Престрашавам се вече няколко пъти да излизаме пеша или с колелото от нас чак до парка, който не ни е близо. Голям е вече за количката и напролет сигурно въобще няма да се побира в нея. Колега на Влади го питал защо още я използваме като бил голям, ама като знам къде трябва да стигнем и ако се заинати, че не иска да ходи, него ли да нося, колелото или багажа?   Ако трябва и през магазин да мина е още по-сложно. А и беше/е в такъв период, в който не искаше хич да ходи. Сега положението е по-добре. Хващаме се за ръчичка и с бодра крачка ходим и си говорим. На отиване пак добре, но на връщане често вече е изморен и такси ни е вариантът. Ще видим и зимата как ще е. Ще свикнем и с това, но ще ми е много мъчно за вярното другарче - количката.

Говори много, понякога си измисля местоимения. Пример, вместо "тях" казва "неги." Вече се научи да се поправя и сам. Казва "неги" и после "тях, не неги".    Друго,  което ми е много забавно, че казва "колеги" правилно, но ако трябва да го каже в единствено число е „колег“.  Иначе прави супер сложни изречения, разказва, задава въпроси, отговаря като някой го пита нещо. Започна да пита за всяко нещо "защо?". И като отговорим, следва отново въпрос защо.  
Имаше период от една седмица някъде, в който ни беше шашнал много, защото беше започнал да заеква.   Аз много се уплаших и постоянно го следях. Вътрешно си мислех, че е от превъзбуда и бързане да каже това, което иска, или малко преиграване, но не можех да се успокоя. За щастие скоро не го е правил. Надявам се да е било някакъв период.

Голям успех имаме с гърнето. Вече пишка и ака в него.   Памперс слагаме само, докато спи. Още има моменти, когато се събужда мокър и затова ме е страх да го махна напълно. Месец му беше нужен да посвикне от пълен отказ да седне на гърне до това сам да си казва. В началото не можех да му смогна на гащички. Пишне малко в тях и тогава се усети, че му се пишка. Сега стиска до колкото е възможно и спокойно го пускам навън без памперс. Често го пробвам и почти всеки път има резултат. Понякога пишка и в тоалетната прав. Голям кеф е да пуска водата после. Преди не можех да го накарам да седне на гърнето, а сега не мога да го накарам да стане.

Продължава да си заспива около 12 часа вечер и да обича да си поспива.
Има ненормален режим на хранене. Понеже спи до към 9.30-10 без нещо, закусва чак към 10.30ч. После преди да легне към 2ч не иска да обядва и го прави чак когато се събуди към 17.30. Съответно и вечерята му идва към 21.30-22ч.

От две седмици не се е сещал да се кърмим и вече мога да кажа, че се отби. Много ми е мъчно, че този период свърши.   Радвам се единствено, че стана по възможно най-лекия начин. Много ще ми липсват тези моменти!

Появиха му се пъпки по тялото - крачетата, по гърба, ръцете, по гърдите и корема, отдолу на ходилата.  Първо бяха като червени петна и изглеждаха като нахапано, после станаха като мехурчета с течност и когато завехнаха образуваха боцкащо връхче. Първо му взех фенистил и го мазах, но като видях, че не се махат го заведохме при педиатърката. Тя нищо конкретно не ми каза. Изписа ми един крем, който в началото не взех, заради антибиотик и кортикостероид, който съдържаше, но после се принудих. Започнаха да завяхват пъпките по тялото, но един ден се събуди с червени петна по скалпа и аз много се шашнах. Ставаха все по-червени, 5-6 по главата. Заведох го пак при личната, но чакахме час и нещо пред кабинета и те през това време избледняха малко. Пак нищо не ми каза, аз се усъмних, че може да е от този крем който ни изписа, но ми каза, че не било възможно. Даде ни направление за дерматолог, но успяхме да се свържем с докторката чак на следващия ден, разбрахме се да се видим на по следващия и петната почти бяха изчезнали. Попаднахме на много човечна жена. Много разговорлива и приятна. Обясни ни, че според това, което обяснявам й прилича на алергична реакция от ухапване от насекомо. Каза ми да я търся веднага, ако пак се случи, за да може да види по-добре. Пъпките завехнаха, но още има петънца от тях и отдолу на крачето не са минали напълно.



