Не мога да се въздържа и да не пиша по темата деца - кучета, защото се случва странно съвпадение на идеи, но с различна мотивация.
Нали ходя по паркове да си движа костите и да бера листа от слез /за немското бебе/, от дясната ми страна остава преграждението за кучета, а от лявата - детската площадка. Често ме закачат и ми се умилкват представители на двата вида и ако съм клекнала, с удоволствие ме душат, бутат и лигавят, а питомците им /родители и стопани/ довтасват на секундата, за да си ги вземат при нужда. Та дочух следния разговор между майка и млад пичага: Тя "Продаде ли кученцата?", той "Тццц, няма кандидати, ще пораснат много и ще объркаме графика за оплождане  м.мкаму! Да вземеш да ми уредиш среща с класа на Анитката /вероятно кака на детенцето до мен/, да им пробутам някое!" "А стига бееее!"- с кипра устичка. "Да бе, честно, като се затръшкат, че искат, става работата!" Та и тук правят такива неща
Цайгетаг -ът също зависи от културата на родителите и децата. Аз лично нямам отношение към стойността /финансова и обучителна/ и материала на играчката, но надушвам възможности за изнервяне на обстановката от страна на децата "искам такова" и хапливи подмятания "остави тези боклуци" от страна на родителите, ако това се случи при нас. . Естествено, това на база мой опит от детството, когато така и не ми купиха спяща кукла, а ме убеждаваха колко красива е шитата от баба ми. Обаче, големият плюс е, че децата разбират по културен начин и взаимно уважавайки избора си, че всички сме различни - по финансови възможности, интереси и цели и в това няма нищо нередно.  . В детските теми чета, че позволяват на децата да внасят в градина и ясла по една една играчка, за успокоение. Мон Лили /френската кукла/ също ежедневно демонстрира плетените си дрехи в Париж, но едва ли е наблегнато на показването и споделянето. Швейцарците са няколко крачки напред, браво!

Свекърва, хубава работа, защо трябва да се въздържаш от коментар, аз пиша по две причини, за спомен и за коментар. Така че, моля, коментарите са "добре дошли".


По темата, това е доста "предприемчив" подход, относно разговорът, който си чула и хората добре са се сетили(тези с кучетата), друг е въпросът по какви причини и кой им разрешава да влизат в класовете.
Иначе те, децата, по принцип са "за" малки кученца и котенца.
Ето и Симеон води преговори, но за мен(освен, че е ясно, че ще е моя грижа това животно, колкото и той да твърди обратното) апартамент и домашен любимец са несъвместими понятия.

Ще споделя впечатленията на Симеон от срещата, интересно ми е какво точно ще чуе, разбере и запомни.


Относно играчките..... има го този ефект, да, прибира се Симеон, с големи очи, пълни с възторг и ми съобщава " а, да знаеш, Кришив, има един ей толкова голям дракон, с едни големи зъби, ръмжи и очите му светят rot!!! Много искам и аз, много ми хареса, кога ще ми купиш?!"
При, което аз точно се сетих какво има в предивид, защото съм го виждала и точно ми идваше да му кажа "аз пари за такъв грозен боклук не давам" (тук отварям една скоба, за да кажа, че избягваме да наричаме боклук, всичко което не е, след една случка, при която Симеон казва искам ... нещо си, което ние като възрастни не ядем, какво остава да го дадем на него, не помня какво беше, но да кажем нещо желирано и сладко и  баща му казва, ние не ядем боклуци, и след това ела и гледай,  20 минути как се обяснява защо е нарекъл някаква храна боклук...), и вместо това обикновено казвам, че не може да има всички играчки, които вижда, най-малкото нямаме толкова място вкъщи. В този момент, той се отклонява в пренареждане на апартамента за освобождаване на място, пита кога ще се местим в друга къща, казва, че иска да живеем в къща с двор, за да си играе там и да отглеждаме разни неща и темата приключва(за моя радост).
Понякога в магазин вижда дадена играчка и казва, че някой го е носил в училище...

