Marri, мисля че всяко дете, че и възрастен има известен страх от тъмното, просто е в различна степен и на периоди. Моят Симеон е на 7 год. (адаш ви е и до ден днешен не отива сам в коридора, хем вече има лампа с фотоклетка в негова чест, но повече на шум реагира и дори сутрин като беше още тъмно, избягваше да минава сам. Питала съм го от какво го е страх, говорили сме, че духове и т.н. не съществуват и използвам всеки удобен момент дори непряко да го уверя в това. Например вчера преговаряхме думички за Halloween и като ме пита: Do you like witches?, му отговарям: I don't see witches. и му обяснявам, че те просто не съществуват и така. Постепенно намаляват тези страхове, което се доказа от факта, че спи сам. Миналият месец аз се преместих в моя стая (подготвяме се за бебе) и за мое огромно учудване той се съгласи да спи сам (досега беше голяма драма и почти никакъв шанс), защото измислих леко да си оставяме вратите отворени, аз отивам в моята стая, провиквам се Лека нощ, той отговаря и заспива. Просто му обясних, че тъй като моята стая е отсреща, все едно сме заедно и дори се чуваме някой ако каже нещо и така. Мисля че с повече говорене и малки трикове се получават нещата.

Много сладко се чудиш как на другите бебетата спят и ще ти отговоря. Симеон от втори месец спи нощем, защото го къпехме късно (22ч.), после кърмене и така започна да се буди в 4ч. сутринта, после 6ч., после 8ч. и се получи идеално. Аз съм много против денонощното висене на гърда, защото бебето не е толкова гладно, колкото те ползва за биберон, което изнервя и изморява понякога и двете страни, а и смятам, че между 00-6ч. е хубаво коремчето да почива. Разбира се някои бебета са много гладни и не става номера, но като цяло мисля, че е хубаво бебето да има някаква самостоятелност. Това не значи, че не го гушкам, и до ден днешен голямо целуване пада, макар че е голям. Много съм го гушкала, но не съм го разнасяла постоянно, по-скоро когато вършех някаква работа го слагах в шезлончето и го местих до мен, за да ме вижда и да е спокоен. Сега ще видим как ще е с второто бебе, дано пак да е кротко и добричко.

А пьк аз мисля, че се разбира кога бебето пие мляко и кога те суче за удоволствие.

А защо вампирясват нямам обяснение.
За моята горе-долу знам: мисля, че не успява на навьрже циклите на сьня и се буди между тях. Винаги е била така, просто биологична особеност.

maya_bunny, добре дошла в темата!
Всеки споделен опит е от полза.
С първото дете бях много стриктна,  режими,  спане само в неговото легло,  никакво разнасяне и т. н,  сега реших да се отпусна и да следвам инстинктите си повече и съм много по-спокойна и щастлива майка.
Вярно,  че ми е трудно,  но трудностите са свързани с ежедневно като цяло,  не толкова с бебето.
Думите ми бяха закачка към Ина,  защото с нея сме в един огън сега,не са толкова като оплакване.

Майчини трепети

Днес ми е малко тъжно и носталгично. Бебчето расте с много бързи темпове и въпреки че много се радвам, че всичко му е наред и всяко ново нещо е така сладко и вълнуващо.....съм и малко тъжна.
Имам усещането, че една страница от живота ми се затваря. Не е първата затворена страница, но явно с годините ми става по-трудно прелистването.
Вероятно това ми е последното бебе и някои моменти за безвъзвратно отминали за сметка на други разбира се, които предстоят и все пак...
Знам каква майка не искам да бъда, обсебваща, държаща децата на една ръка разстояние, винаги с такива желания само по различни причини. Моята майка е такава. Разбирам й мотивите и я оправдавам, но аз не искам да бъда такава.
Така че избърсвам сълзите и продължавам напред с усмивка ......или поне ще опитам.

Мари, много ми харесва как си озаглавяваш всеки пост  Като отделна глава от книга или отделна прелистена страница  препдолагам, всички сме така...за всеки етап от живота ни, но аз не ги мисля толкова нещата, живея с утопичната представа, че най-хубавото предстои и не мисля какво е минало и за какво ми е носталгично  Но, разни хора-разни идеали  Момчетата са ти прекрасни! Сигурна съм, че ще продължат да те радват и изненадват и дай Боже и от теб след време да четем постове за децата ти като на Свекърва 

Цитат на: Feribotka в 27.10.2015 10:32

Сигурна съм, че ще продължат да те радват и изненадват и дай Боже и от теб след време да четем постове за децата ти като на Свекърва 

Това ще ми бъде най-голямата награда! Предполагам,  че и тя го оценява подобаващо.

Фери, благодаря ти,  че четеш и пишеш в темата! 

Ама няма защо  Аз чета на всички темита, ама пиша като мога и имам какво да кажа Много сте ми интересни, колоритни всички и много ви харесвам разсъжденията...така да се каже опитвам се да попия всичко като дойде моето време да бъда мама 

Мари, обожавам да те чета.. Като четиво за следобед в дъждовен ден, с чаша топлокафе си... Хем нещата, които пишеш са адски сериозни и ме карат да се замисля.. Хем пишеш тъй увлекателно, че ме отнасяш в друг свят от моя..  Добре, че поднови писането в темата 

Тони, не мога да скрия,  че думите ти много ме ласкаят .  Аз съм в постоянно колебание дали и колко да пиша,  защото това съм аз,  това е стилът ми на писане и си мисля,  че на другите хора ще им дойде в повече.
Иначе много точно си ме усетила-дъждовен следобед и топло кафе....  


