Мари, да е жива и здрава малката Елиза! Да ви носимного радист и гордост! Нека има безфрижно и щастливо детство!
Да е жив и здрав Симеон! Много игри и бели!

Ох, толкова начесто да влизах да проверявам дали е родила Мари и накрая съм изпуснала момента. Тооооооооолкова много се радвам, че госпожицата все пак тръгна сама и се роди нормално, направо потрепвам като пиша това тук сега  Няма такова щастие. Нека Елиза е окрилена винаги от щастие, свободолюбив дух и пълен мир! Честит да е и Симеон, чак не е за вярване, че получи най-дългоочаквания подарък за рождения си ден 

http://www.beliebte-vornamen.de/6873-elisa.htm
Официално е от Елизабет, съвсем царско си звучи. И проблеми ще имате, ако съдя по наши познати в Германия с дъщеричката им. Записано е тук като Елиса, даже и свещеникът така я кръсти. Ама какво от това, важното е как вие ще и казвате. Много хубаво име
Хехе, от цялата работа най- прецакан е Сами - хем е второ момче, хем средно дете, хем само той си няма рожден ден на 12- ти .
Сестра ти също ли си заминава, та оставаш от вторник сама? Дано има опция някой да ти помага поне за по няколко часа Идва ми да се самопоканя , но пусто вървя в комплект с кукерката

Честита радост, Мари! Да е жива и здрава девойката, да е вашата гордост и батковците много да я закрилят.  Да има весело и безгрижно детство,  заобиколена само от добри хора!

Радвам се, че сама си е избрала датата. Симеон щастлив ли е, че и двамата ще празнуват на 12-ти?

Ти бързо се завръщаш тук, радвам се, за което. 

Знам, знам, нали затова казваме, че се готвим за проблеми
Да, сестра ми утре заминава, всички ще стават в 4часа ,за да я закарат на летището.. няма как. И три седмици отпуска на половината свърши... въобще изненада ни девойката с нейните си планове...
Пък Сами си има Рд на 12-ти,само че януари.
А Симеон вчера се замисли че било по-хубаво да бъде сестричката му на следващия ден, та бързо измислихме, че двамата ще празнуват два дни, че да е честно

Знаех си, че щеше се усети, че не е толкова хубаво рождения ти ден да не е само твой и ти да си център на света на него  

Благодаря!
Като феи-орисници сте! 

Цитат на: always_and_forever в 13.07.2017 14:05

Ти бързо се завръщаш тук, радвам се, за което. 

Готвят ми, сервират ми, чистят ми, за бебето се грижат, а и то повечко спи, а аз съм във форума... после ще е тя

Цитат на: Marri в 13.07.2017 13:28

Марта,сутринта станахме в 6ч,отваряхме подаръци, духна свещички, хапнахме торта и ги изпратих в един увеселителен парк в Германия, да се забавляват. Аз изчистих, изкъпах се и отидох на преглед, но не се върнах.
Те се прибраха в 20:30 и дойдоха в болницата и "работата" беше свършена, а резултатът на лице.

Супер, нямам търпение да разкажеш.
Почивай си сега.Елиза прилича ли ти на някой от батковците или е различна?
Започнахте ли с кърменето?
В началото не е страшно, докато спят повече,ще се оправиш.После ще видим , дали ще е поспалива или не девойката.

П.с.храната звучи супер

Мари, честито! Прекрасно име сте избрали, рядко срещано и някак характерно - нека и тя да е такава, единствена по рода си  Бързо възстановяване на теб и лесна адаптация у дома 

Сега имам време и ще разкажа за раждането, макар че с таблата си мъка.

Разказът ще е това, което съм видяла, почувствала, преживяла, без захаросване, така че момичетата, които не са раждали да го имат в предвид и да прескочат, ако им идва в повече

Раждането на Елиза

Дните след термина бяха наистина тежки в психологически план. Трудно е човек да остане здравомислещ и с положителна настройка в толкова дни лутане в неизвестност.
Ходех на преглед всеки два дни и все се надявах да чуя нещо ново, но всеки път хубавото беше, че всичко е наред, лошото, че чакането продължава.
Две неща не ми даваха мира, какъв вид ще е раждането и това, че времето върви и всички планове, които направихме и отпуски и прочие бавно се изчерпват....

Да 12-ти не съм имала някакви специални нагласи, разбрах, че ще го дочака на прегледа в понеделник.
Зарадвах се, защото щях да съм вкъщи да честитя на Симеон Рд, да споделя част от емоциите.

Сутринта станахме, отворихме подаръците,беше много вълнуващо, той супер искрено се радваше. Получи много подаръци като за вече голямо момче.
Тортата макар и поръчана(и не особено скъпа и специална),  беше прилична, той си я хареса и беше доволен.
Имахме достатъчно време и спокойно в 9часа ги изпратих да се забавляват като ми беше малко мъчно, че ще съм сама този ден и няма да споделя емоцията, но не беше възможно да пътувам надалеч, а и нямаше как да издържа цял ден.