Но като цяло, не съм забелязала да се е травмирал, освен това по неговите думи, неговите играчки са харесвани, та това му носи някакво успокоение.
Те си имат и специален ритуал за показване на играчките и всичко е една игра, в която се учат на толерантност (да споделят своята играчка), право на избор(знаят, че не е задължително да дадат играчката на друго дете, могат през цялото време да си играят само със своята играчка) и уважение на изборът на другите(когато другото дете не желае да ти даде играчката си, значи това е положението, примиряваш се с мисълта), на ред(за да вземеш, трябва да получиш разрешение).

Та и затова преди писах, че Симеон има в съзнанието си изградени правила относно играчките, но не желае да ги прилага вкъщи спрямо Сами, просто защото има превъзходство.

Светът на Симеон

Kindergarten

Днес беше срещата в детската градина, за която писа по-рано във връзка с кучетата и как децата да общуват с тях.

На въпросът какво интересно научихте, отговорът беше:

-Когато кучетата са вързани пред магазин и ние минаваме покрай тях, не трябва да ги гледаме, защото ги дразним и започват да лаят.
-Когато се разминаваме с куче по улицата, не трябва да го гледаме и да го доближаваме.
-Когато си играем с топка и изведнъж дойде куче, оставяме топката, настрани, не я пипаме, не мърдаме и не гледаме кучето. Кучето ще вземе топката и ще я занесе на човекът, който е с него и тогава ние питаме човекът, можем ли да вземем топката обратно.
-Да не безпокоим кучетата, когато се хранят или пият вода.

Отделно от това разказа, че са имали дълго въженце, което е било във въздуха, в стаята и на него били закачени най-различни картинки. Същото така било като на куклен театър, хората, които говорили имали кукли на ръцете и играели театър с тях, само където се виждали и самите хора, иначе било точно като театър.

Донесе и книжка с картинки, които общо взето са в горния дух. Така например детето е само на детска площадка и идва куче, което си влачи каишката, детето стои мирно и не гледа кучето, а над главата му балонче, където си представя, че изглежда като каменна статуя.
Също дете, което има в ръката си сандвич и се приближава куче, което го иска(без стопанин), детето пуска сандвича на земята и пак стои като статуя.
Куче си "играе" с детето, т.е скача по него, детето ляга по очи на земята, със свити крака в колената, ръцете хванати зад врата, а главата притисната към краката, идеята е да изглежда като пакет, а текстът е, че децата да стоят така и да не мърдат, да изчакат, докато кучето загуби интерес и ги отмине.

Предполагам, че всичко звучи сякаш кучетата са зверове, но не е така, на картинките всички са много "нахилени" и дружелюбни, а децата въобще не са изплашени от тях. Същото така от разказаното от Симеон, смятам, че има изграден известен респект и уважение към тях, но в никакъв случай не и страх.


Родителите бяха поканени да присъстват, по желание, като аз този път пропуснах, но бях жестоко порицана от Симеон, който разказва, че на всички родителите им били там, явно за разлика от срещата с полицаите(когато ги обучаваха как да пресичат улиците, когато са сами), където родителското присъствие беше много символично.

Добре де, може и да са нахилени и има логика в някои от нещата, просто ми се струва малко безумно. Особено момента с топката

За храната и водата съм с 2 ръце за А това с "пакета" малко ми го докарва на инструкция при нападение от мечка

Цитат на: skylife в 18.05.2016 15:37

А това с "пакета" малко ми го докарва на инструкция при нападение от мечка

Да, има нещо такова.

Явно са акцентирали повече на безопасността на децата и как те, ако са сами, да реагират в различни ситуации.

И на мен ми се струват малко крайни описаните възможни ситуации, още повече, че предполагам няма бездомни кучета, които за мен са по-голямата опасност в някои случаи
И все пак, добре, че ги учат как да се държат, за да не дразнят животните 

Светът през погледа на моите деца

Аз:      -Казах ти, сигурна съм, няколко пъти дори ти казах (нещо, не си спомням какво точно беше )
Симеон:-Не, не си ми казвала, сигурен съм!
Аз:        -Казах ти, ти не си чул!
Симеон:-Казала си в твоя свят, в моят свят такова нещо не се е случвало......
Аз:      -?!
Симеон:-Мамо? Разбра ли какво казах?!