В началото на месеца отидохме на село за помена на бабата на Влади. Аз тръгнах пак с големи резерви, защото предишното ни посещение с Алекс не беше много сполучливо, но този път беше много по-добре. Времето беше чудесно, Алекс игра през цялото време. Храни животните - сипва на кокошките зрънца, дава на прасето вода, ходи при зайците, гониха се с кучето (аз пак паднах ) . Намери си едно детско сметало и му стана много интересно, че чак си го взехме за в нас. Играха с Влади на майстори на двора. Моторът беше другата атракция. Имаме си мотор, който преди беше в гаража ни и Алекс не се прибираше в нас докато не се качи, да го запалят с Влади, да поседи върху него. Сега вече е на село и Алекс прекара доста време върху него. Нали има и страст към моторите човекът!  Бяхме решили, когато стане време да спи да си тръгнем, но в крайна сметка останахме и спахме там. Гушнахме се тримата и се събудихме по-късно от един петел. Много хубаво се спи там. После пак игра, натоварихме се в колата и се прибрахме. Ако беше по-близо можеше и по-често да ходим.



-------------------------------------------------------------------------

Влизаме в магазина за хляб по път към вкъщи. Пред нас има майка с по-голямо момче, което я моли да му купи сладолед. След кратко увещаване, че няма да му вземе в крайна сметка му купи. Излязоха си, а Алекс явно не му убягнал този разговор го гледам, че се надигнал на пръсти и разглежда витрината за сладолед. Пита ме:
- Мамо, ти искаш ли пак да имам сополи?
- Не, как ще искам да имаш сополи, не искам!( и веднага се сещам какъв ужас е когато е болен )
- Искааааш! Искаш ли пак да имам сополи???
- Не, мамо, разбира се, че не искам да имаш пак сополи. Как ще искам такова нещо?! Не искам повече никога да имаш сополи!!!
- Искааааш! А този белия сладолед ( и сочи с пръстче един ванилов сладолед) да го купим ли???
Започвам да му обяснявам как навън вече не е толкова топло, вече си обличаме якета и когато пак стане лято ще ядем сладолед.
А той пък толкова разбрано дете излезе. 
- Искаш ли да си избереш нещо друго (като компромисен вариант)? Избра си меденка и беше доволен и щастлив! 


---------------------------------------------
Чакаме пред кабинета на педиатърката и ме пита:
- Мамо, ти имаш ли паца?
- Не, аз нямам паца! ( Добре, че още не се сеща да пита какво имам тогава ).
- А тати има ли паца? 
- Да, тати има!
И добре, че разговорът приключи тук. 

-----------------------------------------------
Приготвям му закуската, отворила съм вратите да го слушам, а той се заиграл с нещо и си бърбори:
-Сега отивам да взема биба....мама да не ме види! 



Малко снимки (010102)
http://vivian91.snimka.bg/children/2g3m.5140283.38793121

Тцтц, с дървен сладолед го минавате детето Гледах преди няколко дни едно такова, като Алекс, сладурче се беше залепило пред витрината сладоледи в Кауфланд. Ама едни очички ококорило . После случайно се оказаха на касата пред мен - купили бяха пакет с фунийки и цедено мляко, сигурно така разрешават проблема със сополите
Много хубаво това сметало, с дъска за писане Не съм виждала такова, аз също бих си го взела.
Ако той седи в количката, хич не се притеснявай да го возиш... При нас в парка идват къде по- големи деца и на никого не прави впечатление. НИ2, нали по принцип е по- едричък не можеше да се събере и главата му опираше в чергилото, но по спомен до две и половина го размъквах така, даже по рейсове се качвахме с количка.
Хаха, "защо - периодът" е доста голямо изпитание, единственото спасение е на третото защо да смениш темата . Те питат механично, не че толкова много ги интересува.

Тц, не е дървен сладоледът, "здравословна" пластмаса си е.  Такъв видяхме и такъв взехме, но сигурно и дървени има.
Още не съм го светнала, че по дъската на сметалото може да се пише с тебешири. Сигурно ще се зарадва.
В количката си седи без проблеми, даже сам си я търси понякога. И на него му е малка вече. Един път се смяхме, че бях опънала сенника отгоре, защото духаше и не му виждах лицето, защото главата му опира в него.  И той се посмя с мен. 
А като знам, че когато се роди беше толкова малък, че разхождайки го се плъзгаше от едната страна на количката и си спеше така допрял бузки в нея.  Имаше място за още едно бебе. 

АЛЕКС НА 2 ГОДИНКИ И 4 МЕСЕЦА 





Нашият малък музикант по цял ден свири на барабани, пее и танцува. Най- щастлив го прави да свири силно, направо очичките му светят.  Да включим лаптопа с колонките, гаси лампите, придърпва си столче, реди барабаните и е готов за концерт. Ние трябва да пеем. Вярно, че ни надува главите, но повече се притеснявам за съседите. 
Сутрин като се събуди поглежда през прозореца и ме пита: "Мамо, вече е светло, може ли да тупам силно на бамбаните?", като му кажа "да", той ми отговаря " Благодаря ти, мамо, че казваш да. И тича щастлив в другата стая.

