Аз,понеже не успях да видя първоначално снимките,,,та се включвам със закъснение 
  Всичко е много хубаво,изпипано,с идея и умисъл,наблегнато на детайлите,точно както обичам Много ми е мило,когато виждам резултатът от старанието на мама и околните реализиран.
  Най-любим ми е банера със снимки,прекрасеннннн,уникална идея Миме,браво.А майка ти е златна,специални поздравления
За Алекс,думи нямам,с новата прическа съвсем пораснал ми  се вижда истински малък мъж ,а как се усмихва от сърце,да те разтопи,да му мислят момите

Ох, преди малко сама си се смях... То хубаво, сега се носят "скъсани" дънки, ама след време , като им мине модата, представям си някоя снаха какви очи ще отвори
И фотосесията е много хубава . Съчетала си всичко, дрехи, шалте, околност И сте много естествени и не застинали в поза
Някой път да ми кажеш и покажеш разгънато шалтето /или така изглежда/, харесва ми за подарък

Много,много ама много сте хубави.Прекрасни и Алекс наистина е много слънчев.

Нямам думи за майка ти, не знаех, че тя е оравила украсата огромно БРАВО.

П.с.Шалтето и на мен много ми хареса.

Благодаря ви отново, много сте мили. 

Тони, благодаря за милите думи за произведенията на майка ми. Всички й го казват и тя го знае, но засега предимно приятели я търсят. Нали знаете колко е трудно да се докажеш, особено когато има толкова хора, които се занимават с такива неща?

Маги 

Лоли, и на мен банера със снимки ми е най-най-най любим.   Толкова много го исках и се радвам, че се получи идеален. 

Свекърва, предполагам говориш за шалтето от фотосесията? Да, хубаво е, но е на фотографката. 

Марта 

Ох, много е хубаво да четеш толкова мили думи за детето ти.  Благодаря вииии, прекрасни сте!   

Алекс е едно голямо слънце. И на улицата ни спират често и му се радват колко е усмихнат. 

Ех, тези точки! Толкова са весели
Имаше една мода с точки по дрехите. Аз изобщо не можах да я възприема. Едва когато майка измъкна едни мои бели ританки с червени точки се сетих, че точките ми стоят много детски и закачливи - съвсем не ми се връзваха за големи хора
Много ми харесва роклята ти на рождения ден на Алекс
Отново голямо браво на майка ти за подготовката. Личи си желанието и уменията

Миме, много хубаво парти сте спретнали.
Декорация е много сладка. Браво на майка ти 

Снимките и та са супер и всичко е толкова цветно и весело <3

Първото море на Алекс 

Созопол
16-24 юли 2017г

Доста време се чудехме къде да отидем на почивка и накрая избрахме пак любимия ни Созопол.  
Чудехме се как ще поберем целия багаж в нашата калинка, но някакси успяхме, дори на нас с Алекс ни беше широко отзад. Взехме количката, кошарата, два големи басейна, един по-малък, чадър, един голям и един по-малък сак с наши дрехи и отделно един голям за нещата на Алекс. Естествено, половината неща не сме използвали, но нали като всяка жена, все си казвам „хайде това ще ни потрябва, и това...и това", и така до безкрай. Отделно аптечката, играчки, шишета, малко пюрета, вода и още и още. Честно, но не знам къде побрахме толкова неща.

Решихме да пътуваме през нощта, за да може Алекс да поспи, иначе не си представях толкова часове, как ще издържи на едно място. Тръгнахме в 3.30ч през нощта, Алекс се събуди, докато го пренесох в колата и стоя буден около час. Беше спокоен и се оглеждаше, тъй като беше сънен. После заспа и се събуди малко преди Созопол. Пътувахме спокойно, почти не усетих пътя. Не съм спала, защото ме е страх да пътувам в кола и трябваше да виждам какво се случва. Пристигнахме в 8.30ч.

Аз съм като малките деца и моментът, в който ми замирише на море започвам да се радвам и да подскачам от радост.  Бяхме запазили студио в семеен хотел. Обадихме се на собственичката, за да й кажем, че сме пристигнали и тя ни каза, че настаняването е от 2 часа, но ще направи всичко възможно да е по-рано.  Отидохме поне да си оставим колата там. Добре, че имаше осигурен паркинг, защото това е много голям проблем в Созопол – паркирането.

Веднага отидохме до плажа, за да покажем морето на Алекс. Времето беше мрачно и хладно, и така два дни. От една стана се получи добре така, заради адаптационния период на Алекс. Имаше време да свикне с климата и промените. 

