Честитооо, Миме! 

След последният ти пост бях сигурна , че си  бременна незнам защо.
Пожелавам ти спокойна бременност, сигурна съм, че всичко ще е наред.Много се радвам.

Алекс сега ще го пускаш ли на градина?

Честито, Миме!
Дайте да обърнем нещо! Свекърва за първи път дава предположение за момиче. Ама женско и овенско е много опасна комбинация, наистина!
Не е толкова стряскащо с две, спокойно. Ако имаше шанс, щях да съм в редиците с три. Факт е, че при мен бабите помагаха за едно, а после абдикираха. Е, оправям си се Организация му е майката! Ще се справиш!
Пък и до април има много време. Дано Алекс бързо се адаптира към градината. Така той ще си има среда от приятели. Тогава щеш - не щеш няма да му е интересно да играе само с теб.

Аз от БХС нямам хубави впечатления, че тук в града имаше тенденция преди време да шашкат излишно хората, но стискам палци всичко да си е наред. За мен е важно задапаратното устройство в комбинация с хубава апаратура, а не куха статистика.
То с всяка следваща бременност е така - с първата се хвалиш на всички, после кой разбрал- разбрал При мен със Симеон беше една тежка зима, та и клюките се бяха зазимили. Чак напролет народът разбра
За ревността по мои наблюдения зависи много ти как ще си подложиш нещата. Ако включите Алекс да помага, да се чувства полезен и впечатляващ с нови умения на батко, ще е едно. Ако се фокусираш върху бебето и чат-пат имаш време за Алекс - съвсем друго! Разликата си е екстра. Не го мисли толкова

Благодаря ви! 


Панди, и аз четох хубави неща за Славкова, ще я видя. Дано всичко да е наред и да ми оправдае очакванията.

Свекърва, ама защо сега така кълнеш? Алекс ги изпълнява тези функции. За къде повече? Да сме живи и здрави, дано само Алекс не се окаже спокойното дете.   Първия път не познахте пола, ще видим сега. Овен не ме кефи, ама какво да се прави. С телец поне имам опит.

Марта, ще го пуснем да видим как ще се чувства. А иначе и двамата не изгаряме от желание. Със смесени чувства съм. Не искам да го ограничаван, да го обсебвам по някакъв начин, искам да се развива и да бъде социален. Но и не мисля, че ако не ходи на градина няма да е всичко това. Вчера бяхме на родителска среща и четоха какво трябва да са усвоили децата на края на годината, ами, той 90% от нещата и сега ги може, останалите 10% просто не съм се сещала да наблягам на тях. И не го хваля, защото никога не съм го натискала да учи нещо. Даже много естествено са се получили нещата.
За мен градината не е нещо уау, което да има само положителна страна, а и сега, щом ще съм си вкъщи, няма да има проблем да си го гледам. Наистина не ми се преминава през този период на адаптация, защото не знам как ще ни се отрази и колко ще продължи. Но сме се хванали на хорото. Щом сме го записали, значи в някакъв период съм смятала, че е редно да опитаме. Надявам се лесно да свикне, без много сълзи и драма. Надявам се да е щастлив, защото ако не е, няма да го оставя. Това е нещото, от което най-много се страхувам - дали ще е същото слънчево и усмихнато дете. Страх ме е, че може да се промени и то не към добро.
Искам да видя и как ще му се отрази промяната. Да види, че не е центъра на света, че не може да се тръшка за пълни глупости, защото там няма да има кой да го отрази. Да видя дали ще прояде или само капризничи при нас. Там няма някой да му направи попара, защото "това не го иска", да го чака да се накани да легне и т.н. Положителното нещо е може би контактите с другите, които ще има. Да свикне да комуникира с другите, да се справя сам в ситуациите, а не да търси мама и тати. Ей, такива неща. За мен е важно да прекараме времето си заедно, защото и това не може да му го даде никой.
Ако видя, че му е добре, не бих го ограничила.
Може мнението ми е такова, защото и аз не съм обичала да ходя. Както и не отричам, че има и положителна страна, най-вероятно, но нещата не са само бели или само черни.

Али, много е важно да имаш рамо. Няма да ти обяснявам какви схеми са, когато трябва да отида на преглед, на зъболекар или нещо друго ми се налага. Всеки път Влади трябва да излиза от работа, защото няма кой да гледа Алекс.

И аз бях против да правя БХС, но не знам защо този път съм се панирала повече. С Алекс си бях спокойна, че всичко е наред, но може би докторката ми повлия не добре и се изплаших. Мисля, че няма да ми се отрази добре на психиката, какъвто и да е резултатът.

Честити две чертички Миме.Лека бременност и здраво бебе на финал.За Алекс и градината, остави го детето, той ще се справи.Не са толкова малки и крехки колкото ни изглеждат.

Благодаря, Маги! 
Сигурно е така, но майчино сърце...

