При нас има баланс явно. За втората бременност тя реагира зле, майка много се зарадва.
Сега свекървата реагира много добре(е имаше странен въпрос "от България ли си го носите", имаше в предвид почивката, като че ли трябва да даваме точен отчет кога и как..., но това са подробности).
С третото бебе майка реагира зле, а свекървата се зарадва.
Каза, че продължаваме традицията, тя е майка на три деца, каза щом тя се е справила и аз ще мога, и едната ѝ дъщеря също има три деца.

А имаш ли усещания за пол вече? Как се решихте за номер 3? Може и да не отговаряш ако е твърде лично 

Произходът на щъркела е важен!  Нашият беше наречен, че е морски, ама Цъ - не е. Пловдивски си е!

Цитат на: Alichka в 14.12.2016 14:57

Произходът на щъркела е важен!  Нашият беше наречен, че е морски, ама Цъ - не е. Пловдивски си е!

Направо се чудя как може да задават подобни въпроси, на мен би ми било неудобно например...


Фани, нямам усещания за пол, не съм имала с нито една бременност.
Сега имам само предпочитания

То пък все едно не можеш да направиш сметка кога е станало, като знаеш кога се чака - плюс три месеца минус 7 дни и няма нужда да питаш

Ха! Мари, на мен ми зададоха няколко! човека същия въпрос - дали е от България/морско бебе явно е важно

Цитат на: svekarva в 14.12.2016 17:36

То пък все едно не можеш да направиш сметка кога е станало, като знаеш кога се чака - плюс три месеца минус 7 дни и няма нужда да питаш

Тази работа според мен е останала от едно време, когато е било важно да се знае кога, точно е забременяла булката

Алексия, да и на мен ми се струва, че придават особена важност на това дали бебето е "от" България или не

Мари, във вашия случай Жоро е виновен съвсем по учебник. Ама отговаряйте им с въпрос. Защо ви е важно да го знаете това? Белким научим нещо.

Цитат на: Kiwi в 14.12.2016 18:33

Мари, във вашия случай Жоро е виновен съвсем по учебник. Ама отговаряйте им с въпрос. Защо ви е важно да го знаете това? Белким научим нещо.

Както казах, неудобно ми е да задавам такива въпроси

То е ясно че най-много бебета има родени пролетта и ранна есен. . Едните реколта летни почивки, другите реколта Коледно/ Новогодишни празници.

Светът през погледа на моите деца

Сами гледа, че Симеон яде коледни сладки и иска и той(засега не му давам, но той е опитвал, когато е имал достъп до тях), но не знае как да обясни какво точно иска да получи и казва:
-Мамо, бати хляб дай. Да, бати хляб, дай (което означава дай от хляба на бати)

Добре се е ориентирало момчето кой хляб е по-вкусен

Майчини трепети

В понеделник си бях спряла звукът на телефона, както всеки път, когато Сами спи, но този път съм заспала и аз, след обяд. Събуждам се стресната и с много особено и неприятно чувство. Поглеждам телефонът 4 пропуснати обаждания от учителката, часът 15:25, когато обичайно приключват децата училищните си занимания. Веднага ми се сви стомахът.
Звъня, обажда се учителката и ми обяснява, че Симеон е претърпял инцидент и трябва някой от родителите да отиде в детската градина и заедно с нея, всички да отидат до болницата.
Каза, че вече е говорила с баща му и той отива на там, аз като не съм отговорила.
Сдърпал се с някакво дете и то го ударило с камбанка по главата и главата му е разбита.
Не чувах Симеон да реве, това до някъде ме успокои, както и това, че баща му е тръгнал.
Докато ние говорихме, баща му вече пристигна и се разбрахме да се чуем по-късно.
Но общо взето целият ден(според думите ѝ за разлика от друг път), Симеон се държал много зле и предизвикателно с децата, а конкретно с това дете имали дразги целият следобед. Буквално 15 минути преди да си тръгнат става белята.
Около два часа ги нямаше, а като се прибра Симеон и го видях, направо ми прилоша.