Опитва се да реди пъзели с повече части. Рисува, като изважда всичко, което имаме - флумастери, моливи, пастели, химикалки, маркери. Изсипва всичко, хвърля капачките по земята със засилка и после ние трябва да ги събираме и да ги слагаме по местата.

Много си играе с инструменти. Все нещо поправя, майстори. Взехме му една детска книжка "Строителната площадка", много хубава и интересна. Книжките са цяла поредица. Тя го вдъхновява все повече да се прави на майстор.

Играе на магазин, като той е "бабата", която продава, ние пазаруваме, каквото ни каже. Не обича да е чичкото, баткото, държи да е бабата или продавачката.

Има две кукли бебета от племенницата - Иво и Боби. И тях включваме в игрите. Едната е цялата нарисувана с маркери по главата, но той си я харесва.

Започна да ни потупва, когато се ядоса. Колебливо действа, защото знае, че не трябва, но все пак го прави. Дори отбелязва "аз те бия". Аз му казвам, че съм му сърдита и се правя, че плача. Наблюдавам го тайно как му става мъчно и казва "мамооо, аз много те обичам" и ме гушка. " Вече съм добричък. Повече нямало да прави така. Ако му кажем да направи нещо, а той не иска, казва че е лош и няма да го направи. Ако му кажа "направо го, ако ме обичаш", без много да му мисли казва "не те обичам", а на мен ми се разбива сърцето. След малко размисля и отново е добър и ни обича.

Много се тръшка, нервничи и налага. Напоследък чувам само "искам...искам...." Все нещо иска да се направи. Големи преговори и уговорки са, докато сам не стигне до момента да се съгласи доброволно.

Големи драми са, когато тръгнем да излизаме. Не иска! Като се заиграе с голяма мъка излизаме. Обикновено все с рев. Не може да си търпи якето. Ръкавите му пречели. Не иска да се обува.... Точно като по картинките, на които се гоним из къщата сме.  После пък не иска да се прибира.

Пак имаше моменти на заекване. Не мога да разбера защо го прави. Нарочно ли, бързане, превъзбуда?!

Вечер заспива късно,след 12ч. Иска да гледа" само едно клипче", присеща се, че нещо му се яде, пие, пишка му се, редят му се кубчета, рисува му се. Иначе през деня заспива бързо, без подобни изпълнения.

Много е чувствителен. Ако нещо му кажем да не прави ни пита "ти защо казваш така?" С една намусена физиономия.
Ходихме на РД в детски център. Играха с децата, по едно време едното се разплака, защото не му даваха играчки и Алекс като наду гайдата по него, от съпричастност. Тъкмо се успокои друго дете се удари и се разплака и Алекс пак след него, защото му е мъчно. Ей, не можах да го успокоя.

Реакцията му, когато видя снега за първи път тази година беше незаменима. Събуди се следобед и когато го заведох до прозореца очичките му грейнаха. Половин час обикаляхме прозорците и се правеше, че го вижда за първи път. Гледахме как е натрупало по дърветата, после тичахме на другия прозорец да видим как ни е затрупало колата.



-----------------------------------------------------------------
Лежим си следобед и той се сеща да ме пита какво има тук ( под блузката ми).
- Какво има тук?
- Къде?
- Легни! (аз лягам)
- Вдигни си блузката! (вдигам я)
- Махни това(сутиена) (махам го)
Като го махнах казва " искам да папам" с усмивка до ушите!
- Какво да папаш, мамо!
- Мяко! Какво има в циците?
- Ами не знам, нищо няма! (Аз действително не знам като не сме се кърмили месец и половина дали има нещо!)
- Еее, мамо, напълни ги!
- С какво да ги напълня, бе мамо? С канчето ли ?
- Да, и тръгна да търси сърдит канче в кухнята!
Стана ми мъчно, мило, пък и той беше тъжен ! Гушнах го!
Хем ми беше смешно, как разсъждава, хем й много мило, колко всъщност ми липсват тези моменти!
После бързо забрави и вечерта, когато разказвах на Влади той уж си рисуваше, но слухтеше с едното ухо и се подсмихваше.


Малко снимки
http://vivian91.snimka.bg/children/2g4m.5142052.38823209

Занимание от края на миналия месец.
Реших да направим вълк от листа. Времето още беше хубаво и слънчево. Взехме празна чанта и се запътихме към училището, защото там видях, че има такива, каквито ми трябват. Алекс беше ентусиазиран, че ще правим вълк, но преди да стигнем до крайната точка видя една чешмичка, която обаче не работеше и се заигра там. Наложи се сама да си събирам листата. 
Купихме си гланцово блокче, от което изрязахме очите и носа. Този път ми помогна.  Забърках лепило в домашни условия. Алекс пожела да ми помогне и за него, но нещо консистенцията не му допадна и се разплака.  Залепихме голямото листо, което беше главата на вълка върху бял лист А4, залепихме и очите и носа, направихме прическата и вълкът беше готов. Голям помощник си имам!!!