Симеон: -Мамо, знаеш ли, че ние не съществуваме? Не сме тук наистина. Това е само Traum(сън)....



Симеон: -Ех, какъв съм и аз .....както риба, обръщам завоя и забравям.....(Баща му казва, че помни като риба, до първият завой)

Цитат на: Marri в 28.05.2016 18:02

Симеон: -Мамо, знаеш ли, че ние не съществуваме? Не сме тук наистина. Това е само Traum(сън)....

Ами достойно продължение на теорията за чутото и казаното в двата различни свята
Опасно е това дете, какви неща го вълнуват само...Аз не бих могла да му отговоря, ти как се чувстваш след такъв разговор?

Странно се чувствам!

Той има много силна интуиция и като го слушам понякога как говори направо ми се изправят косите.
Определено ме кара да се замисля, а в конкретният случай направо съм склонна да му повярвам...

Според мен децата са много по-близо до естественото, интуитивното и сетивата им са много по-отворени за неща, за които ние като възрастни сме претръпнали и оставили като нелогични и плашещи. Аз също като дете имах мисли, че сме играчки на нещо по-голямо (без да съм от религиозно семейство), че то ни мести и ни кара да правим всичко и да ни се случват нещата. Случвало ми се е и да предвиждам неща като внезапна и неочаквана смърт на около 7. Много деца мисля, че и ти беше споделила, усещат , когато има бременност , та е въобще много интересна тема...
Тези неща ми звучат толкова страшно и съм ги изтласкала дълбоко и чак сега като сподели ми изплуваха , та децата са си чудо !

Здравей, Мари!

Много ми е интерсен Симеон! Много е категоричен в изводите си и по много интересен начин опознава и разбира света около нас?!? Разказвай повече за него! Не че успявам да прочета всичко, но когато мога, връщам няколко странички назад и ви попрочитам 

А пък за Сами си мисля, че желанието му да играе с батко си ще надделее над  това, да му се сърди и да ревнува, но ти си ги познаваш най-добре.

И ние тук носим играчки, книги, снимки, игри, кой каквото иска - казва се Show and Tell. А Сиана от училище има специална книга, която се попълва от родителите - със снимки и разкази от местата където са ходили и какво са правили през почивните дни и ваканциите и после детето я показва на съучениците си и разказва за това, а те му задават въпроси. Много е интересно за децата и трудоемко за родителите, хахахаха

Много ми беше интересно да прочета какви инструкции са им дали за кучетата и много смешно, защото през цялото време си представях малката ми маймуна - Елена. Обожава кучета, котки и всякакви живи същества. За предпочитане е да са мекички, за да може да ги мачка и да ги целува. Та, в Англия, както е известно, кучета има в изобилие, и както също е известно, е редно да се попита първо стопанина преди да се нахвърлиш да му галиш кучето.... Да, но... не винаги успявам да я издебна, особено по парковете, където има кучета на всяка крачка. Тя знае, че трябва да пита, но я е много срам, също така знае, че ако я видя да гали някое куче, без да сме попитали ще и направя забележка, затова винаги ме издебва и го прави зад гърба ми. Но тя не само, че отива да го погали, ами го целува, мачка му ушите и колкото повече кучето я оближе по лицето, толкова е по-доволна,хахахах и това е всеки път. Колкото ми е смешно, като я видя, толкова и се ядосвам, защото трябва някак си да я науча да не се нахвърля така на кучетата, без да сме питали стопаните. Досега проблеми не сме имали нито с куче, нито със стопанин, но .... никога не е късно  Много искаме и кученце да си вземем вкъщи, това вероятно ще реши проблема, още повече, че ние с баща ѝ  също обичаме кучетата, но е голяма отговорност и още обмисляме 

И като се отплеснах толкова за кучетата да кажа, че в нашето училище идва терапевт с куче-терапевт за децата с проблеми с поведението, всяка седмица са в училището по 1-2 дни и всички деца, които учителите са преценили, че имат нужда "работят" с кучето. Няма смисъл даже да казвам, че всички деца просто го обожават!

