Миме, догодина като почне да дърпа на децата играчките от ръцете и да пищи като не му ги дават си препрочети тези мисли.Нищо лошо, просто минава през различни етапи!

Разкошен е иначе.Пораснал е много и се е променил!

Миме, аз гледам да не се бъркам много в отношенията на Александрина с другите дечица, освен ако не се стигне до ексцесии. Според мен трябва само да се учат на общуване помежду си, пък и по-добре се разбират когато не се намеси възрастен по мои наблюдения 
Много е хубав и пораснал, дано се справиш с всичко покрай кръщенето и рд 

Браво на Алекс, колко много говори!
И много готини игри си измисляте, поздравления. Защо не изкараш някаква педагогика, ще си много добра учителка на малки деца. Банките май не са ти на сърцето, в крайна сметка.
И Бамбук се е закотвил от месеци на едни килограми, макар че междувременно е пораснал с 5см.

За площадките - Бамбук като види пързалка и се изстрелва. Особено ако има деца. Ако няма се пуска веднъж и си тръгва.
Аз взех да възприемам, че щом някой си е занесъл нещо на площадката, всички ще иска да го пипнат, така че давам на Бамбук играчките на други деца и го оставям да играе с техните. Той не се бута, главно взема оставени тук там. Ако вземе от някой му казвам да пита дали може, но той не говори и все тая. Но пък много крещи и повечето деца ги е страх от него. Дано, като сме във Враца лятото да не плаши Алекс.
И аз като Фери гледам да не се меся. Ама моят глезанчо често идва да ми се жалва.

Ти си екстра щом Алекс за сега само по легла и дивани се качва. Бамбук се качва по всички маси и столове. И си носи столове да стига разни работи. Гръб не мога да му обърна.

Супер е датата за кръщене. Ама много си я мислила. При нас кръстниците можеха да се приберат само за два дни в София и въобще не сме го мислили. Дано ви се получи весел празник

Прекрасен Алекс! Много говори , браво.Наистина съм впечатлена и цветове знае, страхотен, браво на вас двамата.
За децата и аз стоя покрай него, защото има доста по-нахални. Един вид да знае , че аз съм там за подкрепа , говоря и обеснявам.Ако някой му дърпа играчка от детето, пак говоря и на двамата.Така според мен ще му помогна да се справя после и сам.
Оставянето на децата да се оправят сами , според мен, най - често го казват родители, чиито деца са по оправни .В този случай е лесно детето не позволява да му взимат играчките или да го бутат от пързалките, но когато детето е по свито и не е свикнало на такова отношение, не се получава.

За килограмите вече не качват както първата година и е нормално.
Страхотно ти е детето

Браво на детето, много говори наистина
И на мен ми харесва идеята на Панди за предучилищна педагогика или за учителка в началните класове. Проучи пазара дали търсят и направо почвай. В Пловдив нали си имаме цял университет, кадри бол и много от младите пътуват до околните села. Които имат финансови възможности обикновено инвестират в частни градини или занимални през лятото. С децата ще се справиш, защото си личи, че ги обичаш, остават родителите
С Алекс опитай да правите по- сложни неща, ако проявява интерес- учете буквите и цифрите и докато помни толкова лесно, може и прости сметки. Не казвам да го насилваш, като игра. Не го слагай в рамки, че за нещо е рано, показвай му часовете на часовника, дати, бе всичко. Моите на 2 познаваха буквите и цифрите, на 2 и половина НИ1 смяташе до 10. И изобщо не минаваха за гении, просто им беше интересно, а и аз се занимавах като теб много с тях. Понеже НИ1 проговори към две, в началото посочваше с "ето" верния отговор, коя буква къде е.
Хехе, повечето деца харесват по- големи от тях и са крайно разочаровани, като ги изгонят или не им обръщат внимание. С времето се справят с всичко, малък е още да си отстоява сам "правата и играчките". Ако играе с едни и същи деца и ги познава, мисля, че ще се ориентира бързо- бързо кой какво и как
П.П. Сега се сетих, че племенникът /на брата на Лазар/ много играеше на домино, сам и с други. Така научи точките на зарчето и бързо превключи към "Не се сърди човече".
Също си спомних, че на покойната ми приятелка внучката трябваше да знае да брои до 10, да си познава написани двете имена и донякъде да си подписва нещата, може и с две букви, преди да тръгне на градина. Става въпрос за Франция, там тръгват на 3. Та не е невъзможно и съвсем не значи, че само за генийчета и амбициозни майки се отнася.

Да се оправят сами, не е да са оставени сами все пак. Просто изчаквам да видя как ще реагира преди да се намеся. А и в яслата няма да има мама. Но си признавам, че аз хич не се давах и се надявам да е като мен.

