Цитат на: inaxastra в 18.10.2015 00:30

Точно заради подобни инциденти е забранена. Много тьрсих точно в кои страни, но не можах да намеря. Сьс сигурност знам за Канада, през 2004 са я забранили, но кои са другите не знам.

Така съм съгласна, заради инцидентите са забранени. И е вярно, както е вярно, че дете без да е на ръка разстояние не се оставя само. Има си деца и деца...Аз можех да върша нещо, само когато спяха. Вместо да легна и да си почина с тях, трябваше да съм като бясна и това ме водеше до пълно физическо изтощение. Хубаво, че този период е около 4-5 месеца и при нас се падаше в топлите дни на годината, иначе не се виждах да оцелея и психически. Като допълнение моите имаха и екстрата рев. През три блока се чуваха и идваха да ме питат какво ги правя .
Та както винаги е било, очите на четири, як кръст, гръб и ръце, никакво лично време и надежда, че ще премине това, за да дойде друго.
Като казвам, че количките и проходилките бяха нещо обичайно, това съвсем не значи, че не сме получавали инструкции от лекарите как, кога и по колко време да ги ползваме. По- лесното гледане, според мен, е било заради по- ограничения брой авторитети и възможности за избор. Приемахме и опита на по- възрастните, стига да не беше в противоречие с лекарските мнения. Хехе, ама какви доктори имаше едно време, не като днешните Сериозно, наистина бяха доктори по призвание, не по диплома.
Мари, за трапчинките попитах, защото ако не са ясно изразени /дефектът в мускулите да не е голям/, като понапълнят бузките може и да не се виждат. На малкия син така "изчезнаха" за няколко години.
Като каза, че Симеон говори с немски словоред, глаголите в края на изречението ли ги слага? В Швейцария говорят с много гърлени звуци /или поне едно време това ми правеше впечатление, все едно имат гърлобол/, има ли го и това и прехвърля ли се в българския?

Все изчаквах да има подходящ момент и да седна на компютъра,  но такъв няма, затова от телефона поне на Свекърва да отговоря.

По принцип Симеон говори и разбира  hochdeutsch, а не sweizerdeutsch. В групите за игри ги учиха така. Разликата между двете е като българския език и разложкия диалект да кажем. Дори се случва да не разбира някои по-възрастни хора като му говорят на улицата.

Та отговорът е не,  не говори като тях. Но дикцията му се влияе и вкарва едно много странно р,  почти френско.

Много ми е интересно да слушам немски със сръбска,  индийска,  руска или полска дикция.

Да,  прави словоред като при изреченията с модални глаголи в немския.
Също така прави директен превод на немски заучени изречения с български думи.
Например не казва-чакай ме,  а чакай на мен.
И прави интересни комбинации,  като използва немски думи в български изречения,  че и ги членува. Например Виж ротата кола.

А аз да питам,  ако не спят децата,  особено бебето,  нито през деня нито през нощта,  тогава какво правим?

Мисля, че ми се отвори малко свободно време, сега ще видим дали е така.

Вече официално, Самуил, има 7 зъба. Освен това днес за първи път започна да хваща два предмета едновременно и да си играе едновременно с тях. Досега беше като автомат, в моментът в който му подадеш нещо ново, старото автоматично се пуска.
Мисля, че скоро ще започне да пълзи, защото вече много добре може да повдига торса, макар и за кратко.
Отказването от проходилката не се оказа толкова лесна задача, както си мислех. Много бързо му става скучно в кошарата за игра, в столчето за хранене(слагам го там за разнообразие, докато съм в кухнята), на пода, в мен....и започва едно нервничене... доста неприятно.
И все пак ограничихме времето до минимум и само в краен случай.
Обличането и събличането е супер драма, направо пощурява. За съжаление се налага да правим това за излизане по около 3 пъти на ден и вече само като види дрехите и започва да хленчи. Мисля варианти как да избегнем многото дрехи.
Когато го къпя, винаги има играчка в ръцете, след като измия едната ръчичка, той сам хваща играчката с нея и освобождава другата ръчичка и чака да приключим и с нея.
Научил се е да щипе......много.