Почистих набързо, изкъпах се и излязох 10:30.
Долу горе по това време усетих и първите болезнени контракции. Докато бях в автобуса имах контракция се замислих, че върна ли се вкъщи след прегледа и наложи ли се да ходя отново, вече с регулярни контракции, ще взема такси(безумно е скъпо),  защото ми се видя невъзможно с болки и багаж да сменям тролеи, автобуси ,а  моите хора щяха да се приберат най-рано 19:30

Отидох на преглед, пуснаха запис, но към 20-тата минута тоновете паднаха за 3минути. Направиха запис общо час, но беше вече ясно, че оставам за наблюдение  защото категорично отказваха да ме пуснат вкъщи при това положение.
Аз пък много се притесних и знаейки, че съм сама, много се зарадвах,че оставам.
Направиха и ехография, както всеки път и всичко беше наред.
Предложиха ми да помисля по вариант да предизвикат контракции като направят манипулация, при която вкарват малък балон през шийката и с друг отвън създават натиск, което дава старт на контракциите, все едно главата на бебето натиска.

Разбрах ме се да помисля и 13:00 ме настаниха в родилна стая.

Междувременно установих,че мембраната пада, а контракциите макар и нерегулярни и не особено болезнени, продължаваха.
Раждането беше започнало.
В 14:45 ми включиха система окситоцин и направиха преглед за разкритие, беше 2-3см,много се зарадвах, защото наистина беше започнало раждане и защото доста часове и болки ми струваше такова разкритие със Симеон.

След около 15 минути започнаха регулярни,през 10 минути контракции, доста по-силни и по-болезнени.

До 17 ч всичко беше доста поносимо и времето минаваше бързо.
През цялото време мериха тонове и контракции, но можех да се движа, само където и стойката със системите влачих.. Бяха ми пуснали и антибиотик за бактерията.

Между 17 и 18 часа ми трябваше доста самообладание и дишане, за да преживявам контракциите, но акушерката ме похвали, че съм супер ефективна и съсредоточена и не хабя енергия в страх от болката, а я контролирам.
И наистина така го и чувствах, имах контрол и дишането наистина супер облекчаване.
Акушерката ми направи специален масаж на кръста, който ми подейства супер отпускащо.
Понеже бяха доста силни болките, тя предложи да направи преглед за разкритие и да направим план след това.
Оказа се, че имам 8 см, което значеше, че упойката отпада. Каза ми,че започва да подготвя нещата за раждането и като стане готова ще има разкритие за напъни.
Това много ме облекчи и мотивира, краят беше неочаквано близо.
Приготви всичко за половин час и спука водите на 9+см.
Все още не усещах напъни.
Истинското раждане започна в 18:40.
Акушерката много ми помагаше, но искаше да заемам пози, които сигурно са били работещи, но аз нямах контрол над тялото си и това ме смущаваше и правеше неефективна.
Поизмъчих се доста, поне така го усетих, но реално на 5-та контракция се роди главичката и малко след това и самата Елиза.
Имах малко разкъсване, защото не следвах съветите на акушерката и напъвах,защото така го усещах, дори когато тя ми казваше да задържа.

Подадоха ми я веднага, цялата мазна и синкава, никога няма да го забравя този момент. Акушерката искаше да я снима, но нямаше достатъчно светлина и не се получи с телефона.
Отрязах сама пъпната връв и Елиза засука на 5-тата минута.

Следва продължение, че главното,действащо лице протестира...

Дотук беше веселата част. Тъкмо реших, че всичко свърши и... възникна проблем с плацентата. Пробваха веднъж, нищо не стана, оставиха. Още три пъти и нищо, а междувременно аз доста кървях. На 40-тата минута от раждането събраха екип и в 20 ч ми взеха бебето и ме приспаха.
Отвратително се чувствах, виждаше ми се много нечестно, след всичко преживяно...
В 20:30 се събудих като все ме питаха видяла ли съм нещо, помня ли, чула ли съм... Екшън си е било. Всичко в стаята беше в кръв. Акушерката бършеше мебели, машини... Казаха ми, че съм загубила 1,4 литра само по време на интервенцията.
Лошото беше, че кървенето не спря и след това. До 22ч не знаех къде се намирам.
В 21ч дойдоха таткото лелята и децата. Заради тях се стегнах,но сестра ми доста притеснена си тръгна.

Към 1часа ми помогнаха да се изкъпя, нахраниха ме, че последно бях яла в 8:30 и в 2ч ме преместиха в стаята ми за престой. До сутринта нямаше спане

Ох, милата

Мина и това.  Днес вече мога долу горе да стоя на крака, дори за изненада на всички, хемоглобинът ми е 118.

Като те четох помислих ех какво толкова страшно... Милата, вливаха ли ти кръв?