Винаги на място, Свекърва.

Щях да кажа , че и на мен са ми непонятни тези неща, но поне ме образовате да знам за в бъдеще .

Войната е нормална, тепърва по Зле ще става  , но хубавото е че Сами ще се научи да си отстоява позициите.
Марти навън ако няма възрастен не може да се справи.Пресен пример от вчера иска да се пързаля, друго дете не му дава, оплака ми се и аз му казах да му каже , че и той иска и да нв му прече.Каза му, резултат- нула и той седи и чака .
Сестра му, ако не е в настроение или ще мине през детето или ще го замотае някак и ще постигне своето.

Отплеснах се, но войни ще има и Сами, като по-малък е хубаво, че не се дава.

Хахах ох тези момчета  Много ми хареса успокоението на Свекърва, ама като се замисля наистина е хубаво, че разговаря толкова свободно с теб за неща, за които се предполага, че може да му се скараш
Аз пък забравям да отбележа за снимката, че много си приличат двамата 

Свекърва, усмихна ми сутринта, какво друго ни остава, освен да се посмеем
Както винаги, коментарът ти е много на място и изключително ценен, споделен опит, благодаря ти!
Поне като чета се успокоявам, че моите зверчета не са първите, които се държат така и че майките оцеляват

Когато разбрах, че ще имам момче, първият път, честно казано се ужасих. Това за мен е абсолютно непозната територия. Аз съм си момиченце от всякъде, не разбирам другата половина от човечеството и не съм била никога от този тип момичета, които предпочитат приятели момчета и са заобградени от такива.
Като малка винаги, когато съм си играла на майка, имах момиченца, плетях и плитки, шиех им рокли, заедно "пиехме" чай, гримирахме се и т.н и т.н, все едни такива женски неща.

Като си представих, че ще имам момче и в главата ми изникнаха спомени от детството, от момчешките игри и главата ми не го побираше с това същество как ще се разбираме/отделно съжалявах, че плитките, роклите и гримовете отпаднаха, както и "пиенето на чай"/.
Първите две години тези страхове отшумяха, защото ме завъртя ежедневието. После започнаха момчешките игри по площадките, от които аз съм в непрекъснат стрес, че ще се случи нещо лошо, виждам опасност във всичко, което прави.
Баща му често ми се смее, че не мога да гледам как го люлее "чак до небето" или как Симеон геройски се спуска на пързалката с главата надолу или някакви други подобни неща.
По тази причина не излизаме заедно, той да кара колело, а аз да тичам след него, защото едва не получих инфаркт/при това бременна/, от една случка с колелото и кола, при която аз крещя след Симеон и тичам да го спра, а той наслаждавайки се на скоростта, въртеше колкото сила има педалите и караше посредата на улицата, като беше забравил за колите, че съществуват изобщо.

Сега за тези изпълнения с приятели, как си "общуват" помежду си като се побутват и посритват, съвсем са ми непонятни. Не знам как да реагирам и какво да му говоря, защото си мисля, че пък инстинктите му го водят в правилната посока и да не стане така, че да го направя един "женчо", който да се изолира от всички и да е абсолютно неадаптивен към средата си.

Като стана ясно, че и второто ще е момче, си казах, "супер!", ще имам  "късметът" да се насладя на братските взаимоотношения.

И така движа се без посока в абсолютно непозната територия, която достойно може да се нарече минно поле. Чувствам се като един сапьор, на който често му се случва да "изгърми", стъпвайки на криво, докато си мисли важно, че е взел най-правилното решение.


За споделянето не се бях замисляла от тази гледна точка. Може и така да е, че е добре, може и от това да е, че му липсва всякакъв респект и "опасността" да му се скарам, съвсем не го притеснява.
Което от своя страна никак не е лошо, погледната така, защото другият вариант, да се страхува и да не говори е къде, къде по-лош.

Фери, приличат си само на снимки, в действителност съвсем не е така. Но снимката отразява определена ситуация, излъчване на човек и тогава наистина имат някаква прилика.

Марта, и Симеон беше като твоето момче като по-малък, но поставен в конкурентна среда, главно в детската градина, много бързо се промени.
Не знам кое е по-доброто, в първият случай са по-лесни за управление, но пък трудно се справят със заобикалящия ги свят, в другият на моменти са като свободни електрони, напълно и тотално извън контрол, но пък се справят завидно с целите и желанията си.

Двете братчета

Имаме развитие някакво на отношенията им, което за мен е странно и неочаквано.
Съвсем стъпка по стъпка, започна една промяна на Сами, която в начало ми изглеждаше инцидентна и под влияние на настроение, но сега забелязвам, че е тенденция, която се развива в определена посока и изглежда, че ще се установи трайно в отношенията между братчетата.