АЛЕКС НА 2 ГОДИНКИ И 5 МЕСЕЦА






Напоследък Алекс е в ужасно инатлив период. Всичко е отрицание. Нещата, които го карам да направи се случват много трудно. Не иска да си мие лицето, ръцете, зъбите.
Не иска да сяда на гърнето. Не иска да излизаме, а ако излезем е с рев най-често .
Обличането е някакъв ужас. Само на челна стойка не съм го обличала. Гоня го из стаите, пищи, че не иска да облича това или онова. Не иска да се обува. Тръшка се и се изпъва като струна, и ми е много трудно да го удържа. Всичко трябва да се случва по неговите правили и не приема "не" и "не може" за отговор. Ако му кажа "ще измием зъбите, защото ще се развалят и ще ходим на зъболекар" ми отговаря "искам да ми се развалят!''. " Ела да те облека, защото ще изстинеш така и ще имаш сополи, "искам да имам сополи".
Бие ни и ако не му обърна внимание ми казва "виж, аз те бия". След малко ме гушка и ми казва " мамо, но аз те обичам" и ми се извинява. Никога не сме си позволявали да го удряме, затова ми е странно, че го прави. Надявам се силно да е някаква период и скоро да мине. Опитвам се да съм спокойна, колкото и да е трудно понякога. Ужасните две наистина са ужасни.  

Памперса не сме го махнали напълно. Още спи с него. Напоследък дори започна пак да се изпуска и да не казва, че му се пишка. Питам го дали му се пишка, казва не и след 5 минути го е направил в гащите. Инат!

Бибите имам чувството, че ще ги влачим до първи клас. Толкова са му ценни, че само да кажа, че ще ги дам на някое бебе и започва да плаче жално. Гледа си ги като дечица. Като легне има една в устата и една или две в ръцете. Някои дори си ги реди до него и така заспива.

Изпитва ужас като стане време да му мием косата. Добре, че сега е зима и сме разредили. Не знам какво е станало и от какво се е наплашил толкова, но наистина го е страх много. Не дава да му слагаме шапка за баня, кърпа на очите или каквото и да е друго. Какво ли не сме опитвали, но не минава. Иначе обича много да се къпе, но не и косата. Преди не беше така .

Чудя се и защо не иска да излизаме. По един час трябва да му се моля и да се оправим, докато излезем. Миналата зима прекарвахме много повече време навън. Сега, когато го попитам, винаги отказва. Домошарче го раздава.
Съответно като сме си повече време в нас и по-често се сеща за телевизор и телефон.
Има ново любимо филмче Пепа Прасето. Гледа Маша, Трите прасенца, Вълкът и седемте козлета и Червената шапчица, Хензел и Гретел.  Преди не даваше да отварям книжката за козлетата, заради лошия вълк, който ги изял, но вече гледа приказката през проблем.
Най-често играем на Пепа. Поръчах му фигурки за игра и ги бях нарочила за Коледа, но Влади ми развали плановете и ги дадохме по-рано. Играем и на Червената шапчица, като аз съм бабата, а той е момиченцето. Както и на Трите прасенца. Строим къщи, вълкът идва и ги издъхва.
Често сме и полицаи, престъпници и т.н.

Обича да рисува и оцветява. Имаме вече закачени "рисунки" на видно място. Той държеше да се виждат. Понякога се справя добре с оцветяването , но друг път драска на ред.
Обича да изсипва кутиите с играчките из стаята. А тази с топчетата му е любима. После пада голямо събиране, но какво да се прави.

Вчера се сети, че ще е фризьор и ще ми прави прическа. После извадихме гримовете. Слага ми сенки, молив и червило, един гердан и накрая ми каза, че съм много красива .

Като изключим лошите му периоди е разкошен.   По цял ден го смачквам от целувки и гушкане. Не мога да му се нарадвам колко е прекрасен, умен и колко ми пълни сърцето с любов.   Постоянно ме изумява с нещата , които говори и измисля. Гледам го как танцува, как си играе и си мисля колко ужасно много го обичам.  Как се сгушва в мен, когато заспива и как ме търси с поглед, когато се събуди. А като ме гушне и ми каже, че ме обича, вече цялата се разтапям.
Обича да ме "бори" като скача върху мен и ме лигави. Залива се от смях.

Когато види Влади да се прибира от работа е много щастлив и само него търси и иска. Понякога мен ме гони да си играят сами. Когато си дойде на обедната почивка после Алекс го изпраща с рев задължително.