Хаха, Мимка, надявай се, ама не много. Дано да греша, де . Нито прояде всичко НИ2, нито спря да има винаги собствено мнение, различно от нашето. Комуникацията му с другите деца ще е такава, каквато искат лелките и учителките да има, по- точно ще се наложи временно да се адаптира, няма гаранция, че ще е по твоите разбирания за предпочитана. Безусловно най- голямото предимство на градината е, че се учи да се адаптира към друга среда и да оцелява, пак повтарям временно. В училище ще трябва да го прави наново, с други деца, при други обстоятелства, пак ще е наново, няма как да пренесе опит завинаги, който да е в негова полза. Той е оправен, ще се справи с всичко.
Относно научаването на разни неща съм напълно съгласна с теб. Децата се развиват с различно темпо и ако като Алекс /моите също/ показват по- бърз напредък в ранна възраст, после дърпат останалите. Ползи има, ако в това време на застой някой им разшири основата, ама при 20-30 деца кой да се занимава индивидуално с него.
Във вашия случай мисля, че детската градина ще оправи режима за по- ранно ставане сутрин, който после ще се наложи да спазва поне в училищно време. Естествено, най- добре ще е да ходи на полудневна, езикова, но затова се искат други възможности. Да е жив и здрав, ще навакса по- късно и с малко повече труд и упоритост.
В крайна сметка, ходило или не ходило на градина, децата към 6-7 ми клас се изравняват по общи знания и умения и нататък зависи от личната им вътрешна мотивация и малко повече от първите седем години, прекарани в семейна среда.
Позволявам си да направя тези изказвания, защото имам все пак педагогическо образование и три години стаж като даскалица в техникум, че и в училище с деца от малцинствата. Личният ми опит е само за момчета, няколко на брой роднински и моите и там не претендирам, че съм попаднала на достатъчна извадка за статистика

Миме, какви хубави новини! Хайде леко бременееене и после едно здраво бебче 

Миме, честито! Лека бременност и пухкав финал!

Благодаря ви!  

Свекърва, на мен ми е убягнало, че имаш педагогическо образование.  
Безспорно е така всичко. Аз съм си изградила някаква представа и се опитвам да наблегна на ползите, за да се чувствам по-спокойна и да не съжалявам напълно, че съм го пуснала. От опита на майки, с които комуникирам, до този извод стигам, че все нещо се променя към по-положително. Дали някой проял, научил се да се облича, отказал памперс и т.н. Там казват, че имат респект от учителите (не всички, естествено), защото Алекс го раздава, като да не го плаши нищо. И ние, понеже си го познаваме, не очаквам някой да го накара да яде нещо, без той да каже "това не е хубаво", без даже да си е направил труда да го опита, а аз за 3г не успях да го науча. Ама се надявам де.
Не искам от него да яде всичко, все пак и ние не ядем всичко, но малко поне да си допълни вкусовите предпочитания и да се научи да опитва, преди да отказва категорично.
Влизането в градински режим също ми се вижда сложно. Аз й моя трябва доста да си променя и да нагодя към неговия, както досега. Всичко е много индивидуално. Имам примери и за деца, който въпреки ранното ставане, вечер заспиват отново късно. Това ще е доста изморително.
За мен, може би, най-големият плюс е комуникацията с други, справяне в различна от домашна среда и доизграждането на характера му, общувайки и с хора, различни от нас. Ние сме положили някакви основи. Все някога трябва да се сблъска с живота и да разбере, че не е толкова розов.
Общо взето на този етап мога единствено да си гадая как биха се развили нещата при нас. Иска ми се да отлагам още тръгването и в същото време искам вече да знам какво ще се случи, защото наистина не мога да спя и съм много неспокойна.

Свекърва, благодаря ти, че споделяш, защото винаги ме караш да обмисля и другата гледна точка.  

Имам и педагогическо образование, даже не от социалистическо време, а в ранния преход, та материалът включваше и нови виждания и методи. Държала съм изпити по детска психология при известни и много прогресивни софийски преподаватели, като в същото време, по важни предмети, виждах на какви никакви знания учат други, ей така, да отбият номера. Хаха, познавам и студентите и тяхното отношение към ученето и към личностното им развитие, общата им култура и желанието им за работа с деца, за съжаление. Имаше и такива, които горяха, както се казва, ама бяха много малко.
Пак на стари години, малко след 50, завърших магистратура "Управление на човешките ресурси" и отново се сблъсках с психологии и логики и трябваше да ровя по библиотеки на разни езици за информация, както и да съм на студентската скамейка, за да си "сравня часовника" с разбиранията на младите колеги.
Теоретично съм подкована добре

Свекърва, значи съвсем не си случайна ти.  Браво, част от нещата не ги знаех за теб. 

Мими,честито толкова е хубаво да си мама на двама.Пожелавам ти леко бременеене и накрая една страхотна огнена принцеска Овен.Дано Алекс бързо влезе в градински режим.

Благодаря ти, Цвете!

Честито и от мен  Е какво, пак ще бременеем 2-3 месеца заедно  Аз залагам пак на момче.

Благодаря, Фери!  Чакам да ми пишеш за лентичката.