Всичко започна с това, че Сами не разрешаваше да гушкам Симеон, да му обръщам внимание. После това нещо се прехвърли и върху баща му. А сега има открито враждебно отношение към Симеон.
Още вчера ми направи впечатление, че изобщо не си игра с него.
Радваше се като се прибираше той от училище, но до там. Веднъж не отиде при него и да поиска да му обръща внимание или да инициира някаква игра.
Следобеда много беше раздразнителен и само крещеше срещу Симеон, но го отдадох на това, че беше преуморен, понеже не беше спал.
Тази сутрин обаче всичко се повтори. Гледа го с един смръщен поглед и намусен, точно както Симеон го гледа като му се кара и като иска да го остави на мира.
Симеон беше добър, в настроение и искаше да си играе с него, но Сами беше напълно непреклонен, гонеше го и сумтеше срещу него, съвсем враждебно.
Симеон най-накрая се усети, стана и заяви, че щом е така няма да му обръща никакво внимание и уж беше ядосан, но всъщност му се насълзиха очите и беше готов да ревне всеки момент.
Говорихме по въпроса, обяснихме му защо се получава така, как той не веднъж го е тормозил и дразнил и колко сме го предупреждавали да не прави така и че сега това е резултат от всичко преди това.
Той доста се замисли по въпроса и в крайна сметка остана много тъжен и огорчен.
Това естествено никак няма да му попречи, вероятно напротив, да продължи да го тормози при първи удобен случай.

Нали знаеш де - с бой се оправя всичко

Аз като съм си мъжкарана, да не мислиш че ще се справя по- добре от теб ако ми опре ситуацията до там Най- миЙ притеснителен момента с ученето да пишка, ама нали ще да си има баща Ш'си припикават дръвчетата заедно

Мари,
да ти кажа първото описание за чувствата относно раждането на син все едно аз съм ги писала. Абсолютно ме ужасява подобна мисъл, защото нямам никаква идея какво се случва в техния свят. Може би и за това ми е интересна вашата тема,защото откривам чрез теб някаква малка част от това да си майка на момче с плюсовете и минусите. 

Относно отношенията  в момента -звучи ми като нещо напълно логично. Сами вече може да се движи,а това сравнено с предишната ситуация на носено бебе е голяма разлика. Това спомага и за неговото осъзнаване на отделна личност,която може да има мнение и да го отстоява. Още повече,че в тази възраст,та и доста след това децата са егоцентрици и ако влезнеш в първа група в детската градина рядко ще видиш игра на групи. Те предпочитат да играят самостоятелно и почти не проявяват интерес към другите деца,може да проявят към играчката,но не изпитват нужда от партньор в игрите,така както по-късно пък важен е приятелят не толкова играчката.  Това са умения и нужди,които развиват бавно и с помощта на възрастните. И докато при първо дете тази ситуация не се забелязва,тъй като то така или иначе няма постоянен партньор или желаещ за такъв в игрите, то второто получава един постоянен ,който иска/не иска е там. Според мен  ти можеш да действаш като медиатор в игрите,тоест да измисляш игра,която е съобразена с нещо,което би било интересно и на двамата. В процеса на играта да вкарваш социалните правила за Сами като "изчакай","сега е твой ред", "сега на батко" и т.н.,както и правило за недърпане на играчките, правило за това,че щом си оставил дадена играчка и си преминал на друга,другият може вече да играе с оставената и че понякога се случва някой от двамата да не иска да играе с другия,като това се обяснява и на двамата и се напомня за сходността на ситуацията,когато отхвърлящият е станал отхвърлен и му е неприятно.На Симеон пък може да обясниш,че Сами още не знае много думи и не може да се изрази по друг начин освен да крещи,дърпа,бута и че вие трябва да го научите като така се дава и специалната роля на баткото и той се чувства част от процеса. Така и двамата ще получат необходимите знания как да играят заедно,естествено след доста време.  Това звучи трудоемко за майка на двама,но това се сещам като идея аз.

Скай, не засягай болната с този вид обучение, защото да, баща му много настояваше, че му било време да пишка като голямо момче, ама сега аз ходя да чистя всеки ден, по няколко пъти




Вероника, много ти благодаря, че вземаш отношение и пишеш в темата!

Винаги са ми интересни постовете ти относно децата и всеки път си казвам, да, логично е и така трябва, и всеки път действителността така ми се сгромолясва, че тотално загубвам посоката.

Много хубави съвети си дала, ще помисля върху тях.
Голям проблем ми е, че не съм намерила начин да въздействам върху Симеон относно общуването му със Сами. Най-голямо удоволствие му доставя да отиде и да грабне играчка от Сами или да му пречи на игрите. Обяснявам, давам примери и нищо.
Съответно, Сами е като попивателна и прилага същото с обратна сила. И така се получава омагьосан кръг.
Симеон има подход и познания, някакъв опит, натрупан в училище, относно правила за игрите, но вкъщи си оценява преимуществото много добре и не желае да спазва правилата, особено когато не са в негова полза.