С нетърпение украсихме елхата края на ноември. Той много радостно подскачаше покрай нас, слагаше коледните топки и нямаше търпение да включим лампичките. Всяка сутрин , когато се събуди и влезе в хола казва "колко ни е коледноооо". Първо само ги обикаляше и ги гледаше, после си взимаше един стол, сядаше пред елхата и използваше топките за барабани, а сега само минавайки си дрънка с някоя камбанка. Засега е оцеляла елхата.

Коледната сесия мина ужасно. Алекс упорито отказваше да се снима. На какво ли не се правихме, за да застане поне малко мирно. Добре, че имаме и сполучливи снимки за спомен.

Още чакаме последните кътници. От известно време забелязвам, че прозират отдолу, но не са пробили.

Продължава да заспива ужасно късно вечер. Трябва да си мине целия репертоар, докато реши да легне. Сеща се, че трябва да си вземе няколко играчки, реди възглавници на земята и си прави пикник, ляга и става 100 пъти, сеща се, че е гладен .

Вече с нетърпение очакваме почивката на Влади. Той е на антибиотик и сега просто се молим да не се разболеем и ние покрай него.

Малко снимки
http://vivian91.snimka.bg/children/2g5m.5143664.38847680

Коледни празници 2018







И тази година с голямо нетърпение очаквахме Коледните празници. На мен това време ми е любимо, защото Влади е почивка 10 дни и имаме повече време да сме заедно. 
От рано започнахме да мислим подаръците, за да не се притесняваме в последния момент. Май беше грешка, защото идеите извираха. Обяснявахме на Алекс как наближава Коледа, дядо Коледа ще дойде и ще раздаде на добрите деца подаръци. Съответно той трябва да слуша, за да получи подарък. В началото се впечатляваше, после, като се заинатеше нещо, упорито казваше, че е лош.
Коледните лампички светеха още октомври месец в нас. Колкото и да ги прибирахме, Алекс се сещаше за тях и ги вадеше. Украсихме елхата в края на ноември с голямо нетърпение. Една вечер бяхме на гости при майка ми и като се прибрахме Влади каза "Ей сега ще украсим елхата". И до 22.30ч. украсяваме елха. Алекс беше много ентусиазиран, слагаше играчките, подаваше, философстваше кое къде трябва да седи. Нямаше търпение да включим и коледните лампички. И накрая, когато вече бяхме готови каза
" уауу колко ни е коледно".  Направо ме разтопи.  От тогава всяка сутрин и следобед ставаше и първата му работа беше да го гушна и да го заведа в хола, "за да види дали още ни е коледно ". Не сме имали кой знае какви проблеми с елхата, оцеля. От време на време потупваше топките, вместо барабани. Даже си слагаше специално столче, за да му е по-удобно. Дрънкаше с камбанките, пренареждане. 
Естествено и тази година всички вкъщи писахме писма до дядо Коледа. Алекс си беше поръчал първо голяма кола, червена. Не очаквах, защото в нас има всякакви коли. После каза, че иска мотор.

22 декември беше последният работен ден на Влади. На 23-ти ходихме до София. Трябваше да купим още някои неща. Минахме през мола, после през Джъмбо. Имаше ужасно много хора, бацили. Очите ме заболява да се оглеждам, да се бутам. Имам чувството, че повече време ми отне да търся Алекс и Влади, отколкото да обикалям.
Решихме сутринта на 24-ти да заведем Алекс в детския център, защото ни поканиха на коледно тържество. Щеше дядо Коледа да раздаде подаръци, подготвени от нас. Не казахме нищо на Алекс, за да няма някакви очаквания. А и до последно се чудих дали да ходим, защото ни беше страх от вируси.  Имаше клоун, украса. Бяха около 15 деца, като в последствие се видя, че поне 10 от тях бяха болни.  Алекс поигра малко и разпитахме кога ще се раздават подаръците, защото искахме да си ходим. То не се траеше. Кашляне и сополи срещу теб.  Никога не бих си завела детето на тържество, ако е болно, а на родителите не им пукаше. Седнаха децата на земята, Алекс седна в мен и започнаха да викат дядо Коледа. Алекс си мълчеше и не очакваше да дойде наистина дядо Коледа. Зарадва се, когато го видя.   Дадоха му подаръка втори. Получи форми и пластелини за правене на сладолед. От детския център бяха подготвили торбичка със сладкиши. Не пожела да се снима с дядо Коледа. Изчакахме да раздадат подаръците на всички и бързо си тръгнахме. Мисля да не повтаряме. 
След като си тръгнахме от там потеглихме към село. Там ни чакаха свекърите. Алекс дремна малко в колата. Свекървата беше подготвила всичко за деня. Алекс си игра с кучето, пекинез, ние хапнахме, парата от нейната питка се падна на Влади  и тръгнахме на обратно. Бяхме решили вечерта да си бъдем вкъщи семейно. Майка ми пък беше подготвила питка и разни украси. И двете със свекърва ми ми спестиха доста време и сили. Наредихме си трапезата с нечетен брой ястия, както си е традицията. Парата се падна в мен. Хапнахме, говорихме си, играхме си с Алекс. Цяла вечер бях по-зле от малко дете, чакайки с нетърпение Коледа. Преди да си легнем подготвихме чинийка с бисквити и чаша мляко за дядо Коледа. Алекс се изкуши и му изяде половината бисквити. 

