Може и така да е,  но това не ме кара да се чувствам по-малко виновна за описаното в първата част.

Цоп... и аз тук като най-новото попълненение във вашия отбор. Има момчета и момчета... дано нашите помнят от къде са тръгнали

Вчера четох това във фейсбук и си поревах стабилно. 
Това ме подсети и за едно стихче, което четох в темата на Ина, докато бях бременна. Ей тогава направо си скъсах дрехите от рев. Изобщо такива неща много ме разчувстват.
Гледам снимките на Алекс и се чудя, това моето дете ли е било? Все едно беше вчера, но в същото време и не точно. Колко ужасно бързо лети времето и о, Боже как се забравя.
Ами не е честно, но кое ли е? Най-ценното, което можем да дадем на децата си са любов и внимание и вярвам в това!  За съжаление времето се изнизва между пръстите ни и каквото е сторено или пък не е, не може да се върне или поправи. Всеки път точно това ми изниква в съзнанието, когато искам да оставя Алекс за малко, за да свърша нещо, което като се замислиш не е толкова важно. При нас още няма "Мамо, моля", но отсега ми тежи, че сигурно ще има и такива моменти и няма да мога да му давам 100% от себе си. При вас с две и три деца е още по-сложно предполагам.
Тази тема ми е много болна. Просто се опитвам да грабя с пълни шепи от това, което имам сега и се надявам един ден да съжалявам за все по-малко изпуснати моменти. 

Сложно е...
От една страна, да, не трябва да се пропускат моменти, от друга трябва и някакъв баланс да има. Човек, включително майката си има лично пространство, което е хубаво да използва от време на време. Да, колкото по-малки са децата, толкова по-малка е тази възможност, но пък и общуването с тях е друго(предимно на усещания), докато като дойде моментът "Мамо, моля" вече е съвсем различно.

Но каквото и да си говорим, не мога да си кривя душата и да не кажа, че когато съм поставена в условия да не мога да се храня, къпя, спя, ходя до тоалетната, когато и колкото искам/имам нужда, някак си ми се измества спектъра като говоря за споделени моменти.

Светът на Симеон

5:10 Симеон влиза в спалнята: -Мамо, мога ли да ставам?
                                          Аз: -Не, много е рано. Върви си в леглото, има много време(ставаме около 6:30, той понякога в 6ч)

5:30 Симеон: -Вече мога ли да си пусна филмчетата?
              Аз: -Не, много е рано.
      Симеон: -Само ме ядосваш!-бегом се връща в стаята си и затваря вратата.

5:42 Симеон пристига в спалнята, с белезници на ръцете(част от един маскараден костюм, за карнавално шествие организирано от детската градина, на което той иска да бъде полицай. Бях ги купила предварително, падна му зъбчето и реших да ги сложа като изненада. Той от дълго време и много ги иска. Иначе са метални, много истински изглеждат. Та зъбчето падна вчера и изненадата е от тази сутрин.
           -Мамо, помогни ми, не мога да ги махна....
       Аз:-Моля те, остави ме да спя, има още цял час, тази нощ почти не съм спала.
Симеон:-Татиии, помогни ми!!!

Къщата е будна, всички ставаме в 5:50 да участваме в спасителната операция.

Мари, винаги съм се чудила на деца, които кипят от енергия и са възобновяеми енергийни източници Погледни го от добрата страна, от сън спомени няма  

Сменила си лентичката и вече плахо се прокрадва една розова мома. Нямам търпение да видя как ще се впише в този МЪЖКИ свят  

Сладури    А сега не те ли щадят заради бременността?

Цитат на: fanimira в 08.03.2017 12:39

Сладури    А сега не те ли щадят заради бременността?

   

Баща им,  да.
Но те са центъра на техните светове.

Muttertag-два часа сутрешно вдъхновение и упорита работа рано сутринта(от 7 до 9ч) за подарък за Денят на мама

Честит Ден на майката тогава! Не е шега работа да се направи 3Д модел на къща с двор

Цитат на: svekarva в 14.05.2017 17:22

Честит Ден на майката тогава! Не е шега работа да се направи 3Д модел на къща с двор

Благодаря!

В интерес на истината останах много изненадана. Вкъщи никога не сме го работили, питах го дали в училище са правили нещо подобно, каза, че не са.
Утре ще има нещо подготвено за майките следобед и ще добия представа дали наистина е някаква негова идея, въпреки, че има толкова хитри детайли, че не ми се вярва сам да е сътворил технологията.
Каквото и да е, вложи много усилия и търпение и то, докато останалите бяхме още в леглото.

