Абсолютно си права, това са стари практики, прилагани и в България. Вчера говорих с майка ми и леля ми /родени 1927 и 1929 в Хасково/, ходили са на безплатна предучилищна полудневна детска градина, помнят си учителката, учили са песни и стихотворения, водили са ги на походи, събирали са цветя и листа за хербарий, правили са оригами. Аз също имам страхотни спомени от предучилищната - безплатна, полудневна, в стая в училището. Носехме си закуска от къщи, в картонени тумбести чанти . Слагаха ни мляко в стъклено лимонадено шише, което после завивахме във вестник, да не изстива. Отглеждахме кокошки, сеехме цветя и се грижехме за три овошки - слива, череша и една черница. Хехе, листата на черницата ползвахме за изхранването на унция копринени буби. Проследявахме развитието им от яйце до направата на пашкул и после ходехме в Карлово на екскурзия в завода за коприна.
Сега и тук има подобни полудневни, платени и неплатени /към училищата/. Платените са на много високо ниво, но струват и скъпо, средно 500лв. на месец, като отново трябва да има на разположение родител, за да се грижи за детето през останалата част от деня. Тези, към училищата, имат и занималня следобед, където децата буквално беснеят и щуреят. Но няма как, родителите работят, бабите са млади...

Много интересни и много .... истински спомени, Свекърва!
Благодаря, че сподели!

Мисля, че това им липсва на децата днес, истинските неща.

Аз също има спомени как отглеждахме дървета и проследявахме цели процеси на развитие, много паметни занимания.

Ходила съм на детска градина, когато бяха други времена и нрави, мога да кажа на границата на мотивацията бяха учителите. После минаха ужасни периоди, сега .... до някъде, ако човек има възможност, има право на избор, което в сравнение с по-ранен етап е една идея по-добре.

Тук затова ми е спокойно за децата. Мога да разчитам на план минимум, в средностатистическите, безплатни училища и детски градини.

Цитат на: Marri в 07.04.2016 17:16

О, аз изобщо нямам за цел да правя сравнения. Ако трябва да съм честна,обаче, бих казала, че в България, преди години са се прилагали някои от тукашните практики, но просто си е останало там, преди 30 години, тук са еволюирали.


Вие ме разбивате направо, на Тони й бях хубава книга в дъждовен следобед, ако не се лъжа...., сега съм топъл чай в студен зимен ден....

Май си ме представяте с посребрели коси, очила, наметната с жилетка, седнала в зимната градина и пиша на машина.

Мари, ама ти май си нямаш идея, как увлекателно и интересно разказваш.. Как си те представям.. Нежна Не знам как да го обясня, но си те представям нежна, внимателна и спокойна.. С тъмна коса и тук там някой бял косъм, не гримирана, но поддържана и си ми красива в представата.. Истината е, че беше качвала снимка, но нямам спомен как изглеждаш, имам си моя представа 

Извинявам се за бръщолевенето, не че някого го интересува, как си те представям, ама реших да си кажа, нали винаги много говоря/пиша  

Тони, няма защо да се извиняваш, на мен винаги ми е много интересно това, човек какви представи създава за себе си чрез писането.

Сигурно е един други живот, с повече свободно време за писане и за работа върху себе си, щях да бъда писател.
Навремето учителката ми по литература казваше, че ще си пропилея заложбите, дадени ми по природа с това счетоводство, към което съм се насочила.

Свекърва, ще те разочаровам, обаче обичам само съседските котки, т.е да не са ми в къщата

Хаха, казах го като притурка към абсолютно невъзможен твой образ в моите очи. Макар да общуваме виртуално, не възприемам никой от вас като литературен герой, за да си представям как изглежда. Когато видя снимка, помня я и едва тогава свързвам писаното с външния вид на човека. 

Моя милост/нали сме сватбен форум/, Свекърва, хубаво да ме запомниш, че ще я сваля
Тони, снимката на аватара ми е моя

И две актуални снимки на младежите

Продължение.....