Майчини трепети

Днес денят ми започна прекрасно!  
Отворих си очите и получих най-чаровната и щастлива усмивка,  придружена от весели пламъчета в очичките. Някой се беше събудил преди мен и нямаше търпение да започне новият ден.
Учудващо е колко преливащи от енергия са децата още с пробуждането...

Няма да казвам,  че това е най-страхотното събуждане... всеки път,  в който си отварям очите и виждам нечия усмивка,  на обично малко човече или на любимия човек,  сърцето ми прелива от щастие.
Такива мигове стоплят душата...

Мари, от темата ти може да стане един много хубав дневник. И преди съм ти казвала , че обичам да те чета, защото ми харесва начина ти на изразяване. И с малко думи те разбирам идеално.
Страхотно събуждане си имала.

Нещо вече минало като пост, но сега го прочетох. Това със стремежа за изправяне го видях на практика. Моята братовчедка, която е на 11 месеца, не се изправя. Няма стимул. Това е чакано, че чак неочаквано дете. Постоянно е разнасяна на ръце, постоянно. Почти няма момент, в който да я оставят да се търкаля сама, да се мъчи да пълзи и тн. Ако не е на ръце - в проходилката. После пак на ръце и така, докато заспи.
Като стана дума за паяка - племенникът беше успял да събори целия цветарник върху себе си (от онези металните с N на брой саксии). Аз също съм доста анти настроена, защото недостъпни уж неща, стават достъпни и опасни.
Много обичам така водени теми. Мари, продължавай

Благодаря ти, Али

За проходилката си взех бележка вече... Честно казано взех решение да я купим в доста труден за мен момент,  просто бях малко егоист,  защото бях много преуморена.  Сега е трудно да не го слагам,  защото той доста ясно показва какво иска,  но се старая да е съвсем за малко,  ако не мога съвсем да го избегна.

И аз ще съм като продължение на минал пост Хихи, ако си обсебваща майка, снахите ще те оправят бързо- бързо. Много са малки още дечицата и си нормална грижовна майка. Я стига сте се втелясвали, животът не е толкова сложен, не го утежнявайте с мисли за необозримото бъдеще

Цитат на: svekarva в 27.10.2015 20:04

Я стига сте се втелясвали, животът не е толкова сложен, не го утежнявайте с мисли за необозримото бъдеще

Свекърва, много те моля, минавай по-често оттук

Не, не мисля, че сега съм такава майка, но така с това, че не искам да ми порастват децата, в бъдеще така се виждам.... Засега не го смятам като проблем, по-скоро ми тежи това, че миговете отлитат много бързо и още не съм готова да се разделя с бебешкия период.

Миме, теб те пропуснах преди, извинявай
Благодаря ти, че се отбиваш в темичката. С теб сме сродни души. И аз бях така нежна и романтична като теб, но малко обстоятелствата ме промениха.

Светът през погледа на моите деца

На вечеря, ни в клин, ни в ръкав, както се казва.

Симеон: -Мамо, я кажи как извадиха бебето през дупето ти, срязаха ли го?
      Аз: - Бебето се роди с операция, срязаха ми коремчето. (Казвам си, ще приключим до тук, обаче...)
Симеон: -Как го извадиха, срязаха коремчето и после? Дупка ли остана?
      Аз: -Не. Има различни начини за затваряне на раната, някои се зашиват, други се лепят. Моята е лепена.
Симеон:-И сега нямаш рана вече?
      Аз: -Да, сега нямам.
Симеон:-А с рана ли се прибра от болницата?
      Аз:-Да, с рана, но вече нямам.
Симеон:-И като те срязаха не болеше ли?
      Аз:-Не, слагат специално лекарство и не боли.
Симеон:-А ти видя ли как те срязаха?
      Аз:-Не, не разрешават на хората да гледат, докато ги оперират.
Симеон:-Защо?
      Аз:-Защото като виждат и мозъкът им ги кара да мислят,че ги боли.
Симеон:-Все пак тези бебета, които излизат от дупето, как излизат?
      Аз:-Не излизат от дупето. Излизат от място близо до дупето, което се отваря само при раждането на бебето(не можах да измисля по-добро обяснение)
Симеон:-И къде се намира това място, искам да видя?
    Аз:-Намира се между краката на жените, близо до дупето.

С това темата приключи. Той остана доволен, аз бях започнала да се припотявам в чудене докъде ще стигне.
Не сме говорили много по темата, той не е проявявал интерес, а аз все още изпитвам някакво неудобство.Когато бях бременна, очаквах подобни въпроси, затова и разглеждахме едни книжки за бебетата, как се появяват, много интересно и в същото време научно обяснено, но той не прояви никакъв интерес.
Мисля си, че свързва излизането на бебето с дупето, защото смята, че всичко което влезе в стомаха,излиза оттам, затова и бебето като е там, значи оттам трябва да излезе.