичко архивирано и мога да си го добавя.

Свекърва, много щастлив тръгна на градина, да, но бързо му се стопи усмивката. Освен всичко останало с такива прекъсвания той няма как и да се адаптира бързо, защото е доста объркващо. Но в нашия случай решихме, че това ще е правилното.
Напълно нормално инатче си е, така е. Да ни е жив и здрав.
Дядо Коледа го чака с нетърпение. Всеки ден пита по 737 пъти кога ще е Коледа. Писахме писма, подаръци си е заръчал и всеки ден желанията се увеличават. Писала съм по-подробно в следващия отчет, скоро ще го публикувам.
Майка ми мисля, че вече свикна там. Ходи по няколко пъти в седмицата на работа, отделно не спира да твори нейните си неща. Сега е на коледна вълна. Добре й е да работи, защото седенето вкъщи й се отразяваше зле на здравето. Чуваме се често, Алекс нещо не я отразява и на нея й е криво, но ще мине и това.
Брат ми учи и работи в София. Предполагам и той е свикнал с този си начин на живот. Чуваме се по-често, от както майка ми замина, даже той ме търси по-често. Свикнал е, когато се прибираше мама да му готви и сега му е малко криво, но какво да се прави. Той си е малко педантично мрънкало (Дева) с неговите безкрайни режими и тренировки. Няма много свободно време от работа и учене, и не се прибира много често.

Алекс на 3 годинки и 4 месеца



Напоследък е много по-спокоен. Сигурна съм, че много му се отрази на поведението и на него случилото се, защото бях изнервена и аз. Често се карахме за разни неща, но и той много правеше напук. Сега, като реши пак да истерясва имам сили да се боря с истериите му и да му обяснявам повече, че така не е правилно. С повече говорене се получават нещата. Много по-разбран изглежда. Мислех, че ще ми е по-трудно да му оправя режима, който беше с краката нагоре, но се справихме.
Много ми е сладък като започне да ми обяснява нещо. Смайва ме с разсъжденията си и много му се радваме. Винаги има отговор на всички въпроси. Понякога така завърта нещата, че да са в негова полза. Спокойно може да ни продаде някъде. Върти ни на малкия си пръст.
Влади твърди, че има актьорски заложби. Прави много сладки физиономии и умее да влиза в роля.
Обича да ни прави смешки, търкаля се по земята. Знае репликите на изуст на някое от любимите си детски филмчета, знае и без да гледа какво се случва. После прави разни сценки, като включва и нас в тях.
Когато ме е ядосал нещо ме пита "мамо, искаш ли да ти направя някоя смешка, за да се усмихнеш". Само след този въпрос усмивката ми е 24 каратова.  
Когато започне да ме гушка цялата се разтичам от любов. Обожавам да го мачкам, гушкам и целувам.   Имаме игра "Обичам те до..." . Той ми казва, обичам те до телевизора, аз отвръщам обичам те до пердето и така, докато изброим всички, заобикалящо ни. Накрая казва, обичам те до небето и ме гушка.   Спорим кой, кого обича повече и се гушкаме много, много, много. Той е едно малко чувствителни момченце, което често се муси със скръстени ръце и свити устнички. Когато е сърдит извърта глава на една страна и не иска да ни погледне.
Преди няколко вечери се сети, че иска сирене, но после ми се разсърди " ти си ми дала студено сирене. Сърдит съм ти".
Понякога в очите му блестят сълзи, много лесно раним е. И много, много жалостив. Много дребни неща са способни да го разстроят. Един ден след градина останахме в двора да изчакаме Влади и той започна да събира листата, които бяха много. Събира и плаче, защото иска да ги събере всичките, а те все едно все повече стават. И плаче и събира, бута в раницата, ама един тъжен и само дудне как имало още листа.
Страшно привързан е към някакви предмети. Яде си попарата в точно определена купичка, използва точно определена лъжица. Има си любима пижама и ако види че съм я изпрала, надава вой до небесата. Скришом действам, за да има мир. Завива се с едно "шампионско одеяло" и ако случайно не е изсъхнало, гледай какво става.
Ако тръгна да разчиствам някоя играчка в негово присъствие дума не дава да се издума. Всичките са му любими и му трябват. Чистя и намирам някакво боклуче на земята, а той плаче да не го изхвърлям, че му трябвало. Един ден се разхождаме в парка и започна да събира в шапката си пръчки, камъчета, листа...тя вече прелива, но не, та не, реве че всичко трябва да си вземем за вкъщи. Голям плюшкин е. Много ме учудват тези негови привързаности.

