Цитат на: Marri в 26.08.2016 14:23

Светът през погледът на моите деца

Симеон:-Значи като порасна голям ще си купувам цигари, дъвки и всякакви сладки неща(?!)
      Аз:-Какво, какво?
Симеон:-Значи като порасна голям ще си купувам цигари, дъвки и всякакви сладки неща...
      Аз:-Цигари пък защо? Ние с тати пушим ли?
Симеон:-Вие не, но аз искам да опитам.
      Аз:-И защо?
Симеон:-Ами така, искам всичко да опитам.
      Аз:-Не всичко, което съществува е добра идея да бъде опитано.
Симеон:-Аз пък ще опитам, защото така искам.

Чета ви непрекъснато с огромен интерес! Успех през новата учебна година на Симеон и целувки на Сами!!!

Фани, добре че се обаждаш, че е доста пусто в темата тези дни


Светът през погледът на моите деца

Симеон си връща кутията за храна от училище почти пълна....

      Аз:-Защо си връщаш храната?
Симеон:-Забравих да я ям...
      Аз:-Как така забрави? Нали всички заедно сядате да се храните, как може да забравиш? Наказан ли беше?
Симеон:-Не. Докато се хранихме имаше една машина в двора, с един голям цилиндър и духаше листата. Аз гледах машината, другите се храниха и времето свърши....
      Аз:-Играхте ли в пясъка?
Симеон:-Не, аз не съм излизал.
      Аз:-Защо?
Симеон:-Не ми се излизаше.    (на Симеон да не му се излиза.....)
      Аз:-Наказан ли беше?
Симеон:-Не. Но не се обаждай на  Frau Bolli...
      Аз:-Какво направи?
Симеон:-Няма да ти кажа.
      Аз:-Другата седмица тати е на среща с учителките, така че всичко ще стане ясно, по-добре е ти да кажеш.
Симеон:-Добре де, ще кажа. Бяхме навън и Павле беше легнал върху Габриел, а той на земята, а пък аз дърпах ръцете на Габриел. Frau Bolli ни изпрати да редим пъзели вътре и накрая, преди да се прибера всички, излязохме малко да се полюлеем.
      Аз:-Защо правихте това?
Симеон:-Защотооо, Айян така прави...., не, не, защото Павле така каза...,не, не ...... не знам, нямам представа.....(?!)

Ами така де, детето изобщо няма представа какво толкова се е случило. Определено да те пратят вътре да редиш пъзели не е наказание . Да го казва в прав текст Фрау- то.
Голям образ е Симеон, ама си е още детенце, всичко си казва /имам предвид цигарите/.

Здравей, Мари!

Децата ти са чудесни, всеки от двамата със собствено излъчване и уникалност - нека са живи и здрави! 

Винаги чета с интерес разказите ти за швейцарската реалност и живота ви, макар и да не се познаваме лично. Все така продължавайте, а ти разказвай, не спирай! 

Малко назад във времето.....


Шести рожден ден на Симеон - 12.07.2016

Този рожден ден премина малко помежду другото най-вече като денят преди голямото пътуване.
Пред мен имах сложната задача да измисля торта, която да сме способни да изядем долу горе на два пъти, тъй като за самият ден предвиждахме да сме навън, през цялото време, а на следващият ден пътувахме за нашата ваканция.

В крайна сметка се спрях на ето този вариант, защото какво е рожден ден без торта?! :


За украсата също беше голямо чудене, защото нямаше кой знае колко време да ѝ се радваме. Използвах дървото от украсата за рождения ден на Сами, като единицата замених с шестица, сложих и същият надпис на камината.
Надухме порядъчно много балони, като на три места, по три балона сложих висящи, останалите на пода, за игра.

Имаше разбира се и много подаръци.

В самият ден времето беше ужасно. Бяхме решили предварително да отидем на един увеселителен център в Германия, в който ходихме и миналият рожден ден и си прекарахме страхотно.
Но дъждът, който се изливаше навън доста ни разколеба, а и самото време беше много мрачно и потискащо, съвсем не като за празник.