Мари, то не е съвет, ама според мен това са минуси на по-голямата разлика. Едното е видимо по-напреднало и се възползва от това. При нас в началото Алекс дърпаше всичко от Вики, но с растежа на малкия вече нещата вземат друг обрат. Виктор става силен и почва и той да дърпа и да я стига. Определено не може вече да му се вземе нещо толкова лесно, ако не иска да го даде. И така постигат си някакво съгласие между тях си, а аз съм доволна, че не ми се налага да взимам страна. Като по-голямото дете, винаги съм мразила израза, "Е .../еди си кво си/защото е по-малък." Гледам и да не го употребявам, а и така оставям взаимоотношенията им да се развиват сами и сами да стигат до консенсус.

Всяка разлика си има и плюсове и минуси. За съжаление не винаги можем да изберем каква точно да бъде тя, а и докато не се сблъскаме, няма и как да знаем, коя би била по-добрата разлика за нас.

Точно наскоро четох статия по темата, много подходяща...не мога да я намеря, но с две думи няма такава разлика, която да няма минуси, като всяко нещо

Така, е да.

Плюсовете на тази разлика е, че все пак не е твърде голяма и са си сродни души, малко или много/аз например имам 8 години разлика със сестра ми и едва като стана на 18 я почувствах по-близка до моят свят/, също голямото дете може отлично да се самообслужва, хранене, обличане, къпане, миене на зъби, оправяне на легло, подреждане на нещата, всичко това си го прави сам и много ме облекчава.
За много неща, които му обяснявам за по-малкото дете, той е наясно и ги осъзнава, просто го няма разбирането, което щеше да бъде, ако беше примерно на 8-10 години.

Светът на Симеон

Kindergarten
Тази седмица пристигна писмо от учителката, по "специалната поща", с което тя информира родителите за среща, която ще се състои следващата седмица в детската градина между децата и лектор, която ще бъде на тема "Кучетата и как да общуваме с тях", където в продължение на  2 часа с децата ще се обсъжда културата на общуване с тези животни, как деца трябва да се държат с тях, какви са рисковете за тях и как са бъдат защитени и животните.
Та идеята на информирането е да се поканят родителите, ако желаят да присъстват.

Сетих се и, че не съм разказвала за това, как два пъти в месеца в детската градина има zeigitag.
Това е ден, в който всяко дете носи от вкъщи играчка, която то желае, за да я покаже и сподели с другите деца.
Идеята е да се покаже играчката и другите деца да попитат детето дали могат да я разгледат/поиграят с нея, а то да прецени как ще постъпи.
Има много добър възпитателен ефект. Неусетно се научават да споделят играчки и да искат разрешение от другите деца.

Това е много умно нещо с кучетата.

Тук от една група, която членуваме покрай добитъците, бяха поканили в мола кучета на среща с деца (кучетата бяха основно хъскита и други, сравнително големи такива). Идеята беше точно такава - да се запознаят децата как се подхожда към кучета и т.н. Пък кучетата се бяха размазали от кеф с толкова много деца.

Казвам, че е умно от моята си камбанария. Най- редовно ставам свидетел на майки и по- основно баби, буквално влачещи децата зад себе си, в момента в който видят куче - в частност нашето "ОГРОМНО, ЗЛО куче", което си умира за деца (не толкова за други мъжки кучета). Та често родителите насаждат у децата си един страх и неприязън към животните, който те по принцип нямат.

Или пък ни се е случвало да вървят родители с децата си и по- малкото, забавляващо се с някаква пръчка, да тръгне към добитъка и да вдига пръчката да го бие. Не, че нещо, ама поне да му бяха обяснили, че така не се прави, щото ако добитъка каже БАУ или АМ на детето, ще е виновен моя добитък, а не техния, който е тръгнал да бие...и те такива кучешки неволи. Браво на градината

Хахах, сигурна бях, че ще вземеш отношение, ако четеш темата.

Да, съгласна съм с теб, редно е децата да информирани по подходящ начин.
Те не са наясно, че ще предизвикат кучето с тази пръчка, за тях е просто игра (е, и някакви садистични чувства, които ги обземат към животните).

Лично аз съм се старала да не придърпвам панически детето, когато срещнем куче, но той самият изпитваше някакъв ужас и се държеше много неадекватно, слизаше на улицата, където се движат колите, само и само да е далеко.
Сега вече е смел, но пък и това не е много добре, защото не може много да си даде сметка какво ще се случи, ако кучето се почувства застрашено.

И така, хубаво е една независима страна поговори на децата по темата.

Цитат на: Marri в 14.05.2016 19:27

Хахах, сигурна бях, че ще вземеш отношение, ако четеш темата.
И така, хубаво е една независима страна поговори на децата по темата.

Ми какво да се прави...в тая тема съм по- веща от детската И да - мисля, че ще им е полезно ;-)