На Коледа станахме по-рано с Влади. Имаше последни приготовления с подаръците. Наредихме всичко и зачакахме Алекс да се събуди. Той стана и се сети, че нещо трябва да се случва. Аз изтичах напред, за да направя видео. Просто нямаше как да изпусна тези емоции. Алекс влезе в хола и веднага се затича към чинийката с бисквити. Сякаш нищо друго нямаше в стаята, а то просто нямаше как да не видиш всичко. Видя, че бисквитите и част от млякото липсват и тогава вече видя подаръците. Никога няма да забравя реакцията му, когато видя мотора. Толкова искрено се зарадва. Направо очичките му светеха от щастие. Толкова невинно и по детски чиста беше радостта му.   Доста време го обикаля, качва се, слиза, палеше го, пускаше музика, обикаляше из стаята с него. Много добре се справя с управлението. Голяма радост беше. Чак след това вече започна да разглежда и всичко останало. Общо взето на всичко се зарадва. Не знам как чак на 25-ти разбрахме, че малко прекалихме с подаръците и решихме да не му подаряваме всичко тогава. Оставихме някой неща и за след това.
Подарихме му и масичка със столчета. Върху нея му бях наредила скицник и флумастери, книжки, лакомства. На сладкишите също много се зарадва. Имаше и торбичка с плодове. Първо не ме разбра и си помисли, че са дървени плодове за рязане и когато му казах, че са истински малко развалихме доброто настроение, защото се разсърди. Така е, когато си любител на плодовете.
Подаръците на Алекс бяха - акумулаторен мотор, маса със столчета, светофар, светеща стоп палка, книжка на Пепа, пъзели на Пепа, музикален център (който получи след нова година), сладкарница (която му дадохме на нова година. Това от дядо Коледа и от нас.  
 Кумовете му подариха ферма, а кръстниците дрехи. От приятелка получи трактор с ремарке.
Когато се поуспокоиха нещата решихме и ние с Влади да си отворим подаръците. Аз получих желаните книги, боти и бельо. А след няколко дни ме изненада и с ваучер за фризьор. От мен получи гифт карта, парфюм, календар за бюрото му на работа, книга и бонбони. Бонбоните май сама си ги ям, защото са ми любими. Това беше едно дълго, почти двучасово отваряне на подаръците. Отидохме на гости на кръстниците. Там децата се наиграха, ние се видяхме и се прибрахме Алекс да поспи. Вечерта отидохме при майка ми. Този път и аз се бях подготвила с разни неща. Получихме и раздадохме подаръците. Майка ми му даде пари, като пожела да участва в покупката на мотора и сладкиши. Хапнахме, играхме и се прибрахме. Отидохме и до свекърите. Там бяха сестрата и зетя на Влади, племенницата, баба му, сестрата на баба му, братовчедка. Беше лудница. Аз се побърках от толкова хора на едно място. Алекс така се разигра с племенницата, че заспа пак по никое време.   Голямо скачане и борене беше. Получи си и от там подаръците. Свекърите му дадоха пари и червена кола с дистанционно, сладкиши.  Сестрата и зетя на Влади му подариха червена кола, пак , гараж с коли и пиано. Отделно от други баби получи пари. И сладкиши имаше в огромни количества. Един шкаф напълнихме.  Имаше и един забавен подарък. Сестрата на бабата на Влади му подари тениска, потник и слипове + пари, ама като за мен размер. Ама жената на възраст, пътувала от другия край на България и се беше подготвила за всички. Мило ми стана. Алекс помогна на племенницата да си отвори и нейните подаръци  като й асистираше.  Направо му изпуснах края колко неща получи. Може да пропускам нещо .
Като мина Коледа ме отпусна и еуфорията. Два дни след това се разболях, после и Алекс беше с хрема, за щастие за два дена му мина. Не знам какво беше това чудо.
Добре си починахме. Е, Влади не толкова, защото Алекс беше залепен за него, както се и очакваше. Но поне си бяхме на топличко, гушкахме се, говорихме си, гледахме филм и ядохме. ..доста ядохме .  