Muttertag

Събитията в детската градина, които родителите споделят с децата си, не са никак много. На практика това е покана за присъствие на шествие с фенери, което е началото на зимата, карнавалното шествие около Великден и празникът за закриване на учебната година в края на юни(който всъщност единствено се състои в самата детска градина), евентуално отбелязването на Рд на детето(ако родителите желаят).

За разлика от миналата година, тази имаше отбелязване на Денят на майката, за който всички майки получиха покани, а децата, съответно майките бяха разделени в две групи, в два последователни дни(едната група по-малките деца, другата по-големите). Така мероприятието беше доста интимно и приятно, на практика 6 деца, 6 майки и учителката.

Темата на декорацията беше сърце. Поканите бяха такива, много красиви(за съжаление не съм я снимала), от самият вход на детската градина, през целият двор имаше изрисувани пътеки от сърца, които отвеждаха до вътрешният вход. Вътре също имаше много такива рисунки.
Всяко дете посрещаше майка си и я отвеждаше до масата за гости като условието беше майката да разпознае кое е нейното място. На всяко място имаше нарисувана то детето картичка на майка му и това трябваше да е джокера.

Празничната маса


Картичката


Както се вижда, при мен нямаше място за колебание


Специално изработена сервизна подложка



Самото мероприятие беше с интересен замисъл и някак много различно за мен(спрямо, това което съм виждала като отбелязване на Денят на майката в България например)

Идеята беше децата да помислят върху това колко много неща правят за тях майките им, колко много усилия полагат, колко са изморени понякога и че поне за един следобед те могат да се погрижат за тях, да се почувстват по-добре и да си починат.

В началото учителката каза няколко думи за това колко големи грижи полага мама и попита техните майки какво правят обичайно вкъщи. Имаше много отговори, но обичайно нещата бяха около това колко за заети с чистене, миене, готвене, пазаруване и прочие...
Изпяха една песничка и всяко дете поднесе подарък.:


Всяко дете има такава снимка, рамката е украсена индивидуално. Страхотна идея според мен!

След това изпяха още една песничка и всяко дете поднесе букет диви цветя в чашкаimg]http://media.snimka.bg/s1/5886/038016765.jpg?r=0

Нещо безплатно, а в същото време много трогателно, защото всяко дете беше направило различно букетче, по свое виждане.

След това учителката сложи малко крем за ръце във ръчиките на всяко дете и то отиде при майка си и докато учителката четеше едно стихотворение, децата правеха масаж на ръцете на майките си, като накрая ги питаха дали се чувстват по-добре и ги прегръщаха.

След още една песничка поднесоха и последният подаръкimg]http://media.snimka.bg/s1/5886/038016761.jpg?r=0

След като приключи тази част, всяко дете донесе по едно кексче, което беше пак в опаковка със сърчица, декорирано индивидуално, отново със сърцица. Попитаха ни дали искаме кафе и децата сервираха.
В чашките имаше сироп, който беше нещо като вълшебен елексир, приготвен с много любов.



Беше много трогателно и емоционално. Учителката много беше се постарала в детайлите, децата се бяха справили отлично. Всичко това, песничките, подаръците, всички изработени от тях неща са подготвяли в рамките на две седмици, наред със задължителната им дневна програма.

За мен беше страхотно изживяване, не знам от хормоните или не, но наистина ми беше много емоционално.

Прекрасен разказ, Мари! Страхотна картичка, преди да прочета, какво си написала си помислих същото, че при теб няма място за съмнение, кое е мястото, където да седнеш  

Снимката в рамката е просто страхотна идея  

В България този ден дори не се отбелязва.. Или ако се, не чак така празнично, като в целия свят... Тук денят на майката, денят на работещата жена и като цяло женски ден е само 8-ми март.. Денят на бащата се налага в последно време, но не мога да кажа, че има кой знае какви чествания и подготовки дори и за тогава. Жалко, дано се промени това, обичаме да копираме всички чужди празници, поводи и чествания...Дано вземем и тези две дати, защото са много важни  

Много е мило, как да не се разчувстваш!  

Честно хич не ми се живее извън БГ, но за събитията в градините ви завиждам.