Учебната система тук е такава, че от децата в предучилищна възраст/т.е  5 г/, не се очаква да могат да смятат, пишат, четат....
За две години те трябва да се научат:

*да умеят да комуникират помежду си /някои от тях не са посещавали групите за игри/, т.е да се социализират
*да могат правилно да общуват с учителките, да пазят ред, да искат разрешение, за да говорят, да се изслушват...
*да се самообслужват - да се преобличат и преобуват напълно самостоятелно, да се грижат за личните си вещи
*да се научат да се грижат за своята безопасност - навън, на улицата, докато играят в училищния двор,
*да опознаят себе си и своите възможности - най-вече физически

Счита се, ако децата са усвоили всичко това, в училище много лесно ще добият нужните знания, а и ще са в подходящата възраст за това 7+ години.


Винаги, когато времето позволява, имат свободни игри в двора. В много от случаите учителките не излизат с тях. Ако има нужда, някое от децата ги вика навън.
Излизането навън е по избор. Ако детето желае, може да остане да си играе в залата.
Симеон предпочита да играе навън, но се случвало да ми казва, че остава вътре, за да си играе с някоя играчка/игра, докато другите са навън, защото преди това не могъл да стигне до нея.

Есента едно от любимите занимания на децата навън беше да метат с метлички/като на Баба Яга, хихи/, твърдите настилки около сградата или с детски грапички да събират листа от тревата.

Когато приключи времето за игра навън, две деца /не знам на какъв принцип се избират, мисля, че който успее пръв/, вземат една голяма камбанка /наистина голяма/, едното я носи, другото звъни и обикалят двора, бавно, казват някакви думички и докато обиколят, всички деца са се прибрали.
Децата с камбанката влизат последни и затварят вратата.

Естествено има деца/понякога/, които иска да останат да играят повече навън, но с времето всички влизат в общия ред.

А при нас каква е тази мания да се чете гладко от 4 годишни не знам. Никога не съм я карала да чете, а ето че вече си чете и книжки от библиотеката.
А ти контактуваш ли с майките? Със съседките? Имате ли нещо като приятелски кръг покрай децата? Че са вежливи и те поздравяват съм сигурна... Все още ли имаш усещането, че хората са нереално ведри, усмихнати и щастливи все едно са напушени, или им свикна вече? 

И да приключа с това, с което започнах .......

ПЪРВАТА РОДИТЕЛСКА СРЕЩА

За организирането на тази среща, децата донесоха/с тяхната поща/ лист, на който бяха отбелязани около 7 дни с по 4 възможни часа за записване. Всеки родител трябваше да отбележи няколко дни и часове, в които му е възможно да отиде на среща с учителката.
След седмица всеки родител получи обратна бележка със записан час, някой от посочените от него, както и един формуляр с около 12 позиции, със степен за оценяване по всяка позиция.

Това бяха въпроси, по които учителката щеше да говори, относно всяко дете, да се запознаем предварително с тях.

Та тя започва от проблемните точки и при Симеон такава е, че като че ли някой му натиска бутон и започва целенасочено да предизвиква деца, да ги дразни, провокира, да ги тормози и въпреки че е наясно, че на детето не му е приятно, не спира. Не спира дори, когато дето му заяви това открито и го помоли да престане.
Стига се до сблъсъци, понякога до бой, въвлича и други деца в този конфликт.
"Жертвите" избира случайно, но предимно по-слаби физически и психически деца.
В същото време с тези деца принципно няма конфликти, играе си, разбира се, но като му щракне/точно така се изразява и учителката/, всичко останало е на заден план.
Никога не спира сам.
Обясних й, че точно по тази причина ми е притеснено да го оставям да играе сам/без мое присъствие/ на близката детска площадка, и тя каза, че има защо да се притеснявам.
Каза, че се надява догодина да го и израснал това и, че лично нея не я притеснява. По 6-тобалната система, имаше 4, това му беше най-ниско оценения критерий.

Каза, че е много общителен, има симпатиите на всички деца и всички деца искат да са му приятели. Обясних й, че той точно това иска и казва, че иска всички да са му приятели.

Каза, че умее да губи, нещо което ние не виждаме често вкъщи, но тя каза, че на фона на другите деца е направо зрял по този показател.

Много е обстоятелствен, обяснява се на дълго и широко, изключително подробно, държи всичко да бъде точно изяснено, с правилната дума, до последната подробност.