Имах леко притеснение дали ще му хареса или ще се изплаши от безкрайното море, но той беше много щастлив.  Много му хареса още от първия миг и за секунда не съм усетила да се страхува. Веднага се зарови в пясъка и едва го махнахме от него. Превърна се в нещо много любимо. 

Върнахме се в хотела да се настаним. Вътре беше много чисто и уютно. Личеше си, че е добре поддържано място. Имаше всичко необходимо. Собственичката беше много мила и дори ни осигури помещение на първия етаж, за да си оставяме количката, а по-късно и всичките басейни, пояси  т.н.

Ходехме на плаж сутрин от 9.30-10ч до 12-12.30ч. и следобед от 16-16.30 до 18-18.30ч. Имахме два по-големи басейна и един по-малък, който може би беше за влизане в морето, но ние го използвахме за на плажа. Само първия ден използвахме големия басейн, после ни беше по-удобно да си носим малкия. Алекс се задържаше там задоволително дълго, като си плискаше във водата, играеше си с играчките и пясъка. Не е имало безкрайно гонене по плажа или поне не на сутрешния плаж.
Следобед, когато слънцето беше значително по-слабо се отпускахме повече и се разхождаше по брега, сядаше и си играеше в пясъка с кофички и лопатки, събираше мидички. Не е имал желание да яде пясък, а мидички и камъчета.  За мазане му взехме 50 фактор на Гарниер Амбре солер кидс. Доволна съм, нямахме проблеми. Мажехме се до ушите с него, седеше главно под чадъра, а до морето ходеше само с шапка. Голяма борба беше докато свикне да си я държи на главата тази шапка.  Държах го по тениска, а в басейнчето беше голичък.  Не ми допада идеята за мокра тениска и памперс. Топихме крачетата в морето и беше голяма радост. Купихме му и аква обувки, но ги обу 2 пъти. И без това ги поръчах от ХМ и се оказаха големи, та ще са за другата година. 

Сутрин ходехме с количката на плажа. Бяхме супер натоварени от всякъде –багажникът пълен, плажната чанта, води, басейни...ужас.  

Обикновено Алекс заспиваше по пътя на връщане в количката. Пренасях го в стаята и тогава ни беше времето за почивка и на нас.   Влади най-често спеше с него, а аз си четях книга или се гушкахме тримата.

Следобед ставахме и отново тичахме на плажа. Ходехме с колата на Златната рибка, който е идеален плаж за малки деца – чиста вода, плитък и топъл. В един басейн има по-големи вълни в сравнение с него. Имаше много малко хора, беше много спокойно.

Прибирахме се, къпехме се и ако Алекс не спи отивахме да се разхождаме в Стария град. Понеже ходим за трети път там, ни беше много удобно, защото знаехме почти всичко, къде се намира. Ориентирахме се много лесно и не сме се лутали. Може би докато обикаляхме видях поне 5-6 аптеки, добре че не ни се наложи да ги използваме. Аз бях заредила аптечката с всичко необходимо за температура, повръщане, разстройство, хапчета и гелчета за зъбки, лепенки, марли, риванол, спирт, капки за нос, витамин ц, физ.разтвор, инхалатор. Добре, че не пипнах чантата до края. Ще излъжа, ако кажа, че не сме се притеснявали дали всичко ще е наред и дали на Алекс ще му понесе добре смяната на климата и обстановката като цяло. Е, имаше бебешки драми от време на време, но къде ли няма?  

Та така, разхождахме се в Стария град, който много ни харесва. Първите дни беше по-спокойно, после дойдоха много туристи. Пълно е с руснаци. Алекс бързо свикна с обстановката, също се ориентираше лесно и научи кое, къде се намира. Знаеше къде са количките и люлките, и само като видеше, че приближаваме започваше да подскача и пищи от радост. Същата работа и с плажа.   Знаеше пътя наизуст и сигнализираше, когато наближавахме.   Един ден срещнахме две момчета, които свиреха на китари и пееха. Алекс се спря точно пред тях и ги заслуша. Явно много му харесаха, защото започна да пляска с ръчички и да се радва. А те наистина пееха уникално хубаво. И така всяка вечер сядахме и ги слушахме.  

Обичаше да се занимава с баща си пред къщата, където имаше много камъчета. Винаги се прибираше поне с едно в ръка и накрая можеше да съберем цяла чанта. Обича да си носи нещо в ръчичката.  