Много се вживява. Обича лудите игри с баща си и го чака с нетърпение да се прибере от работа с думите "тате, искаш ли да играе луди игри". Мен ме изпраща да готвя, да се къпя, да гледам фермата. Един път съм я гледала тая ферма и така ме е запомнил. Обикновено не дава да се пуска друго освен неговите филмчета.
Вечер вместо приказки разказваме истории. Някой измислени от нас. От известно време ни казва "разкажи ми история, в която си сънувала, че си перде..телевизор... лампа и т.н.
Обича двамата с Влади да ме борят и гъделичкат, а аз да се смея.  
Играе си с пластелин. Прави ни палачинки, торта, сладолед. Играем на ресторант, полицаи и крадци, с коли, правим си апликации.
Един ден си играехме на нещо и той ми казва "отиде по дяволите". Питам го от къде го е чул "от баба". Викам си браво на баба, добре го е научила момчето.

С голямо нетърпение писахме писмо до дядо Коледа. Сам си написа неговото, надявам се на разбираем за дядо Коледа език. Помогна и на мен да напиша своето. Украсихме още в края на ноември и всеки ден говорим колко малко време е останало до Коледа. Имаме едни звънчета за елха, но колкото пъти ги сложа, той толкова пъти ги маха след мен. Бях наредила няколко плюшени играчки отдолу да пазят елхата, но не им било там мястото. Има си собствено мнение. Когато му кажа, че не е прав за нещо ме гледа лошо и ми казва "ти не разбираш, така не е правилно" и аз искам, не искам се съгласявам.
Често го "заплашваме", че няма да получи подарък, щом не слуша. Броим дните до Коледа, на ден пита по хиляди пъти кога ще е Коледа и кога ще дойде дядо Коледа. Измислил си е подаръците за вкъщи под елхата и за градината. Почти всеки ден добавя по нещо ново. Когато заваля първия сняг ме караше да излизаме да се целим със снежни топки, но за съжаление валя много малко и не успя да натрупа.

Две зимни стихчета, които Алекс научи.

Зайо

Днес е болен Зайо.
Хвана го ангина.
Майка му се чуди
от какво настина.
Как висулки хрупкал,
вчера го видели.
Мислел, че това са
морковчета бели.



Зима

Сняг се сипе на звездички
над полета и горички —
и земята става цяла
като в приказките бяла.

Всяка къща е с калпак
от чудесен пухкав сняг.
В нашата страна любима
гостенка е Баба Зима.

Слушай как звънчета вън
пеят ясно: зън, зън, зън… —
бягат весели шейни
по широки равнини.

Хора, зверове и птици
гледат снежните звездици.
Само в планината бяла
баба Меца е заспала.

Младен Исаев



Малко снимки: (010102)

http://vivian91.snimka.bg/children/3g4m.5162372.39197516

Панда ме беше питала за градината. Писах, но ми няма отговора.

Така е, като изоставам с писането тук. Не ми се е случвало досега май. Пуснахме го на градина в началото на октомври. Ходи няколко дни, после се разболя, а и заради нашите си неща решихме, че ще в най-добре да го спрем и да изчакаме да се успокоим малко. Може би, защото Свекърва спомена пролетта, затова си останала с такова впечатление, иначе аз не съм уточнявала, а и самите ние не знаехме кога ще ходи пак.