Иска да има ред, правила и възмездие. Държи всички заслужили да бъдат похвалени, всички провинени да бъдат наказани. По природа е съдия.

Има ясни изградени в представите си граници, рамки, схеми, правила. Според нея има нужда от тях и много държи да се следват.

Изключително самостоятелен в грижата за себе си, от-до, всичко което има като изисквания за тяхната възраст.

Бързо напредва сам и критерий като знания, които трябва да покрива другата година, преди първи клас, вече ги има.

Много богат речник, много добро ниво на немски, граматическа и лексика.

Много добре развита фина моторика. Тук малко изпаднахме в спор и тя ми показа папката, която му водят. Честно казано, вкъщи никога не съм виждала толкова добри негови творения. Оцветяване, рисуване/без хора, те са му много странни в представите/, чертички, всякакви упражнения за проследяване, всичко много, много далеко от творчеството му вкъщи.
Учителката смята, че явно е по-стимулиран в училище, отколкото вкъщи.

Тук отварям една скоба, за да кажа, че съм впечатлена от заниманията им. В папката имаше листи с квадратчета за оцветяване с логическа последователност в използването на цветовете, някои от тях доста сложни. Имаше упражнения за фина моторика, с лепило да проследят прави линии, вълнообразни линии, геометрични фигури и точки. Да рисуват с точки.

..............................................................

......................................................

Има проблем с подреждането на играчките и почистването на работното място,  прави го,  но без желание и с уговорки.


Каза,  че са имали сблъсъци от рода да бъде твърде шумен или да се държи неподходящо и тя да го предупреди,  а той да пита "И какво ще стане? ", тогава му казва,  че ще се наложи да излезе и да изчака извън стаята,  докато спре да се държи така.

Учителката каза,  че се чувства непрекъснато наблюдавала,  следи й реакциите,  понякога си прави експерименти(както е и вкъщи ).
Аз се чувствам като опитна мишка, откакто навърши една година.

В заключение каза,  че е много доволна от него,  в много отношения е напред от изискванията,  много умен и въобще по показателите няма забележки.

В репортаж отбеляза,  че трябва да е по-внимателен към материалите,  с които работи,  често е невнимателен и чупи,  също и,  че не дели играчки/игри.
Това като препоръки.
Тук не съм много сигурна,  защото тази част беше само на немски.
Като дойде доклада,  ще преведа.

Общо взето останах с много добри впечатления от учителката и не чух нищо ново за Симеон, което ме радва, защото няма две лица. Явно е достатъчно дълго там, за да покаже всичко от себе си, което ме навежда на мисълта, че времето  за тази среща е много правилно преценено.

Получи се добър диалог и учителката остана също доволна, веднъж от себе си, че е права в наблюденията и заключенията си и от ангажираността и обратната информация от моя страна.

Цитат на: fanimira в 08.04.2016 11:39

А ти контактуваш ли с майките? Със съседките? Имате ли нещо като приятелски кръг покрай децата? Че са вежливи и те поздравяват съм сигурна... Все още ли имаш усещането, че хората са нереално ведри, усмихнати и щастливи все едно са напушени, или им свикна вече? 

Фани, сложни въпроси си ми задала.....

Първо с времето мнението ми се промени и смятам, че по-скоро американците са нереално ведри и отвратително лицемерни зад тази усмивка, месните са не толкова нахилени и много повече истински позитивни.

За майките, за мен специално е много сложно.
Аз самата съм сложна личност. Трудно мога да бъда безкрайно любезна и словоохотлива с хора, които не са ми на сърце, а тези които са ми симпатични не се срещат под път и над път.
Районът е емигрантски, като повечето привлекателни такива. Тук специално са се изнесли Балканите, Турция и целия Източен блок...., та повечето от тях, които знаят друг език, освен майчиния, говорят немски. Аз тях евентуално мога да ги разбирам, но не мога да говоря. Те пък не говорят, повечето и не разбират английски и сме в патова ситуация.
Кореняците пък, колкото и малко да са, с основание имат доста пренебрежително отношение към всички емигранти.
Като им говориш на езика и ти дадат шанс да те опознаят, се променят, но дотогава....

Има някои майки, с които общувам, но те са на същото положение като мен, с две деца и безкрайни задължения, с натоварен график. Обикновено, особено през по-студеното време, трудно се засичаме.

