При тежко и продължително боледуване несъмнено идва момент, в който човек иска да си отиде. Или при голяма скръб, когато не виждаш смисъл да живееш. Майка ми също казва, че очаква да види приятели и роднини и че познава повече хора в отвъдното, отколкото тук, та отношението и към живота и смъртта е неутрално в момента.
Ако много се задълбаем, има и хора, готови /че и го вършат/ да умрат за някоя кауза или в името на нещо или изпълнявайки дълга си, като Гюро Михайлов, примерно. Ама тук идва друг въпрос - какъв е смисълът на живота, дето пък е още по- голяма тъмнина

Тая сутрин бях тръгнала да пиша за религиите. Завиждам ти, че живееш в "нормална" и толерантна държава. За Коледа едно момченце от класа на Кари беше подарило на целия клас по една детска илюстрована Библия. Лошо няма, аз бих искала детето ми да я познава както я познавам и аз, но беше редно родителите на въпросното момче да попитат, да се поинтересуват, да уведомят ако щеш... В резултат Дядо Коледа прибра Библията за неопределено време... докато с баща й разберем дали сме религиозни или не, докато намерим подходящия език, за да разкажем разликата м/у религиите...
Странно, Кари никога не се е интересувала така живо за смъртта - когато баба почина й казахме, че е на по-хубаво място, станала е звездичка и ни гледа отгоре и ни пази. Така е и с всички по-близки и далечни познати, за които чуваме и й казваме. Приема го нормално, не разпитва повече.

Свекърва, ти съвсем в дълбоките води отиде

Фани, тук и без емигрантите има такава пъстрота на религии и религиозни течения, че никой не би си позволил да засяга тази тема. Тези въпроси се обсъждат на събирания в различните религиозни храмове.
С други думи основно вилияние има семейството и в по-зряла възраст-средата.

В България е друго.

Тези му размисли са свързани с конкретни поводи според мен.
Първият път беше, когато една учителка отсъстваше, защото баща й починал.
А сега вероятно е заради историите за Космоса и хората и животните станали известни и загинали в неговото изучаване.
Днес например ми говори за Юрий/предполагам Гагарин/, който, също е летял в Космоса и е загинал и също е бил много важен за хората.
Също ми обясни, че тези хора вече са умрели, но ние винаги ще ги помним.

Мари, аз и преди някъде съм писала - според мен е съвсем нормално децата да си разсъждават за смъртта. У нас непрекъснато говорят за умирането и за остаряването. Всичко започна, когато бяха много мънички още, защото все споменавахме едната ми баба, която почина когато Сиана беше бебе. Дядо ми остана да живее първо в тяхната си къща, после се премести при мама и тогава децата много се въртяха покрай него, а по-късно и той почина. Децата него го помнят и постоянно се сещат и ми говорят за него. Всеки път като си отидем в България ходим на гробището и палим свещички, поливаме цветята и т.н. Така че аз на тях им давам единственото обяснение, което имам и за себе си - като умре някой тялото го погребваме в земята, а душата продължава да живее, отива на небето, става звездичка и от там продължава да ни гледа и да ни пази, пазим спомен за нея в сърцата си и можем да си говорим с тях, когато поискаме. Това е, колкото и детинско да е, аз самата вярвам това (е, без звездичката може би, но по-добро обяснение нямам, не го и търся М-№ ). Иначе Елена непрекъснато, всеки божи ден, ми повтаря как искала да си остана все такава и да не остарявам никога :-). И имам тържественото ѝ обещание, че тя също никога няма да порасне, хихиххих. Сиана не я бърка, че ще стана бабичка един ден, тя по-философски гледа на нещата, всеки пораства, остарява и умира, това е  
Много ми е интересно да чета вашите разговори    Пиши повече !!

alben4ik, благодаря ти, че пишеш в темата ни!

Много ми липсва вашата тема, беше изключително зареждаща и вдъхновяваща!


Светът на Симеон

Тези дни забелязах, че на Симеон му никне нов зъб, а старият си стои непоклатим на мястото...
Вчера бяхме на стоматолог и той го погледна и обясни, че ще го остави за срок от един месец да падне сам, след което ако това не се случи, трябва да отидем отново.
Избягвали да вядат зъбите там, за да не стресират децата излишно.
На Симеон обясни как да прави "упражнения" всеки ден, т.е да клати зъбчето.

Вчера той забрави, присети се днес след обяд.

Симеон: - Мамооо, зъбът се клати, зъбът се клати!!!
        Аз: - Добре, значи правиш правилно упражненията.
Симеон: - Виж, виж.../идва при мен и показва как се клати, аз изтръпнах, не мога да гледам такива неща, страх ме е..../
        Аз:- Добре, браво!/обръщам се настрани/
Симеон: - Виж, виж, ти не гледаш добре, виж по-отблизо...
        Аз: : Боли ли те? Всичко наред ли е?/мисля си, че може да се притесни нещо, все пак за първи път му е/
Симеон: Уау, ще имам паднал зъб!!! Урааа, ще имам паднал зъб! Утре ще покажа на всички в училище как се клати!
        Аз:

Том Сойер, хихи. Да видиш пък през дупката после как се плюе
Как е в Швейцария, минава ли Феята на зъбите да прибере падналото и да остави подарък? Или ще го карате по български обичай - да го хвърлите на гарвана на някой покрив, а той да донесе железен? 