Там започна да се отпуска повече да ходи сам, като прекосяваше стаята. Аз бях изумена, защото нещата ми се случиха някакси изведнъж и не очаквах.  

Най-често си взимахме храна за вкъщи, защото ни беше невъзможно да седнем с него на ресторант.   Обикновено единият трябваше да тича след него, а другият да седи сам и после обратното. Трудно може да го накараме да седне на едно място, пък и почваше едно пищене за храната ни. Седнахме все пак на една пицария, друга вечер на ресторант и така. Поне ни беше спокойно, не сме се чудили къде да търсим свободни места, да чакаме един час да ни донесат храната  и още толкова сметката. Все си викаме, че като порасне малко ще се променят нещата, но ще видим. Може само да се успокояваме така.  

Там му се промени режима и често се случваше да спи само по веднъж на ден. Добре, че се будеше с една идея по-рано, за да може да отидем на плаж. Вечер заспиваше най-късно 22-22.30ч. И тогава беше пак нашето време. Хапвахме, говорехме си, абее наслаждавахме се на почивката си.  

Бяхме си взели кошарата на Алекс, макар че там осигуряваха. Слагах го да спи в нея и по някое време си го взимах пак при нас на спалнята.

Много се чудех с какво ще се храни там той. Не ми се искаше да се връщаме на пюретата. Намерих детска кухня, която правеше доставки, но Влади се запъна и каза, че ние ще му готвим. Аз нямах проблем с това, но просто не можех да си представя кога ще имаме време да го правим и то по 3 неща на ден. Правехме му няколко пъти супички, манджички (нали затова искахме и студио, за да има кухненски кът), следобедната закуска беше лесна. През останалото време му взимахме пюрета.  Имаше дни, в които всичко си изяждаше, но накрая започна да отказва всичко. Карахме на мляко с бисквити.  
Една седмица излетя много бързо и решихме, че ще останем поне още 2 дни. За съжаление обаче стаята ни беше свободна само един ден и решихме все пак да останем, за да не търсим на друго място, да прибираме багаж и после пак да разопаковаме.  

Колкото и да не ни се тръгваше, трябваше да се прибираме.  

Решихме, че ще пътуваме отново през нощта, за да поспи Алекс. Обикаляхме през целия ден като за последно и все пак решихме да тръгнем по-рано с риск да съжаляваме. Наложи се още в Бургас да спрем на бензиностанция за час и половина, защото Алекс направо пощуря, започна да се сърди и вече си представяхме какъв ще е останалия път на връщане.   Много добре му се отрази това спиране. Накрая дори си намерихме приятели сърби с деца, които много се забавляваха. Алекс се смя, танцува и много им се зарадва. Тръгнахме към 23ч оттам. Той заспа много трудно и през целия път беше неспокоен.  

В нощта, в която се прибрахме на Алекс му се запуши нослето, вдигна малко температура и на другия ден имаше разстройство. Педиатърката каза, че е вирус и започнахме да се лекуваме. Дали беше вирус или никнещи зъбки, не знам .

Като завършек ще напиша, че си прекарахме много хубаво. Най-важното беше да сме си тримата някъде, далеч от всичко и всички. Бяхме се настроили, че няма да е почивка, както досега, но поне ще е разнообразие от ежедневието ни, на едно много любимо място за нас. Важното беше детенцето ни да се чувства добре, да се забавлява, да открива нови неща и надявам се да е бил много щастлив. И ние имахме нужда да откраднем някой миг за себе си.  

Ето и малко снимки.

Хубаво сте си прекарали И на мен ми е любим Созопол. Била съм 5-6 пъти, веднъж за цял месец.

Аз обаче не виждам снимките

И аз, има огромни черни квадрати.

Има проблем с форума май, и аз така ги виждам и нищо не мога да направя.Ако някой иска да пише на Тео, аз съм пас.

Вчера снимките се виждаха, не знам какво става.
Писах на Тео, ако може поне да ми каже дали проблемът е във форума или от сайта, на който ги качвам. Гледам, че той не е влизал скоро обаче и ще чакам да видя дали ще ми отговори.
Пробвах и с flickr, но там някои снимки ми излизат огромни, а нямам възможност да смалявам всяка едно по отделно.

Междувременно ги качвам тук.

http://vivian91.snimka.bg/sea/summer-2017.957205
парола:11020

Тук е добре, виждат се
Хехе, както си му вързала червената кърпа, няма кой да го помисли за момче