Панде, привет

И къде изчезнаха тези къдрици?

Много е хубав!

Тогава е бил на около 2 години, след подстригването тогава,не се появиха повече.

Свекърва, кое му е хубавото, че е потъмняла косата?

И аз съм била с много къдрава коса, но след като прихванах въшки от братовчедката и ме подстригаха, и вече нямаше следа от къдриците. Радвам се де, защото не знам какво щях да ги правя сега.

Брат ми също се роди с много коса и то къдрава. Връзвахме му моцки  Подстригаха го и същата работа, повече не се появиха.

Аз и заради това не харесвам къдрави коси, защото ми се струва, че много поддръжка се изисква. И за прически ми се вижда сложно.

Много са ти хубави момчетата без значение с къдрици или без.

Цитат на: always_and_forever в 17.01.2017 19:11

И аз съм била с много къдрава коса, но след като прихванах въшки от братовчедката и ме подстригаха, и вече нямаше следа от къдриците. Радвам се де, защото не знам какво щях да ги правя сега.

Кое въшките или къдриците? (шегувам се разбира се)

Благодаря за хубавите думи!

За момчета може би е по-лесно за прическите да е една идея по-къдрава в сравнение с това да бъде права и остра, това последното е направо кошмар.

Русолявите мъже не са толкова атрактивни и някак се губят в общото, според мен. Омръзнали са ми сини очи и светли коси, сигурно заради разцветката на роднините по кръв

Цитат на: svekarva в 18.01.2017 10:52

Русолявите мъже не са толкова атрактивни и някак се губят в общото, според мен. Омръзнали са ми сини очи и светли коси, сигурно заради разцветката на роднините по кръв

   

Това си е твой вкус, сестра ми умира за руси мъже със сини очи, направо я привличат като магнит.

Когато беше малък Симеон, беше с много светъл тен и рус, направо контрастен на нас, та се шегувахме с баща му като го разхождахме по улиците, че никой няма да ни повярва, че това дете е наше

...Хм, аз пък харесвам руси или както баба им вика "бозави". Ма и тъмнокоси ми харесват...тъй де, вече продават всякакви бои

Цитат на: Marri в 17.01.2017 19:14

Кое въшките или къдриците? (шегувам се разбира се)

Благодаря за хубавите думи!

За момчета може би е по-лесно за прическите да е една идея по-къдрава в сравнение с това да бъде права и остра, това последното е направо кошмар.

Досетих се, че може и така да се разбере написаното и ми стана смешно, но все пак не го поправих. 

Мари,аз ви чета,но все нямам какво да кажа,освен,че са ти прекрасни момчетата да са ти живи и здрави....И пак да кажа,изобщо не знам как се справяте бе хора.С две деца (трето на път) да въртиш къща и домакинство,а и РД с украса и торта да организираш,,,,,,,е не знам дали в този живот ще успея да се организирам да го направя.
  Тортата,освен,че е красива ми изглежда и много вкусна,с палачинки ли е? Доста финни блатове 

Благодаря, Лоли!

Как се справяме....страдат децата , горките те. Сами никога няма да получи обгрижването, което получи Симеон(за да казва сега,че не го обичаме и само го дразним )

Най-лошо е, когато са болни. Ето, днес Симеон е с температура, направо ми идва да се гръмна... Добре че все пак Сами и баща им са здрави, имаше една седмица пауза, та да заредя сили.
Аз не мога да е оплача, последно септември бяха болни и то че е нещо особено, вирус, но ни извежда от ритъм, особено мен.

А за организиране на Рд е твърде силно казано, не сме имали гости, не съм се приготвяла за представяне някакво.... гледах рожденика да е доволен и да го почувстваме като празник все пак.

А и с времето се свиква, първо те тренира първото,после виждаш, че имаш "свободно време" и го уплътняваш с второ, в началото ти изглежда, че впрягаш някакви извънземни възможности, после ти става рутина и пак си въобразяваш, че имаш неуплътнено време и така...