Светът на Симеон

За да не се създаде впечатление, че е непоправима идилия вкъщи да разкажа за някои от последните  събития.

Не знам дали аз съм късопаметна(защото не си спомням да съм си позволявала такива неща)или съм изтеглила късата клечка с това дете(или с децата си по принцип, времето ще покаже), но в последните дни сериозно се замислям, както се казваше в една реклама "къде сбъркахме".

Тук е прието децата около тази възраст 6-7 години да започнат да излизат сами на детските площадки в района, като съответно има движение, но е жилищен квартал, зона 30км/ч и да кажем, че е относително безопасно за децата.
Самите те ходят на детска градина и училище,разпределени по адрес и съответно всички деца в близките адреси се познават от училище или детската градина,което е страхотно само по себе си, отделно и самите родители се познаваме, знаем си адресите и телефоните в случай на нужда(ако да кажем някое дете пострада или нещо подобно се случи).

Та Симеон излиза вече така свободно да играе като в началото го привиквах да се прибира долу горе на час и половина(защото има около 3-4 часа разполагаемо време, но ме е страх за толкова време да не знам точно къде е и с кого), има ръчен часовник, казвам му в колко да се прибере и се прибираше.
Постепенно обаче, се сформираха разни групи и игри(понякога цяла тайфа идва да го вика, кажи речи половината му група от детската градина) и той взе да "забравя" да се прибира в уреченият час.
В началото си казвах, добре, не съм чудовище, ясно ми е,че не си гледа все часовника, има игра 10-20 минути не са проблем. Но 10-те, 20 минути, започнаха да стават час, два... рекордът му е 3 часа...
Започна да се прибира  в 20,30 часа(при условие, че по това време е в леглото), те първа да вечеря, да се къпе и да си ляга след 22 ч....
И когато казах, стига, това не може да продължава, спираш да излизаш, докато не стане напълно ясно, че не можеш да се прибираш, когато ти решиш.... той просто спря да се прибира от училище и отива директно да играе.

Миналият петък вдигнах половината родители в квартала на крак, както и децата им да водя разследване кой и кога за последно е видял Симеон, докато два часа след времето за прибиране от училище, случайно го засякох пред блока, докато идваше да си вземе колелото.... Оставил си нещата(от училище) в пощенската кутия, за да не му пречат и заминал.... Да не говорим, че излиза да кара без каска, защото няма как да я вземе без да се прибира.

Опитах се да говоря, нямаше особен ефект, защото той рева и се тръшка затова, че няма да излезе повече да играе навън...същият ден.

На другият ден, при по-спокойни обстоятелства отново говорихме, мислех, че всичко е ясно, докато в понеделник отново направи същото нещо, при това без малко да не може да отиде на урока си по плуване, защото за него има фиксиран час, пак го търсихме по площадките.

След вчерашният следобед(в училище, не после като го направи пак този номер), реших малко да сменя стратегията, да снижа тона и да действам по-деликатно, като към възрастен, с разбиране.

Днес се приготви за урокът си по музика и ме помоли да излезе за малко като беше сигурен, че ще се прибере навреме за урока. Времето беше хубаво, разреших.
Прибра се наистина(аз бях оставила малко аванс във времето и добре че), питах го къде му е каската, понеже беше излязъл с велосипедът, каза, че я е прибрал. Приех думите за истина(научил се е супер изкусно да лъже),излизам да го изпратя, каската навън, в коридора, на пода.
Предположих, че е оставил колелото навън "за после", защото му е забранено сам на ходи с него на други места, освен в квартала, защото има движение(той има опит, с баща му ходят на интензивно движение, знае и правила и всичко, но аз не мога да рискувам).
И през ум не ми мина, че е намислил да ходи с колелото.
Питах го сигурен ли е, че е прибрал колелото, каза-да.

Усъмних се все пак какво е намислил и гледах през прозореца накъде ще поеме, него го няма....
След около 5 минути го виждам да отива от съвсем различна улица, с колелото, без каска, на урока си по музика. Освен всичко друго там няма къде да го заключи за времето на урока.
Тук не е супер голям проблем това, но все пак...
Успокоителното е,че все пак уроците са в училището, т.е пътят до там е безопасен, но все пак...

Пита се в задачата, какви мерки да предприема? Не съм очаквала, че ще проявява чак толкова "свободна" воля, където се казва няма забранени неща..... докато не си счупи главата, но трябва ли да чакаме дотогава...