На Нова година си останахме в нас. Брат ми ни дойде на гости. И свекърите си бяха на близо, и племенницата притичваше, но "официално" си бяхме сами. Този път всичко си направих сама. Питката ми се получи много добре. Майка ми беше изпратила само сладки и торта. Прецених, че няма да се занимавам, а ще си бъда със семейството вместо да правя и това. Приготвих всичко, докато Алекс спа следобед. Голямо бързане беше. Къпах се в последния момент в 19.30ч.  
Вечерта нямаше постоянно седящи, освен брат ми, защото ние постоянно тичахме след Алекс и най-вече Влади. Него не го бърка много, че е Нова година. Вечерта мина наистина неусетно. Изобщо не разбрах как стана.  
Точно, както мина и цялата година. Речта на президента изобщо не чухме. Влади отвори шампанското по-рано, без да иска . Не видях и часовник за отброяване на последната минута. Гледахме зарята от терасата. Алекс много й се радва. Племенницата беше донесла конфети и цяла вечер гърмяха и ги хвърляха из стаите. Нищо, че всеки ден чистя, все се намира и до днес да излизат конфети от някъде. Та зарята я гледа с голямо удоволствие. Изобщо не се страхува от нея, даже искаше още. И пиратки имаше, пак от племенницата естествено. Ние такова неща не харесваме, но Алекс се забавлява. Няколко дни след това продължаваше да пита няма ли да има пак заря и се сърдеше, като му кажем не. Чухме се с нашите, свекървата дойде да ни поздрави. Брат ми нямаше търпение да си тръгне, защото се беше разбрал да се съберат с приятели. Алекс заспа чак 2.30ч. ние си легнахме към 4.30.
Изобщо не харесвам 1-ви януари. За мен е един мрачен ден. Всеки се е покрил някъде, навсякъде е пусто. Цялата еуфория около празниците е свършила и сякаш за този един ден всичко е спряло.  Страх ме е от 1ви януари защото го приемам буквално като ново начало, от което не знам какво да очаквам.
На 1ви Алекс отиде да сурвака свекърите, нас не пожела. Подарихме му сладкарницата. След няколко дни му подарихме и музикалния център. Много си го харесва. Свири на барабаните с удоволствие. Прави си концерти, пуска музика през телефона.  
Заведохме го да се пързаля за първи път на ледената пързалка. Първо Влади влезе с него, после се сменихме. Беше му интересно.  
Алекс много свикна  с племенницата, със свекървата също. После му беше криво, като си тръгна. Преди да си тръгне чувам Влади че й предлага да си я вземе при нас да я гледаме, щели сме да я запишем тук на училище, щял да й сложи едно легло при нас и т.н. А аз после му предложих вместо да я осиновява, може да решим този въпрос по друг начин, щом на Алекс му в толкова хубаво да си има сестричка. Само ми се усмихна.  
Правя си кратка равносметка за изминалата година, която не беше хубава. Най-тежкото нещо, което ми се случи беше загубата на баба. Това е достатъчно за да я приемам за най-лошата си година. Добре че все пак и имаше и хубави събития - кръщенето на Алекс , морето и изобщо, че сме живи и здрави. Успях да постигна поставените цели, с изключение на една, водещата, но остава за тази година. Не искам да го приемаме като изпусната възможност, а по-скоро като "за добро е". Очертават се промени през тази година за нас и близки хора, но ще видим какво ще излезе. Наистина само се моля всичко да е за добро. Дано сме живи и здрави. Другото ще го постигнем.  


Снимки: (010102)
http://vivian91.snimka.bg/children/kp2018.5144920.38875328

А, не извъртай желанията- детето си иска кака, не сестричка И моите редовно ме кандардисваха да си вземем вкъщи някое съседче за по- дълго време, да си играят и да си учат заедно.
Много ви са хубави снимките на фото в сиво, само дето се притесняваше, é Алекс не бил в настроение .
Еха, колко подаръци само и как красиво са опаковани!

Е, да, кака няма да има със сигурност, но може да бъде батко. Те децата обичат по-големите, но за кака няма да го огрее. 
Като за спомен стават снимките. Но се сещам какво беше 
Подаръците сама ги опаковах, с изключение на моите от Влади. Не, че нещо, но моите са по-хубаво опаковани от тези, които е носил в магазин. 

  АЛЕКС НА 2 ГОДИНКИ И 6 МЕСЕЦА  






На 10-ти си направихме домашно парти, защото нашето момченце стана на две годинки и половина. Спомням си, когато направи 6 месеца майка ми беше приготвила торта. Той не можеше още да седи стабилно и за снимките се беше подпрял на дивана и ахаа да се килне на една страна. Няколко дни преди това бях започнала да го захранвам. Много мили спомени.  
Измислихме си повод за празнуване и Алекс беше много доволен. Докато спа следобед му направих палачинки, намерих свещички и като се събуди го изненадах. После, когато Влади се прибра от работа пък беше купил торта и хайде наново със свещичките. Донесе и фонтани заря, бенгалски огън. Имаше и подарък светещ меч. Голямо забавление беше.