Светът на Симеон - Тъмната страна


Дааа, Светът на Симеон е не само забавен, но понякога и малко страшен. В него живеят монстъри(както той ги нарича), които са навсякъде, над гардероба, зад вратата, в дневната през нощта, когато няма никой там и е тъмно, навън...
Всичко започна преди около година. В началото не ми правеше особено впечатление, но започна да се обгражда с всички плюшени играчки, докато сам гледа телевизия или в леглото. Приех го за нормално, защото той казваше, че това са неговите приятели, които спят с него или гледат телевизия с него.
Оказа се обаче, че те го пазят, но това стана ясно доста по-късно.
След това избра само три от тях, с които ходеше навсякъде вкъщи, включително, докато се храни и докато ходи до тоалетната.
В последствие стана ясно, че се страхува и започна все по-ясно да визуализира страха, появиха се монстърите, не можеше да стои сам в стаята, независимо че аз съм в съседната стая на отворена врата.
Започнаха и нощните будения, до около 4-5, измисляше разни причини, за да ходим в неговата стая. Започна да споменава и за това да спи при нас.....
Сериозно се бях притеснила, мислих различни варианти, видях в нета и идеи за разни капани за чудовища....
Като цяло отхвърлих тази идея, защото заложих на тезата, че чудовища не съществуват, а и при един опит да му спомена за такъв капан, той първоначално се съгласи, но после започна да се заглежда по детайлите и да задава въпроси от рода-Чудовището как ще влезе вътре? Този капан е много малък, трябва нещо друго... и аз спрях до там.
Не умея да го лъжа, а и не искам. Дядо Коледа ми е само издънката, но то не е лъжа и аз вярвам в него
И така...говорихме, говорихме и той като че ли го израстна този въпрос или поне до определена степен.
Вече не носи играчки навсякъде и много рядко се случва да спомене за въпросните монстъри.

Спирам дотук с обясненията за него засега.

Ето го и нашият творчески кът, относително подреден като се има в предвид, че сам пази редът в него, аз само от време навреме пренареждам нещата.




Вчера правихме отпечатъци от листа с пастели. Но много постно му се видя и довърши .... естествено с брокат. Това май отвътре му идва.....



Това е една кутия с материали за игри и творчество за деца от 3 до 6 години, която му подариха от spielgruppe(групите за игра) по една експериментална програма. Много е интересна, на капака от вътрешната страна е изброено съдържанието на кутията плюс всички неща, с които трябва да разполага едно дете, в посочения възрастов диапазон, за занимания и творчество.





И накрая да го "похваля", че един след обяд, докато аз хранех Самуил в другата стая, Симеон си сряза блузата, подстрига си косата и ето това също, което открих едва вчера. Всичко това с ножицата си за апликиране, за 10 минути.



Честно казано лошо ми стана като ги видях. Няколко от тях ги изпрати специално леля му и са много хубави и скъпи. Като й казах, думите й бяха, че ще купи други, да не му спирам творческия ентусиазъм.
Аз я попитах какво творческо има в това да унищожава вместо да създава, а тя ми отговори, че мъжете били така....
Не зная, може и да е права!

Ох, какво да кажа...Ако им никнат зъби, изтрайваме си ги. Ако са нерваци по природа, гледаме да сме възможно най- спокойни и да им създаваме подходяща обстановка без много промени и преживявания. Има и медикаменти, ама там вече само с лекарско мнение. Миленката днес беше писала за Шуслерови соли. За момченцата е важно да изразходват енергията си, почти да са "каталясали". Моите след 2г. спяха по цяла нощ, та май не мога да съм от полза.
А, забравих, случвало се е при пълнолуние да вампирясват . Тогава миехме лицето със студена вода и ги местех така, че да не виждат луната. Не че винаги помагаше, ама....
Сигурно е нормално за обкръжението от играчки на Симеон, важното е, че се справя сам
с монстерите така.
Хехе, Самуил с нечетен брой зъби асиметричен ли е

Брей, зачудих се кога успя някой да пише

Да, за вампирясването по пълнолуние съм ги признала и двамата, в чудо съм се видяла.