Извадих тортата, Симеон духна свещичките, отвори си подаръците, порадва им се за 10 минути, сглоби на бързо едно Лего и започна да пита кога ще тръгваме...

В крайна сметка спретнах една раница набързо с дрехи за дъжд и тръгнахме. От 12 до 17ч бяхме изцяло на дъжд, като в началото беше долу горе поносимо, накрая дъждът беше пороен, но ние бяхме вече толкова мокри, че въобще не ни притесняваше.
Много добре си прекарахме и много се забавлявахме, изобщо не съжалявам, че отидохме.

Имам само няколко снимки, когато успях да намеря сушина и докато не бях и аз самата толкава мокра, после просто прибрах фотоапарата и повече не го извадих.









Прибирахме се доста дълго време, т.е закъсняхме прядъчно.
Като се прибрахме, Симеон искаше да се радва на подаръците си, но такова време нямаше, целият багаж за пътуването чакаше на камари, всички бяхме безкрайно изморени, а ни чакаше голямо пътуване.

Та денят приключи с малко рев, но при тази програма, просто беше неизбежно....

Нашата първа голяма семейна ваканция

13.07 беше ден изпълнен с много емоции и напрежение, точно както подобава на началото на екскурзия с деца.

Вече споменах, че организирането на багажа беше почти мисия невъзможна и изискваше много ловкост, търпение и изобретателност, също и бързина.
В крайна сметка бяхме готови и "опаковани" точно навреме.

Пътуването понесе много добре на децата, поне в частта до летище София. Симеон пътува за трети път със самолет, но няма спомени от предишните си пътувания, защото беше на възрастта на Сами.
Докато двамата се боричкаха и блъскаха, кой да си сложи ръката на общият подлакътник на седалката и въобще дали да е смъкнат или не, на кого е бутилката минерална вода, може ли да се пие или не... самолетът беше излетял и направил всички маневри.

Полетът беше със силна и постоянна турбуленция. Бих я нарекла ужасяваща, но после един познат ми разказва как наскоро пътувал за Русия и имали жестоки пропадания, при които коланите постоянно им били от помощ, та нашето не беше чак такова, но беше много неприятно, а за мен лично, страшно.

Добре че в цената на полетът имаме включени питиета, та една чаша бяло вино, свърши много добра работа

Приземяването Сами не го усети, Симеон много мрънка, че нищо не чува и го болят много ушите.

Като пристигнахме, жегата, която ни "удари" беше .... страхотна. Излетяхме на 17 градуса, а се приземихме на 35 .....

Голяма емоция беше предвижването София-Велико Търново.
Отиваме до колата, която ни посрещна с всичкия си багаж, три големи куфара, две по-малки чанти, две раници и една количка.... и по едно време решихме, че това нещо няма как да се събере в тази кола.....

Добре че имаме опит в играта "Тетрис", та след 40 минути, с общи усилия, успяхме да съберем багажа, а понеже на задната седалка не беше особено широко, аз почти през цялото време пътувах седнала между двете детски седалки, без да мога да се облегна назад.

По време на пътуването се редуваха да нервничат децата, Симеон спи, Сами хленчи и обратно. Множко ми се видя, но в 12ч през нощта благополучно паркирахме пред вкъщи.
Тоест направихме точно 12 часа път.

Вкъщи ни чакаше делегация по посрещането. Много мило беше, всички много се бяха постарали, изчистено, застелено, хладилникът и шкафовете пълни, като че ли вчера сме излезли оттам.

Беше много познато и в същото време далечно и забравено......

Нашата първа голяма семейна ваканция
продължение

Още от 8.30 на следващият ден имахме записани часове, та тичахме напред назад и само си разменяхме децата.
Голяма лудница!

