Цитат на: Kiwi в 16.05.2017 17:10

Честно хич не ми се живее извън БГ, но за събитията в градините ви завиждам.

Тази работа върви пакет

Много съм впечатлена от тържеството и подаръците Хихи, да си призная, бих се притеснила, че няма да се позная по рисунка, особено ако не зная какви са възможностите на другите деца в изобразителното изкуство и нямам "отличителни" белези . Личният стил на Симеон виждам в подредбата и избор на букета- мъжки, много изчистен, със спазена симетрия, без обаче да е скучен Идва му "отвътре" .
За другото какво да ти кажа... Ти си го знаеш, трябва да еволюираш, за да оцелееш Забрави за късата клечка, имаш здраво и право дете. Напасвате се към чужди нрави, без те да са ви вродени, без да сте ги изживели на собствен гръб в детството си и затова ви е много трудно.
Също като нас, българките, реагираш като майка - орлица . Съвсем скоро си говорихме с Фиби /майката на Изабел в Холандия/, как ходела да "шпионира" зад един храст на какво и с кого си играе на полянката детето и, докато местните майки били абсолютно спокойни и даже "безхаберни" в нейните очи. На децата се дават свобода и отговорности много по- рано, както и много по- рано и осезателно им се реже връзката със семейството. Както казваш, всичко си върви в пакет. 
Сравнявайки моите деца със Симеон, мога да кажа, че съм имала същите терзания, но изтеглени във времето, някъде към пубертета. Естествено, причината е в това, че задължително ги водехме и взимахме от детската градина, както и че бяха по цял ден в училище. Игрите по негласно правило винаги и за всички са били "докато светнат уличните лампи" и нямаше балкон, от който някоя майка или баба да не се провиква, че времето е дошло. Дето се казва, цялата махала ги възпитаваше и не допускаше своеволия .
Един единствен съвет от мен, забрави думи като "разрешавам" и "забранявам" , няма полза от тях, ако не са осъзнати и в повечето случаи водят до точно обратното действие
Моят подход в подобни ситуации е бил изпреварващо действие и прилагане на сталинския принцип, че проверката е висша степен на доверие. Да, изисква много усилия и отделено време, но пък пасва на характера ми . Така се обезсмисля лъжата, влиза се в пряк конфликт и може да се търси изход с "аз печеля, ти печелиш" - в случая с колелото: вероятно пак щеше да отиде с него, но щеше да е с каска, без някой от нас да се чувства гузен или изигран. 
С времето нещата ще се изгладят, по- вероятно е ти да свикнеш и да държиш под контрол само малък брой приоритети Детето си отива, момчето си отива... кураж, търпение и стискане на езика зад зъбите, това му е спасението.
П.П. Мислех да ти пиша на лични, защото другите майки са все още далече от тези неща и да не го приемат като "ще видиш ти", но съм свекърва и ми е простено. 

Свекърва, изключително точно си усетила няколко момента.

Цитат на: svekarva в 17.05.2017 08:53

Напасвате се към чужди нрави, без те да са ви вродени, без да сте ги изживели на собствен гръб в детството си и затова ви е много трудно.

Абсолютно точна дефиниция! Не се бях замисляла до момента за толкова добро обобщение
Откакто момчето в него израства, с баща му имаме изключително голям вътрешен конфликт, между това което ни е заложено в съзнанието и това което виждаме(и успяваме да осъзнаем, защото за всичко си е е нужно време) от околната среда и начин на възпитание.
Това наистина си е еволюция и като такава изисква време и усилия. За съжаление Симеон е опитното зайче, сега имаме вече къде, къде по-богат опит.... А само мога да се опитам да си представя, в неговото вече частично съзряващо съзнание, какъв културен сблъсък се получава между това, което искаме от него вкъщи и това, което вижда навън.

Цитат на: svekarva в 17.05.2017 08:53

Моят подход в подобни ситуации е бил изпреварващо действие и прилагане на сталинския принцип, че проверката е висша степен на доверие. Да, изисква много усилия и отделено време, но пък пасва на характера ми . Така се обезсмисля лъжата, влиза се в пряк конфликт и може да се търси изход с "аз печеля, ти печелиш" - в случая с колелото: вероятно пак щеше да отиде с него, но щеше да е с каска, без някой от нас да се чувства гузен или изигран. 

Отново точно попадение
Вечерта като правихме разбор на събитията стана ясно, че след като съм му намерила каската е отишъл въпреки всичко с велосипеда, само защото е нямало как вече да каже, че велосипедът не е прибран, защото ще му се карам, че ме е излъгал като съм го питала в начало, а няма как да го прибере без аз да разбера, защото няма ключ.
Защото аз го попитах така: Добре, станалото,станало, мислил си да ходиш с велосипедът, така е станало, че си останал без каската, откажи се от тази идея и приеми, че нямаш ли каска, все едно нямаш велосипед и просто отиваш, както всеки път....
А той ми отговаря, да, но как да оставя велосипедът навън, а аз съм ти казал вече, че е прибран, пък там, където се спира при музиката има камери....