Общо взето съм на принципа, познанство, да, но не на всяка цена.


Наскоро имах горчив опит с една американка. Хем си я усетих от самото начало, но пак ми стана криво после.
Докато имаше интерес моето дете да се грижи за нейното и да го накара/тръгна последно само на училище/ да ходят заедно и да му помага за всичко, беше най-милата и най-любезната.
В последствие отряза и Симеон и мен.
Не е голяма загуба, дори напротив, но не е приятно.

Marri, наистина ми е страшно интересно, моля те каквото се сетиш пиши.

Фани, голямо съревнование има между родителите да чете, пише, смята.А всъщото време на едно благодаря не са научени да казват.Учат ги постоянно да се състезават и да очакват някакво оценяване и/или награда.

Със дразненето имаме същия проблем отскоро.Явно в градината го е видяла и го прилага на брат си, резулатът е че той много бързо се научи на същото и отговаря подобаващо.

Браво на учителката за наблюдателността, ето така трябва да се работи, при нас е плачевно положението.

Исках нещо още да ти напиша, но ме викат и после.

В добавка към темата Kindergarten


Всяка сутрин учителката лично пресреща всеки ученик в предверието, там където се преобуват и го поздравява.
Учебният ден започват с поздравителна песничка като всички деца и учителката се хващат за ръце, в кръг.
С приключването на учебния ден, отново правят същото, но с песничка за довиждане.
След това всички деца отиват в предверието, преобуват се, обличат си връхните дрехи/ако има такива/, слагат лентите и като стана всички готови един по един се ръкостискат с учителката, казват си "довиждане" и тогава излизат.

Тази седмица имахме възможност да тестваме как работи системата.
Симеон закъсня много с излизането, а аз така се бях отнесла, че не съобразих да се обадя на учителката. Трябва в 9:45 да е на училище, телефонът звънна в 9:47, беше учителката, която се обаждаше, за да каже, че Симеон не в училище.
Казвам това в предвид факта, че ходят сами. Всичко се случва.

Есента, Симеон се прибира един ден от училище и ми каза, че като си играли навън и няколко деца са го блъснали, докато е бил на пързалката, той е паднал върху нея/тази част, по която се пързалят/, но с гръб, изпързалял се, излетял от пързалката и се приземил на задната част на главата си. Много го заболяло, плакал и му помагали да стане. Притесних се, но го гледам, добре изглежда, предположих, че всичко е наред.
Десет минути след като се прибра, звъни телефонът и учителката ми разказва случката, каза че е инцидент, не е губил съзнание, но да имам в предвид удара и да го наблюдавам за реакции.
Честно казано, в този момент се притесних доста, но за късмет всичко мина без последствия.

Да, родителската среща е различното нещо
Предполагам, че критериите и възможните поведения по тях са предварително разписани и общовалидни за детската градина. Така субективната оценка е сведена до минимум и независимо коя учителка оценява детето, отклоненията ще бъдат минимални. Чисто по немски - ясно, точно, оптимално задълбочено, без емоции и пристрастия.  . Отстрани ми изглежда перфектно, но балканската ми кръв, дали от завист и безсилие, че не може да намери кусур, или от бясна съпротива някой да навлиза толкова дълбоко в личното ми пространство и да ме анализира /мен или детето ми/, трудно би издържала дълго време.

Цитат на: svekarva в 08.04.2016 15:45

Отстрани ми изглежда перфектно, но балканската ми кръв, дали от завист и безсилие, че не може да намери кусур, или от бясна съпротива някой да навлиза толкова дълбоко в личното ми пространство и да ме анализира /мен или детето ми/, трудно би издържала дълго време.

Разправям аз, че не сме живели твърде дълго тук, но явно е достатъчно дълго, че да го намирам за нормално.
Така се случи, че моментът, в който говорихме с нея имах силна нужда да поговоря точно толкова задълбочено относно Симеон, с някой който го познава, но не е от семейството.
Лично на мен срещата ми беше много полезна.

И не знам, на мен никак не ми изглежда като да ми навлизат в личното пространство, но както казах, сигурно вече са ни промити мозъците, да го приемаме за нормално, че дори и нужно и полезно.