Първи впечатления на Симеон

Излизаме от вкъщи, отиваме към централният площад на Велико Търново, много бързаме, защото закъсняваме. Той върви хванат за ръка за баща си и непрекъснато се спъва в тротоарните плочи.
На едно спъване полетя, но баща му успя да го спре да не падне. На едно друго обаче, падна по очи.
Беше супер изненадан и не знаеше какво става.
Ние му казваме "Гледай къде стъпваш. Спъваш се, защото плочите са неравни, просто гледай къде ходиш", а той "Пропускам толкова много, толкова интересни неща има за гледане, а аз трябва да си гледам в краката!".
На една пешеходна пътека тръгна напред, излезе на платното, независимо, че идва кола и беше супер изненадан като му се скарахме, защото той беше на пешеходна пътека...
Обяснихме му "правилата" на две на три като за ключихме, че "тук е малко по-различно" и докрай на почивката все така обяснявахме някои странни за нещо ситуации.

Едно важните неща, които бяхме планирали за почивката, беше да направим кръщене с малка почерпка за най-близките хора.
Преди това в програмата имахме рожден ден на една от лелите на децата, юбилеен, който пък беше точно вечерта преди кръщенето.
Много бях несъгласна с тази работа, защото голяма част от гостите бяха същите като при нас и защото нито ние, нито гостите, пък най-малко децата ще си починат от събота вечер до неделя сутрин, когато беше следващото мероприятие.....

Рожденият ден беше предвиден за 19 ч, започна в 20ч.
Сами беше безкрайно нервен, защото му беше време да си ляга...., а Симеон заедно с момчето на нашите кумове, които вече бяха пристигнали за кръщенето, се оказаха единомислещи в щуротиите и за наш късмет рожденичката беше решила, че иска в заведението да има басейн....

На Арбанаси, в 20ч вечерта, температурно не е много подходящо за къпане, но това не пречеше на децата да бягат около басейна, да пускат балони вътре, да ги вадят и изобщо да се чудят как точно, по-атрактивно да цопнат вътре.

Общо взето всички чакаха да видя кой първи ще падне в басейна, Симеон или другото момче.

Аз излязох да разхождам Сами извън заведението, с надеждата, че ще заспи, но уви, не се получи.
Като се върнах, момчетата щурееха, а на мен ми докладваха, че Симеон е паднал и си е охлузил коляното, но вече нищо му нямало.

Предадох "щафетата" на сестра ми и седнах да хапна набързо и в същият миг чувам "цоп" и всички "ауу", обръщам се и гледам, Симеон тъкмо изплува(басейна беше дълбок).

Добре, че кумовете имаха в багажника си голяма кърпа и детски чехли, та съблякохме Симеон, увихме го с кърпата и обу тези чехли най-накрая си седнаха на дупетата. Вечеряхме набързо и се прибрахме.

Излишно е да казва, че аз бях бясна от цялата работа, никак не успях да го видя откъм смешната страна.

На всичко отгоре сандалите на Симеон, с които трябваше да бъде на следващият ден бяха супер мокри,без надежди за изсъхване, направо не знаех какво ще правим.

На следващият ден всички успяхме да станем навреме, в относително добро настроение(без мен). Сандалите, о, чудо, бяха сухи и всички благополучно и навреме отидохме на фотосесия преди церемонията.

Свето Кръщение на Симеон и Самуил 17.07.2016

За церемонията избрахме църква според свещеника, той беше водещ.
Искахме ритуалът да е разбираем за нас и свещеникът да мил с децата.
Църкви в районът на Велико Търново има много. Така се случи, че тази която избрахме е буквално на 3 крачки от нашия апартамент. Всеки ден слушаме камбаните, много е приятно.

На фотосесията Симеон беше много щур, а Сами изплашен, но не се забелязва много тази работа 

Чудесни снимки и много увлекателен разказ!   Прочетох го с голямо удоволствие, Мари!

Не си спомням дали си казвала (и да си, може би съм пропуснала...), но това първо посещение ли беше за Симеон?