За късата клечка имах в предвид, че все ми се струва, че при другите някак по-лесно се получават нещата...то вероятно отстрани и при нас изглежда като да е песен като имам в предвид мнението на повечето родители за Симеон....

Много ми хареса поста на Свекърва. Да, нашето поколение растеше по улиците и то без да имаме Майки на ръката си, с който родителите ни да ни следят през джи пи ес. Времената са различни. За съжаление много се деформираха и методите на възпитание - често пред блока ни се събират семейства на по бира, чийто деца на по 3-4 години вилнеят до 23 часа, час, в който отдавна би трябвало да са си по къщите и в подготовка за сън. Пък това да се пази тишина между 14 и 16 часа... Кой ти по нашите детски години ще ни остави да крещим по площадките!

За Симеон мога да кажа, че той е баткото и много добре го осъзнава. Сега още повече ще се засили това чувство. Вариант е да положиш усилия да слушаш доводите му - Искам да ходя с колелото, защото... Както и да излагаш твоите доводи - Не искам да ходиш с колелото, защото... Обясни му, че за да му разрешиш, трябва да имаш доверие, а то се гради на база истината. Лъжата няма място тук! Той ще го осъзнае и въпреки това пак ще тества границите. Това няма как да се избегне.
Откажи се от идеята за "какво ще кажат хората". Няма да донесе полза нито на вас, нито на Симеон.

Само да ти кажа, че "жабчетата" ти на снимката и това на специалната картичка са много хубави Мария също е много харАктерно дете - изтощава ме това, но все пак ме радва, че е борбена и се стреми да постигне своето. Това ми е утеха в определени моменти

Продължението на вчерашната случка....

Тука без да искам съм нацелила подхода на Свекърва.
Отидох и го чаках след урока, за да му видя изражението като излезе и да чуя какво ще ми обясни за велосипедът... Не мога да не спомена, че докато си я мислех тази работа, през ум ми мина, че може моето изражение да е за снимка, ако се окаже, че изобщо не е отишъл на урока, което в предвид на последните дни, никак няма да ме изненада.

По някаква случайност учителката му от детската градина беше в по пътя към мястото, където е урока и понеже аз ѝ изпратих едно съобщение да ѝ благодаря за прекрасният следобед, тя искаше да си поговорим по темата. Както и предполагах в празника нямаше нищо случайно, всичко, до най-малката подробност е било предварително премислено.
Та след като обсъдихме това, аз ѝ казах, че я моля, когато има възможност да поговори със Симеон относно това, че  е правило да се прибира от училище директно вкъщи като ѝ разказах за изминалите случки.
Тя беше шокирана да го чуе. Разказах ѝ и предисторията със закъснелите прибирания и нейната реакция беше точно такава,щом така се прибира, просто няма излизания(това малко ме смущава, защото и тя и психоложката, с която се консултираме, предлагат все едни доста строги наказания, типично в наш стил и някак това противоречи на общото впечатлени за подходът към децата тук.... и много ме обърква) и аз и казах, че така съм направила и тогава той е спрял да се прибира след училище, особено, когато имат следобедни занимания.
Разказах ѝ и за случката от деня, за велосипеда и каква е причината да съм там. Тя отново беше шокирана и изяви желание и тя да присъства на излизането на децата от урока. Предложи също да прибере велосипедът в училището за известно време.... отново твърда мярка.
Предложи и варианта да направи карта на Симеон, която да стои в училище, а той да донесе стикери вкъщи, като за всеки ден, в който се е прибрал навреме, на другият ден да носи стикер в училище и тя да го лепи на картата. Така ще знае дали се е прибрал точно или не. Той имаше януари такава карта, която тя му попълваше за държанието към децата в училище.

Та посрещнахме го ние, той ни лук ял, ни мирисал, подмина велосипедът и дойде при нас. Учителката му говори с него. Впечатление ми направи подходът ѝ, с усмивка и лека ирония му задаваше провокиращи въпроси. Симеон беше железен. Беше готов да си тръгне без велосипедът, само и само да не разберем, че е с него(той не се виждаше).
В крайна сметка Симеон изяви желание да се прави картата със стикерите за прибиране и обясни, че му е ясно, че не трябва да е с велосипеда, но не е такъв голям проблем...
Но определено случката, това че бяхме там с учителката си имаше своето действие.

