Хехе, ами тогава остава другата възможност да е моята причина Хем аз си го казвам, не е като да не си се зная

Самуил на петнадесет месеца

Физиологично развитие

Все още не му е дошъл моментът за прохождане......
Леко съм успокоена от факта, че вече по-голяма част от времето си прекарва прав, ходи по стените и вратите вкъщи, в състояние е така да обиколи почти цялата къща.
Съвсем свободно се изправя и слиза на пода.
Напоследък често му се случва да се сгромолясва на пода по различни причини. Понякога губи равновесие, понякога улисан в игри е пропуснал факта, че упората му е свършила, продължил е и се приземява по лице на пода.
Тези дни актуална тема е един голям камион, тип самосвал, в който свободно се събира седнал/в коша му/, или ми го кара, за да го сложа вътре и да го возя или сам го разхожда из цялата дневна, като умее много добре да го управлява, а като стигне до "задънена улица", отива полека, както е прав в другият му край и обръща посоката.

С ходенето е доста назад, но пък със зъбите няма стигане. Вече има 12 хубави, големи зъба, плюс още 4, които са пробили. Пробиха и кучешките зъби отгоре, както и тези между кучешките и кътниците.

Доста често се травмира, което ме хвърля в ужас всеки път.

Ето днес например си игра с вратичката на пералнята, любимо занимание му е и замахна да я затвори със сила и се удари с нея в слепоочието, точно с металната част на ключалката на вратичката.
Писна и си сви окото и аз като видяла само отдалеко, изпаднах в ужас, защото си помислих, че се е ударил в точно в окото.
Не беше там, за щастие, но доста се разтреперах.


Психологическо развитие

Прави опити да говори, неуспешни разбира се, но много се старае. "Мама", "баба", "тата", нещо като "бата", са думи които използва отдавна, не е нещо ново.
Но вече е в състояние да покаже, когато е гладен, като сме в кухнята вдига ръце, за да го взема и ми показва паничката си или бурканчето си с храна. Също така между храненията си иска банан, като го посочва, ако е на масата или казва "бъба, да", ако не го вижда никъде и посочва към кухнята.
Ако види на масата хляб или в чинията на Симеон, задължително иска.
Когато сме в магазина и купя хляб, още докато обикаляме, Симеон го напада и Сами иска, като такива звуци издава..... всички се обръщат. Като стигне хляба до касата е в безобразно състояние.
Ако ли пък не е забелязал, че сме купили хляб и като го сложа на лентата, на касата, настава истинска революция, докато не му дам.

Вече се заиграва доста добре със Симеон, дори в момента слагат дървени елементи в сортер.

Много е горд като успее да си сложи капачката на чашката за вода и въобще има склонност към "строителство" на кули.

Днес след съня си преди обяд го питах "къде са обувките", и той посочи веднага ходилата си и започна да ги мести. Казах му "хайде да ги намерим" и последователно ходихме на разни места и го питах "тук ли са", отговаряхме и така, докато ги намерим, беше много щастлив.


Хранене

Най-после нормализира храненето, ура!
Яде нормални количества във времето за съответното хранене, а между храненията иска допълнение, оризовки, хляб, най-често банан.
Пие вода, когато той реши. Винаги чашката е сложена на достъпно място.

Няма някакви значими нововъведения в храната. Заради теглото и поради това, че много му харесва, му давам всеки ден месо, като наблягам на телешкото, което всъщност му е най-любимо.
От рибата яде сьомга. Вече му приготвям храната с лук и чесън, определено ги приема много добре.
Суче сутрин и вечер и през нощта на поискване.

Браво на момчето!  Мари, каква чашка ползвате и от кога започна да пие от нея? Ние нали сме скарани с водата и вече се чудя как да му я предлагам 

Чашката ни е  Авент за 6+месеца, с мек, силиконов накрайник.
Сами въпреки че не харесва биберони, направо ги ненавижда, този накрайник го приема.
Нашата чашка обаче е нещо дефектна и пропуска от мястото за затваряне на капачката за съжаление.
Иначе във всички отношения е много удобна за бебето.

Предлагам вода, откакто започнахме захранването. Истински интерес започна да проявява като спряхме дневните кърмения.

Светът на Самуил

Сами беше застанал до леглото на Симеон и искаше бутилката му с вода, която предвидливо беше на място, където той не може да я стигне, защото само да му попадне в ръчичките и я излива с изумителна ловкост.
Та Сами си стои, протегнал ръчички, и казва: Bitte, bitte, bitte...