В крайна сметка раната е 1 см, точно по средата на челото, над очите, в болницата са я лепили и един ден беше вкъщи.

Неговото обяснение: Цял ден не се разбирали с Павле, като сутринта Симеон го ударил с пръчка по главата, точно на същото място, където и той е ударен, а следобедът Симеон строил нещо, Павле дошъл и се намесил, Симеон му креснал, Павле хвърлил камбанката.

Равносметката през неговият поглед: Павле го ударил, много го е заболяло, текло много кръв. Учителката му дала подарък(комплект аквариум за буркан и една огромна коледна сладка), в болницата разглеждал книжки, докато чакал и гледал филмчета, докато оправят раната.

Сега има страх да се къпе, заради раната.

Вечерта, той вече беше в банята, дойде цялото семейство на момчето заедно с него да се извини и да донесе подарък за Симеон.

П.П Докато Симеон беше в банята, а аз му помагах да се изкъпе, баща му излезе да говори със семейството на момчето, а Сами врътнал ключа(той стои на вратата) и заключил баща си навън. Той звъни на звънеца(аз съм в банята и се чудя защо този звънец звъни толкова настоятелно, при положение, че баща им е навън вече), а Сами пищи и идва в банята, защото изпитва панически страх от звънеца(наистина звъни ужасно).
Аз продължавам да се чудя какво става, звънецът продължава да звъни, а Сами да пищи. В крайна сметка прибрах Сами в банята, докато приключа със Симеон и като свършихме излизам със замах да разбера какво става и огромна изненада разбирам, че вратата е заключена.
Отварям, изражението и на двамата с баща му беше безценно.
След това затваряме вратата и Сами прави демонстрация на новите си умения, преди да сме успели да обвиним Симеон за тази работа, че не му за първи път, а беше излязъл от банята за секунда в подходящото време.

Ох, много се посмях с твоите момчета! То "майчини трепети", ама трябва и допълнение "бащини неволи". Мъжът ти е отнесъл и болницата, и заключването навън!
Впечатли ме реакцията на другите родители.
Бързо възстановяване на Симеон!

Да, родителите бяха много мили, но то тук е традиция това. Като има някакъв конфликт, децата се събират заедно със семействата или част от него и обсъждат проблем, децата се сдобряват,а виновното прави някакъв жест.
Симеон беше отнесъл един удар с пръчка под окото и беше насинен, тогава беше още не наясно с нещата и наистина не беше виновен, но инцидентът става по пътя на връщане от училище.
Майката на детето го видя(Симеон) и многократно се извини на мен и Симеон, отиде до училището да обясни какво се е случило и че е информирана, да каже и на учителката, а на другият ден детето носеше любимата си играчка и я подари на Симеон в знак на извинение.

Така че това се очаква тук по принцип.

В случаят ме впечатли, че хората бяха тръгнали всички, включително и бебе на 1 година, в 20:30 ч, вероятно, защото тогава се е прибрал бащата от работа, а той единствен(освен детето) говори немски. Те са от Сърбия.

Но да, денят беше много дълъг за всички и си легнахме в 21:30, изцедени като лимони.


Добре че баща му беше вкъщи и той ходи в болницата, иначе определено щеше да е голямо изпитание за мен.

Много е страшно да получиш такова телефонно обаждане.
Въпреки, че учителите са психолози, говореше с изключително спокоен тон, предлагаше конкретни неща, които трябва да се направят, като да е намерила изход на ситуацията и с това тя става една идея по-малко неприятна.


Този инцидент пък ни даде повод за разговор, аз по телефона, баща му пряко, с учителката и поведението на Симеон вкъщи и на училище и тя беше невероятно изненадана от страната, която е видяла този ден, в училище и всичко, което ѝ разказахме за поведението му вкъщи. Каза, че може да помогне и ще говорим след месец отново по този повод(ще има родителска среща за уточняване на програмата през втората част на учебната година).