Шегувам се разбира се

Тортата е "Естерхази", блатовете са от белтъци, захар и бадемово брашно, пекат се индивидуално и изглеждат като палачинки. Доста трудоемка, но вкусна торта.
Но... се съмнявам, че ще я направя пак. Има също толкова интересни торти и без индивидуално печене на блатовете.

Kindergarten

Скоро беше индивидуалната, родителска среща за тази учебна година.
Тази път ходи баща му на Симеон, така че информацията ми не е така подробна като миналата година.
Срещата продължи час и половина.
Както и преди, учителката има лист с отбелязани около 15 позиции, по всяка от които има точкуване на детето и му се поставя оценка.
Общо взето всичко е, както миналата година и хубавите и лошите неща.
Все още се справя отлично с учебният материал, учителката е на мнение, че е много умен и интелигентен, добре реагира на упражненията за концентрация, което е много важно, любимец е на целият училищен персонал, който работи с него.
От тази година, когато "има добър ден", му делегира права спрямо другите деца и смята, че отлично се справя в комуникацията си с тях, обяснява им всичко много подробно, какво правят добре, какво не, впечатлена е от тези му способности.

Разбрах, че в училище има табло, където събира точки и има награда, когато събере достатъчно. Таблото е само за него, другите деца нямат и така и не разбрах по чия инициатива е направено, по негова или на учителката.

Правили са логически тестове за време, които се прилагат към доклада на учителката за това дали е готов за първи клас или не. Добре се е справил, макар да има и допуснати грешки. Заключението е, че е готов за първата учебна година в училище.
Децата, които не са, правят две години първи клас и не зависи от родителят, това е изцяло по решение на учителите.

Изобщо, когато детето влезе в учебната система, много малко неща зависят от родителите.

Така например учителите наблюдават децата и ако има такива, които са надарени и много бързо напредващи, ги преместват в специални групи. Общо взето работи се по проблеми, ако има такива и се дава летящ старт, за други, които имат нужните качества.

Проблемната област, в която има и най-ниска оценка Симеон е, че е конфликтен с децата. Навик му е да обира играчки от ръцете на децата, да разваля игри, да дебне учителката, когато не го гледа и на направи нещо(да дръпне дете, да го закачи по някакъв начин), което разстройва децата.
Няма обяснение защо го прави, но му доставя голямо удоволствие.

Цитат на: Marri в 26.01.2017 09:46

Kindergarten....

Обожавам тези постове Много ми е интересно! Помагат и да се замисли човек какъв подход да използва, за да постигне дадена цел с детето си.
Имам чувство, че Симеон иска всичко да е по неговите правила. Може да е търпелив с децата, но реши ли, че ще ги дразни - пак на неговото трябва да стане. Явно и децата му се "връзват" (разстройват се от поведението му), а това му дава някакво преимущество.

Мдааа, шефът на кокошките.... само той си знае какво му става в главата.

За всеки случай, учителката не смята това за някакъв огромен проблем, явно като процент преобладават "добрите дни".
Освен това той има много силен респект към учителките и системата въобще.

Когато един ден нещата съвсем са излезли от контрол, приключи в болницата. Тогава думите на учителката бяха "не знам какво стана с него този ден, просто беше различен човек и цял ден не престана да дразни децата, не можех да го позная".

Той има тази отличителна черта, има много лица.

Мари, силно съм впечатлена от педагогическите умения на учителката му. Тя вижда, че той има потребност да бъде "шеф на кокошките" и му делигира отговорности, които да я задоволяват 
Таблото най-вероятно е, за да тушира моментите, в които се дразни с другите деца. Знае, че ще вземе точка, само ако върши нещата добре, което най-вероятно изключва дразнене с другите деца
А иначе за дразненето и удоволствието от него в момента не е притеснително, само за наблюдение. Като бяхме деца сестра ми постоянно ме дразнеше, яко тормоз и откровено се радваше от това Някъде след 13/14 г. престана. На мен не ми е оставило трайни следи, нито на нея. Може просто да изпитва нужда от това да получава повече внимание от всички, а когато не го получава да реагира с дразнене. Само предполагам, нямам лични наблюдения над него
За пореден път съм впечатлена от отношението им към децата, как отговорно работят с тях и им помагат да се изградят като личности