Симеон е малко странна птица, навън изморен го играе, а вътре стаята не го побира.
И винаги е опозиция, ако кажа хайде да излизаме, а не, на мен не ми се излиза, ако пък няма да излизаме, пита ние няма ли да излизаме, при отговор-не, ооо, аз много искам. Може да се случи в един ден, с разлика един час.
Същото е и с яденето. Предишната вечер ми е казал, че иска таратор за вечеря на следващия ден, понеже храната в момента не му харесва. На следващия ден му правя таратор, вижда го и пита, ама защо таратор, аз искам .... онова от предишната вечер, не харесвам таратор....

Да, Самуил, е асиметричен в момента, 4 отгоре-симетрично, 3 отдолу

За пореден път ме изненадваш какви неща ти правят впечатление...

Разбира се, че детето твори. Виж как умело е рязал под наклон . Едно време, когато и аз се занимавах с рисуване, задължително си подрязвахме едни китайски четки от естествен косъм. Това си е майсторлък, нека се упражнява /особено при положение, че ще получи нови/

Майчини трепети

Тези дни се замислих, че ето сега, в 10-тия месец на Самуил, изпитвам истинско удоволствие от кърменето.
Със Симеон изобщо не стигнах до тук, а и то не беше никакво кърмене, помпата беше моят най-добър приятел.
Сега в първите месеци беше притеснението дали е достатъчно млякото, физическите неразположения, после преминахме през адаптация със Симеон, след като майка си замина .... , докато сега най-после съм спокойна за млякото и се наслаждавам на миговете на спокойствие и интимност.

Няма такова усещане на близост ...., малките ръчички, които милват мама, усещането за спокойствие и близост и от двете страни, чувството, че едно малко същество има огромна нужда точно от теб.....

Смятам да се насладя на тези моменти, преди да ме нападнат мисли от рода... не е ли твърде голям вече, може би трябва да помислим за отбиване и т.н

Ще пиша сега само накратко за страховете, а друг пьт ще сьм по-просторна.

Между 2 и 4 год. вьзраст, у детето се развива вьображението и способността да си представя неща. В сьщото време то още не различава добре реалността и измисленото, затова този период е свьрзан сьс страхове от вьображаеми сьщества, от тьмното или просто от някой неопределен, който ще го нападне и нарани. Тези страхове се проявяват по-силно при деца с тревожност от раздяла (не знам термините на бьлгарски, може би Надето ще ми помогне).
В повечето случаи страховете отшумяват постепенно. Той много добре се е справил с тях. Виж как сам си е намерил начин да се чувства по-сигурен.

Може би е било свьрзано с бременността ти, с отиването в нова страна и неизвестното, което му е давало чувство за несигурност.

Щом забелязваш, че вече е намалял страха, значи няма от какво да се притесняваш.

Вьв вьзрастта, в която влиза сега, може да изпитва страх от природни бедствия, от телесни наранявания, от животни или от неща, които се чуват/виждат по медиите, защото влиза в перидоа на конкретното мислене.