Цитат на: svekarva в 25.02.2016 23:08

Том Сойер, хихи. Да видиш пък през дупката после как се плюе
Как е в Швейцария, минава ли Феята на зъбите да прибере падналото и да остави подарък? Или ще го карате по български обичай - да го хвърлите на гарвана на някой покрив, а той да донесе железен? 

Не искам да знам за плюенето....

Ще трябва да я караме по швейцарската, няма как, отчет ще дава човека в училище какво му е донесла "Zahnfee"

Даже цяла вечер го клати този зъб, за да може Феята да мине още тази нощ, обаче не стана.
Той за нещо сладко си мисли, бонбони например, но започна от една кутийка и приключи на голям кашон....

Е, да, Феята оставя дребни неща под възглавницата - книжка, бои, шапка и в краен случай, чорапи и четка за зъби. Швейцарската няма как да не оставя шоколади . Последно уточнение, само за първия зъб ли ще мине? Малкият син има още един млечен кътник /няма зачатък на постоянен/ и вечно ми напомня да имам готовност, че ако мине и за последния, ще я ловим за снаха

Хихи и аз се сетих за Том Сойер! Една от любимите ми книжки   Егати въодушевлението, не помня аз така да съм се вълнувала за първия зъб   Тази фея, мислех че е само американска  
Свеки, оставете я тая фея, кой знае колко мъже е обиколила  

Вьв Франция Феята е Мишка и оставя паричка 

Цитат на: inaxastra в 26.02.2016 10:31

Вьв Франция Феята е Мишка и оставя паричка 

Да и аз четох за това La Petite Souris и за паричката.
По принцип тази традиция се отнася най-вече за англоговорящите страни.

В Швейцария е Zahnfee, т.е си е Фея на зъбките и оставя паричка или малка изненада.

Аз съм купила едно малко Лего-влакче, още преди време го видях и си казах, че ще му го купя и прибера за специален случай, когато заслужи подарък.
Мисля да го ползвам сега, пък може да стане традиция и да направим някоя колекция.


И аз не съм се вълнувала толкова от падането на зъбите, но също и не ме е било страх. Страх ме беше да ходя да ги вадят при зъболекар. Още едно нещо, за което са помислили тук и не травмират излишно децата.

Свекърва, ама е хитрец този твой син

Сладки неща не мисля да оставям, защото не ми се вижда логично Феята на зъбките да ги носи. Ако попита защо не са бонбони, ще му обясня, че Феята се грижи за зъбките и не може точно тя да носи бонбони.

Леле, порастналото момче! Вие чели ли сте книжката "Чук и Пук" на Тюрнборн Егнер? Струва ми се подходящ подарък от феята на зъбчетата

Цитат на: Snow_White в 26.02.2016 12:14

Леле, порастналото момче! Вие чели ли сте книжката "Чук и Пук" на Тюрнборн Егнер? Струва ми се подходящ подарък от феята на зъбчетата

Много добра идея, ще я потърся

За Феята... може би не много подходяща. Книжки обича много, но отсега не им се радва като подарък.

Тя швейцарската фея бонбони може да не оставя, ама поне една лилава крава да мушне под възглавницата.
Аз много се радвах на новопоникналите и си пробвах захапката в различна посока. Това разбира се за ужас на майка... Най- ме дразнеше въпросът "Кой ти изпърдя зъба"
Легото и уникален подарък! Пристрастна съм.

Самуил на 14 месеца


Физиологическо развитие

През този месец няма някакви значими промени. Може да се каже, че просто е по-стабилен в това, което имаше като умения преди.
Доста по-смело ходи около предмети, най-вече около ниската маса, която имаме в дневната. Спъва си много стабилно, прави крачки и воден за две ръце, но не е особено ентусиазиран.
Пускал се инцидентно, да стои на едно място, без да се държи някъде, но много, много рядко.
Много добре контролира тялото си като цяло, сядане, ставане, т.е знае какво прави.
Зъбите са си все толкова 12 на брой, 4 от които в процес на доизрастване.

Психологическо развитие

Тук бурното развитие от предходните месеци има продължение. Общува с всички членове на семейството много активно. Разбира какво се иска от него, какво да направи или да не прави. Имитира отлично животни и хора/как звучи само..../
Опитва се да казва думички, полага голямо усилие и е много сладък.

Току що намери начин да си развие чашката за вода Авент и да се полее обилно със съдържанието й.
Вчера пък го преобличах целия, защото намери шишето с вода на Симеон и го отворил и разлял цялото върху себе си и по пода.
Изпитва страх от непознати хора, когато се приближат твърде много към него, особено ако го докоснат.
„Жаден“ е за внимание и го консумира в големи порции. Много обича да се гушка, това никога не му омръзва.
Има доста неспокоен сън. Все още си спим заедно, докога не знам. Определено, докато има нощно хранене, ще е така.
Изключително усмихнат и жизнерадостен е.... за справка, още има тръпчинки.

Хранене

Храни се с твърда храна 4 пъти на ден.
Закусва в 9 ч, обядва в 12,30, след обедна закуска около 16ч, вечеря 18,30.
Суче преди сън, както и по желание през нощта, около 2-3 пъти, когато не е болен и не му никнат зъби, суче също и сутрин между 5 и 7 часа.

Закуските обикновено са някаква зърнена храна и плод, обядът зеленчуци/яде почти всичко/, месо, риба, жълтък, след обедните закуски са предимно плодове с малко зърнена храна, само за пречупване на вкуса, вечерите са овесена каша или киноа с кисело мляко, засега еднообразни.
От плодовете хапва ябълка и круша, само пресни и само настъргани, а банан вече си гризка спокойно, като голямо дете.