Албенчик, страхотни практики има при вас!
Да си призная, засега се радвам, че няма такива албуми при нас, защото няма много какво да му предложим на Симеон за ваканцията и не знам какво бихме писали в този случай, ще си е мъка направо...

Show and Tell много ми допадна като идея!

За кучетата ..., лично аз се радвам, че Симеон е леко гнуслив и такива работи с облизване на лице, ръце, не търпи(за мен да не говорим).
След този курс за кратък момент му се стори, че да имаш куче е супер сложно нещо и дори се беше отказал от това си желание, но явно нещата отлежаха и сега пак е на старата вълна, даже по-уверен, че може да се справи с тази задача.

При вас как са нещата? Ти как се справяш с работата и децата? Те как се чувстват?

Светът през погледа на моите деца

Купих пакет бонбони машмелоус и забравих да ги извадя от чантата си. Симеон случайно ги видя и поиска два бонбона един след друг, последва следният разговор:

Симеон: -Мамо, може ли още един бонбон?
Аз:        -Не, стана време за вечеря, два големи бонбона са достатъчни.
Симеон:  -Но ти не ги ядеш.... Значи си като кучето. Нали знаеш, кучето и кокала, има кокал, но не яде го, само го държи и не го дава като го поискаш. Ти имаш бонбони в чантата и не ги ядеш, аз искам, но не ми даваш, значи си като кучето.....

Хахахах, много ме развесели това за кучето!

Благодаря ти, Мари!
Ами ние сме добре. Децата са добре, растат, палавеят, умнеят, дивеят, хубавеят, от всичко по мноооого, хахахха.
На моменти се драчат страшно много, на моменти са способни и 2 часа да играят без да ме потърсят за нещо и без да се скарат, което си е рекорд, защото преди и по 10 минути не издържаха 
Обожават да са навън, с приятели, да измислят разни игри - играят на учители, на майки и на бебета, на магазин, на фризьорки, на лекарки, на готвачи (най-вече отвън, в техния mud pie restaurant, който отново е хит), на зъболекари, на пътувания, правят шоу представления с музика, песни и танци... Сиана обожава да конструира най-различни неща от junk. В училище имат в огромно количество кутии, кутийки и всякакви други отпадъци, които майките носят и тя си прави невероятни изобретения от тях - роботи, маси с чинийки, лодки с хора, къщички за разни животни, ферма, самите животни във фермата, това са само последните и идеи, иначе ми е трудно да изброя, защото тя всеки ден ми носи по нещо...
Елена се научи и тя да кара колело, по-късно от Сиана, но също като нея се научи веднага без крепители и сега чакаме да се усъвършенства и да ходим на семейни обиколки, хиххихих. За мен това ще е голямо предизвикателство, тъй като на колело не съм се качвала има- няма от 25 години 

И така, а пък работа + домакинство + деца, то е ясно, че не е лесно, ама  какво да се прави, В общи линии е това - Не ми е подредено в къщата, но пък е сготвено. Нямам време достатъчно за интернет, фб и форума, но пък си лягам рано и чета книги (след като прочета приказките за лека нощ  . Нямам време да ходя по магазините, но пък се виждаме редовно с приятели. Аз готвя и подреждам(колкото мога), пускам перални и сгъвам дрехи, Данчо обира с прахосмукачка и чисти банята, какво да ти кажа - хармония, хахахххаа

Ох, извинявай, че се отплеснах толкова, ама винаги ми е  трудно да се събирам в малко изречения 

Хубава и спокойна нощ ти пожелавам!

Хаха Мари, не куче, а същинска хрътка си според разбиранията на Симеон 

Албенчик, беше ми много интересно да прочета нещо за вас, понеже честно казано само съм чувала за бебешките ти теми колко са хубави, но още не съм стигнала до тях И да ти кажа, не познавам работеща майка с две деца, на която да ѝ е много подредена къщата