Вечерта той сам, в мое присъствие, обясни на баща си случката. Аз доста се притеснявах как ще реагира той, защото напоследък е доста рязък в мерките срещу такива действия, но пък той постъпи напълно в духа на учителката и му каза, че ще получи още на следващият ден подарък, който той отдавна иска, а именно механизъм за заключване на колелото.
Симеон в първата минута(точно минута) се зарадва, но после веднага направи асоциация с повода и му стана ясно, че този подарък няма да му хареса. Въобще не е толкова отнесен, за колкото го смятаме.


Отделно от тези случки, два дни има сериозна промяна на общото отношение, към мен, респективно към Сами и аз се опитвам въпреки тези изпълнения да запазя това отношение, защото е много важно за атмосферата вкъщи.

А, аз нямаше да го печа на шиш и да чакам обяснения след урока. Щях да го спра и да го привикам на момента, когато съм го видяла от прозореца, ако случайно не бях направила лично проверка къде е колелото преди това, без да задавам въпроси. Естествено, това би се случило само на НИ2, НИ1 обикновено съобщаваше за намеренията си и можехме да ги обсъдим спокойно. Пък и си познавам детето, за него най- важно е да запази чест и достойнство, както и да е убеден, че сам е взел решението за компромис.
Вероятно учителката е права в подхода си към Симеон и знае кое е важно за него и с какво ще се съгласи. И пак стигаме до културните различия и национални приоритети Че и още по- тясно, до общността, в която живеем. За последното имам предвид обстановката около блока, която описва Аличка. 

Така, така..
При други обстоятелства сигурно и аз така щях да направя, с проверката или да го спра, но към днешна дата, с корема и Сами, не ми е много възможно да тичам по улиците
Което разбира се се отчита като факт, от когото трябва

Али, ако правилно съм те разбрала за "какво ще кажат другите", не е това въпросът, той живее и вероятно ще живее в тази среда и ние се опитваме да се доближим максимално до нея, не защото се притесняваме от мнението на обществото, а защото така за него ще бъде най-добре.
Тук има много затворени общности, главно на балканци(от Косово) и най-вече на турци, които не се адаптират, децата се раждат и израстват тук, но са си 100% чужденци. Аз не искам това за Симеон и смятам, че тукашната среда му се отразява по-благоприятно.(даже, ако трябва да съм честна, все си мисля, че това беше някакъв негов късмет, негова съдба, идването ни тук. И не само това. Първоначално живеехме на друго място, което беше добро за възрастта му тогава, но неподходящо за времето, когато трябваше да започне да се социализира, да ходи на групи за игри и на детска градина, в точното време се преместихме на точното място... просто интересни съвпадения )

Мари, нямах предвид това балканското съобразяване с околните и обстрелът на обществено мнение. Харесва ми точно това и те чета с удоволствие Вие не се стремите да се притопите на всяка цена, а да се адаптирате към тамошните условия. В същото време не бягате и от корените. В този смисъл няма как Симеон да е на 100% като швейцарец, а и може би това ще е негов плюс във времето. Далеч съм и от мисълта, че швейцарските деца са като в казарма. Щом учителката сама е предложила твърди мерки, значи и там има деца, които се нуждаят от такъв подход.

Щях да казвам за деня на майката. Ако не бях прочела в интернет, нямаше и да разбера кога е. Тук си се слива все още 8-ми март като ден на работещата жена, ден на колежката, ден на майката, ден на жената... Ден на бащата се споменава, ако в новините няма какво друго да кажат и с какво да си запълнят екранното време.

Цитат на: svekarva в 17.05.2017 10:46

А, аз нямаше да го печа на шиш и да чакам обяснения след урока. Щях да го спра и да го привикам на момента, когато съм го видяла от прозореца

А ако се направи,че не те е чул и продължи?

Според мен учителката е реагирала твърдо, за да покаже, че подобно поведение няма да се толерира и което е още по-хубаво вие като семейство и тя като представител на у- щето имате информация и връзка и съответно оказвате контрол и взимате мерки спрямо поведението му, независимо къде се развива действието.

А другите деца ходят ли на уроците с колела?

Знаеш ли дали когато излязат навън за тези 3-4 часа,от другите се изисква да се прибират или не?

В смисъл за второто може да поговорите, кой,какво го притеснява и да се опитате да намерите компромис.

Точно вчера си мислех за това как не бих могла да оставя Ива сама навън,особено каквато е разсеяна и няма никакъв навик да се оглежда.Независимо колко се опитвам да го повтарям.

При майка ми в малък град, видях 7 гофишни сами навън и то не пред блока,караха колелета и така.Аз не бих могла скоро да я пусна.

Иначе и Ива много лъже обеснявам и че в един момент няма да и повярвам, дори и да е казала истината.Това обаче ме тласна в други терзания...

Лъжат, защото са деца  и е период или толкова в случая я държа изкъсо,не и гласувам повече доверие и така нататък.