Свекърва, тези неща дето си ги изброила се изнервям само като си помисля да занимавам Бамбук с тях.
Но реално децата запомнят толкова много картинки, могат по същия начин да запомнят и буквите и цифрите.

Да, запомнят ги като картинки. Има хора с много добре развита зрителна памет, други - с друга. Имам щастието в това отношение децата да приличат на мен и съм им дала максимума. Обаче изобщо не са като мен за рисуване и нямат усет към ръчни работи Музикални са, а аз нямам дори чувство за такт, та не съм и правила опити да ги занимавам с музика, защото зная, че не мога. Щом нещо те изнервя, не го правиш, много е възможно и детето да го чувства по същия начин. Затова има бащи, баби и дядовци, да се допълват интереси и желания.
Давам само идея, децата се развиват със собствено темпо и по някое време се изравняват. За мен е било важно да хвана точния момент, кога какво е интересно.
Понеже всички момченца си падат по колички и въобще по машини, НИ1 не искаше задачи от типа 2+3 = ?, задължително трябваше да е: в гаража има 2 коли, колко ще станат, ако дойдат още 3?

Благодаря ви!  

Маги, знам, знам ги аз тези периоди. Не съм си и помисляла, че нас ще ни подминат. Аз затова си ги записвам тези неща в дневника, за да видя един ден какво е било.  
Иначе той и сега има подобни моменти. Когато някой му е взел негова играчка, обикновено първо ми се жалва на мен. Застава до мен, гледа ме право в очите, сочи се с двете ръчички и ми казва "кофичката на Аце" (кофичката е на Алекс). И аз му казвам, че е негова, да, детенцето иска само да я види и ще му я върне. Показвам му някоя друга играчка или му казвам да си разменят за малко играчките. Има моменти пък, в които вижда, че някой му е взел нещо негово, но не му обръща внимание и продължава да си играе. Целта ми е да го накарам да не се съсредоточава точно към това, че някой му е взел нещо негово, за да не се стига до истерия. Чак дотам засега не се е стигало де. Пък и съм на мнение, че не е длъжен да си дава играчките на всеки и всеки да му е приятел. Сам да си ги избира. Тръшкал се е най-вече, ако види някоя кола на друго дете (от тези, които се бутат с крачета) и не му позволят да се качи. И тогава пак аз влизам в действие, обяснявам и успокоявам. Обикновено децата не дават, но има родители, които след като обяснят, че само иска да я види за малко, се съгласяват.
Много пъти се е случвало, както си играе, изведнъж да се изстреля на някъде, а той видял някоя кола, камионче и отива право към тях.

Фери, и аз го оставям сам да си общува, но винаги съм покрай него. Интересно ми е и ми е сладък да го наблюдавам отстрани как се държи и как реагира, когато е между други деца. Но съм на една ръка разстояние, защото откровено има деца-дразнители, а и не знам той какво би направил. Има едно момче, което съм запомнила. Голяма драка е. Винаги ходи с баба си, а тя не взима отношение, макар да го вижда какво прави. Ето, вчера имаше няколко случая. Алекс иска да се качи на пързалката, но той заявява, че не може, защото била негова. Бабата мълчи. Дърпа играчките на децата от ръцете и пищи. Бабата мълчи. Алекс иска да влезе в пясъка да си играе, едно момиче го хвана за крака, стиска го и казва, че не може. Един ходи и ръси пясък по главите на децата. Никой от никъде не се появи да му направи забележка. И случаи много има още. Знам, че винаги ще е така и трябва да свикваме, но аз съм там, за да показвам на моето дете кое е редно и кое не. Такава съм си, явно луда, но такива неща мен ме дразнят и не ми харесват.
Не знам дали съм права, но така ги усещам нещата.

Истината е, че има и добричка, тихички деца. Кротко си играят и не пречат на никой. Но има много и от другите - агресивни.
Алекс засега е от първите, нищо че е палав по принцип. Заиграе ли се си играе и не дразни другите. Поне засега е така. Не знам до кога, но ще видим.

Панди, знам, че не качват много вече, и педиатъката ми каза същото, по 100-200гр Поне на височина расте. В кабината вече го мерят на обикновен кантар, не на електронен и така важните грамове, които уж качват, няма и как да се следят хубаво. Аз си го меря и тегля и в нас. Той си върви по-слабичък от малък. Дано само не е кльощав, но важното е да е здрав.  

Алекс се плаши от пищящите деца, но ще го видим и него лятото. Бамбук си пищеше и последния път, когато се видяхме.
И аз съм като теб и не се давам. Искам и той да не се предава и да си отстоява позициите, но всичко с времето си.