Много сьм любопитна какво пише на капака на кутията. Можеш ли да го снимаш и да го пуснеш? (не те моля да превеждаш, че си е работа и си трябва време за това, аз сама ще си потьрся в нета)

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Мари, и на мен ми е интересно какво пише на кутията като необходими неща

Иначе Симеон явно е прекалено творческа личност, щом е започнал и да изрязва...традиционните неща за творене вече не са му достатъчни За кърменето много хубаво си го описала 
По повод храненето и капризите, моят братвче единия е същият...понеже майка им много им угажда и ако някой нещо иска специално готви по 3 неща, според желанията...пита го преди ядене какво иска и той казва примерно паста с рагу, прави по поръчка, сяда се на масата и се започва ама аз не исках това, защо го направи, кога съм ти казал, не ми се яде, утре ще ми се яде сигурно ама сега... и се измисля нещо ново  Та мен това би ме подлудило и затова се възхищавам на такива търпеливи майки 

Ина, зачетох се сега като снимах листа на кутията и видях, че леко съм се заблудила, списъкът с необходимите за творчество неща е отделно и не е нищо особено, снимах го все пак, а на този лист пише нещо като препоръчителни занимания, средства за тяхното постигане и ползи за децата.

Благодаря ти, че не ме караш да го превеждам, не е нещо особено, но трудно намерих време даже да го снимам.

Обърни внимание на сайта в последния ред на таблицата, мисля че ще ти е интересно да го разгледаш, информацията там, включително и видео материалите ги има и на английски и френски.

Списъкът под капака.


Списъкът с пособията за вкъщи


Една от игрите, направени са като ламинирани листи


Друга от игрите, може да се игра с жетони или да се пише с маркер, защото също е ламиниран листа


Друга игра за фенерчето


По-подробна снимка на съдържанието на кутията, освен видимите тук неща и тези листи по-горе, в кутията имаше предметите от ламинираните, цветни листи, дебел, мек молив, две дебели сламки, синя и червена, една тел с меко покритие за нанизване на тези дребни, дървени фигурки


Ето и едно пособие, което смятам, че много полезно и доста добре ориентира децата


И накрая един семеен портрет с елементи на разсъждение.



Моля да ме извините за качеството на снимките, но фотоапаратът е хубав и нов, но аз нямам време да го разуча и съм като маймуна, която чупи орехи с Rolex, много ме е яд, за което,обаче стискам зъби засега.

Аз търсих доста материали по темата със страха, когато беше пикът.
Отдавам го на прекалено развихреното въображение, той просто е....уникален.
Ето вчера разглежда зеленчуковата си супа и вижда една малка розичка карфиол и казва ето това тук е дърво и в него се е скрил един монстър и аз сега ще го изям.

Като знам аз колко и какви страхове съм имала и бях доста голяма при това.
По едно време, в края на 80-те, живеехме в Габрово. Та в тези години там настаняваха виетнамци в едни общежития и целият град изведнъж се напълни с тях. Голям страх беше. Виждах ги през нощта в стаята....
Бях побъркала родителите си.

Така, че не очаквам този проблем скоро да отшуми. И точно заради богатото въображение силно сме цензурирали какво може да гледа по телевизията. Хубавото е, че засега няма нищо против и не се чувства ограничен.

Фери, не съм казала,че като има такива претенции, аз се съобразявам. Ако изяви желание за нещо, се вслушвам и го приготвям на някое следващо хранене, но не сменям храна на момента. Изключение правя само, когато е болен.
Достатъчно е,че не повтаря две ястия за един ден, дори и в два последователни и винаги има готвена храна. На този етап, толкова са ми възможностите.
Имаше периоди, когато за цяла седмица, че и за две не се повтаряше едно ястие, но сега няма как.


Сами ме опроверга в надеждите,че скоро ще пропълзи. Вчера ми показа как може да премине през цялата дневна търкаляйки се.... Много е добър.

Ина, когато имаш възможност и желание, дай някоя идея за подходящи занимания за Сами?
Имам чувството, че със Симеон това е било толкова отдавна.... Тогава ходихме на едни занимания, пеехме песни, слушахме класическа или народна музика, заедно с бебетата играехме хора или танцувахме валс, пеехме детски песнички, които са с движение на ръцете...Спомням си, че в малки бурканчета и шишенца със залепени капачки слагах разни зрънца, макарони...Бях му направила и една колекция от различни капачки,беше му много любима игра.
Сега имам тотална липса на идеи.