Отново на детска градина

В началото на декември решихме да го пробваме пак на градина. Аз отново си го подготвях вкъщи да знае къде ще ходи. Говорех му много, следях го как реагира, а той беше учудващо спокоен и се съгласяваше. Точно тогава в групата му бяха накупили нови играчки, защото нямаха много. И точно неща, които го вълнуват - детска кухня, различно кухненско обзавеждане, работилница за момченцата, коли. Показвах му ги и той се радваше, защото преди, според неговите думи, няма много играчки и му е скучно. Та с това му привлякох вниманието. Разказвах му, че съвсем скоро дядо Коледа ще дойде и в градината, и той трябва да ходи, за да научи стихчета и песничките, ще му донесе подарък и там. Говорех му за децата, с които си играеше там.
Заведох го в четвъртък, като предишната вечер бях напрегната и не можах да спя, защото не исках пак да изживявам всичко отначало. Той беше спокоен. Събуди се, закуси малко, гледа детско и Влади ни остави пред градината. Пак го гоних до вратата, защото бързаше да влезе. Влязох с него в групата. Той се спече малко, гушна си мечето и се отдели настрани на една пейка. Госпожата отиде при него и го заприказва. Започнахме да му показваме новите играчи. Като чу за писта с коли му светнаха очите и тогава излязох. Обадих се на госпожата да чуя как е. Бил спокоен, не е искал да закусва, но се е включил в заниманията с децата. Изпрати ми снимки как се е хванал на едно хорце, как прави баница от пластелин. На обяд отидохме да го вземем. Нагушкахме го, той много се зарадва. Каза, че му е забавно. На следващия ден трябваше да имат празник по случай Никулден, но вечерта госпожата ми писа, че в градината има скарлатина и няма да събират децата. Той отново беше спокоен, но като влязохме в градината на входа беше медицинската сестра, която искаше да прегледа всяко дето и той се разплака. Не даде да му види гърлото. Не ме пуснаха изобщо да вляза до групата и той седеше като сираче гушнал плюшеното си мече от другата страна, с очи пълни със сълзи и ме чакаше да го заведа до групата. Излезе госпожата му и две дечица, които го подканиха да влезе с тях и той влезе без да плаче. Много ми стана мъчно, но после като се обадих на госпожата тя ми каза, че всичко е наред. Спокоен е,  даже бил седнал до децата на закуска и ял хляб и краставица. После като го питах той ми каза, че е опитал краставицата, но я е изплюл. Направили си импровизирано тържество, но като видях клипчето, докато децата се бяха хванали на хорото, той си бръмчеше с колите по пода. Взехме го отново на обяд. Каза ни, че му е много забавно, играли хорце, пускали музика. Много се бил забавлявал. Следобяд като се събуди ме попита кога ще ходи на градина, попитах го защо и той ми каза "защото ми е забавно!". Е да, но след няколко часа започна да повръща и имаше разстройство. Беше отпаднал. Не искаше да яде нищо, добре че поне пиеше течности. На следващия ден вече беше по-добре, но му се разтече носа и отново си остана вкъщи цялата следваща седмица.
Ще се подготвяме за коледното тържество от вкъщи.

Форумът беше болен и изяде няколко дни, затова ти се губят текстове. Идвай в месечната

Алекс на 3 годинки и 5 месеца 



Напоследък Алекс иска да пише буквите и цифрите. Сам изявява желание и аз го следвам. Когато видях, че има мерак, му взех тренировъчна тетрадка да повтаря по прекъснатите линии. Когато не се справи се ядосва и казва " не мога". Обяснявам му, показвам му като му държа ръката и после е много доволен от себе си. Разглеждаме книжките с числата и буквите. Интересно му е да казва думите с коя буква започват. Понякога казва двете първи букви - барабан, започва с ба, но обяснявам, докато разбере. Много голям напредък има. 
Много интересни са му образователните книжки. Първо имахме една с професиите. Да открива разлики, лабиринти, да рисува и отговаря на въпроси, и т.н. После му взех няколко от лидл, които му станаха любими и всеки ден ме питаше дали не съм му купила нови. За Коледа получи една книжка с магическа химикалка да открива верните отговори. Като видях, че са му интересни и те, му взехме и останалите видове. Понякога ги носи, сам си задава въпросите и после си отговаря.
Иска да играем на детска градина, да брои, да познава цветове и форми и да е най-добрият от всички деца, като дава правилните отговори.

Винаги сме си мислили, че е капризен към храната и злояд, но такова чудо никога не е било.  Изведнъж спря да яде! Нищо не искаше. Преди всеки ден по три пъти можеше да яде попара, но и нея отказваше. За супи и манджи дума не можеше да става. Свързвах го с това, че откакто беше с повръщане и разстройство се наплаши, но чак пък нищо да не иска... Дори за сладкиши не се сещаше. Гледаше храната с отвращение и ако се предумаше да сложи нещо в устата си, после го изплюваше.  Много се притеснихме да не е болен от нещо. Мислехме да му пуснем изследвания, но първо ходихме до личната. Прегледа го, но нищо му нямаше. Не е от зъби, защото всички са излезли. Сега яде от време на време нещо, но не е както преди. Супи и манджи продължава да отказва, а преди почти винаги си изяждаше всичко, яде филия с пастет и попара от време на време. Като се обърна назад и сравня храненето му със сегашното, направо не знам какво не сме му харесвали.

http://vivian91.snimka.bg/children/3g5m.5163667.39218136