Записах му час за консултация, но със сигурност ще го отложим и няма да го вода докато не премине грипът.

Върна си периодът с музиката и танците. Не, че някога е спирал, но редува ту песни и танци, ту включва и музикални инструменти. По цял ден това прави. Слуша пак песните, които слушаше като по-малък. Научи се много да подражава и имитира. Копира всичко, което вижда, което мисля че не е много ок. Много се вживява, голям актьор е.
Научи се да гледа лошо. Много е смешен и сладък как сбръчква вежди и гледа като Скалата. В следващия момент се е ухилил до ушите, чак очите не му се виждат.  
Обича да свири на музикалния център. Включва телефона към него или пуска на телевизора любимите песни и свири на барабаните. А те много хубаво са направени, реалистични и не прекалено дразнещи.
Мушка си и флашката в мотора и пак танци.
Гледа разни клипчета, сега най- интересни са му Буба, Grizzy and the lemmings и най вече песнитe, които харесва. Прекалява на моменти, но се надявам като се оправи времето да не се сеща за тези неща прекалено често.

Обича да има някой да му обръща внимание и да се занимава с него. И игрите така са му по-интересни.
Забавлява се да играе с вода, с брашно и пясък, и все такива цапащи неща.
След като си получи подаръците много се занимаваше с тях. Моторът беше пуснат нон стоп. Обикаляше с него, слушаше музика, играехме на полицаи. Сега сме го прибрали и го вадим, когато се сети за него.
Занимава се с дървената торта, масата и столчето не са му интересни на този етап.

Няма желание да се храни сам, иска аз да го правя, а не е да не може. С яденето е на моменти. Като се заинати само върти главата, а като е гладен си яде.
С бибите сме още до никъде. Режимът си е по старому .
Два кътника пробиха, остават още два.

Продължава да ни бие и честно казано не знам как да реагирам. Правя забележки, обяснявам, но той още повече се ядосва и го е яд, че го спирам. Трябва моментът на успокоение сам да дойде, иначе нищо не помага. Като му мине все едно е друго дете.
Успокоява се, идва да ни гушкам. Извинява се. Тези истерии са ужасни. Понякога се тръшка на земята, забожда глава надолу и започва да плаче, когато не получи нещо или нещо му се откаже.

Не искаше да прибираме елхата. Няколко дни го подготвях, че Коледа вече мина и трябва да я приберем, за да може да я извадим пак за следващата Коледа. Плачеше и не даваше да се споменава. Един ден го убедих, качи се на едно столче и сам свали всички играчки. Прибрахме елхата и част от другите украси. Имахме проблем с една светеща къщичка, не даваше да я прибираме, защото играехме с нея, но докато спа я скрих и засега не се е сещал.
Покрай Коледа научи и коледни песнички.

Зън-зън

Зън, зън, зън.
Зън, зън, зън
Кое е вън, кое е вън
Кой ще дойде в този час
Тук ще дойде дядо мраз
Искам още щом го зърна
От сърце да го прегърна
Че си знам, че си знам
Той ми носи дар голям.

Играем си с кубчетата. Състезаваме се кой ще направи по-висока кула.
Алекс : Мамо, не ме дразни! Аз трябва да съм шампиона!

------------------------------------------------------------
Събужда се, аз го мачкам, целувам го и го питам тези бузи за какво са ти? А той ми отговаря " за обличане".



------------------------------------------------------------
Комунист - нещо средно между кондуктор и машинист.



------------------------------------------------------------
Обяснявам му, че още е малък, за да решава някои неща. Ние сме родителите и казваме, а той ми отговаря " аз съм майката и казвам не".



------------------------------------------------------------
Гледа Том котката от Tallking Tom.
Алекс: Мамо искам да си вземем коте, истинско, в нас. Аз ще го гледам .....и ще го бия".
Е и аз не съм фен на котките, но такава агресия не съм показвала. 



------------------------------------------------------------
Влади си работи нещо на лаптопа в другата стая, а ние с Алекс сме легнали на спалнята и си говорим.
Алекс: Мамо, знаеш ли тати на какво ми прилича?
Аз: На какво?
Алекс: На котенце!
Аз: Оо браво мамо, много сладко.
Ами аз на какво ти приличам?
Алекс: На змия!
Аз: На змия ли? И вече ми става много смешно...
А ти на какво приличаш?
Алекс : Аз приличам на тигър! Горд!!!
Не знаех, че децата от малки имат такова мнение за жените. Много тъжно...


Снимки: (010102)
http://vivian91.snimka.bg/children/2g6m.5145343