И също да те питам, как смяташ, защо вампирясват нашите бебета. Изключително кърмени са, спят при нас, по цял ден ги разнасяме с нас....На хората бебетата как спят по цяла нощ?!
Симеон също до година, че и повече с будеше за нощни хранения, но тогава беше на АМ и хапва и заспива, а със Самуил, вече в 10-тия си месец, храни се като новородено....
Зъбите са едно от оправданията, но ... май не е само това.....

Светът през погледа на моите деца

Симеон: -Мамо, ние от Булгария ли идваме?
      Аз: -Да.
Симеон: -И защо идваме?
      Аз   Тежка въздишка и усмивка
      Аз: -Защото тук ни харесва повече.
Симеон: -Защо?
      Аз: -Защото тук можете да ходите със Самуил на по-добро училище, да живеете по-добре и да                        работите на по-хубаво място.
Симеон: -Аха, разбрах. И също тук няма от онези дето се въртят и развалят къщи.(Има в предвид торнадо, това ме подсеща за предположението на Ина, явно навлиза в този период)


Вечерта ми повиши тон и аз съответно сърдита го играя и се провежда следния монолог от Симеон:

Исках да бъде хубав ден, цял ден, но сега....няма. Щом така искаш, добре. Ти си ядосана, не аз!

Миличкият той.  Тези деца ме изумяват с разсъжденията си.
Малкият го играе и хитруша.  Ами така де, защо се сърдиш на детето? Разваляш деня и на двама ви, а то се подготвило за хубав ден. 

Мари, разбрах те какво казваше, просто дадох като пример братовчедите ми какви капризници са 

Ама верно много хитър този твоят Симеон, знае какво да каже да се почувстваш виновна 

Двете братчета

Преди няколко дни, Симеон, искаше да му намажа една оризовка с мед, а Сами през това време нервничеше и само в мен беше кротък. Отивам аз, Симеон седнал на масата за хранене, всичко сложено пред него и аз с една ръка се навеждам да му намажа оризовката, а в другата ръка държа Сами, при което Сами приклещва Симеон и с две ръце му скубе косата, че му беше на удобна височина, а с краката го налага в ребрата и издава прословутите писъци на радост. Интересното беше, че от другата страна нямаше обичайната реакция на оплакване, издържа стоически.

Слагам Сами на килимчето за игра на земята и той си изтърва една дървена играчка, маракас, и тя леко се търкулва напред, той пъшка, охка, стигна някак почти да я хване и тя пак се премести леко, той пак почти да я стигне, като Катерицата от "Ледена епоха", драска с пръстчета, и тъкмо я докосна и Симеон леко се приближава и малко я премества и се хили злокобно.

Аз готвя в кухнята и съм сложила Сами на стола за хранене до мен, при което чувам някакво изтрополяване зад гърба си и виждам как стола се накланя, с бебето вътре и пак се върна обратно, оглеждам се, Симеон по очи на пода в кухнята, с ръце напред, и ми казва: Аз малко паднах, но нищо ми няма!, поглеждам Сами, и той добре, ето в този момент ми се подкосиха краката като си помислих какво можеше да стане.

Симеон върви назад и се спъва в проходилката, а Сами вътре, залитна, удари с ръка Сами по главата, докато падаше и се приземи върху основата на пороходилката. Уверих се, че и двамата са добре и после пак ми се подкосиха краката.....

И накрая Симеон, тати, не дели. За мен не се вълнува толкова, прие че Сами върви в пакет с мен и че трябва да се грижа за него и т.н, но тати е друга работа. Умира си да излязат само двамата на разходка или ако вкъщи играят нещо, задължително, Сами, не трябва да се включва под каквато и да е форма.