Засмях се и си казах, че е случайно.

Малко по-късно същия ден, искаше да излезе от камиона/въпросният, където обича да се вози/ и пак вдигнал ръчички: Bitte,bitte

Така де, учтиво моли детето, дори и беличка да иска да направи

Хехех много възпитан  Браво на голямото момче, все по-самостоятелен става 

Понеже често съм "обвинявана" в откровеност, че не скривам дори неприятни страни от родителството, ще споделя и някои изрази на Симеон, които често се чуват в къщи напоследък, с надеждата скоро да останат само в архива и след време да си спомняме само с усмивка.

Светът през погледа на моите деца

"Ти не си моя майка", "Не искам да те слушам", "Изобщо не слушам какво говориш", "Няма да направя това и ти нищо не можеш да направиш", "Не можеш да ме накараш, няма да го направя", "Не говори глупости", "Не искам да ти слушам глупостите", "Говориш глупаво", "Ти си глупава", "Не искам да те слушам до края на деня", "Не ми говори", "Ще правя каквото си искам", "Спри сега, ядосваш ме", "Не искам да те виждам", "Не искам да съществуваш", "Искам да те няма, никога да не те виждам" и т.н

О, Мари, такива неща май от много момченца можеш да чуеш в определен период от развитието им Най-цветущото, което помня от брат ми е: "гадна мамичка такава"

Мари, ясно е,че всяко дете изпада в опозиционно поведение и оспорване на родителския (и/или всякакъв друг) авторитет. Предполагам,че не е приятно да чуеш подобни думи,поне знам на мен как ми действаха, докато работех.

Извинявай,ако с нещо нахълтвам в личното ви пространство и не отговаряй,ако не искаш,но правила ли си анализ в какви ситуации се случва това и ти как реагираш на чутите думи,както и само твоят авторитет ли оспорва или и този на баща си/учителите си? (Питам с идеята,споделяйки да погледнеш отстрани нещата и може би да намериш решение/обяснение на това поведение). От друга страна,пък то е и ценен споделен опит,защото майки, на които им предстоят такива периоди, може би в началото ще се чувстват безпомощни и дори ужасени при чуването на такива думи. Извинявай още веднъж,ако не ти се споделя-не ми отговаряй

Вероника, съвсем не го считам за намесване в личното пространство, ако имах такъв проблем, нямаше да споделям публично.

Всяко мнение ми е от полза и се надявам също и други майки да почерпят опит, ако не друго, да не си мислят, че тяхното дете е най-лошото.

В какви ситуации..... - всякакви битови ситуации. Противопоставя се на правилата. Например прибира се вкъщи, като от дрехите му се сипят камари с пясък, но отказва да се преоблече веднага. Просто казва, няма да го направя. Естествено аз съм непреклонна и ситуацията е налице.

Как реагирам.... обземаме безсилие обикновено. Ако има силите да се контролирам, му говоря обяснявам, че не ми е приятно, това което говори и го изпращам в стаята си, за да се успокои/което реално има ефект/ и да си помисли/така аз му казвам/ върху думите си и върху поведението си.

Ако нямам търпение, му се разкрещявам, защото ми се вижда крайно неприятно на фона всичко, което ежедневно правя за децата, едно от тях да се обърне и да се държи с мен по този начин.
Да, осъзнавам, че е малък и реагира първично, че аз съм възрастен човек и трябва да се контролирам, но не винаги ми е възможно, все пак и аз съм човешко същество и си имам граници на търпимост.

Атаките са предимно и главно към мен насочени, но донякъде е обяснимо, защото прекарвам най-много време с него. Когато баща му е вкъщи по-дълго, например уикенда и с него имат сблъсъци, но не е толкова краен в думите си.
Учителката ми сподели, че са стигали само до момент, в който го моли да направи/да престане да прави нещо, а отговорът е "не" и въпрос "какво ще стане, ако не направи/спре да прави това?"

Имам си теория, че е вероятно да е свързано с липсата му на внимание от моя страна, на практика не прекарваме време само двамата. Когато баща му е вкъщи, той предпочита да е с него.
Както донякъде и ревност към братчето му. Приема го вече не като бебе и доста ревнува.

Вероятно трябва да му обръщам повече внимание, да правим разни неща заедно, но на този етап ми липсва мотивация за това. По-точно е да се каже, че имам нужда от време, в което да не съм с него, да си подредя мислите и да намеря желание за промяна, която да е инициирана от мен.