За датата на кръщенето аз съм си пълно куку. Обичам така нещата да са ми сложни. Никога, нищо не става по лесния начин. Полудявах, защото не изглеждаше Влади да се тормози толкова, а аз наистина не можех да спя.   Уж не искахме да е юли, защото имаме много празници тогава - моя рожден ден, рождения ден на Алекс, годишнина от сватбата, но така го измислихме и пак юли ще ни е празничен.  

Марта   и на мен ми се струва малък да го пускам сам в "открити води". Да, не се бутам, но да знае че съм там. Той обича по-големите деца, сам ходи при тях, понякога и аз го подканям да не ги гледа отстрани, а да отиде до тях, да ги пита как се казват и т.н. И вчера така се набута при едни "батковци" (4-5г),но никой не го изгони, даже му направиха място да седне при тях. А той беше много доволен. Покрай него съм и му се радвам. Много, много ми мило да го гледат така, как си общува. Това са нови неща за нас.  
Мисля си, че ще е едно чувствително раче.   Като ми каже "Аце паче" (Алекс плаче), а на мен ми се свива сърчицето. В повечето случаи се глези, но е чувствителен.  

Свекърва, аз не съм от амбициозните майки, не мисля, че детето ми е гений, а и не искам да е такъв. Не съм го карала нещо насила да прави, а точно така, чрез игри. Много ми е смешно, като гледа някое клипче и кажат някоя дума на английски, той чул-недочул повтаря.  Наистина визуално доста помни, така се научи да реди дървените пъзели за отрицателно време. Докато са малки най-лесно се учат и помнят. Познава и фигурите, плодове, зеленчуци. Когато не знае нещо или не може да се сети казва "А! Това ее, това е, това еее! и чака да му обясним. 

Мислила съм за преквалификация, честно казано, защото за момента не виждам развитие със специалността ми тук, а и не е вариант да се местим на този етап, заради работата на Влади. Като знам от къде тръгна и колко се разви тук, не ми се иска да прекъсва всичко и да почва отначало, но пък един ден не се знае. И за педагогика съм си мислила. Тук имаме, мисля, филиал на Великотърновския университет, но не знам дали ще се справя и дали е за мен. Уча се още да съм търпелива, а там това е много важно. Едно е със собствено дете, съвсем друго с чужди.

С чужди по-лесното е, че не си с тях 24/7. И винаги можеш да си кажеш -има си майка, тя да му мисли. и да не се впрягаш

Миме, според мен ще се справиш.В Плевен ума учителски, който не го е записал не е завършил.Това е ужасно за мен лично.А ти се занимаваш, отговорна си и искаш да се развиваш.Такива учители трябват!Така, че го обмисли!Друго хубаво е, че работното време позволява да си със семейството си!

Миме, има два типа родители- такива, които позволяват чужди деца да играят с играчките на тяхното, и такива, които не. Никой не знае какъв тип родител стои срещу него. И аз съм на принципа, че всичко изнесено от вкъщи ще бъде обект на нечий интерес, може да бъде изгубено или счупено. От чисто хигиенна точка не давам нещата вън да бъдат оставени за игра вътре.
Тъй като срещнах много простотия в лицето на родители, аз предпочитам в "критични" ситуации да говоря с децата. Изобщо не ги питам дали ще върнат играчката, защото отговорът най-често е НЕ. Директно им давам готово решение - хваля ги колко са големи и им казвам като добри батковци/каки сами да върнат играчката Когато чужд човек говори с тях, не им се кара, а ги хвали, като се старая да не губя все пак авторитет на възрастен, децата се респектират и повече се вслушват в сравнение с крясъците на собствените майки. Често ми е много трудно да се овладея, да дишам дълбоко и да не правя както се казва резки движения. Последно едно едва ходещо дете така измъкна слънчевите очила на Мария от багажника на количката. Майката си зяпаше в магазина и хич не взе отношение. Детето й разпиля солети и ги стъпка в опит да върне обратно очилата, както му казах. Продавачката се разкрещя на майката и едва тогава тя каза: Добре, де. Ще го оправя. К'во толкова?

Що се отнася до учителството - това е като лекарската професия. Не може да помогнеш на всички дори и да искаш. Осъзнаването на това е трудно, с другото ти ще се справиш. Сигурна съм

Панде, по-лесно, стига да се научиш да не приемаш нещата лично. На такова място си мисля, че ще е трудно. Или както написа Али, просто трябва да притръпна и да не ми пука толкова, което пък е точно обратното на отговорно. А и отговорността за чуждите (много) деца на едно място не е по-малка. Да си отговорен децата да не се наранят или да не наранят друго дете е също голяма. Но това е и смисълът на професията. Затова не всеки е за нея.
Аз съм раздвоена. Обичам децата, но моето си обичам Най-много. И дали ще мога да приема толкова на сърце чуждите? Дали ще се справя?!  