Цитат на: Svilena в 01.09.2016 14:03

Чудесни снимки и много увлекателен разказ!   Прочетох го с голямо удоволствие, Мари!

Не си спомням дали си казвала (и да си, може би съм пропуснала...), но това първо посещение ли беше за Симеон?

Svilena, благодаря ти за милите думи!

Да, това беше първото му посещение в съзнателният му живот, защото той всъщност е роден в България.

Свето Кръщение на Симеон и Самуил

Както може да се очаква, самата церемония за Сами беше като филм на ужасите.... На Симеон му бях обяснявала, доколко успях... не знам, но поне не беше изплашен. Ритуалът му беше интересен, отец Славчо го караше да повтаря "Амин" на определени места и той много добре се справяше.

Отец Славчо се държеше много добре, отнесе се с голямо разбиране към страховете на децата и с голямо търпение. Беше много мил, в същото време забавен. Изобщо, много правилен избор!

Вечерта, около 20ч се обади, за да попита дали всичко е наред, успокоили ли са се децата и дали сме доволни от церемонията....

Кумата ни, която влезе в ролята на Кръстница Вълшебница, също много приятно ме изненада как се справи със задачата си.

Честито ти християнчета Пу- пу, прекрасни момченца Личи си колко е изплашен Сами на кръщенето, така те е стиснал миличкият.
Тази кора с формата на картата на България случайно ли я намерихте или е купешки сувенир?
Чакам с нетърпение разказа за останалата част от ваканцията. Много ми е интересно как реагираха децата на толкова много роднини, успяха ли да ги запомнят, отпуснаха ли се или ви бяха около краката?
Хехе, представям си как е цопнал Симеон. 

Цитат на: svekarva в 01.09.2016 14:49

Тази кора с формата на картата на България случайно ли я намерихте или е купешки сувенир?

Пък на мен ми заприлича на бисквитка с форма на колал (кучешка демек). И тъкмо се чудех що им е пък кучешка бисквиДа, ма не се замислих много и продължих нататък...

Свето Кръщение на Симеон и Самуил 17.07.2016

Тук е мястото да покажа всички красоти, които сътвори за нас Скай

Скай, благодаря ти от сърце за всички прекрасни нещица, които сътвори специално за нашият празник, за голямото ти търпение и упоритост, за уникалните идеи и за това, че беше безкрайно коректна!!!

Пожелавам ти никога да не губиш творческият си ентусиазъм и енергия и един ден да имаш достатъчно време,за да се занимаваш спокойно с любимото си хоби!

(Използвам снимки от твоят блог, защото не разполагам с по-добри)

Поканите




Поканата за Кръстицата-Вълшебница в специална дървена кутийка






Кутийки за подаръчетата за гостите


Дървени инициали


Табелки с имената на гостите и "специалните" им поставки, които изтормозиха Скай, и които са нейна уникална идея


Семпли панделки за украса на свещите


Страхотен дневник-албум, в който гостите записваха пожелания и има място за снимки.... Съжалявам, че го нямам сниман и отвътре, наистина е уникален и дървени кутийки за отрязаните коси


Дървена кутия, където да се приберат всички съкровища и албумът


Папки за кръщелните свидетелства





Искам да благодаря и на Ина, че ми изтърпя оплакванията, свързани с всички трудности, които излязоха и ме връщаше към реалността(например ми беше дошла на ум щурата идея да организирам блок маса, което се оказа напълно неадекватно към нашият случай)!

Цитат на: svekarva в 01.09.2016 14:49

Тази кора с формата на картата на България случайно ли я намерихте или е купешки сувенир?

Тази кора я отчупиха от дървото, което се вижда в кадър. Това дърво и беленето на кората(не беше само това парче) свърши много добра работа, понеже отвлече вниманието на децата и "разчупи" обстановката.

П.П Специално се върнах пак да гледам снимката, къде я видя тази карта..., но нямам особен напредък