Засега сме в порочен кръг, той се държи лошо, аз се чувствам зле и му отвръщам с лошо и така до безкрай.

Как те карат да се чувстваш тези негови думи? Приемаш ли ги "вътрешно", мисли ли ги/чувства ли ги той или просто така си говори, защото не е на неговата? Оф, съжалявам за тъпия въпрос, но аз си представям, че ако детето ми така ми говори, ще ми бъде много мъчно.

Цитат на: always_and_forever в 14.04.2016 21:57

Как те карат да се чувстваш тези негови думи? Приемаш ли ги "вътрешно", мисли ли ги/чувства ли ги той или просто така си говори, защото не е на неговата? Оф, съжалявам за тъпия въпрос, но аз си представям, че ако детето ми така ми говори, ще ми бъде много мъчно.

Мъчно ми е, аз и това съм написала, че колкото и да си мисля, че аз съм виновна той да е такъв, в предвид на ежедневието ми и на грижите, които полагам/донякъде на жертвите/ не съм заслужила да чувам това.
Всеки човек си има особености. Аз не правя изключение. Признавам не съм средностатистическа любяща майка. Имам си житейски проблеми и те няма как да не дадат отражение върху поведение или настроение. Човешко е.

Мисля, че го прави, на пук, за да ме накаже, за да си освободи той емоцията, не мисля, че се чува въобще какво говори. Подбира думи, които смята, че са лоши и че ме наказват.
Говори ги, по-точно крещи ми ги, а в същото време е готов да заплаче.
Едно е сигурно, абсолютно е наясно, че не ми харесва.

А дали ги приемам вътрешно... първо зависи каква е цялостната атмосфера и второ човек еволюира, първо нещо те шокира, на 20-тия път е по-малко шокиращо..... идва следващото.

Но все пак дяволът не е чак толкова черен, това е някакво константно положение, Симеон се променя всеки ден.


Относно последното, как ще се чувстваш ти, ..... никой не решава да има деца с мисълта, че един ден ще му говорят така или въобще, че ще го карат да се чувства зле.

Освен това твоето дете няма да е такова

Само да кажа,че всяко дете/както и всеки възрастен понякога отрича авторитети,не иска да му бъде казвано какво да прави,как да го прави,а е в позиция на зависимост от този авторитет. В света на възрастния например шефът ти може да ти казва да правиш неща,които ти не искаш,но зависиш от него,за да си изкараш прехраната. И в света на възрастните все пак сме усвоили някакви социални норми и се въздържаме от толкова силни думи или си избираме други механизми,чрез които да покажем,че не сме съгласни.

Някои деца имат по-силно изразени кризи и опозиционни поведения,други пък се затварят в себе си и стават необщителни и неуверени,но при тях всичко е "сурово",т.е. при изричането на такива думи децата виждат,че грабват вниманието,че нараняват,а и викането (обяснението),което следва  си е вид внимание все пак. Та няма "такива" деца и други "добри" деца-има моменти,в които емоциите им са твърде силни и трябва да бъдат изразени,а още не са си изградили механизъм,по който да се справят с тях или пък не виждат приемливата алтернатива.Сигурна съм,че всяка майка с повече опит вече е достигнала до тези изводи по един или друг начин,но първоначално е шокиращо и травмиращо за възрастния да чуе подобни думи.
Това по-скоро като уточнение/допълнение и разяснение,ако кажем,че някога стане нужно на майка, а и надявам се успокоение за теб самата, Мари. Стискам палци заедно да изработите приемливи алтернативи за изразяване на емоциите така че да излезете от омагьосания кръг 

Благодаря, Вероника, за включването!

Много смислен и съдържателен коментар!

Да, аз също съм против слагането на етикети и определено не е коректно да се наричат "такива деца" или "добри и лоши деца".

С помощ от Ина и аз осъзнавам/когато съм в състояние да реагирам по-малко и да мисля повече/, че гневната ми реакция е очаквана, да не кажа желана и вероятно е някакъв знак за него, че все още забелязвам, че съществува и че имам някакво отношение към него.

Мисля по въпроса, систематизирам си ги нещата, но както казах и преди, моментът е такъв, че ми липсват сили да направя някаква крачка.

Успокоява ме това, че отношенията в нашия микросвят непрекъснато се променят, променят се и децата и ние заедно с тях.