Маги, хахаха целта ми не е да записвам нещо просто така, както и първата ми диплома не е просто така. Чела съм много по темата и общото мнение е, че всеки, който не е успял да се реализира на друго място, записва педагогика. Сигурно има такива примери, но хайде пак всички сложени в общия кюп.   Аз лично не виждам лошо в това човек да продължава да търси своето място. Никога не съм била толкова амбициозна да градя някаква кариера. Така че се надявам просто да правя нещо, което ми харесва.
Имах мечта да уча "туризъм" и да имам туристическа агенция, но записах "финанси" като първо желание и с това ме приеха, защото тогава нещата  не изглеждаха така или поне в моите очи. И все пак никога не се знае къде ще ми излезе късметът.
Ако запиша нещо друго, каквото и да е то, ще трябва да го уча поне 4-5 години, докато ще е възможно да започна да го работя. Което е много време. Не че и учителите са цъфнали и вързали в града.
А и наистина, вече със семейство, е важно работното време да ме устройва. Ще поживеем и ще видим.

И един пример от онзи ден, как е важно възпитанието в градината и училището, но колко по- важно е какво ще получиш от родителите вкъщи.
Алекс седи в пясъка и си играе. Покрай него няма никой. Идва едно момиче на около 4-5 г предполагам. Носи малка раница и сяда в пясъка покрай нас. Изважда две бисквити, увити всяка отделно, отваря си едната и започва да я яде. Добре, че Алекс не я видя, защото беше седнал с гръб и си го представях как застава пред нея и започва да я гледа като сираче, право в устата.   На мен направо ми кипеше отвътре през цялото време. Но когато я изяде и най-нагло изхвърли опаковката пред себе си, въпреки че има 100 кошчета за боклук в парка, ми идеше да си грабна детето и да се приберем, защото ми писна от такава селяндурщина.   А майката седи 3 крачки зад нея, на една пейка, сама, т. е. не си говори с приятелки, а я наблюдава. Чаках... Дали ще и направи забележка. Ами не! Една дума не обели през цялото време. После Алекс отиде на пързалката, а госпожицата тръгна след него, като преди това стъпка хубаво празната опаковка в пясъка, но там си я остави. И майката пак нищо! Тръгнаха са след известно време, без да й направи впечатление, че опаковката си седи в пясъка.   Ядосвах се, ядосвах се и накрая си казах защо го правя. Мислех си да я попитам такъв ли пример дава на детето си, но какъв беше смисълът. Само се ядосах наразно, защото не ми го побира главата как може да има такива хора. Защо да ми пука как някой възпитава детето си, а такива са много. Всеки ден са ми пред очите и ги наблюдавам.
Та, ако ми се яви такъв, аз ли трябва да го превъзпитавам?

Миме, броиш до 3 и щом майката не казва/прави нещо ти можеш спокойно да говориш с детето. Имай предвид, че Алекс се учи от твои действия и бездействия. Ако той беше видял и осъзнал всичко, щеше да е объркан как хем го учиш да си хвърля боклуците в коша, хем никой нищо не прави/казва, ако това не се случи. (Тогава защо и той да не хвърля на земята?) Казваш на детето как Алекс е малък и е хубаво да има каки и батковци, които да го научат... нещо в този стил. Хем не накърняваш достойнството на чуждото дете тип "Кой те е учил така... Вкъщи така ли хвърляте...", хем даваш пример и на собственото ти дете, че не може да е безучастно.
Иначе за педагозите - важно е да подходят с внимание и старание към всички деца, но не да приемат като личен провал, ако някое дете последва примера на родителите си и се превърне в две любеници една върху друга.

(Аз съм малко афектирана, защото в съседния блок имаше семейство на квартира с две малки деца - на 4 и 3 г. Семейството изглежда супер нормално. Зимата рядко ги виждах. Обаче съвсем наскоро заподозрях, че са се разделили, защото виждах само таткото от време на време да води децата. Даже се укорих как мисля най-лошото и че може пък жената да е бременна с трето, че да я няма. Но не - наистина са разделени, а не даваха никакви индикации, че имат проблеми. Общувахме покрай децата и ако родителите се държат прилично пред чужди хора, то децата са доста открити по принцип и си казват кое какво. Нямаше такова нещо тук и сякаш ме обля студен душ. Мисълта ми е, че може да има проблеми в семейството, които да са скрити от всички и малко или много това да дава отражение в поведението на децата.)

Цитат на: Alichka в 23.04.2018 10:48

Даже се укорих как мисля най-лошото и че може пък жената да е бременна с трето, че да я няма.

Напомня ми на вица, дето съпруга се жалва на майка си, че мъжът и закъснява: "Аман вече, сигурно пак по някоя жена се е запилял!", а тя и казва: "Ти пък сега, не мисли най- лошото, може кола да го е блъснала!"