В смисъл моето прекалено строго поведение,да я  кара да го прави.

Свекърва, благодаря,че не писа на лични
от снощи чакам да дадеш акъл.

Мари,

Марта, прието е от първи клас да ходят на училище с колело, най-вече с тротинетка, ако искат. Има си места за оставяне и заключване.
За възраст от детската градина е все още рано, най-вече, защото все още не са способни добре да се грижат за вещите си.

По принцип всички деца имат час. Пускат ги за около 3-4 часа като през това време не се упражнява контрол. Прибирането обаче се случва обикновено от родител или по-голям брат/сестра.

За лъжите..., понякога не го правят с умисъл на лъжа, а това за тях си е абсолютна истина, техният си свят(не говоря за тези последни постъпки, те са добре обмислени, въпреки че, ако повтори нещо, което си е планирана лъжа 10 пъти, наистина започва да си вярва, че така е било).

Вярно е донякъде това, че те ни предвиждат и "вземат мерки". Мен лично, повече ме плаши това, че например вчера е отишъл с колелото, без каска, само, защото не е искал да си признае, че е излъгал за това, че е оставил колелото навън, защото ще му се карам.

Цитат на: Marri в 17.05.2017 14:27

Мен лично, повече ме плаши това, че например вчера е отишъл с колелото, без каска, само, защото не е искал да си признае, че е излъгал за това, че е оставил колелото навън, защото ще му се карам.

Точно такива терзания ме мъчат от извесно време.
За лъжите им провокирани от нашето поведение след това.

Марта, единствено мога да кажа, че към всяко дете трябва да се търси специфичен подход, няма общовалидно и еднозначно правилно действие.   Затова и подчертавам, че моите методи са подходящи за моя характер и целят постигане на моите приоритети - да не се създават условия за лъжа, както и да зная какво и как се случва във всеки един момент. Хехе, сега може и да се направи, че не чува и да не си вдигне телефона, ама едно време просто нямаше как.   А и предпочита да ме насмете и излее гнева си, отколкото да се чувства гузен и да плете сложни комбинации, което пък устройва и мен

Честно казано, Мари, снощи прочетох вашия казус и се почувствах глупаво, защото не знаех как бих реагирала на твое място. Първата ми мисъл беше по-твърдо поставяне на граници и виждам, че и учителката натам е тръгнала. Реално обаче и Симеон трябва да се убеди, че поведението му е опасно за самия него най-вече и да премисли, че това, че ще откриеш лъжата му е най-малката от всички злини като последствие от тази му постъпка. Аз бих говорила именно в тази посока като гледам да е реално без драматизъм какво би могло да се случи в следствие на това, че кара без каска, че ползва колелото без разрешение и защо не му е разрешено.  Същото бих направила и за закъсненията.

Сигурна съм, че той ще помни дълго този случай и няма да повтори постъпката си скоро, но ако все пак се случи наистина бих започнала да отстоявам все по-твърдо граници с обяснение разбира се защо е поставена тази граница и защо е важна д се спазва, поощрение когато я е спазил и отнемане на нещо ценно за самия него, когато я е нарушил грубо.

Ех, голям шах е възпитанието на децата и ти се възхищавам как се справяш. Свекърва с опита си винаго е голям жокер.

Цитат на: addicted_to_u в 17.05.2017 15:13

Реално обаче и Симеон трябва да се убеди, че поведението му е опасно за самия него най-вече и да премисли, че това, че ще откриеш лъжата му е най-малката от всички злини като последствие от тази му постъпка.  

Мисля, че имаме случаен пробив именно в тази посока

Има и нещо друго, с или без драматизъм за последици от постъпките му, той не може да си ги представи и осъзнае тези последици. Наизуст ми декламира всичко, което съм му казвала като опасно и ми дава да разбера, че си е научил урока, но какво от това...в неговите очи то никак не е страшно, защото не се е сблъсквал реално с него. Което всъщност не във всички случаи е проблем, защото и да вижда опасност на всяка крачка и да не смее нищо да направи, също не е решение.

А за възхищение никак не съм, напротив, колкото повече той расте, толкова повече моята увереност, че знам какво правя, се стопява.

Мари, да ти кажа написах и това в поста, но реших, че прекалено много разсъждавам и го махнах. Именно това ми е странно в Швейцария, че се стимулира самостоятелност, а тук в закона за малолетни е записано, че те не осъзнават последствията от действията и постъпките си, та тук за мен идва сблъсъка. Да, добре е, че са самостоятелни, но пък границата да станат самонадеяни е доста тънка. Може би пък затова и учителката е била по-твърда отколкото честно казано и аз очаквах.
  За възхищението- то си е преценка на околните, а не самооценка.